№ 15062
гр. *********, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110145217 по
описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Д. Д., ЕГН
********** против ЧСИ В. М., рег. № 860, с район на действие СГС, с която са предявени
следните обективно съединени искове:
- отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 1 136,91 лева, представляваща задължения по
изпълнително дело № 20108600400073, погасени по давност;
- осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1 566,89 лева, представляваща недължимо платени суми в периода 01.11.2022 г. –
01.08.2023 г. по изпълнително дело № 20108600400073, изразяващи се в удръжки,
надхвърлящи дължимата сума и неправомерно удържани, ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане;
- в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 441
ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 467,51 лева – неправомерно
удържана сума за м.08.2023 г. /върху несеквестируем доход/ по изпълнително дело №
20108600400073, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с Решение № ****I-16-70 от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. №
3972, по описа СРС, 81 състав е осъден да плаща месечна издръжка на дъщеря си, в размер
на 70 лева, както и за сумите от 100,80 лева държавна такса и 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Поддържа, че на 23.02.2011 г. получил покана за доброволно изпълнение по
изп. дело № 20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ, за заплащане на
сума в размер от 2 839,44 лева, като му бил наложен запор върху пенсията, както и възбрана
върху притежавана от него жилищна сграда. Сочи, че през м. декември 2013 г. била
направена последната удръжка от пенсията му в размер на 123,41 лева, като издръжката от
1
70 лева месечно щяла да продължи да се прави до получаване на съобщение за вдигане на
запора. Твърди, че от 2014 г. до 10.11.2022 г. от пенсията му е удържана единствено сумата от
70 лева за дължимата издръжка. Навежда твърдения, че през октомври 2022 г. бил уведомен,
че от 01.11.2022 г. е определен нов размер на удръжка от пенсията му в размер на 103,95
лева. След посещение в офиса на ответницата се запознал с актуалния размер на дълга, а
именно: месечна издръжка в размер на 70 лева, еднократно на всеки 6 месеца такса върху
изплатените издръжки в полза на ЧСИ в размер на 56,40 лева и задължения за изминал
период /от 18.01.2007 г. до 27.02.2022 г./ в размер на 1 136,91 лева. Поддържа, че не дължи
посочената сума за стари задължения, тъй като задължението му е погасено през декември
2013 г. Навежда твърдения, че въпреки това, от 2022 г. до настоящия момент от пенсията му
биват удържани средства надвишаващи дължимото. Заявява, че от пенсията му била
удържана много по-голяма сума от дължимата /1 136,91 лева/, като впоследствие му били
възстановени суми в общ размер на 1 097,28 лева. Посочва, че през м. юли 2023 г. бил
уведомен, че от 01.08.2023 г. размерът на месечната удръжка от пенсията му ще бъде отново
увеличен до сумата от 467,51 лева. Предвид гореизложеното, твърди че не дължи сумата в
размер на 1 136,91 лева, представляваща стари задължения по изпълнителното дело. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 566,89 лева, представлява недължимо
платени суми в периода 01.11.2022 г. – 01.08.2023 г. по изпълнително дело №
20108600400073/2010 г., изразяващи се в удръжки, надхвърлящи дължимата сума и
неправомерно удържани, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. В условията на
евентуалност, претендира заплащане на сума в размер 467,51 лева, представляваща
неправомерно удържана сума за м.08.2023 г. /върху несеквестируем доход/ по изпълнително
дело № 20108600400073/2010 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023 г. /датата
на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата в отговора на исковата молба оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че не са налице изискуемите предпоставки за основателността на
иска по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД. Подържа, че всички удържани суми от пенсията на
ищеца са правомерно извършени. Оспорва твърдението, че ищецът не дължи сумата в
размер на 1 136,91 лева, представляваща стари задължения, тъй като за периода, в който е
заплащана само главница в размер на 70 лева, са се натрупали допълнителни задължения.
Навежда твърдения, че постъпилите суми, надвишаващи дължимите, са били
възстановявани на ответника, като твърди, че на същия е възстановена сума в общ размер на
1 892,30 лева. Оспорва и предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на
сумата от 467,51 лева. Претендира разноски.
Третото лице помагач ************ взема становище за неоснователност на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието Решение от 09.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3972/2007 г. по
описа на СРС, ****I-то гражданско отделение, 81 състав, от което се установява, че ищецът
Н. Д. Д., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетното дете В******** Н****** Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А******* Н**********
В***********, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба на 08.10.2007 г. до настъпване на законни причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане.
По делото е представен Изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден на основание чл.
2
404 до чл. 406 и чл. 408 от ГПК - влязло в сила решение № ****I-16-70 от 09.07.2008 г. по
гр.д. № 3972/2007 г. по описа на СРС, за осъждане на Н. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща
на малолетното дете В******** Н****** Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А******* Н********** В***********, ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 70,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба на
08.10.2007 г. до настъпване на законни причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
й до окончателното й изплащане. Изпълнителният лист е издаден в полза на А*******
Н********** В***********, ЕГН **********.
По делото е приобщено копие от изпълнително дело № 20108600400073 /том I, ****I
и ****I/ на ЧСИ В. М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, от което се
установява извършването на следните действия:
С молба вх. № 02217/01.11.2010 г. от А******* Н********** В*********** е
поискано от ЧСИ В. М., рег. № 860, с район на действие СГС, да образува изпълнително
дело срещу длъжника Н. Д. Д. въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 08.10.2010
г. С молбата е поискано присъждане на извършените по изпълнителното дело разноски.
Поискано е от съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното дело да направи
цялостна проверка на имущественото състояние на длъжника, както и да наложи запор
върху откритите банкови сметки.
С постановление за налагане на възбрана с изх. № 00230/23.02.2011 г., съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Н. Д..
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 00236/23.02.2011 г. длъжникът Н. Д. е
уведомен, че задължението му по изпълнителното дело към 23.02.2011 г. възлиза на 2839,44
лева – главница, 571,51 лева – законна лихва, разноски по изп. дело № 20108600400073/2010
г. /в т.ч. адвокатско възнаграждение и направени допълнителни разноски/ в полза на
взискателя в размер на 375,00 лева, разноски за субсидирани такси в полза на СГС в размер
на 252,00 лева, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ В. М. към 23.02.11 г.
в размер на 393,45 лева. В поканата изрично е посочено, че еднократно на всеки 6 месеца
върху изплатените месечни издръжки длъжникът дължи такса в полза на ЧСИ В. М. в
размер на 56,40 лева. С поканата на длъжника е съобщено за наложен запор върху следните
негови вземания: 1/ пенсия, получавана от Национален осигурителен институт, Районно
управление “Социално осигуряване” гр. ********* – окръг; 2/ трудово възнаграждение,
получавано от “***********” ЕООД, ЕИК **********; и 3/ трудово възнаграждение,
получавано от “************” ЕООД, ЕИК ************. Длъжникът е уведомен и за
наложена възбрана върху недвижим имот, негова собственост, находящ се в *************,
а именно: апартамент – жилище № 4, находящо се в жилищната сграда – блок ***, ******,
на ****-ри етаж, от жилищния блок, построен върху държавна земя в парцел **** от квартал
53 по плана на гр. ********* – ЦГЧ, със застроена площ от 74.87 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня и други сервизни помещения, ведно с избено помещение № 4 със застроена
площ от 5.13 кв.м., ведно с прилежащите на жилището 7.19% идеални части от общите части
на сградата и също толкова и идеални части от правото на строеж върху припадащата се
част от мястото, на което е построен жилищният блок.
Изпратени са запорни съобщения с изх. № 00233/23.02.2011 г. до Национален
осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване” гр. ********* –
окръг, изх. № 00234/23.02.2011 г. до “***********” ЕООД, ЕИК ********** и изх. №
00235/23.02.2011 г. до “************” ЕООД, ЕИК ************.
С връчване на запорното съобщение, изпратено до Национален осигурителен
институт, Районно управление “Социално осигуряване” гр. ********* – окръг, с изх. №
00233/23.02.2011 /том I, л. 54/, е наложен запор върху пенсията на длъжника. В съобщението
3
са посочени следните дължими суми: 1/ месечна издръжка от 70,00 лева, считано от
08.10.2007 г. до настъпване на законни причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
й до окончателното й изплащане; 2/ еднократно на всеки 6 месеца такса върху изплатените
издръжки в полза на ЧСИ В. М. в размер на 56,40 лева; и 3/ задължения за минал период /от
08.10.2007 г. до момента/ в размер на: главница 2 839,44 лева, законна лихва, която към
23.02.2011 г. е в размер на 571,51 лева, разноски по изпълнението /в т.ч. адвокатско
възнаграждение и направени допълнителни разноски/ в полза на взискателя в размер на
375,00 лева, разноски в полза на СГС за субсидирани такси по изпълнителното дело в
размер на 252,00 лева, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ В. М. към
23.02.2011 г. в размер на 393,45 лева.
