Р Е Ш Е Н И Е
№ от 05.08.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четвърти
август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №382/2020г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на *********, с която е предявен иск по чл. 558,
ал. 7 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се излагат твърдения, че
на ******, ответникът е нарушил правилата за движение като на кръстовище между ******
не е пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил *******, при
което му е нанесъл имуществени щети. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал
моторното превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
като на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ е
заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 1344,23 лв. Навеждат се доводи, че след изплащане на обезщетението
ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и е поканил причинителя на
вредите да му заплати горепосочената сума като е последвало неизпълнение от
негова страна. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1344,23 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
В хода на производството по делото ищецът е отправил
искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което претенцията по чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането следва да бъде уважена.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153,77 лв.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
М.С.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *******, по сметка с IBAN: *** *, сумата
от 1344,23 лв. /хиляда триста четиридесет и четири лева и двадесет и три
стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети на лек автомобил ********
от пътнотранспортно произшествие на *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 153,77 лв. /сто петдесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника
да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: