№ 7845
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110167161 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София,
**, представлявано от Aл**р ** и ** **, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Е. А. П., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, че същия дължи
на ищеца следните суми: сумата от 107,05 лЕ. - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –03.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 18,38 лЕ.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г., сумата от
38,10лЕ., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 7,24 лЕ. за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „**“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. **, който поддържа искова
молба. Претендира разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Ответника се явява лично. Заявява, че не оспорва претенциите на ищеца. Прави
възражение срещу искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 23403/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 107,05 лЕ.,представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, инсталация **********/аб.№ **, ведно със
законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 18,38 лЕ., за
периода от 15.09.2020 г. до 12.04.2023 г., сумата от 38,10лЕ., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,24
лЕ., за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г. С възражение от 27.07.2023 г. ответника е
оспорил вземането.
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по
заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете
производства, поради което исковете се явяват процесуално допустими като предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК и касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно
производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че ответника е собственик на
имот, находящ се в топлофицирана сграда, в която ищцовото дружество е доставяло през
исковия период топлинна енергия.
В съдебно заседание ответника заявява, че не оспорва исковете. С оглед на това и
предвид събраните по делото доказателства, съдът намира исковете за основателни и следва
да бъдат уважение в пълните им предявените размери.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. След
запознаване с приложените към двете дела платежни документи, съдът намира, че следва да
присъди на ищеца разноски от 350,00 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че не
се следва юрисконсултско възнаграждение на ищеца, предвид нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК,
съгласно която, в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. А. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, **, че дължи на „**“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
2
гр. София, ул. „**“ **, сумата от 107,05 лЕ. (сто и седем лЕ. и 05 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„**“, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
03.05.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 18,38 лЕ. (осемнадесет
лЕ. и 38 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
12.04.2023 г., сумата от 38,10 лЕ. (тридесет и осем лЕ. и 10 стотинки), представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,24 лЕ.
(седем лЕ. и 24 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 12.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№13733/16.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
23403/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Е. А. П., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, да заплати на “**”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, **, представлявано от ** **,
сумата от 350,00 лЕ. (триста и петдесет лЕ.), представляваща представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 23403/2023 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „**“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 23403/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3