Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039
гр.Пловдив, 08.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5874/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-005193 от 16.06.2020г., издадено от
М. В. М.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.126 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление и издадено в
нарушение на процесуалните норми, като излага доводи по същество, сочейки, че в
случая за нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както и на чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателят – адвокат Т. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за
процесуално представителство.
Ответната
страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в
писмено становище сочи, че не са налице процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя. Посочва още, че фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по
своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Още сочи,
че редовно съставения акт има доказателствена сила за наказващия орган до
доказване на противното, което оборване следва да се осъществи от нарушителя.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление
да бъде потвърдено, както и в условията на евентуалност – присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 06.07.2020г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на
09.07.2020г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.05.2020г, около 07:30 часа, в община Марица, на път –
Автомагистрала № А-1, км – 126, посока – гр.Бургас, свидетелят А.Н.Н. – в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив спрял за
проверка МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ „***“. При това
свидетелят Н. установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя П.А.А.,
както и че превозвало иглолисен дървен материал – 4,589 куб. метра, с плътност
– 1. съгласно представения от водача Превозен билет № ********** от
21.05.2020г..
С оглед на горното, на място и в присъствието на жалбоподателя,
свидетелят Н. съставил АУАН с бланков № 785123 срещу жалбоподателят П.А.А., за
нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, без да отрази възражения. Въз основа на същия АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.Н.Н., който
помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации,
както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Н.
за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства, а именно – снимка на Превозен билет № ********** от
21.05.2020г. и обяснения на П.А.А., от които се установяват вида и количеството
на превозвания товар.
Относно
приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно
обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както
и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното
постановление, в последните два липсва описание на
нарушението, а
именно – на всички съставомерно по последното факти.
В
този смисъл нарушението на чл.126 от Закона за движението по пътищата
предполага превозване на товари, при които масата
на натовареното пътно превозно средство надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация. Ето защо очевидно е, че посочване масата на превозения това е от
съществено значение за преценка дали е осъществено визираното нарушение.
Въпреки
това в АУАН и наказателното постановление изцяло липсва посочване на масата на
превозвания това. Вместо това е посочен неговия обем 4,589 куб. метра, с
плътност – 1. От последното по никакъв начин не става ясна масата на товара.
Едва
при разпита на актосъствителя се установи от къде същият, както и
административнонаказващия са направили извод за масата на товара, а именно – от
твърдението, че съгласно формула, от обема на дървесината и нейната плътност се
заключва нейното тегло. Подобно
обстоятелство обаче по никакъв начин не е посочено в АУАН и наказателното
постановление.
Така
описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – относно
наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за АУАН, следва да
се преценят като такива от категорията на съществените процесуални нарушения,
доколкото създават неяснота относно съставомерните за твърдяното нарушение
обстоятелства, поради което лишават лицето, посоченото като нарушител, от
правото му да разбере същите факти, съответно – да организира защитата си.
Отделно
от горното и на самостоятелно основание следва да се посочи, че по делото по не
се установиха и достатъчно данни за извършено от обективна и субективна страна
нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата. Така не се установи
твърдяната от актосъставителя „формула“ за изчисляване на масата съобразно
обема и плътността на материала, каквато формула няма посочена в превозния
билет. Също МПС с рег.№ „***“, както и неговия товар не са били измерени при
проверката – съгласно изрично посоченото от актосъставителя. Ето защо
нарушението се явява по същество недоказано, което мотивира отмяната на
наказателното постановление на самостоятелно основателно като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Следва да се
посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ
за тяхното извършване – договор за правна помощ и съдействие /лист 8/, като е
посочено като договорено и платено в размер на 400 лева.
Същевременно налице е възражение и искане на
въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен
в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Следва да се съобрази, че съгласно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е именно 300 лева. В този
смисъл искането на въззиваемата страна се явява основателно, доколкото
настоящото дело не съставлява фактическа и правна сложност, протекло е в три
съдебни заседания със съвсем кратка продължителност, с разпит на единснствен
свидетел. Ето защо и съобразно направеното възражение, на жалбоподателят следва
да бъде присъдени разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат до посочения в чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената Наредба размер, а именно – такъв от 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-005193 от 16.06.2020г., издадено от М. В. М., на
длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
500 лв. /петстотин лева/, за нарушение на чл.126 от Закона за движението по
пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на
П.А.А., ЕГН: ********** сумата в размер на 300
/триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.