О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 590
гр. Попово, 23.10.2020 г.
Поповският районен съд, в закрито
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 481/20 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.Р.С. ***,
действаща чрез пълномощник: адв. Б.К. ***, с адрес за упражняване на дейността:
гр. ****, против А.А.С. ***, за развод.
В
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът А.А.С. е подал писмен отговор чрез пълномощник:
адв. Н. Г. Т. от АК – Т., в който е изразил становище по допустимостта и по
основателността на предявения иск. Изразява готовност за постигане на
споразумение с ищцата по реда на чл. 49, ал. 4 от СК.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на
районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от
ищцата гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 18.11.2020 г. – 9.20
ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им.
НАПЪТВА страните към постигане на
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложеното към исковата молба писмено
доказателство: заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак –
дубликат, издадено от Община О. въз основа на акт за граждански брак №
3/24.09.1995 г.
ДОПУСКА до разпит
двама свидетели на ищцата, при довеждане, за доказване на твърденията й в
исковата молба за настъпило отчуждение между съпрузите.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата молба,
че с ответника са съпрузи от 24.09.1995 г. и от брака им е родено едно дете –
Асан Алиев С., роден на *** г. – пълнолетен понастоящем.
Твърди, че
първоначално отношенията им с ответника били добри, но впоследствие се влошили
поради наличие на непреодолими противоречия помежду им. Като младо семейство
заживели в жилището на родителите на ответника в ****, където живели до 2000 г.
Още докато живели там, ответникът периодично злоупотребявал с алкохол, след
което упражнявал психически и физически тормоз над ищцата.
През годините
ответникът проявявал неоправдана ревност към съпругата си, продължавал да пие и
да я нагрубява. Всичко това ставало пред очите на сина им. Още през 2000 г. ищцата
напуснала ответника, но не срещнала нужната подкрепа от страна на родителите си
и в името на детето, както и заради хорското мнение се върнала отново при него.
Въпреки това, отблъскващото отношение на ответника към нея, липсата на желание да се промени и
др., отдалечили съпрузите един от друг. В отношенията им липсвали диалог,
разбирателство, уважение и любов.Това мотивирало ищцата да напусне отново
семейното жилище в с. Г. и да се прибере да живее при родителите си в с. Л..
Тъй като
счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съпружеските им
отношения са изчерпани от съдържание, моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Не претендира издръжка от съпруга си след
прекратяване на брака. Моли ползването на семейното жилище в с. Г., да бъде
предоставено на ответника. Моли след развода да носи предбрачното си фамилно
име: А.
В едномесечния
срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът А.А.С. чрез пълномощник:
адв. Н. Г. от АК – Т., е подал писмен отговор, в който е изразил становище за
допустимост и основателност на предявения иск за развод. Признава, че страните
са съпрузи от 24.09.1995 г. и че от брака си имат родено едно дете, пълнолетно
понастоящем.
Признава, че
брачните им отношения са изчерпани и помежду им не съществуват взаимно
доверите, уважение, общност и единство. Твърди, че разбиранията им за семеен
живот, възгледи и интереси напълно се разминават. Не е съгласен с част от
изтъкнатите от ищцата причини за разстройството в брачните отношения, но
твърди, че е факт, че помежду им не съществуват духовна и физическа близост,
както и любов.
Изразява
съгласие за трансформиране на производството в такова за развод по взаимно съгласие
и твърди, че в момента с ищцата са в процес на преговори за сключване на
споразумение.
2. Правната
квалификация на иска е по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искане по чл. 53 от СК.
3. Права и обстоятелства, които се признават: признава се
от ответника, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
4. Разпределение на доказателствената
тежест:
Ищцата в иска по чл. 49 от СК носи тежестта да
докаже фактите, изложени исковата молба, които са довели изчерпване на
брачната връзка от съдържание – че отношенията между съпрузите са охладнели
трайно и са лишени от присъщата на брака взаимност и доверие, както и причините
за това.
По направеното искане по чл. 53 от СК, ищцата следва
да установи и какво е предбрачното й фамилно име.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните, като на ищцата чрез пълномощника й да се връчи и препис от писмения
отговор на ответника.
СЪДИЯ: