Решение по дело №416/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. К. Д. с [ЕГН] и М. К. Д. с [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], чрез адвокат П. К. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица]против мълчалив отказ на областен управител на Област Бургас да издаде заповед, с която на основание чл.40 от ЗДС да се отмени частично заповед № РД-09-04/20.01.2016 г. на областен управител на Област Бургас, относно отчуждаването на части от имот с [идентификатор], върху който в [възраст] срок от отчуждаването не е започнало реализиране на мероприятието. Правят искане да се отмени мълчаливия отказ и делото да се реши по същество, като се отмени заповедта, а при условията на евентуалност да се изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и за им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Областен управител на Област Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител представя административната преписка, като сочи, че не са налице данни за изплащане на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Заинтересуваната страна – Агенция пътна инфраструктура [населено място], редовно уведомена, чрез процесуалния си представител заявява, че при изпълнение на проекта е избрано друго техническо решение за реализация на изпарителя, във връзка с което е отпаднала необходимостта от отчуждаване на имота на жалбоподателите. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед № РД-09-04/20.01.2016 г. на областен управител на Област Бургас (л.9-10 от делото), е наредено отчуждаването за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг-Бургас”, участък Обход на Ахелой от км.207+726.37 до км.212+233.06, изпарител при км.207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20 kV „Равда“ при км. 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат“ ТВ при км. 212+011, реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км. 212+120, на територията на [населено място], Община Поморие, и [населено място], Община Несебър, Област Бургас, на части от имоти – частна собственост, намиращи се в землището на [населено място], общ.Бургас, Област Бургас, конкретно изброени, като всяко отчуждаване е описано в приложението към заповедта и индивидуализирано по номер на имота, вида на територията, начина на трайно ползване, имената на собствениците и техните наследници, общата площ на имота, площта, която се отчуждава и стойността на паричното обезщетение. Видно от т.64 от Приложението към заповедта, от собствения на наследодателя на жалбоподателите [имот номер], представляващ земеделска земя, целият с площ от 3,437 дка, се отчуждават 0,326 дка, за което е определено обезщетение в размер на 522,00 лева. Безспорно тази заповед е влязла в сила към настоящия момент.

От жалбоподателите е подадена молба вх.№ 94-00-136/21.01.2025 г. до областен управител на Област Бургас (л.7 от делото), с искане за частична отмяна на заповед № РД-09-04/20.01.2016 г., на основание чл.40 от ЗДС, тъй като в предвидения [възраст] срок от отчуждаването на частта от имота мероприятието за което е отчужден не е изпълнено.

По така подадената молба не е налице произнасяне и с жалба вх.№ 94-00-136/1/04.03.2025 г. е обжалван мълчалив отказ на областен управител на Област Бургас.

Съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника, в проведеното на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание, в Областна управа Бургас няма данни да е платено обезщетение за извършеното отчуждаване.

Съгласно изявлението на процесуалния представител на заинтересуваната страна, в проведеното на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание, обектът за изграждането на който е отчуждена част от имота на жалбоподателите е изграден, като по време на строителството е избрано друго техническо решение за реализация на изпарителя, във връзка с което е отпаднала необходимостта от отчуждаване.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Предмет на настоящото производство е мълчаливия отказ на областен управител на Област Бургас за издаване на заповед, с която на основание чл.40 от ЗДС да се отмени заповед № РД-09-04/20.01.2016 г., в частта касаеща имота на жалбоподателите.

По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административния орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е направил в нормативно установения срок.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗДС, ако в [възраст] срок, а за изграждане на национален обект - в [възраст] срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл.34а, ал.1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл.34а, ал.1.

В случая не е налице спор по делото, че обектът за които е извършено отчуждаването на част от имота на жалбоподателите е с национално значение и той е отчужден с решение на областния управител, поради което съгласно чл.40, ал.1 от ЗДС, областния управител на Област Бургас се явява компетентния орган, който следва да се произнесе по направеното искане за отмяна на извършеното отчуждаване.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с подадената от жалбоподателите молба областния управител на Област Бургас е бил надлежно сезиран с искане за отмяна на отчуждаването на частта от съответния имот и дължи произнасяне в 14-дневния срок, предвиден в нормата на чл.57, ал.1 от АПК. Като не се е произнесъл в този срок, областния управител е формирал мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, като в този срок е подадена и жалбата на И. Д. и М. Д. и тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да бъде отменено отчуждаването на процесния имот, съгласно нормата на чл.40, ал.1 от ЗДС е необходимо да бъде установено, че са налице три основания при условията на кумулативност, а именно – 1.да е минал [възраст] срок от отчуждаването, доколкото отчуждаването е било извършено във връзка с изграждането на обект с национално значение; 2.мероприятието по ПУП не е започнало или имотът не се използва по предназначение и 3.да е възстановено полученото обезщетение.

В случая са налице и трите предпоставки.

Заповедта, с която е извършеното отчуждаването е издадена на 20.01.2016 г. и тя е влязла в сила по отношение на наследодателя на жалбоподателите още същата година, доколкото по делото не се твърди и не се установява да е била обжалвана по съдебен ред, тоест минали са повече от 5 години от извършеното отчуждаване.

Безспорно, видно от изявленията на страните, обектът за който е извършено отчуждаването е изграден по начин по които не се засяга процесния имот, поради което той не се ползва по предназначението за което е отчужден.

Налице е и третата предпоставка, доколкото по делото не се твърди и не се установява на жалбоподателите или техния наследодател да е било платено обезщетение за извършеното отчуждаване, поради което не е налице обезщетение което да подлежи на възстановяване.

С оглед на изложеното, след като в случая са налице всички предпоставки предвидени от законодателя в нормата на чл.40, ал.1 от ЗДС, за отмяна на отчуждаването на частта от имота на жалбоподателите, обжалвания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 020,00 лева, от които платена държавна такса в размер 20,00 лева и 1 000,00 лева представляващи част от платеното възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1 800,00 лева. В случая възражението за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение се явява основателно, тъй като съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000,00 лева, а договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 800,00 лева, което се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение на страните и проведеното само едно открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на областен управител на Област Бургас за издаване на заповед, с която на основание чл.40 от ЗДС да се отмени частично заповед № РД-09-04/20.01.2016 г. на Областен управител на Област Бургас по отношение на извършеното отчуждаване на част от имота собственост на И. К. Д. с [ЕГН] и М. К. Д. с [ЕГН].

ВРЪЩА преписката на областен управител на Област Бургас за ново произнасяне по молба вх.№ 94-00-136/21.01.2025 г. подадена от И. К. Д. с [ЕГН] и М. К. Д. с [ЕГН], съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Областна администрация на Област Бургас да заплати в полза на И. К. Д. с [ЕГН] и М. К. Д. с [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1 020,00 лева (хиляда и двадесет лева).

РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.