РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 144 по описа за 2021 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.405а ал.7 от
Кодекса на труда /КТ/.
Административното дело е
образувано по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, ул. *****, представлявано от управителя И.М.И. срещу Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение с №ИЗХ2**22025 от **.04.2021
година, издадено от В.Ц.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д
„ИТ“/ Ловеч.
В жалбата се твърди допуснато нарушение на чл.
35 АПК, тъй като не са били преценени обективно и правилно относимите към
случая факти и обстоятелства, за да се приеме съществуването на трудово
правоотношение между **** ЕООД и С.Х.Й.. Излага се, че от събраните в
административното производство доказателства не може да бъде направен обоснован
извод за съществуването на индивидуално трудово правоотношение с
характеризиращите го белези съгласно чл. 124 КТ. Сочи се за необоснована
констатацията, че в случая било налице предоставяне на работна сила по смисъла
на чл.1, ал.2 КТ. В заключение се иска съдът да отмени оспореното постановление
като незаконосъобразно и необосновано на основание чл.146, т.4, 5 и 6 АПК.
В съдебно заседание и в писмени бележки оспорващият чрез пълномощника си адв.М. поддържа жалбата и излага, че в хода на
съдебното производство безспорно е била установена липсата на престиран труд от С.Й. по възлагане
от дружеството. Счита, че в случая липсват доказателства за установяване на
индивидуалните признаци на приетото за съществуващо трудово правоотношение.
Такива не се съдържат и в извършената проверка на място, тъй като направените
констатации от административния орган са непълни, вътрешно противоречиви и от
тях не може да бъде направен обоснован извод за съществуването на конкретно трудово
правоотношение. Сочи, че в административното производство липсват еднозначни
доказателства за наличие на воля на **** ЕООД за назначаване на предполагаемия
служител на работа, доказателства, че същият се явява в точно определено време
и само в такова време на работа, че приключва трудовия си ден в точно определен
час и т.н. Излага, че Декларацията на С.Х.Й. от 02.04.2021 г., която се
споменава в обжалваното постановление, е неправилна и съдържа единствено
волеизявление на нейния автор за определени обстоятелства, които обективно не
съществуват и не са известни на **** ЕООД. Моли съдът да присъди направените
поделото разноски.
Ответникът -
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. в
съдебно заседание и в писмени бележки моли съда да потвърди оспорения акт с
аргументи, че е законосъобразно издаден, при напълно изяснена фактическа
обстановка, съобразно събраните категорични доказателства за наличието на
съществуващо трудово правоотношение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на *** лв. В писмените бележки прави възражение за прекомерност
по отношение на представения договор за правна защита и претендираните разноски
в размер на 500 лв. по представения договор с искане при отменително решение разноските
на жалбоподателя, да бъдат присъдени в рамките на законоустановения минимум.
Заинтересованата страна /ЗС/ С.Х.Й. в съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по спора.
В хода на производството са събрани писмени и гласни
доказателства и след анализ и оценката им съдът прие следното за установено:
На
02.04.2021 г. в 11:05 часа от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч
е извършена проверка на обект „оранжерии“ в с.*****експлоатиран от „****“ ЕООД.
При
проверката е съставен протокол за оглед № 11-С-19-41 от същата дата, започнал в
11.05 часа /на лист 16/, в който е установено следното: 1. Да поливат и
подготвят за поливане и за садене на домат са заварени лицата: И.С.Б., С.Х.Й. и
Т.С.Й.; 2. Изискан е и непредставен Правилник за вътрешния трудов ред и 3. След попълване на декларациите лицата
продължили да работят /без С.Й./. В
попълнена бланка декларация по чл.402
ал.1 т.3 от КТ /л. 17/, е отразено, че С.Й. *** от 1.04.2021г. с определен срок от 2 часа, продължителност на работния ден от 2 часа, на
длъжност работник, като за извършвана работа е посочено: „поливаме лук“,
започнала е работа в 08:30 ч., с работно време от 8 ч. до ** ч., с почивни дни
събота и неделя. Според декларацията средствата, с които работи и облеклото,
което използва са нейни. Уговореното възнаграждение е с посочен размер на 2.50
лв. 1 ч. Отразено е, че не е подписвала никакъв договор с „****“ ЕООД.
Контролните органи попълват уведомление за
започване на производство по чл.26 ал.1 от АПК /л. 13/, в което отразяват, че
са уведомили „****“ ЕООД за проверката
на 02.04.2021 г. в 11: 05 ч. по телефон чрез лицето И.И.. С призовка
представител на дружеството е призован да се яви в ДИТ Ловеч на **.04.2021 г. и
да носи подробно изброени документи, сред които и трудовите досиета или други
документи по наемане на работа на заварените в обекта лица / на л.14/.
На посочената
дата управителя на „****“ ЕООД И.М.И. /на
л.19/, се явява в дирекцията и представя изисканите документи, сред които и трудов
договор № 04/27.07.2020 г. на И.С.Б., сключен за изпълнение на длъжността
„Работник отглеждащ зеленчуци“ в обекта,
и длъжностна характеристика за същата длъжност.
В попълнения протокол за
оглед /л.18/ е отразено в т.3, че за завареното на работа лице С.Х.Й. не са представени
никакви документи, свързани с възлагането на работа на 02.04.2021г.
В резултат на извършената проверка В.Ц.-старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, издава оспореното в настоящото
производство постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение № ИЗХ2**22025 от **.04.2021 година, на основание чл.405а ал.1 от КТ / на л.8/, както и предписание по чл.405а ал. 4 от КТ към дружеството да
предложи сключване на трудов договор на С.Х.Й., считано от 02.04.2021 г. /л.9/.
С постановлението е обявено съществуването на трудово правоотношение
между „****“ ЕООД и С.Х.Й., за извършване на работа като „Работник отглеждащ
зеленчуци“ в експлоатирания от дружеството обект оранжерии, с. ****, общ. Ловеч, считано от
02.04.2021 г. В оспорения акт е изложено, че при проверката на представената документация
свързана с осъществяване на трудовите правоотношения на работещите в оранжериите
лица за С.Х.Й. е изискан, но не е представен писмен трудов договор. В постановлението
е отразено още, че е представен трудов договор № 04/27.07.2020 г. на И.С.Б.,
която също работи на обекта, сключен за изпълнение на длъжността „Работник
отглеждащ зеленчуци“.
Прието е, че по отношение на С.Х.Й., е налице предоставяне на работна
сила в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, тъй като лицето е полагало
труд на работна площадка осигурена от „****“ ЕООД, в определено от дружеството
работно време, съобразно създадената от него организация на работа, с негови
средства и материали, като риска от извършваната работа е за дружеството.
По делото са приети: протоколи
за оглед № 11-С-19-41 от 02.04.2021 г. и **.04.2021 г.; декларация от С.Х.Й. на
02.04.2021 г.;
Трудов договор № 04/27.07.2020 г.; длъжностна
характеристика за длъжността „Работник отглеждащ зеленчуци“; писмени пояснения
отдадени И.М.И. на **.04.2021 г.; уведомление
за сключен ТД; длъжностна характеристика за длъжността „старши
инспектор“ в ДИТ; Правилник за вътрешния трудов ред.
В хода на съдебното производство, за
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По
искане на оспорващият е разпитан свидетеля А.Р.Х., който е подписал Протокола
за оглед от проверката в оранжериите „****“ ЕООД в с. ****. Същият е агроном
във фирмата и основно се занимава с организацията на производството на
зеленчуци, избиране на персонал за работа в обекта със зеленчуците и транспорт
на стоката до магазина в град Ловеч. Свидетелят установява, че не е бил в деня
на проверката на самият обект. Служителите от фирмата му се обадили по телефона
и му казали за проверката, че служители
от Инспекцията по труда са там и ако може да отиде да подпише протокола.
Сочи, че познава С.Х.Й., която е на около 75 години и е работила в „****“
предните две години на срочни трудови договори само в кампаниите като е
участвала в процеса по „отглеждане на зеленчуци“. Основната й дейност била
„сортиране на домати“ или „колтучене на домат“.
В деня на проверката С. дошла сутринта по някое време, след 08:30 часа –
09:00 часа в обекта, в с.*****да пита за работа. Свидетелят и казал, че няма
работа, защото кампанията /за садене на домат, краставици/ не е започнала, с
уточнението, че тази година същата е започнала след 20 април. Тогава
започнали да засаждат, тъй като парниците не са отопляеми. Казал й, че няма
работа и след това, тръгнал да кара стоката за града, когано му се обадили по
телефона, че има проверка от инспекцията
и се върнал на обекта. Там заварил С.,
която приказвала със служителите от инспекцията и им показвала разсада в
оранжериите. Протокола за оглед е този, който свидетелят е подписал от
проверката. Същият протокол бил готов, когато пристигнал и само се подписал, не
го е чел, и не е писал възражения. Свидетелят е категоричен, че работата в
оранжериите се организира и разпределя от него, като не е разпределял на С. да
полива лук и не знае да е поливала.
Съдът кредитира показанията на разпитаният свидетел като обективни, непротиворечиви и
логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още
повече, че същият е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма
данни по делото за неговата заинтересованост
от изхода му.
При посочените факти съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е в срок /с оглед данните за връчване на процесното постановление на оспорващия на **.04.2021 г., и депозирането на жалбата в ДИТ Ловеч на 28.04.2021г. с вх.№ ВХ2**44653/, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на обжалване
административен акт и пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Постановлението по чл.405а ал.1
от КТ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол по
аргумент от чл.405а ал.2 и ал.7 от КТ.
Разгледана
по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по
чл.168 от АПК, Ловешки административен съд, четвърти административен състав счита
жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното постановление е издадено от компетентен административен
орган по смисъла на чл.405а ал.4 от КТ, в рамките на предоставените му
правомощия. С разпоредбата на чл.399 от Кодекса на труда контролът за спазване
на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда” /ИАГИТ/. Дирекциите „Инспекция по труда”, като поделения в
системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната
администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение по аргумент на чл. 12 ал.1 от Закона за администрацията/.
Съгласно чл.21 ал.1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е
контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл.405а
ал.4 - да дава задължителни предписания на работодателя, да предложи на
работника или служителя сключване на трудов договор. При осъществяване на функциите
си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а
упражняват правомощията на съответната дирекция „Инспекция по труда”, която
съгласно чл.399 от КТ е надлежно овластеният от
закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Видно
от представената по делото на л.12 служебна карта
издателят на оспореното постановление В.П.Ц.е
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ Ловеч. Анализа на приложимото право и
представените доказателства обуславят извода, че процесното постановление е издадено от компетентен контролен орган,
в рамките на неговите правомощия /л.26/.
Като индивидуален административен акт постановлението
е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на
фактически и правни основания за издаването му, съгласно формалните изисквания
на чл.59 ал.2 от АПК.
Оспорващото
дружество, в качеството му на заинтересовано от административното производство,
своевременно е уведомено за неговото иницииране и движение, съгласно
изискванията на чл.26 от АПК. Съответно не е била ограничена възможността му да
охрани интересите си в това производство, вкл. като прави искания и възражения,
и ангажира доказателства.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че
административният акт е издаден без да са изяснени действително относимите
обстоятелства. Производството по чл.405а от КТ е административно по своя характер
и при липсата на специална правна уредба в Кодекса на труда, следва да намерят
приложение общите правила, регламентирани в АПК. В конкретния случай от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч не са събрали необходимите доказателства
относно съществуването на трудовото правоотношение със ЗС С.Й., в нарушение на
чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи съобразно служебното начало, административният
орган осъществяващ контрола по трудовото законодателство да събере всички
необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, от
значение за случая, преди издаване на административните актове. След като не е сторено това издателят
на процесното постановление е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в частност на чл.35 и чл.36 от АПК. Посоченото
нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе
върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от
формираните.
Обсъденото процесуално нарушение е обусловило и постановяването на
обжалвания административен акт в нарушение при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от кодекса, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. Въз основа на постановлението по ал.1
контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да
предложи на работника или служителя сключване на трудов договор /чл.405а ал.4 от КТ/.
Съответно чл.1
ал.2 от КТ въвежда правилото, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Цитираната правна уредба налага извод,
че необходима материалноправна предпоставка за издаване на постановленията от
вида на процесното, е констатирано по надлежния ред от контролните органи,
предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото
правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени
като трудови.
Релевантни
към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията
при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на
трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е
допуснато от работодателя нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, като материалноправно
основание за издаване на постановление по чл.405а ал. 1 от КТ.
Приложението на разпоредбата на чл.405а
ал.1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна
сила в нарушение на нормата на чл.1 ал.2 КТ. При формирането на извод,
съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа
по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено
договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66
ал.1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност
на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане.
Следователно законово регламентираната
материалноправна предпоставка за издаване на Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а ал. 1 от КТ с предписание
по чл. 405а ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването
на трудов договор, е констатирано по надлежния ред от контролните органи
Дирекция „Инспекция по труда“ предоставяне на работна сила при съществуване на
всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без
тези отношения да са уредени като трудови правоотношения.
В случая между страните не се спори, че
проверяваният обект се стопанисва от „****“ ЕООД. Спорният по делото въпрос се
свежда до това, осъществяваната от ЗС С.Х.Й. дейност в обекта на „****“ ЕООД на
02.04.2021 г., възложена ли е от „****“ ЕООД и представлява ли предоставяне на
работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение
между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя
нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, като материалноправно основание за издаване на
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а
ал. 1 от КТ.
Съдът намира, че от
събраните писмени и гласни доказателства не се установява наличието на трудово
правоотношение между„****“ ЕООД и С.Х.Й..
Основен елемент на трудовото правоотношение и предмет на трудовият договор
така, както е регламентиран в КТ, е предоставяне от едно физическо лице на
работната сила за изпълнение на даден вид работа. Други елементи на трудовото
правоотношение е определен работен режим, трудово възнаграждение, работно
време, работно място, спазване на трудова дисциплина, условия на труд, почивки
и т. н., преценката се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните.
В конкретния случай не
може да се направи извод, че е имало уговорка ЗС Й. да извършва работа за
дружеството, както и че предмет на договорката между „****“ ЕООД и С.Х.Й. е престиране на работна сила в
изпълнение на трудови функции, респективно да е налице основание за
квалифицирането на правоотношението като трудово такова. Предметът на
възложената за изпълнение дейност е постигане на определен резултат,
уговореният начин за определяне размера на възнаграждението е като функция от
този резултат /при свършване на работата/, липсват уговорки относно други
права, задължения и отговорности на страните.Тези характеристики на
правотоношението, по което ЗС Й. е страна, не могат да обосноват извод за
трудовоправен характер на същото.
В хода
на административното производство не е установено по безспорен начин, че Й. на
посочените от органа дата и място е предоставяла работна сила. Не са били
изяснени и останалите съществени елементи на правоотношенията между лицето,
прието за заварено да работи на 02.04.2021 г. в конкретния обект.
Необосновано административният орган е приел, че в предложената при
проверка Декларация по спазване на трудовото законодателство, че лицето е
декларирало трудово възнаграждение. Видно от текста на бланката, изписаният
текст относно възнаграждението е договорено възнаграждение, което не е
равнозначно на договорено трудово възнаграждение.
Съществуването на трудово правоотношение е
правен извод следствие преценка на съвкупност от факти, като решаващо значение
за определяне характера на договора като трудов има естеството на
осъществяваната дейност.
Изводите за наличие на трудово правоотношение в оспореното Постановление са основани прериотетно на
представената с административната преписка Декларация на С.Х.Й. от 02.04.2021
г., както и
на изготвения Протокол за
оглед № 11-С-19-41 02.04.2021 г. От тях обаче не може да бъде направен обоснован
извод за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с
индивидуализиращи белези съгласно чл. 124 КТ, за да се приеме, че в случая било
налице предоставяне на работна сила по смисъла на чл.1 ал.2 КТ от С.Й.. От
съдържанието им не може да бъде установено еднозначно естеството и трайния
характер на работата, за чието извършване С.Й. е прието че е предоставила
работната си сила, за да може да се установи някаква трудова длъжност, на която
трябвало да бъде назначена.
Видно
е, от текста на декларацията и на протокола за оглед от 02.04.21г., че същите
са изписани от едно и също лице, което няма как да е ЗС С.Х.Й., предвид очевидно
еднаквият почерк на с другите изготвените
във връзка с проверката на обекта документи - Протокол за оглед от **.04.21г., Уведомлението по
чл.26 АПК и Призовката на основание чл.45 АПК. Отделно, от съдържанието на същите
доказателства не може да се установи, каква дейност е била извършвана от С. Й..
В цитираната декларацията е записано „поливаме лук“, в протокола за оглед е
посочено „да поливат и подготвят за поливане и за садене на домат са заварени
лицата... което не кореспондира с „поливането на лук“ като възможна дейност, освен,
че изброените дейности не могат да бъдат извършвани едновременно. От
показанията на разпитания свидетел също не може да се установи, каква дейност е
извършвала С.Й., тъй като според него тя била показвала на проверяващите
служители на Инспекция по труда съществуващите разсади.
Във
връзка с приетото от контролният орган,
че се касае за трудово правоотношение позовавайки се на декларацията-образец,
следва да се съобрази, че по своя характер подписаната декларация представлява
частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в
административното производство доказателство съгласно чл.43 от АПК, във вр. с
чл.402 ал.1 т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална
доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на
пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение. Отделно, от декларацията на Й. не може да се направи
категоричен извод за правоотношение, за което не е бил съставен и подписан
трудов договор, поради липса на данни за съществените елементи на такова
правоотношение.
Нито
от декларацията на С.Й., нито от протокола за оглед могат да бъдат изведени
индивидуалните признаци на трудовата функция, изпълнявана от Й., като
съвкупност от трудови задължения, изпълнявани от нея срочно, точно и качествено
в съответствие с нарежданията на работодателя и установената трудова
дисциплина. В Декларацията Й. е
декларирала на 02.04.2021 г. в 11:25 ч., че работи като „работник“, била
уговорила да извършва посочената в т. 3 работа за определен срок от 2 ч. (т.5),
продължителност на работния ден от 2 ч. (т.6), имала установено от работно
време от 8 ч. до ** ч., като на съответния ден била започнала работа в 8:30 ч.
(т.8), средствата и работното облекло с които работи били нейни (т.11 и т.12),
било уговорено възнаграждение от 2,50 лв./1 ч. Следва да се сподели довода в жалбата, че същата е вътрешно
противоречива и съдържа единствено волеизявление на нейния автор за определени
обстоятелства, които обективно не са съществували и не са известни на **** ЕООД,
доколкото съдържащите се в декларацията обстоятелства се опровергават от
записаното в Протокол за оглед № 11-С-19-41 02.04.2021 г., както и от показанията
на свидетеля А. Х.. От тази декларация става единствено ясно, че извършваната
работа била уговорена еднократно за срок от 2 ч. с продължителност от 2 ч. от 8
ч. до ** ч.
Според
цитирания протокол огледът на 02.04.2021 г. е започнал в 11:05 ч. и е завършил
в 11:30 ч. в присъствието на С.Й., което противоречи на съдържащите се в
нейната декларацията данни относно установено работно време, продължителност,
начало и край на работния ден. В тази връзка са показанията на свидетеля Х., изпълняващ длъжността агроном и отговарящ за организацията на производствения процес на оранжериите
и подбора на работниците, според които ЗС С.Й. се появила сутринта на 02.04.2021 г. и на въпроса, дали има работа
за нея и отговорил, че в момента нямал нужда от повече работници, като след неговото връщане на място в оранжериите
около 11:30 ч. видял, че същата показвала на служителите на Инспекция по труда
наличните разсади.
От събраните по делото доказателства не
може да бъде направен еднозначен и обоснован извод както за съществуване на
индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го предмет и трудови
задължения между С.Х.Й. и **** ЕООД, така и за воля на „****“ ЕООД
за назначаване на същата на работа. Липсват доказателства, че тя се е явила в
точно определено време и само в такова време на работа, че приключва трудовия
си ден в точно определен час и т.н. Липсват и доказателства, че съществува
йерархична подчиненост на С.Х.Й. от **** ЕООД, която е необходим и съществен
елемент от индивидуално трудово правоотношение, в рамките на което се престира
работна сила по смисъла на КТ. Предоставянето на работна сила може да стане
единствено, когато лицето, което я предоставя, се постави в зависимост от
лицето, което я получава, което намира израз в съществуването на конкретни
трудови задължения за работника, каквито доказателства по делото не са
ангажирани.
При
това не се установяват елементите на трудово правоотношение, регламентирани в
чл.66 ал.1 т.1 до т.8 от КТ включително.
От всичко изложено не може да се направи обоснован извод, който да
навежда за реално предоставяне на трудова сила от страна на Й., изпълнениe на
трудова функция, възложена й от управителя на „****“ ЕООД, която да
представлява трудово правоотношение, полагано в нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ.
Ответника небосновано с доказателствата твърди в представените от него
писмени бележки, че в декларацията попълнена от лицето се съдържат всички
елементи на валидно трудово правоотношение, като място на работа, длъжност,
работно време, почивни дни и възнаграждение /предвид установените противоречия
и очевидно еднаквият почерк на изготвените във връзка с проверката на обекта
документи-Протокол за оглед от 02.04.21г., Декларация, Протокол за оглед от **.04.21г.,
вкл. Уведомлението по чл.26 АПК и Призовката на основание чл.45 АПК/, както и
че едва ли по собствена инициатива ЗС С.Й. ще започне поливане ако агронома е
казъл че няма работа за нея, при изрично записаното в Протокола за оглед, че „след попълване на декларациите всички лица продължили
да работят, без С.Й.“.
В конкретният случай не са налице характеристиките
на възникнало трудово правоотношение между „****“ ЕООД и С.Й. по смисъла
на чл.66 от КТ - не е било уговорено предоставяне на работна сила в условията
на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията
за определен от работодателя период от време, на определено работно място, или
реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер.
Административният орган, в чиято тежест е да
установи съответните факти /чл.170 ал.1 от АПК/, не е ангажирал безспорни доказателства,
че ЗС Й. е била наета от „****“ ЕООД и е
полагала труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството
на този работодател.
Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение
трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат
изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват.
Контролният орган не е доказал наличието на уговорки между Й. и дружеството за изпълняване
на трудова функция, възложена й от управителя на „****“ ЕООД на длъжността „работник
отглеждащ зеленчуци“, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл.405а ал.1 от КТ, като е издал обжалваното
постановление. Горното води до материална незаконосъобразност на даденото постановление,
представляващо основание за отмяната му
по чл.146 т.4 АПК.
Както вече се посочи, съдът е указал на
ответника доказателствената тежест по чл.170 ал.1 от АПК. В тежест на
административния орган е да установи наличието на фактическите основания за
издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение. При проверката за съществуване на реално възникнало трудово
правоотношение трябва да са събрани достатъчно убедителни доказателства от
контролният орган както за самото
наличие на такова правоотношение, така и за работодателя по него, а в случая
такива доказателства липсват. В същия смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. №
591/2020 г., Решение № 2434 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 14008/2019 г. на ВАС,
Решение № 17498 от 19.12.2019 г. по адм. д. № 4831/2019 г. на ВАС, Решение №
5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на ВАС и др.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, поради което са налице основания за отмяната му чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК като незаконосъобразен.
При този изход на спора на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 550 лева,
представляваща направените по делото доказани и своевременно поискани разноски
за държавна такса в размер на 50 лева /л.4/ и възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева, уговорено и заплатено в брой по приложения договор за
правна помощ /л.54/, по отношение на което възражението за прекомерност е
неоснователно предвид, че размера е определен в законоустановения минимум,
както и с оглед осъщественото представителство в две съдебни заседания и
изготвените писмени бележки.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 предложение второ и чл.173 ал.2 от АПК,
Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. *****, представлявано от
управителя И.М.И., Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение с №ИЗХ2**22025 от **.04.2021 година, издадено на
основание чл. 405а, ал. 1 от КТ от В.Ц.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Ловеч
да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Ловеч, ул. *****, представлявано от управителя И.М.И., сумата от 550
(петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: