№ 277
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203318 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №556765-F583309/21.01.2021г.
на Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „МЕГЗ 36“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски,
ул.“Владая“ №2, представлявано от М.И. К., ЕГН:********** на основание
чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ са
наложени общо пет административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“, всяко в размер на по 2491,69 /две хиляди четиристотин
деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ лева за пет
административни нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/, като
незаконосъобразно, по изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния му представител – адв. И.Н., съображения. Иска отмяната му.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк.М.,
изразява становище за правилност и законосъобразност на издаденото НП и
пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на
1
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.09.2020г. свид. Д. Г. Д., *** в ***, отправила искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения към „МЕГЗ 36“ ЕООД във
връзка с извършвана спрямо дружеството ревизия от служители на ТД НАП –
Пловдив. Искането било връчено по електронен път на 02.10.2020г. На
08.10.2020г. от „МЕГЗ 36“ ЕООД били представени исканите документи, въз
основа на които свид. Д. установила следното:
На 06.07.2020г. било проведено Общо събрание на едноличния
собственик на капитала на „МЕГЗ 36“ ЕООД, на което било взето решение
неразпределената печалба в размер на 26 162,78 лв. да бъде разпределена под
формата на дивидент на едноличния собственик „МЕГЗ 1“ ООД. Установено
било още, че в изпълнение на взетото решение от 06.07.2020г., били
извършени разплащания на дивидента в брой, документирани чрез издадени
разходни касови ордери /РКО/. Тъй като РКО, касаещи изплащането на
дивиденти, не били представени с първоначално поисканите документи, свид.
Д. с допълнително искане от 09.12.2020г. поискала от дружеството-
жалбоподател същите да бъдат предоставени. Искането било връчено на
дружеството по електронен път на 15.12.2020г. и в същия ден документите
били изпратени в ТД НАП – Пловдив. От представените РКО било
констатирано, че на 06.07.2020г. в гр.Раковски „МЕГЗ 36“ ЕООД изплатило
на „МЕГЗ 1“ ООД в брой сумата от 4 983,38 лв., за което бил издаден
разходен касов ордер №1/06.07.2020г. с основание „дивидент“. Така също на
13.07.2020г. отново в гр.Раковски „МЕГЗ 36“ ЕООД изплатило на „МЕГЗ 1“
ООД в брой сумата от 4 983,38 лв., за което бил издаден разходен касов ордер
№2/13.07.2020г. с основание „дивидент“. По същия начин на 20.07.2020г.,
24.07.2020г. и на 29.07.2020г. в гр.Раковски „МЕГЗ 36“ ЕООД изплатило в
брой сумите от по 4 983,38 лв. на „МЕГЗ 1“ ООД. За посочените дати били
2
издадени съответно РКО №3/20.07.2020г., РКО №4/24.07.2020г. и РКО
№5/29.07.2020г. с посочено във всеки един от тях като основание за
изплащане на сумата в брой – „дивидент“.
Констатираното от свид. Д. било квалифицирано като общо пет
нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, тъй като на 06.07.2020г., на
13.07.2020г., на 20.07.2020г. на 24.07.2020г. и на 29.07.2020г. „МЕГЗ 36“
ЕООД не извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна
сметка плащания към едноличния собственик на капитала „МЕГЗ 1“ ООД,
ЕИ204627116, представляващи част от свързани помежду си платежни
операции на едно и също основание, чиято обща стойност надвишава 10 000
лв., а именно платежни операции, които представляват част от разпределен
дивидент в размер на 26 162,78 лв., съгласно решение от 06.07.2020г. за
проведено Общо събрание на едноличния собственик на капитала „МЕГЗ 36“
ЕООД.
За така констатираните пет административни нарушения на чл.3, ал.1, т.2
от ЗОПБ, свид. Д. съставила срещу „МЕГЗ 36“ ЕООД, в присъствието на
пълномощник на дружеството, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F583309/16.12.2020г.
В законоустановения срок дружеството не упражнило правото си на
писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
„МЕГЗ 36“ ЕООД на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ са наложени общо пет
административни наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на по
2 491,69 лева за пет административни нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.
Отбелязано било, че нарушенията са извършени в гр.Раковски и са открити на
08.10.2020г. с представяне на документи по производство с УИН №Р-
16001620005380-020-001/08.09.2020г. в хода на ревизия/проверка на
дружеството.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя Д. Г. Д., свид. Я.Г.Я и свид. М.
Й. К., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични,
подкрепени и от приетите и приложените по делото писмени доказателства,
като не дава вяра на представените по делото Протоколи-решения на
едноличния собственик на капитала на „МЕГЗ 36“ ЕОД от 13.07.2020г.,
3
20.07.2020г., 24.07.2020г. и 29.07.2020г.
Съдът кредитира изготвената в хода на настоящото производство
съдебно-почеркова експертиза като обективна, ясна и обоснована, изготвена
от компетентно лице, разполагащо с необходимите специални знания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че не е допуснат
съществен порок на административнонаказателния процес, обосноваващ
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В
издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН осъществените
административни нарушения са описани пълно, точно и ясно, в съответствие
с установения ред и без да са допуснати процесуални нарушения. Съдебният
състав счита, че правилно и законосъобразно са установени извършените
административни нарушения, техният автор и жалбоподателя като субект,
който следва да носи обективна отговорност.
По отношение на направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за наличие на основания за прекратяване на
административнонаказателното производство, съдът е взел становище в
съдебно заседание при конституиране на страните по делото, като е
конституирал правоприемника на „МЕГЗ 36“ ЕООД, а именно – „МЕГЗ 1“
ООД. Предвид на това направеното в тази насока възражение за приложение
на чл.34, ал.1, б.“а“ от ЗАНН съдът намира за неоснователно.
Съдът не споделя и изложеното в жалбата възражение за допуснати
процесуални нарушения във връзка с неспазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. В случая не се установи данъчната администрация да е узнала за
извършените от дружеството нарушения по-рано от посочената в акта и НП
дата на установяване на нарушението. И в двата акта на администрацията
изрично е отбелязано, че нарушенията са открити на 08.10.2020г., при
предоставяне на изискани документи, в хода на извършвана спрямо
дружеството-жалбоподател ревизия. Именно на тази дата при получаване на
изисканите документи /сред които и сметка №426 и сметка №501/, свид. Д. е
установила разплащане на процесния дивидент на основание на протокол от
06.07.2020г. от ОС на дружеството за разпределение на дивидент и
впоследствие е направила второ искане за представяне на изготвените
разходни касови ордери, получено по електронен път от дружеството на
4
15.12.2020г. След като получила на същата дата въпросните РКО,
актосъставителят се е запознала със съдържанието им, доказващо безспорно,
че процесните плащания са извършени в брой, а не по банков път, както
изисква ЗОПБ. Това обстоятелство изрично се потвърждава от показанията на
свид. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените по
делото писмени доказателства. Доколкото процесното нарушение е
установено на 08.10.2020г., а АУАН е съставен на 16.12.2020г., съответно НП
е издадено на 21.01.2021г., то съдът счита, че са спазени сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото са налице категорични
и безспорни доказателства за извършено от „МЕГЗ 36“ ЕООД /понастоящем
заличен търговец в ТР - преобразувано чрез вливане в „МЕГЗ 1“ ООД/
административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, която разпоредба
въвежда задължение плащанията на територията на страната да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под
10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си
платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна
на или надвишава 10 000 лв.
В случая след проведено Общо събрание на едноличния собственик на
капитала на „МЕГЗ 36“ ЕООД от 06.07.2020г. е било взето решение за
разпределяне на неразпределената печалба от предходни години в размер на
26 162,78 лв., разпределена под формата на дивидент на едноличния
собственик „МЕГЗ 1“ ЕООД. Решението било обективирано в Протокол-
решение на едноличния собственик на капитала на „МЕГЗ 36“ ЕООД от
06.07.2020г. Именно този протокол от 06.07.2020г. от Общото събрание
единствено е бил предоставен на свид. Д., видно от показанията й, като
същата е категорична, че други протоколи не са й били представяни от
дружеството. Отново от показанията на актосъставителя и от тези на свид. Я.
се установява, че в кредита на сметка №426, където се посочва основанието,
въз основа на което дружеството следвало да изплати конкретните дивиденти,
имало осчетоводен един единствен протокол и това е този от 06.07.2020г. В
подкрепа на показанията им е и представеното по делото заверено копие на
сметката №426, видно от която посоченото основание за изплащане на
дивидента е документ от 06.07.2020г., но липсват отбелязвания за
осчетоводяване на други суми, различни от сумата 26 162,78 лв. Предвид на
5
това съдът не кредитира с доверие представените в хода на настоящото
производство Протоколи от 13.07.2020г., 20.07.2020г., 24.07.2020г. и
29.07.2020г., доколкото липсват безспорни доказателства за тяхното
съставяне и своевременно представяне на контролния орган, както и
доказателства за осчетоводяването им в счетоводните документи като
основания за разпределение на неразпределения дивидент. Отделно от това,
прави впечатление, че сумата за изплащане на дивиденти в гореизброените
протоколи е една и съща /26 162,78 лв./, в което липсва логика. Ако
действително дивидентите са били разпределяни въз основа на отделни
решения, обективирани в горепосочените протоколи, би следвало сумата по
дивидентите да намалява в резултат на предхождащи разпределени
дивиденти, което не е така в случая. Гореизложеното налага безспорния извод
за това, че единственото основание, въз основа на което е извършено
преразпределение на дивиденти в размер на 26 162,78 лв. и осъществени
плащания от „МЕГЗ 36“ ЕООД към „МЕГЗ 1“ ООД, представляващи част от
свързани помежду си платежни операции, чиято обща стойност надвишава
10 000 лв., е едно и също и това е Решение за проведено Общо събрание на
едноличния собственик на капитала „МЕГЗ 36“ ЕООД, обективирано в
Протокол от 06.07.2020г.
В хода на настоящото производство от представените по делото
първични документи /изготвените разходни касови ордери/ и направените
счетоводни записи, както и то свидетелските показания се доказа по
категоричен начин и извършените плащания към едноличния собственик на
капитала „МЕГЗ 1“ ООД. Под употребения термин „плащане“ следва да се
има предвид всяка една парична операция на територията на страната и
доколкото същата не попада в изключенията на чл.2 от ЗОПБ, то тя следва да
бъде извършена чрез превод или внасяне по платежна сметка, в случай, че е
на стойност под 10 000 лв., но може да се разглежда като част от свързани
помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща
стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., така както указва разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ и с което не се е съобразило дружеството-
жалбоподател.
В случая приетата сума като неразпределена печалба от минали години в
размер на 26 162,78 лв., която следвало съгласно Протокола от 06.07.2020г.
да бъде разпределено като дивидент, е била осчетоводена по сметка №426,
6
като в кредита на същата сметка сумата била начислена за разпределение, а
по дебита на същата сметка е видно отбелязано за извършено плащане в брой
на начисления дивидент. Изплащането на сумите в брой е видно и от
отбелязванията в сметка №501 на общо пет суми от по 4983,38 лв. с посочени
датите, на които за всяка изплатена сума в брой е бил изготвен разходен касов
ордер. Тези обстоятелства безпротиворечиво се установяват както от
приложените по делото писмени доказателства, така и от показанията на
актосъставителя и свид. Я.. Съставените в случая разходни касови ордери по
своята същност представляват нареждане на ръководството на предприятието
/търговеца/ до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума
в лева или валута на вписаното в ордера лице. Тези първични счетоводни
документи се съставят при плащане на пари от касата на предприятието и се
използват във възприетата от съответното предприятие вътрешната
организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде
доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо
първичният счетоводен документ да съдържа всички реквизити и преди
всичко от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената
сума, и основанието за плащането. В случая представените по делото пет на
брой разходни касови ордери, удостоверяват предоставяне на сумите от по
4983,38 лв., като разпределени дивиденти от печалба на дружеството и
съдържат необходимите по закон реквизити. Действително от заключението
на съдебно-почерковата експертиза, изготвена в хода на настоящото
производство, се установява, че подписите, положени в полето „Получил
сумата М. К.“ в съставените РКО, не са били изпълнени от лицето М.И. К.,
ЕГН **********, но се заключава, че са извършени от едно и също лице.
Въпреки това от показанията на свид. М.К. /*** на М. К./ се установява, че
като упълномощена от *** си да я представлява за всички дружества, именно
свидетелката е положила подпис в графите „Броил сумата“ и „Получил
сумата М. К.“ на представените по делото и предявени й пет броя разходни
касови ордери, а именно: РКО №1/06.07.2020г., РКО №2/13.07.2020г., РКО
№3/20.07.2020г., РКО №4/24.07.2020г. и РКО №5/29.07.2020г. Същата
потвърждава това обстоятелство и при предявяването й на заверени копия на
горепосочените РКО, приложени в административната преписка. Предвид
изложеното съдът намира, че АНО правилно е приел, че е осъществено
плащане в брой на петте суми в размер на 4983,38 лв., касаещи изплащане на
7
дивидент от „МЕГЗ 36“ ЕООД и получаването й от „МЕГЗ 1“ ООД.
Плащанията са извършени на територията на страната с посочено в акта и НП
място на нарушението – гр.Раковски. Всяко едно от плащанията е на стойност
под 10 000 лв., но предвид изложените по-горе доводи, следва да се разглежда
като часто от свързани помежду си платежни операции на едно и също
основание, чиято обща стойност надвишава 10 000 лв.
С оглед на горното е безспорно за съда, че плащането е следвало да бъде
извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, поради което е
изпълнен фактическия състав на административното нарушение по чл.3, ал.1,
т.2 от ЗОПБ, за което „МЕГЗ 36“ ЕООД /понастоящем заличен търговец в ТР
- преобразувано чрез вливане в „МЕГЗ 1“ ООД/ следва да понесе
предвидената в чл.5, ал.1 от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 50 на сто
от общия размер на всяко едно от направените пет на брой плащания.
При определяне на административната санкция за всяко едно от
установените нарушения, наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на
чл 5, ал.1 от ЗОПБ, която сочи, че който извърши или допусне извършването
на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер
на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в
размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо
лице. Сумата, която е била платена в брой от жалбоподателя на петте
процесни дати е в размер на по 4 983,38 лв., от което следва, че правилно е
определена наложената имуществена санкция за всяко едно от петте
нарушения в размер на по 2 491,69 лв., което представлява 50 на сто от общия
размер на всяко едно от направените плащания.
Установените по делото обстоятелства не сочат на маловажност на
нарушенията, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с
процесния казус не указват на маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК и
§1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото нарушенията не се различават от типичното
8
нарушение, свързано с неизпълнение на задължението по чл.3, ал.1, т.2 от
ЗОПБ. За да формира този извод, съдът взе предвид и обстоятелството, че
плащанията в нарушение на закона са били пет на брой, за които дружеството
е санкционирано.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав дължи произнасяне по своевременно направеното от
въззиваемата страна в съдебно заседание искане за присъждане на разноски
за осъществена юрисконсултска защита, като отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е взел участие във всички проведени съдебни заседания. Като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, имущественият интерес,
извършените процесуални действия, провеждането на настоящото съдебно
производство в общо пет съдебни заседания, по време на което са разпитани
трима свидетели и е назначена и приета съдебно-почеркова експертиза, съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 150 лева, който съответства на предвидения в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ размер.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да осъди
„МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК:*********,в качеството на правоприемник на „МЕГЗ
36“ ЕООД, ЕИК:*********, вписано в ТР с номер на вливане *** от
29.05.2021г., да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 150 лева за
9
осъществена юрисконсултска защита.
В хода на съдебното производство бяха направени разноски от бюджета
на съда, като беше издаден РКО за сумата от 100 /сто/ лв. – за пътни разноски
за вещото лице, изготвило съдебно – почерковата експертиза. С оглед
преценената за законосъобразност и правилност на обжалваното НП, респ.
следващото се потвърждение на НП, то посочените разноски следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя за заплащането им по сметка на РС
Пловдив.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №556765-
F583309/21.01.2021г. на Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „МЕГЗ
36“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски,
ул.“Владая“ №2, представлявано от М.И. К., ЕГН:********** на основание
чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ са
наложени общо пет административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“, всяко в размер на по 2 491,69 /две хиляди четиристотин
деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ лева за пет
административни нарушения на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.
ОСЪЖДА „МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК:********* /в качеството на
правоприемник на „МЕГЗ 36“ ЕООД, ЕИК:*********/, със седалище и адрес
на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ №2, представлявано от М.И. К.,
ЕГН:**********, да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за осъществена
юриконсултска защита.
ОСЪЖДА „МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК:********* /в качеството на
правоприемник на „МЕГЗ 36“ ЕООД, ЕИК:*********/, със седалище и адрес
на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ № 2, представлявано от М.И. К.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив направени
по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11