Със съобщение за намаляване на размера на наложен запор с изх. № 03934/02.12.2013
г. /том ****, л. 333/ съдебният изпълнител е уведомил Районно управление “Социално
осигуряване” ********* – област, гр. *********, че намалява наложения с изх. №
0233/23.02.2011 г. запор върху пенсията на Н. Д. до размера на следните суми: 1/ месечна
издръжка в размер на 70,00 лева за В******** Н****** Д., считано от 08.12.2013 г. до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане;
и 2/ такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължаща се както следва: при удръжката за месец
11.2014 г. – 25,25 лева; еднократно на всеки шест месеца след това (считано от м.05.2015 г.) –
33,95 лева.
С Уведомление с изх. № К-03-5153/05.12.2013 г. /том ****, л. 334/, изпратено от
Районно управление “Социално осигуряване” ********* – област, длъжникът Н. Д., е
уведомен, че през м. декември 2013 г. е направена последна удръжка от пенсията му в
размер на 123,41 лева в полза на ЧСИ В. М., рег. № 860, по изпълнително дело №
20108600400073. Посочено е, че наложената издръжка от 70,00 лева месечно по цитираното
изпълнителното дело ще продължи да се прави до получаване на съобщение от съдебния
изпълнител за вдигане на запора.
Видно от издаваните от съдебния изпълнител констативни протоколи, постъпилите от
длъжника суми са разпределяни за погасяване на задължения към взискателите - издръжка,
разноски и лихви, както и за задължения към ЧСИ - такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В констативен протокол изх. № 8655/16.07.2013 г. /том ****, л. 395/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 105,69 лева (70,00 лева,
получени на 15.07. + 35,69 лева, удържани грешно п/з м.06.15 г.), която се разпределя както
следва: за взискателя – 105,69 лева издръжка за м.07.2015 г. 2-ра вноска.
С писмо с изх. № 3036-22-883/13.10.2022 г. /том ****I, л. 706/, изпратено от НОИ, ТП
– ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, при
съобразяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с променения размер на
пенсията/добавката на Н. Д. Д., ЕГН **********, считано от 01.11.2022 г. е определен нов
размер на удръжката по изпълнително дело № 20108600400073. Посочено е, че променената
удръжка е в размер на 103,95 лева, като удръжките ще продължават да се правят до
получаване на съобщение за вдигане на запора.
С писмо с изх. № 3036-22-912/24.10.2022 г. /том ****I, л. 708/, изпратено от НОИ, ТП
– ********* област, от ЧСИ В. М. са изискани актуални данни за размера на задължението
на длъжника Н. Д. по изпълнително дело № 20108600400073, като е посочено, че към
момента на длъжника биват удържани 70 лева за месечна издръжка по запорно съобщение с
изх. № 00233/23.02.2011 г. и сума от 33,95 лева, представляваща сума за минало време. В
отговор ЧСИ В. М. е изпратила до НОИ РУСО – ********* Област уточнение по запорно
съобщение изх. № 40/23.02.2011 г. за актуален размер на дълга за запор на пенсия с изх. №
4
90273/27.10.2022 г. /том ****I, л. 710/, в което са посочени следните дължими суми: 1/
месечна издръжка от 70,00 лева, считано от 08.10.2007 г. до настъпване на законни причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане; 2/ еднократно на
всеки 6 месеца такса върху изплатените издръжки в полза на ЧСИ В. М. в размер на 56,40
лева; и 3/ задължения за минал период /от 08.10.2007 г. до момента/ в размер на: 616,66 лева
главница, 313,92 лева лихви, в полза на взискателите, както и такси по изпълнението и
разноски по ИД в размер на 0,00 лева, а така също и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с
включен ДДС в полза на ЧСИ В. М. в размер на 206,33 лева. Посочено е също, че общото
задължение по изпълнителното дело към 27.10.2022 г. е в размер на 1 136,91 лева, като в
хода на принудителното изпълнение сумата следва да се увеличи допълнително със законна
лихва върху главницата, такси и разноски.
С писмо с изх. № 3010-22-776#1/11.11.2022 г. /том ****I, л. 717/, изпратено от НОИ,
ТП – ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, при
съобразяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с променения размер на
пенсията/добавката на Н. Д. Д., ЕГН **********, считано от 01.12.2022 г. е определен нов
размер на удръжката по изпълнително дело № 20108600400073. Посочено е, че променената
удръжка е в размер на 406,18 лева, като удръжките ще продължават да се правят до
получаване на съобщение за вдигане на запора.
С писмо с изх. № 3036-22-108/10.01.2023 г. /том ****I, л. 724/, изпратено от НОИ, ТП
– ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, при
съобразяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 01.01.2023 г. се обновяват
удръжките от пенсията/добавката на Н. Д. Д., ЕГН ********** по наложения запор по
изпълнително дело № 20108600400073, тъй като същата е в размер над размера на
минималната работна заплата за страната. Посочено е, че удръжката е в размер на 336,18
лева, като удръжките ще продължават да се правят до получаване на съобщение за вдигане
на запора.
От сметка за размера на дълга с изх. № 3688/18.01.2023 г. /том ****I, л. 728 - 733/ се
установяват постъпилите по изпълнителното дело суми, както и извършените преводи.
В констативен протокол изх. № 28522/19.04.2023 г. /том ****I, л. 752/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 336,18 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка, а сумата в размер на 266,18
лева се задържа до представяне на банкова сметка от длъжника.
С писмо с изх. № 3036-22-274/10.04.2023 г. /том ****I, л. 754/, изпратено от НОИ, ТП
– ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, при
съобразяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с променения размер на
пенсията/добавката на Н. Д. Д., ЕГН **********, считано от 01.05.2023 г. е определен нов
размер на удръжката по изпълнително дело № 20108600400073. Посочено е, че променената
удръжка е в размер на 347,27 лева, като удръжките ще продължават да се правят до
получаване на съобщение за вдигане на запора.
В констативен протокол изх. № 39234/15.05.2023 г. /том ****I, л. 757/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 347,27 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,71 лева – издръжка, а сумата в размер на 276,56
лева се задържа до представяне на банкова сметка от длъжника.
С преводно нареждане с рег. № PL33290762/31.05.2023 г. /том ****I, л. 762/ ЧСИ В.
М. е наредила в полза на длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 542,74 лева, с посочено
основание – върната сума ИД 73/2010. Следва да се отбележи, че посочената сума
5
съответства на сбора от сумите, задържани до посочване на банкова сметка от длъжника,
съгласно констативен протокол изх. № 28522/19.04.2023 г. и констативен протокол изх. №
39234/15.05.2023 г. /266,18 лева + 276,56 = 542,74/.
В констативен протокол изх. № 51446/13.06.2023 г. /том ****I, л. 764/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 347,27 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка, 277,27 лева – върната сума.
Връщането на посочената сума в размер на 277,27 лева се потвърждава от преводно
нареждане № PL33472864/13.06.2023 г. /том ****I, л. 767/.
В констативен протокол изх. № 62648/14.07.2023 г. /том ****I, л. 769/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 347,27 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка, 277,27 лева – върната сума.
Връщането на посочената сума в размер на 277,27 лева се потвърждава от преводно
нареждане № PL33910084/14.07.2023 г. /том ****I, л. 770/.
С писмо с изх. № 3010-2-2506#1/10.07.2023 г. /том ****I, л. 772/, изпратено от НОИ,
ТП – ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че във връзка с постъпило уточнение по
запорно съобщение с изх. № 54998/23.06.2023 г. по изпълнително дело № 20108600400073 на
Н. Д. Д. с ЕГН **********, запорът е наложен, като са направени корекции в размера на
лихвата и таксите по тарифата към ЗЧСИ, които промени са отразени в регистъра на
длъжниците. Посочено е, че удръжката върху пенсията на лицето към момента е в размер на
347,27 лева, като м. август 2023 г. тя ще бъде в размер на 467,51 лева, като удръжки ще
продължават да се правят до получаване на съобщение от съдебния изпълнител за вдигане
на запора.
С писмо с изх. № 3036-22-478/06.07.2023 г. /том ****I, л. 774/, изпратено от НОИ, ТП
– ********* област, ЧСИ В. М. е уведомена, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, при
съобразяване с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка с променения размер на
пенсията/добавката на Н. Д. Д., ЕГН **********, считано от 01.08.2023 г. е определен нов
размер на удръжката по изпълнително дело № 20108600400073. Посочено е, че променената
удръжка е в размер на 467,51 лева, като удръжките ще продължават да се правят до
получаване на съобщение за вдигане на запора.
