Решение по дело №1436/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Л.Г. ***, против решение № 542/31.05.2023 година по н.а.х.д. № 1392/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003114/05.12.2022 година на началник група към ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“ (НП).

С НП, на В.К., за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал. 5 във връзка с ал. 1 т. 4 от ЗДвП, са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди че, неправилно съдът е приел, че процесното НП е издадено от оправомощено за това лице, както и че същото съдържа всички необходими реквизити. Счита, че точното място на извършване на нарушението е останало неизяснено. Сочи, че неправилно съдът е пренебрегнал възраженията относно обозначаването на конкретния пътен участък по предвидения в закона ред. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че към датата на нарушението процесното техническо средство за контрол на скоростта е представлявало годно средство за измерване и е преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Счита, че неправилно съдът е приел, че е спазено изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Посочва, че неправилно съдът не отчел възраженията, че не са налице еднакви по вид нарушения, както и че същите не са извършени в рамките на предвидения едногодишен период. Заявява, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП К., е наказан за това, че на 12.06.2022 година, в 14:34 часа, в град Бургас, на първокласен път I-9, км 238+819 до „Гробищен парк“ в посока към ул.“Транспортна“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч, е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „335 Х Drive“ с регистрационен № СВ 5335 НК със скорост 82 км/ч в нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е засечено с АТСС „TFR1 - М” с фабричен № 644/14 с отчетен толеранс от 3 км/ч на измерената скорост. Посочено е, че снимковия материал с параметрите е показан на водача. Попълнена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от 27.07.2022 година. Посочено е, че нарушението е извършено системно по смисъла на § 6 т. 62 от ЗДвП, предвид издадените ЕФ серия К, № 4959414 в сила от 23.07.2021 година и ЕФ серия К, № 5002030 в сила от 09.08.2021 година за същото по вид нарушение.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е законосъобразно, а мотивите му се споделят напълно от настоящия касационен състав.

Не е допуснато съществено нарушение на приложимото процесуално право, както в административнонаказателното производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС.

РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящият случай министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, на основание чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, е оправомощил по т.3.11 началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР да издават наказателни постановления по ЗДвП. Оспореното НП е издадено от Росица Тодорова Паязова – на длъжност „началник – група“ в ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“.

Неоснователно е възражението за липса в оспореното НП на всички изискуеми от закона реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. разпореждането с веществените доказателства; 12. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. В настоящият случай реквизитите по точки 9, 10, 11 и 12 са неприложими предвид вида на извършеното нарушение. Оспореното НП съдържа всички съществени реквизити, а именно: посочени са трите имена и длъжност на лицето, което го е издало – Росица Тодорова Паязова на длъжност началник група в ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“; датата на издаване и номера на НП - № 22-0769-003114 от 05.12.2022 година; датата на акта, въз основа на който се издава НП, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя – АУАН № GA712005 от 23.08.2022 година, издаден от Събин Христов Дочев на длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ – Бургас при ОД – Бургас на МВР; собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и ЕГН – В.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** (407 и 414) № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 8; описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно – чл. 21 ал. 2 от ЗДвП; вида и размера на наказанието – глоба и лишаване от право да управлява МПС, като е посочена и санкционната разпоредба на чл. 182 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП; отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието - нарушението е извършено системно по смисъла на § 6 т. 62 от ЗДвП с оглед издадените ЕФ серия К, № 4959414 в сила от 23.07.2021 година и ЕФ серия К, № 5002030 в сила от 09.08.2021 година за същото по вид нарушение; посочване в какъв срок и пред кой съд НП подлежи на обжалване.

Неоснователно е възражението на касатора за неизясняване на точното място на нарушението в хода на административнонаказателното производство и пред РС. От описанието както в АУАН, така и НП става ясно, че нарушението е било осъществено в община Бургас, на път Първи клас № І-9 на км 238+819 до „Гробищен парк“ в посока към улица „Транспортна“, което описание, както правилно е посочил РС е направено по начин, даващ възможност на наказаното лице да разбере къде е било извършено нарушението. Отделно от това, на показаната снимка са посочени конкретни GPS координати, които дават още по - детайлна представа за точното място на нарушението.

От наказващия орган са представени доказателство за надлежното удостоверяване на годността на системата TFR1 – M с № 4835 да засича скоростта на преминаващите МПС –протокол № 7-4-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М“ и протокол – приложение № 1 към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 31 - 32 от н.а.х.д. № 1392/2023 година). Предвид това неоснователни са възраженията на касатора в тази връзка, тъй като протоколът е изготвен по предвидения образец, със съответно попълнени необходими реквизити. Приложена е и снимка на разположеното АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 32 стр. 2 от н.а.х.д. № 1392/2023 година).

От цитираните доказателства се установява правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта на МПС, попаднали в обхвата , както и изправността на самата система - към датата на засичане на скоростта на автомобила на К.. В удостоверението за одобрен тип средство за измерване системата е индивидуализирана чрез номера си в регистъра на одобрените за използване средства за измерване - № 4835. С този номер, но и с фабричния си номер – 664/14 – системата е описана в протокола за проверка на мобилна система за видеоконтрол, с което е установена годността в периода на заснемане на автомобила на касатора. Отделно, само с фабричния си номер – 664/14 – системата е вписана в протокола за работа на полицейския патрул, който я е използвал на 12.06.2022 година – датата на нарушението. Часът на заснемане на автомобила на К. е в интервала на работа на системата, посочен в протокола по чл. 10 ал. 1 от наредбата. Номерът на видеоклипа, в който е отразено движението на неговото МПС, е в интервала на посочените в протокола.

От събраните по делото доказателства се установява хипотезата на чл. 182 ал. 5 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на § 6 т. 62 от ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В НП са посочени два електронни фиша – ЕФ, серия К № 4959414, влязъл в сила на 23.07.2021 година и ЕФ, серия К № 5002030, влязъл в сила на 09.08.2021 година, от които се извежда квалификацията за извършено системно нарушение, а именно от 23.07.2022 година са извършени три нарушения в едногодишен срок, включително с деянието предмет на настоящото дело, поради което е налице квалификацията по чл. 182 ал. 5 от ЗДвП. От приложената по делото справка се установява, че и за трите нарушения лицето е санкционирано за управление на МПС с превишена скорост, поради което същите са от един същи вид и правилно е приложена разпоредбата на чл. 182 ал. 5 от ЗДвП във вр. ал. 1 т.4 от ЗДвП. Предвид това, неоснователни са възраженията на касатора в тази насока.

Процесният случай не попада в приложното поле и на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП е от тези, които носят висок риск от допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение. В случая не се установяват смекчаващи обстоятелства, а напротив нарушението е системно и се касае за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, поради което се изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542/31.05.2023 година по н.а.х.д. № 1329/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: