№ 17622
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110161615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба с вх. № 318424/09.11.2023г., уточнена с молби от 02.10.2024г. и от
31.10.2024г., ищецът *********** е предявил обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът М. С. Г. дължи на ищеца сумата от 7873.03 лв., представляваща главница по
Договор за кредит № 2167925/01.03.2016г., сключен между М. С. Г. и *******, обявен за
предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен на 26.08.2019г., вземанията по
който са били прехвърлени по силата на Индивидуален договор за цесия от 07.08.2019г към
Рамков договор за цесия от 02.11.2018г. сключен между цедента ******* и цесионера ищец,
ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от
485.74лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.08.2019г. до 30.03.2023г., за
които суми има издадена Заповед № 10102 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 06.04.2023г. по ч.гр.д. № 16696/2023г. по описа на СРС, 27 състав, евентуално
съединени с осъдителни искове за сумата от 7873.03лв. - главница по договора за кредит,
който се уведомява за предсрочната изискуемост за сумата с исковата молба, ведно със
законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 485.74лв. -
мораторна лихва от 08.08.2019г. до 30.03.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на Индивидуален договор за цесия от 07.08.2019г. към
Договор за цесия от 02.11.2018г. сключен между цедента ******* и цесионера-ищец, му е
било прехвърлено вземането, произтичащо от сключения между цедента и ответника
Договор за потребителски кредит № 2167925/01.03.2016г., за което длъжникът е бил
уведомен по чл.99, ал.3 ЗЗД с писмо от 23.08.2019г. Твърди се, че по силата на договора за
потребителски кредит е била предоставена от цедента на ответника сумата от 13 000лв.,
преведена на 01.03.2016г. по посочена от ответника банкова сметка. Съгласно договора
страните постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита бил 13390лв.,
включващ 13000лв. главница и 390лв. такса за разглеждане на кредита, като кредитът и
таксата за разглеждане били разсрочени на 120бр. месечни вноски. Страните постигнали
съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била
1
договорена застрахователна премия в размер на 1330.8лв., която също била разсрочена на
120бр. месечни плащания съгласно погасителните вноски, като поради неплащане на
месечните вноски, за периода от 07.08.2022г. по задължението не били начислявани месечни
вноски. Съгласно клаузите по договора задължението се олихвявало с възнаградителна
лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита, съответно за целия срок на договора била в
размер на 10050.8лв., поради което и общата сума по кредита била в размер на 23440.8лв.,
която била платима на 120бр. месечни вноски, всяка по 195.34лв., с първи падеж
07.03.2016г. и последна вноска с падежна дата 07.02.2026г. Предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане на суми в срок,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, буква „А“ от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като от страна на *********, чрез ***********, е
изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие и неплащане
на погасителни вноски по договора, всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер.
Уведомлението е изпратено на ответника с дата 23.08.2019 г., като се твърди, че длъжникът е
бил уведомен за предсрочна изискуемост на кредита на 26.08.2019г. Поради изпадане в
забава се твърди, че на длъжника било начислено обезщетение за забава за периода от
08.08.2019г. до 30.03.2023г. в размер на 485.74лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който
оспорва исковите претенции. Оспорва уведомяване за извършената цесия, с което твърди, че
същата не е произвела действие спрямо него. На следващо място, оспорва твърдяната преди
заповедното производство предсрочна изискуемост, както и твърдяната настъпила
предсрочна изискуемост с получаване на исковата молба. Оспорва датата, на която ищецът
счита задължението за предсрочно изискуемо, доколкото оспорва до него да е достигнала
информация, то алтернативно, ако ищецът приема посочената в исковата молба дата, то
предявените искове били неоснователни поради погасяване по давност. Намира иска за
неоснователен и доколкото ищецът не е посочил просрочените вноски, както и общия
размер на неизплатената главница, така и не били отнесени непогасените суми към общия
непогасен размер, вкл. не е определен и размера на непогасения остатък от предоставената
сума. Твърди недействителност на договора, доколкото нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото сумите за застрахователни премии не били включени при определяне на ГПР.
Прави се искане за прихващане на недължимо платените суми от неиздължената главница.
Твърди недействителност на вземането за възнаградителна лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Твърди
нищожност на договора като твърди, че не е получавал преддоговорна информация при
условията на стандартен европейски формуляр при сключване на договора, както и общите
условия и екземпляр от договора за кредит. Договорът бил сключен при неизгодни условия,
бил недействителен поради противоречие с добрите нрави и се иска прогласяването му за
нищожен и на това основание. Нямало представени доказателства за представителна власт
на подписалите го лица. Клаузите за лихви и застраховка били нищожни поради
противоречие с добрите нрави.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет договор за потребителски кредит № 2167925 от 01.03.2016г.,
погасителен план към него и общи условия, от които се установява, че на посочената дата
между ******* (кредитодател) и ответника М. С. Г. (кредитополучател) е сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който ******* е отпуснало на ответника в заем сума в
размер на 13 000 лева, със срок на издължаване от 120 месеца, при ГЛП от 10,99 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 14,02 %. Съгласно договора за разглеждане на
кредита ответникът дължи сумата от 390 лева, като е уговорено заплащането на
2
застрахователна премия по застраховка „Кредитна протекция Плюс“ в общ размер на
1330,80 лева, която се разсрочва на 120 месечни плащания, съгласно погасителния план.
Общият размер на дължимата от потребителя сума възлиза на 23 440,75 лева, като размерът
на всяка погасителна вноска е 195,34 лева, платима до 7 число на месеца.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018г., сключен между ******* и ***********, се установява, че *******, като цедент,
се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърли възмездно срещу
възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания.
Приет е индивидуален договор за цесия от 07.08.2019 г., сключен между *******,
като цедент, и ***********, като цесионер, от който се установява, че цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1 към договора. Видно от
Приложение № 1 към договора сред прехвърлените вземания е и това срещу ответника за
сумата от 10 721,14 лева, произтичащо от процесния договор за кредит.
От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД и
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД
длъжниците за извършената цесия, в т. ч. и ответника, се установява, че цедентът е
потвърдил извършената цесия на вземанията, както и че цедентът е упълномощил цесионера
да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало на цесионера с договора за цесия.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо с изх. № УПЦ – П –
УКФ/2167925 от 23.08.2019 г. за извършена цесия от ищеца, като пълномощник на цедента,
до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по
процесния договор за потребителски кредит, както и че към 23.08.2019г. задължението по
него е в размер на 11184,13 лв. Уведомителното писмо е изпратено на адреса, посочен в
договора за потребителски кредит, като адрес за кореспонденция, като пощенската пратка е
върната с отбелязване „непотърсена“. Видно от посоченото на гърба на уведомлението за
цесия поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по процесния договор за
потребителски кредит, сключен с *******, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в
пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че
отпусната на ответника сума по кредита в размер на 13 000 лева, след приспадане на таксата
за разглеждане в размер на 390 лева, е усвоена н 01.03.2016г., като със сумата в общ размер
на 2780,21 лева са погасени задължения на ответника по други договори за кредит, а
остатъкът от 10 219,79 лева е преведена на 01.03.2016г. по банковата сметка на
кредитополучателя. Експертът е посочил, че към датата на извършената цесия – 07.08.2019г.
по процесния договор за потребителски кредит има неплатена главница в размер на
10721,14 лева, неплатена възнаградителна лихва в размер на 561,39 лева. В приложение № 1
към експертизата са посочени преди цесията извършени от ответника плащания по кредита
в общ размер на 6519,68 лева, от които 2668,86 лева – главница и 3850,82 лева –
възнаградителна лихва. Констатирани са плащания от ответника по кредита и след договора
за цесия в общ размер на 5610 лева, като след тяхното отчитане вещото лице е посочило, че
остава неплатена главница в размер на 7873,03 лева. Отразеният в договора ГПР включва в
себе си сумата за застраховка. Към датата на цесията по договора за кредит е имало 6 броя
неплатени месечни вноски с настъпил падеж от 07.02.2019г. до 07.07.2019г.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е
посочило, че процесният договор за потребителски кредит и погасителният план към него са
изписани с шрифт в размер от 12 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
3
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че съдът намира за недопустими евентуалните
осъдителни искове, предявени от ищеца срещу ответника, за сумата от 7873.03лв. - главница
по договора за кредит, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 485.74лв. - мораторна лихва за периода от
08.08.2019г. до 30.03.2023г.
Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени установителни
искове по чл. 422 ГПК кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с изпълнителен лист в
случай на уважаването им, като идентична защита е предмет и на осъдителните искове. В
случая не е налице хипотезата на т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, тъй като основанието на предявените в. по осъдителните искове е идентично. Ето
защо е процесуално недопустимо същите вземания да се претендират с евентуални
осъдителни искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК – в същия смисъл
Определение № 200/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1614/21г. на ВКС, ІV ГО; решение №
10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС,ІІ ТО.
Според разясненията на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. Такъв осъдителен иск, при условията на чл. 210, ал. 1
ГПК, може да се предяви в същото производство и з а разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.
В същото време целта на осъдителния иск е освен да бъде установено вземането,
ищецът да се снабди с изпълнителен лист срещу ответника. С проведеното заповедно
производство тази цел е постигната, поради което кредиторът би имал интерес от
предявяване на осъдителен иск само в случаите, в които заповедта за изпълнение е
обезсилена или се търси разликата между размера на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение и пълния размер на същото или при въвеждане на основание за
вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение. В тези случаи
осъдителният иск може да се предяви заедно с установителния по чл. 422 ГПК в условията
на евентуалност. (определение № 547 от 09.03.2024 г. по т. д. № 556/2023 г., т. к., ІІ ТО на
ВКС).
Като се съобразят обаче разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по
тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 11 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК, следва, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
настъпването й, като няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането, тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са в., възникнали на едно и също
основание - договора за кредит.
Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което предявените евентуални
осъдителни искове на същото основание, за същите суми и периоди са недопустими,
доколкото имат същото основание и страни като предявените главни установителни
4
искове.
По изложените съображения съдът намира, че предявените евентуални осъдителни
искове следва да бъдат оставени без разглеждане.
По главните установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника
за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от
правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание,
т.е. валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на
чл.9 до чл.14 ЗПК с индивидуално уговорени клаузи, предоставяне на паричната сума от
цедента в патримониума на ответника, изискуемост на вземането, респ. на предпоставките
за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредитодателят е упражнил
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил
надлежно кредитополучателя, вкл. датата на обявяване на предсрочна изискуемост и
размера на предсрочно изискуемото вземане. В тежест на ответника е да докаже плащане
на сумите, както и неизгодността на условията.
Съдът намира, че от представените по делото рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г. и Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.08.2019 г. към рамковия договор, сключени между
******* - в качеството на цедент и *********** - в качеството на цесионер, се установява,
че заемодателят ********* е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си срещу ответника
по процесния договор за потребителски кредит. Неоснователно е възражението на
ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Обстоятелството, че
цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника,
налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 от
ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането
на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е неформално и за да
породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като получаването от длъжника
на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 142-
7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о.,
ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение №
78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/ Видно от представеното по
делото пълномощно, цедентът ******* е упълномощил ищеца ********* да уведоми всички
длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията от 07.08.2019г., в т.ч. и ответника М.
С. Г.. Установява се в настоящия случай, че ищецът-цесионер е изпратил от името на
цедента *********** до ответника-длъжник уведомително писмо от 23.08.2019г., с което го
известява, че вземането е прехвърлено. Не се установява обаче от представеното известие за
доставяне това писмо да е било получено от ответника, доколкото в него е отбелязано, че
пратката е непотърсена. Въпреки това, същото писмо е представено към исковата молба и е
било направено искане за връчването му на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Уведомлението за цесията по чл.99 ЗЗД, представено като
приложение към исковата молба, е получено надлежно от М. С. Г. лично на 11.08.2024 г.,
поради което, следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия
5
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с връчването на исковата молба и приложенията към нея.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между ******* и М. С. Г., съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което
няма данни при сключването на процесния договор да е действал в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а цедентът ******* е търговско дружество с предмет
на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при
сключването на договора цедентът е действал в качеството на "търговец", според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител",
според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на
потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и
предметът на процесния договор.
На първо място следва да се посочи, че не се установява настъпването на предсрочна
изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок преди подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК. По делото се установява, че уговореният краен срок за погасяване на всички
задължения по процесния договор за потребителски кредит е 07.02.2026 г. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Независимо, че
горепосоченото разрешение е дадено за договор за банков кредит, поради идентичността на
хипотезите то трябва да намери съответно приложение и при договора за потребителски
кредит /така и Решение № 123 от 09.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2561/2014 г., ІІ т. о., ТК и
Решение № 114 от 07.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., ІІ т. о., ТК/. В чл.12, ал.2 от
договора е предвидено, че кредитодателят може да обяви вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, ако потребителят допусне просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита. По делото е представено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от 23.08.2019г., обективирано на гърба на
уведомително писмо с изх. № УПЦ – П – УКФ/2167925/23.08.2019 г., но както се посочи по-
горе същото това уведомително писмо не е било получено от ответника, доколкото е
останало непотърсено. Независимо от това, следва да се съобрази и практиката на ВКС,
намерила израз в решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, т.к., ІІ т.о.;
решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, т.к., I т.о., определение № 200
от 1.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1614/2021 г. на ВКС, г.к., IV г.о, решение № 139 от 5.11.2014 г.
по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 114 от 7.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
6
ВКС, ІІ т. о., решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., решение №
86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, І т. о. и др., съгласно която обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено и в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.415, ал.1 ГПК и чл.422, ал.1 от ГПК. Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми.
При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит и
поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между
страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва
основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита. В случая уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита
/съдържащо се на гърба на уведомително писмо с изх. № УПЦ – П –
УКФ/2167925/23.08.2019 г./ е връчено надлежно на ответника с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея /като част от тези приложения/ на 11.08.2024 г., като
от този момент са настъпили и последиците от обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, доколкото са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в ОУ, като от счетоводната експертиза се установява, че към датата
на цесията е имало 6 неплатени месечни вноски.
Независимо от това, при извършване на преценка на действителността на процесния
договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22
ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
В ЗПК са установени задължителните реквизити, на които трябва да отговаря
договорът за потребителски кредит. Предвид нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като съгласно т.10 от същата той трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „Общ разход по
кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
7
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя
не включва нотариални такси. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания /чл.19, ал.2 от ЗПК/.
Предвид изложеното годишният процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е
императивно регламентиран в закон. Приемането на методика за изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В случая в
договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 15,34 %,
но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва той. Бланкетното
посочване на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които е образуван, извън този на договорната
лихва, и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на това изискване е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за може той да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи договора.
С решение по дело С-42/15 на СЕС е дадено разрешение, че предвид целта за защита
на потребителите при несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с
Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22.12.1986 г. за сближаване на законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно
потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.02.1998 г. и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от посочената
директива изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му /в т.см. решение от 09.07.2015 г., Bucura,
C[1]348/14, EU:C:2015:447, т.57/. Затова се приема, че посочването на годишния процент на
разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
/в т.см. и определение от 16.11.2010 г., Pohotovosќ, C-76/10, EU:C:2010:685, т.70 и т.71/.
Договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява
възмездна правна сделка, като годишният процент на разходите изразява насрещната
парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите
разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, съобразно дефиницията по чл.19, ал.1 ЗПК/.
Предвид горното с оглед спазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в
договора за потребителски кредит структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и
разбираемо за средния потребител на финансови услуги, в т.ч. като последният се отрази не
само като обща величина, но и изрично да се посочат всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение /т.е. от какви като вид и
стойност компоненти се състои ГПР и са отчетени при формирането му/. В този смисъл е и
практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-448/17, EOS
KSI Slovensko. Тези съставни елементи в настоящия случай са неизвестни към момента на
сключване на договора и се създават предпоставки кредиторът да кумулира произволно
такива, завишавайки неопределено цената на ресурса, предоставен за ползване на
кредитополучателя. В случая се установява от представения договор за потребителски
кредит, че в него е посочен ГПР в размер на 14,02 %, като формално изискването за
посочване се явява изпълнено. В договора и в общите условия към него обаче не се съдържа
нито една клауза, която да урежда начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни
компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема.
Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по дело С-
8
448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. Независимо че вещото лице по счетоводната експертиза
е посочило, че при изчисляване на посочения в договора ГПР е взета предвид
застрахователната премия, съдът намира, че това обстоятелство не води до извод за
действителност на договора. Взетите предвид допускания и разходи, които се включват при
формирането на ГПР, следва да бъдат посочени в договора за потребителски кредит още
към момента на сключването му, за да станат известни на обикновения потребител, а не
същите да се изясняват допълнително посредством специалните знания на експерт с каквито
потребителят не разполага. Така на потребителя е била съобщена единствено информация
относно стойността на годишния процент на разходите, но не и за видовете разходи, които се
включват при неговото изчисляване. При това положение съдът приема, че при сключването
на процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което
прави този договор недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 50174/26.10.
2022 г. по гр.д.№ 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д.№
1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д № 2024/2022 г. на ВКС, І
ТО, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д.№ 3620/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 50005/
21.02.2024 г. по т.д.№ 1950/2022 г. на ВКС, ІІ ТО и др./ е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разноски по него.
Ако тази недействителност се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи в решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл.23 ЗПК изрично е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита в хипотезата на чл.22 ЗПК. Съобразно изложеното ответникът
по исковете дължи връщането на чистата сума по кредита – непогасената главница.
Следователно, предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск за мораторна лихва в
размер на 485,74 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, че заетата сума е усвоена от ответника
М. С. Г. на 01.03.2016г. При това положение съдът приема, че кредитодателят реално е
изпълнил задължението си да предостави кредит на ответника под формата на заем по
сключения между страните договор за потребителски кредит. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че реално отпуснатият размер на кредита в полза на кредитополучателя не
е 13 390 лева, както е посочено в договора, а е 13 000 лева, тъй като от договорената сума е
удържана при усвояването му сумата от 390 лева - такса за разглеждане, като това е изрично
посочено и от вещото лице в експертизата. Според приетото в т. 4 от решение по дело
С377/14 на СЕС член 3, б. „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от
приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на
кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на
потребителя суми и поради това не включва тези, които заемодателят използва за покриване
на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на
потребителя. Съответно чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23 от ЗПК в случая се
съизмерява с реално предоставената сума от 13 000 лева.
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и от таблицата към
Приложение № 1 от експертизата, се установява че преди цесията ответникът е извършил
9
плащания по кредита в общ размер на 6519,68 лева, от които 2668,86 лева – главница и
3850,82 лева – възнаградителна лихва. След договора за цесия ответникът е извършил
плащания в общ размер на 5610 лева. Или общо всичко платено от ответника по процесния
договор за потребителски кредит е в размер на 12 129,68 лева. Тази сума следва да се
приспадне от подлежащия на връщане кредит от 13 000 лева, съобразно което непогасената
част от главница възлиза на 870,32 лева и подлежи на връщане на основание чл.23 ЗПК, като
до този размер следва да бъде уважен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск относно
това вземане, като за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 7873,03 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност. Както е прието в цитираната в предходния абзац съдебна
практика, не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено в
отделно производство – по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, тъй като би се
достигнало до неоснователно обогатяване на потребителя предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит, и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в специалния ЗПК.
С оглед горното, приложение следва да намерят постановките на т.1 от ТР № 3/
21.11.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. от ОСГТК на ВКС, че при уговорено погасяване на
парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноски. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, в случая – на 30.03.2023 г., когато теченето на погасителната давност е
спряло. Доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, то извършените от
ответника плащания в общ размер на 12 129,68 лева следва да бъдат отнесени за погасяване
на най-старите вземания за главница съгласно погасителния план, като с тях са погасени
изцяло главниците по вноските до 07.06.2025г., както и частично главницата по вноска от
07.07.2025г. Дължимата от ответника сума от 870,32 лева се съотнася за главница по вноски
частично от 07.07.2025г. до 07.02.2026г., които вземания са обявени за предсрочно изискуеми
с връчване на препис от исковата молба на 11.08.2024г., поради което погасителната давност
за тях не е изтекла.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на
217,18 лева, поради което в негова полза се следва на основание чл.78. ал.1 ГПК сумата от
22,61 лева съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1097,74
лева, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че същото
е в размер на 100 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП. При това положение, за исковото производство в полза на ищеца се следва на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 124,70 лева, съразмерно на уважената част на
предявените искове.
Ответникът не е доказал да е сторил разноски, поради което такива не му се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ищеца ***********, ЕИК ********,
срещу ответника М. С. Г., ЕГН **********, евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7873.03 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 2167925/01.03.2016г., сключен между М. С. Г. и
*******, вземанията по който са били прехвърлени по силата на Индивидуален договор за
цесия от 07.08.2019г към Рамков договор за цесия от 02.11.2018г., сключен между цедента
******* и ищеца ***********, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 485.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.08.2019г. до 30.03.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.23 ЗПК, че ответникът М. С. Г., ЕГН
**********, дължи на ищеца ***********, ЕИК ********, заплащането на сумата в размер
от 870,32 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
2167925/01.03.2016г., сключен между М. С. Г. и *******, вземанията по който са били
прехвърлени по силата на Индивидуален договор за цесия от 07.08.2019г към Рамков
договор за цесия от 02.11.2018г., сключен между цедента ******* и ищеца ***********,
ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.04.2023г. по
ч.гр.д. № 16696/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца **********, ЕИК
********, срещу ответника М. С. Г., ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера от 870,32
лева до пълния предявен размер от 7873,03 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 2167925/01.03.2016г., сключен между М. С. Г. и *******,
вземанията по който са били прехвърлени по силата на Индивидуален договор за цесия от
07.08.2019г към Рамков договор за цесия от 02.11.2018г., сключен между цедента ******* и
ищеца ***********, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер от 485,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
08.08.2019г. до 30.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.04.2023г. по ч.гр.д. № 16696/2023г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
***********, ЕИК ********, сумата в размер от 22,61 лева, представляваща сторени
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 16696/2023г. по описа на СРС, 27
състав, както и сумата в размер от 124,70 лева, представляваща сторени разноски в хода на
исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11