Решение по дело №1307/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Р.Л.Т., с ЕГН **********,***, против Заповед № 3488 от 26.05.2023 г. на Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствието  с целта на закона. Твърди се, че не са изследвани в цялост относимите към производството писмени доказателства. Сочи се, че от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени сведения на присъствалите на оперативката разследващи полицаи не може по категоричен начин да се обоснове извод, че жалбоподателят е използвал непристойни думи и изрази, които да засягат честта и достойнството на прекия му ръководител. Изтъква се, че поради отправянето на критика по отношение на ръководната дейност на разследващ полицай П.– пряк ръководител на жалбоподателя, последвана е станала раздразнителна и агресивна. Посочва се, че изложените факти и обстоятелства в оспорената заповед не кореспондират с доказателствения материал, събран в хода на дисциплинарното производство. Поради тези съображения отправя искане за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание чрез процесуален представител по пълномощие адв. Н. поддържа жалбата. Подробно в писмени бележки се преповтарят изложените в жалбата съображения за отмяна на оспорената заповед. Допълва се, че в хода на съдебното производство по категоричен начин се доказва, че жалбоподателят не е имал разпореждане от прекия си ръководител – разследващ полицай П., което да не е било изпълнено. Сочи се, че от страна на административния орган не са доказани предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/ чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за издаването  и в съответствие на материалния закон. В писмени бележки подробно се излагат съображения за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Поддържа се, че административният орган е събрал писмени доказателства, които по безспорен начин доказват неетичното поведение на жалбоподателя спрямо прекия му ръководител и неизпълнението на разпорежданията му. Предвид на тези съображения отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна прие следното:

На 04.10.2022 г. главен разследващ полицай в сектор „Разследване – Пето Районно управление – Златни пясъци“ – Варна М. П.е изготвил Докладна записка рег. № УРИ460р-10962/04.10.2022 г. /л. 55-56 от адм. преписка/, адресирана до Директора на ОДМВР – Варна, с която е докладвано установяване на нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, както и неспазване на работното време от старши разследващ полицай при Пето Районно управление – Златни пясъци – Варна – Р.Т.. В докладната е посочено, че във връзка с необходимостта от извършване на процесуални следствени действия по досъдебно производство № 488/2022 г. след работно време, разследващ полицай П., в качеството  на ръководител, на 30.09.2022 г. била уведомена от разследващ полицай Е.. В качеството си на главен разследващ полицая П.била разпоредила оглед на местопроизшествието и следствен експеримент да бъдат извършени от Р.Т., тъй като от 08:30 часа на 30.09.2022 г. до 08:30 на 01.11.2022 г. същият е бил дежурен разследващ полицай по график, утвърден от директора на ОДМВР - Варна. След което около 16:30 маса на 30.09.2022 г. инспектор Е. е уведомил инспектор Т. относно необходимостта от извършване на неотложни следствени действия по ДП № 488/2022 г. Като разбрал това, инспектор Т. категорично е отказа и заявил, че му е писнало и не иска да работи чужди дела.

При провеждане на ежедневната сутрешна оперативка при началника на Пето районно управление – Варна на 03.10.2022 г., Т. е пристигнал в 08:55 часа, а оперативката е започнала в 08:40 часа. В присъствието на всички служители от сектор „Разследване“ Т. е започнал да крещи на прекия си ръководител П., като е завил, че няма да работи чужди дела и само той е писал срокове по делата на инспектор Е.. П.от своя страна се е опитала да му обясни защо е трябвало именно Т. да извърши неотложните следствени действия по делото на Е., но той продължил да говори на висок тон и започнал да отговаря, че ще напише докладна за нейните простотии, и коя била тя да му казва какво да прави и да му разпорежда. Подобно поведение Т. е проявил и при оценяване си, като избухнал с репликите: „Коя си ти да ме оценяваш, аз толкова работя, не заслужавам петица“.

Въз основа на постъпилата докладна записка, съдържаща предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения е издадена Заповед № 365з-241/11.01.2023 г. на директор на ОДМВР – Варна /л. 11-16/, на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР срещу Р.Л.Т. на длъжност „старши разследващ полицай“ в Районно управление на сектор „Разследване – Пето Районно управление – Златни пясъци“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Варна, за образуване на дисциплинарно производство за „неизпълнение на заповедите на преките ръководители“ – чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР; за „неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители“ – чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и за „неизпълнение на служебните задължения“ – чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за които се предвижда наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. С посочената заповед на основание чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е определен и съставът на дисциплинарно разследващия орган – старши инспектор Ц.И. на длъжност „началник“ на група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ към Първо РУ при ОДМВР – Варна – председател и член инспектор М.К. – разузнавач V степен на група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ към Първо РУ при ОДМВР – Варна .

С Призовка рег. № 433р-2090/17.01.2023 г., получена на 18.01.2023 г. инспектор Р.Т. е задължен да се яви за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. На същата дата е получена и Покана с рег. № 433000-1373/18.01.2023 г. При запознаване и получаване на заповед последният е отбелязал, че към момента не желае подпомагащ в защитата.

В хода на дисциплинарното производство са събрани сведения от присъстващи и очевидци на представената в докладната записка ситуация. М. П.дала сведение с рег. № 433000-2019/26.01.2023 г., с което изцяло потвърждава всичко посочено в докладната  записка, адресирана до директора на ОДМВР – Варна.

Сведението на Е. Е. е регистрирано под № 433000-4482/23.02.2023 г., в което същият заявява, че по време на дежурството му на 29.09.2022 г. е образувано ДП № 488/2022 г., по което е работил на същата дата през нощта и на 30.09.2022 г. Впоследствие бил уведомен за извършване на неотложни следствени действия след работно време. Поради тази причина уведомил по телефона прекия си ръководител П., която му каза да се разбере с дежурния разследващ полицай. Инспектор Е. се обадил на инспектор т., който по график бил дежурен, и го уведомил за необходимостта от извършване на следствени действия. В резултат на това Т., категорично заявил, че няма да работи по чужди дела, а по новообразувани такива и всеки да си работи делата. От съдържанието на сведенията на Е. се установява, че при провеждана на ежедневната сутрешна оперативка на 03.10.2022 г. Т. на висок глас заявил на прекия си ръководител, че няма намерение да работи по чужди дела.

Идентични обстоятелства се установяват и от сведения на П.Т., регистрирани под № 433000-4483/23.02.2023 г., като допълват, че на оперативката проведена на 03.10.2022 г. сутринта Т. е дошъл последен. На зададен въпрос от страна на прекия му ръководител защо не е извършил неотложните действия по ДП № 488/2022 г., Т. на висок тон отговори, че отказва да извършва следствени действия по дела на свои колеги, излязъл от стаята и тръшнал вратата.

Събрани са сведения и от инспектор С.С., в които същият заявява, че не помни точна дата, но на една от сутрешните оперативки на сектор „Разследване“ при Пето РУ при ОДМВР – Варна между прекия им ръководител и инспектор Т. възникнал спор, но не помни причината, поради която е възникнал. Заявява, че Т. е бил „афектиран“ и „енергично“ напуснал стаята.

Сведения са събрани и от инспектор В. Г., в които посочва, че по време на оперативката на последния ден от месец септември 2022 г. е обсъждан отказът на инспектор Т. за съдействие на свой колега. След зададен въпрос от страна на инспектор П.поради каква причина не е изпълнил нейно разпореждане, Т. се ядосал и на висок тон отговорил, че няма да работи чужди дела и е тръшнал вратата на излизане от стаята.

В хода на проверката Р.Т. дал обяснения с рег. № 433р-3093/24.01.2023 г. /л. 44-46 от адм. преписка/, в които посочва, че на 30.09.2022г. е бил потърсен от инспектор Е. за извършване на процесуално-следствени действия по ДП № 488/2022 г., изразяващи се в претърсване и изземване. При разговора Е. му обяснил, че е провел разговор с инспектор П., която заявила да се разберат помежду си кой да извърши неотложните действия по разследването. В обясненията Т. твърди, че е претоварен с работа, тъй като разпитвал свидетели, а имало възможност и да се извършват действия по разследваното за новообразуваните досъдебни производства, но не е отказал помощта си на своя колега. Обяснява, че не е получавал разпореждания от прекия си ръководител за извършване на процесуални-следствени действия по ДП № 488/2022 г. Заявява, че при провеждане на ежедневната сутрешна проверка на 03.10.2022 г. се е опитал да обясни на прекия си ръководител за случилото се на 30.09.2022 г., но тя била арогантна, надменна и изключително оскърбителна към него.

При провеждането на дисциплинарното производство комисията, извършваща проверката по дисциплинарното производство, е изискана информация от съответните звена относно запознаването на инспектор Т. със Заповед № 365з-5665/17.08.2022 г. за Организация и разпределение на работното време на държавните служители и ЛРТП от отделните структурни звена на Областна дирекция на МВР – Варна, определяне реда за възлагане упражняването на правомощия, когато характерът на работата изисква непрекъснат сменен режим от звената за оперативно дежурство, както и създаване на организация за отчитане и компенсиране на труд положен за изпълнение на служебните задължения извън редовно регламентирано работно време в работни, почивни и празнични дни. В отговор на изисканата информация от дисциплинарно разследващия орган е получено Писмо с рег. № 460р-1621/27.01.2023 г., издадено от Началник „Разследване – Пето районно управление“ при ОДМВР – Варна /л. 84 от адм. преписка/, от което се установява, че не е намерен Протокол за запознаване срещу подпис на служителите от сектор „Разследване – Пето районно управление“ при ОДМВР – Варна. Поради това дисциплинарно разследващия орган е приел, че не са събрани данни за извършване на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Дисциплинарно разследващият орган е събрал информация относно запознаването на инспектор Т. с Типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-3407/22.01.2018 г., утвърдена със Заповед № 3286з-332/23.01.2018 г. на директора на ГДНП – МВР, за длъжност „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в районно управление в сектор „Разследване“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР“ /л. 89-94 от адм. преписка/.

С Писмо рег. № 365р-3968/18.01.2023 г. по административната преписка са приобщени графици за време на разположение на държавните служители от отдел „Разследване“ за извършване на неотложни процесуално-следствени действия извън регламентирано работно време за м. септември и м. октомври 2022 г. /л. 71-83 от адм. преписка/.

На 16.03.2023 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка относно резултатите от извършеното разследване по образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор Т. /л. 29-39 от адм. преписка/. Обобщената справка обективира действията на дисциплинарно разследващия орган, извършени в хода на дисциплинарното производство, както и събраните писмени доказателства. Органът е изложил становище, че няма данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от инспектор Т., тъй като същият не се е запознал срещу подпис със Заповед № 365з-5665/17.08.2022 г. на Директора на ОДМВР – Варна относно Организацията и разпределението на работното време на държавните служители от отделните структурни звена на ОДМВР – Варна. Дисциплинарно разследващият орган е направил извод, че са налице данни за извършено нарушение по отношение на неизпълнение на разпорежданията на преките му ръководител, както и че с поведението си е накърнил достойнството и правата на прекия си ръководител, с което е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Въз основа на това дисциплинарно разследващият орган е дал предложение на инспектор Т. на основание

С Покана рег. № 433р-10054/16.03.2023 г. /л. 42 от адм. преписка/, инспектор Р.Т. е призован да се яви на 17.03.2023 г. в 10:10 часа, за да се запознае със изготвена Обобщена справка и материали по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения.

В Протокол рег. № 433р-10123/17.03.2023 г. на дисциплинарно разследващия орган /л. 43 от адм. преписка/, е обективиран отказът на инспектор Т. за даване на показания, като е уточнил, че такива ще даде на по-късен етап пред човешки ресурси.

На 20.03.2023 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил Становище с рег. № УРИ 433р-10267 – л. 19-28 от адм. преписка, с което е предложил на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, поради това, че с поведението по време на провелата се ежедневна сутрешна оперативка на 03.10.2022 г. е нарушил т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като не е спазил необходимата субординация в служебното помещение.

С оспорената в настоящото производство заповед Директорът на ОДМВР – Варна е възприел фактите, описани в Становището от 20.03.2023 г. и Обобщената справка от 16.03.2023 година. Конкретно посочва, че приема извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неуважително държание от инспектор Т. спрямо прекия си ръководител, с което е нарушил т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР.

При определяне на размера на наказанието, дисциплинарно наказващият орган е съобразил, че извършеното нарушение не е тежко. Съобразил е, че държавният служител на МВР не е наказван с други дисциплинарни наказания, които да са служебни заличени, а напротив същият е награждаван осем пъти с отличие „Индивидуална парична награда“, както и един път с награда „Обявяване на благодарност“. При тези мотиви, дисциплинарно наказващият орган е преценил на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2; чл. 197, ал. 1, т. 3; чл. 2001 ал. 1, т. 11, пред. първо; чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР да наложи наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателя.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели – П.Т. и С.С.. От свидетелските показания на Т. се установява, че същата е била назначена на длъжност „разследващ полицай“ в Пето районно управление и е напуснала на 12.06.2023 г. При разпита в съдебно заседание от 21.11.2023 г. свидетелката пояснява, че в деня на оперативката – 03.10.2022 г. Т. е обяснявал на прекия си ръководител, че няма как да направи следствен експеримент, тъй като не е запознат с делото на разследващ полицай Е.. Докато Т. е говорил, прекият му ръководител П.постоянно го е прекъсвала и не е слушала обясненията. Посочва, че Т. е напуснал енергично кабинета, след което се е върнал. Уточнява, че с високия тон е започнала П., като никой не е използвал обиди по адрес на другия и просто се е говорило на висок тон.

От свидетелските показния на С. се установява, че е имал спор за извършване на процесуални действия на сутрешна оперативка, като П.и Т. са се „разгорещили“ в спора. В свидетелските си показания С. посочва, че не помни да си си разменяли обиди, а пък ако са си разменили е щял да запомни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на адреса на 30.05.2023 г. лично, видно от л. 9 от адм. преписка. Жалбата е входирана пред Административен съд – Варна на 09.06.2023 г., предвид поставения върху нея печат, от адресата на акта, чиито правата са засегнати от постановения акт, тоест при наличие на правен интерес, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Поради това съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Между страните не се спори, а и се установява от представената Кадрова справка /л. 90 от адм. преписка/ и Типова длъжностна характеристика /л. 92-94/, че към момента на провеждане на дисциплинарното производство жалбоподателят е държавен служител на длъжност „старши разследващ полицай“ в Районно управление в сектор „Разследване – Пето РУ – Златни пясъци“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Варна.

Съгласно чл. чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;. В настоящия случай оспорената заповед е издадено за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР от Директора на ОДМВР – Варна, който безспорно заема висша ръководна длъжност. Предвид на това той се явява териториално и материално компетентен орган, упражняващ дисциплинарна власт спрямо държавния служител – жалбоподател. Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма, като формално съдържа задължителните реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съответно – чл. 59 от АПК. Съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Дисциплинарното нарушение е конкретизирано, както в справката, така и в заповедта. Описанието на извършеното нарушение позволява на санкционираното лице да разбере за какво конкретно е наказан, какво е наложеното наказание за това нарушение, както и какви са мотивите на административния орган. Служителят е имал възможност да участва в дисциплинарното производство като се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от дисциплинарното разследване и с всички събрани материали преди издаването на заповедта, и затова не са засегнати неговите права.

Срокът за приключване на дисциплинарното производство е четири месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде удължаван до два месеца със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съгласно чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. В настоящия случай дисциплинарното производството е започнало със Заповед рег. № 365з-241/11.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна, като със същата е определен 45-дневен срок от издаване  за извършване на проверката. Със Заповед № 365з-1265/23.02.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна определеният срок е продължен с месец, като извършването на проверката е приключило на 20.03.2023 г. с изготвяне на Становище с рег. № УРИ433р-10267 от 20.03.2023 година.

Спазени са сроковете и за налагане на дисциплинарното наказание, регламентирани в разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР, а именно не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Ал. 2 на посочената разпоредба урежда, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от представените с административната преписка Становище от 20.03.2023 г. /л. 19-28/ и Обобщената справка от 16.03.2023 г. /л. 29-39/ върху тях Директорът на ОДМВР – Варна е написал резолюция, че е запознат на 18.05.2023 г. От тази дата започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Нарушението е извършено на 03.10.2022 г. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 26.05.2023г., което е станало преди изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението и в рамките на едногодишния срок от извършването му.

Съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, в срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения. В разглеждания случай, тази императивна норма е спазена с Покана рег. № 433р-10054/16.03.2023 г. /л. 32 от адм. преписка/ на дисциплинарно разследващия орган, като в нея са отбелязани дата и час на изслушване на обясненията. На 17.03.2023 г. е издаден Протокол с рег. № 433р-10123/17.03.2023 г., с който дисциплинарно разследващият орган констатира, че Т. не желае да даде обяснения, като на по-късен етап ще даде такива пред „Човешки ресурси“.

След получаване на материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е издал Покана с рег. № 365р-30025/18.05.2023 г., с която на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР са поискани писмени обяснения на Т.. Предвид на тези установява, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на оспорената заповед.

Независимо от гореизложеното настоящият състав на съда намира, че е налице неправилно приложение на материалния закон.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 200, ал. 2, т. 11, предл. първо от ЗМВР. За да е налице нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, е необходимо да бъде нарушена служебната дисциплина. Тези нарушения обхващат както типичните дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина – неявяване на работа без уважителна причина в два последователни дни, нелоялност към институциите в Република България, демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен, осъждане за умишлено престъпление от общ характер и „поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата“ /Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС/. В хода на провелото се дисциплинарно производство, дисциплинарно наказващият орган не е установил нарушение на служебните задължения. Установено е, че държавният служител не е запознат със Заповед рег. № 365з-5665/17.08.2022 г., на Директора на ОДМВР – Варна относно Организация и разпределение работното време на държавните служители, поради липса на издаден протокол за запознаването му с посочената заповед. Предвид на това дисциплинарно наказващият орган е обосновал извод, че не са били налице достатъчно данни за неизпълнение на служебни задължения. Същевременно дисциплинарно наказващият орган е посочил, че порицаният държавен служител не е спазил правило за поведение, уредено в т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно че не е зачел достойнството и правата на ръководителите си и не спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. За да бъде налице уронване на честта и достойнството на прекия ръководител на Т., е необходимо Т. да е използвал непристойни и неприлични изрази, които увреждат доброто име. От представените с административната преписка сведения, дадени от присъстващите на оперативката разследващи полицаи на 03.10.2022 г., както и от Кадровата справка се установява, че Т. по никакъв начин не е засегнал чувството на чест и достойнство на прекия си ръководител. В разглеждания случай, въпреки разпределена с Разпореждане № 6689/21.06.2023 г. доказателствена тежест, административният орган не доказа по категоричен начин, че е налице засягане на достойнството и честта на прекия ръководител на Т.. Този извод не се променя, а се потвърждава и от събраните в ход на съдебното производство свидетелски показания на Т. и С., които категорично заявяват, че Т. не е използвал неприлични думи и изрази, които да уронят доброто име и авторитет на прекия им ръководител П..

Отделно от горното, дори и да се приеме, че отговаряйки на зададените от П.въпроси Т. е повишил тон, и с това свое действие по някакъв начин е накърнил чувството на чест и достойнство на прекия си ръководител, то е било предизвикано от П.. Предвид на това, дисциплинарно наказващият орган е следвало да приложи нормата на т. 12 на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, която урежда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за нарушаване нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ето защо настоящият състав на съда приема, че е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид на това като незаконосъобразна, заповедта следва да се отмени.

При този изход от дело, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски. По делото от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-3488/26.05.2023 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2 т. 2; чл. 197, ал. 1, т. 3; чл. 200, ал. 1, т. 11, пред. първо; чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР на Р.Л.Т., ЕГН **********, в качеството му на старши разследващ полицай в Районно управление на сектор „Разследване – Пето районно управление – Златни пясъци“ от отдел „Разследване“, е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 (шест) месеца".

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 211 от ЗМВР.

Съдия: