Решение по дело №315/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Директорът на РИОСВ – София с адрес [населено място], [улица], ет.10 оспорва решение №94/28.03.2024г. на ДРС, постановено по АНД №11/2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.

Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от КОП е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивния съдебен акт. Счита, че същото следва да бъде отменено и съответно потвърдено НП.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №94/28.03.2024г., постановено по АНД №11/2024г. Със същото е отменено НП №109/27.09.2023г. на директора на РИОСВ - София. О. Д. е санкционирана като й е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 200 лв. на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ.

ДРС е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП, като издадено от некомпетентен орган и при липса на надлежно описание на нарушението като правна квалификация.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ касационната инстанция приема следното:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на О. Д. срещу НП №109/27.09.2023г. на директора на РИОСВ - София. Прието от фактическа страна е, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води, формирани от канализационната система на [населено място] във водоприемника р.Разметаница в съответствие с индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №43110193/26.10.2020г. След извършен собствен мониторинг на състоянието на заустваните отпадъчни води, генерирани от канализационната система на селото, е установено неспазване на определените ИЕО в разрлешителното по показатели ХПК, БПК₅ и неразтворени вещества. Отделно е посочено, че общината е изхвърлила отпадъчни води от канализационната система на [населено място] в р.Разметаница, като не е спазила ИЕО по показателите, посочени по-горе. За констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ е съставен АУАН №29/31.03.2023г., а въз основа на него е издадено оспореното НП.

След анализ на установената фактическа обстановка на база ЗВодите касационният съд намира извода на ДРС за незаконосъобразност на НП, поради неправилна правна квалификация за правилен. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Нормата вменява в задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Противоправното деяние е скрепено със санкционната норма на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, предвиждаща наказание за физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания. В случая АНО е допуснал смесване на две административни нарушения, а именно по чл. 200, ал. 1, т.2 и по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, с оглед описание на нарушението и неговото квалифициране. От една страна се твърди, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води в съответствие с ИЕО, определени в разрешителното, а от друга – че е изхвърлила отпадъчни води от канализационната система на [населено място] в р.Разметаница, като не е спазила ИЕО по показатели ХПК, БПК₅ и неразтворени вещества. С оглед законово дефинираното разграничение между понятията „емисионни норми“ и „индивидуални емисионни ограничения“ /чл.120 от ЗВ, §1,т.11 и т.48 от Д. З./, нарушаването на емисионните норми означава неспазване на нормативно установените стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, а неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води ИЕО съставлява неспазване на условията на самото разрешително. В този смисъл КАС приема, че неизпълнението на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното поради допуснато превишение на ИЕО, въведени с условие по разрешителното, следва да се [жк], ал.1, т.2 от ЗВ.

Този извод не се опровергава от сочената от касатора регламентация по Наредба №2/08.06.2001г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Действително в чл.38, ал.2 от Наредбата е предвидено, че по смисъла на чл.200, ал.1, т. 2 от ЗВ за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ и 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. А съгласно ал.2 по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване ИЕО. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ с наредба да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Но съдът отчита факта,че с подзаконов нормативен акт не може да се разширява/ограничава приложното поле на законово регламентираните в чл.200, ал.1, т.2 и т.6 от ЗВ административнонаказателни състави, не може да се дефинира съдържанието на установените със закона съставомерни изпълнителни деяния, нито да се дава тълкувание със задължителен характер на смисъла, вложен от законодателя при определянето като административни нарушения на нарушаването на емисионните норми и ползването на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като прави обвинението неясно и не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на АНО по фактите и по приложението на закона. Липсата на връзка между фактическото обвинение, нарушената материалноправна норма и приложената санкционна такава е основание за отмяна на НП.

Като е отменил по идентични съображения НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №94/28.03.2024г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №11/2024.

Решението е окончателно.