В констативен протокол изх. № 74879/11.08.2023 г. /том ****I, л. 776/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 467,51 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка и върната сума в размер на
397,51 лева. Връщането на посочената сума в размер на 397,51 лева се потвърждава от
преводно нареждане № PL34299727/11.08.2023 г. /том ****I, л. 777/.
От сметка за размера на дълга с изх. № 53427/16.06.2023 г. /том ****I, л. 784/ се
установяват постъпилите по изпълнителното дело суми за периода 01.01.2023 г. – 16.06.2023
г., извършените преводи, както и сумите, задържани като надвнесени и върнати на
длъжника.
ЧСИ В. М. е изпратила до НОИ РУСО – ********* Окръг уточнение по запорно
съобщение изх. № 40/23.02.2011 г. за актуален размер на дълга за запор на пенсия с изх. №
54998/23.06.2023 г. /том ****I, л. 785/, в което са посочени следните дължими суми: 1/
месечна издръжка от 70,00 лева, считано от 08.10.2007 г. до настъпване на законни причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане; 2/ еднократно на
всеки 6 месеца такса върху изплатените издръжки в полза на ЧСИ В. М. в размер на 56,40
лева; и 3/ задължения за минал период /от 08.10.2007 г. до момента/ в размер на: 0,27 лева
лихви в полза на взискателите, а така също и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен
ДДС в полза на ЧСИ В. М. в размер на 26,88 лева. Посочено е също, че общото задължение
по изпълнителното дело към 23.06.2023 г. е в размер на 27,15 лева, като в хода на
6
принудителното изпълнение сумата следва да се увеличи допълнително със законна лихва
върху главницата, такси и разноски.
От сметка за размера на дълга с изх. 23702/03.07.2023 г. /том ****I, л. 789/ се
установяват постъпилите по изпълнителното дело суми за периода 27.10.2022 г. – 03.07.2023
г., погасените задължения, както задържаните и върнати на длъжника суми. Посочени са
задържани суми в размер на 266,18 лева и 276,56 лева, и върната в размер на 277,27 лева.
В констативен протокол изх. № 86376/11.09.2023 г. /том ****I, л. 792/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 467,51 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка и върната сума в размер на
397,51 лева. Връщането на посочената сума в размер на 397,51 лева се потвърждава от
преводно нареждане № PL34708102/12.09.2023 г. /том ****I, л. 793/.
В констативен протокол изх. № 129724/19.12.2023 г. /том ****I, л. 799/ е посочено, че
е постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 1 402,53 лева, която се
разпределя както следва: за такса по т. 26 – сума в размер на 47,88 лева, ДДС – 9,58 лева, за
взискателя – 214,82 лева – издръжка и надвнесена и върната сума в размер на 1 130,25 лева.
Връщането на посочената сума в размер на 1 130,25 лева се потвърждава от преводно
нареждане № PL36240687/19.12.2023 г. /том ****I, л. 803/.
В констативен протокол изх. № 3278/10.01.2024 г. /том ****I, л. 805/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 329,54 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка и върната надвнесена сума в
размер на 259,54 лева. Връщането на посочената сума в размер на 259,54 лева се
потвърждава от преводно нареждане № PL36539816/10.01.2024 г. /том ****I, л. 806/.
В констативен протокол изх. № 23657/13.02.2024 г. /том ****I, л. 809/ е посочено, че е
постъпила по банков път от длъжника Н. Д. Д. сума в размер на 329,54 лева, която се
разпределя както следва: за взискателя – 70,00 лева – издръжка и върната надвнесена сума в
размер на 259,54 лева. Връщането на посочената сума в размер на 259,54 лева се
потвърждава от преводно нареждане № PL37016330/13.02.2024/10.01.2024 г. /том ****I, л.
810/.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на ищеца Н. Д. е образувано
изпълнително дело № 20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът твърди
отрицателни факти, а именно, че не дължи процесната сума в размер на 1 136,91 лева,
поради което в тежест на ответницата е да установи дължимостта на сумата, вкл. нейния
размер.
В случая, с оглед характера на търсената съдебна защита, съдът намира, че най-
напред следва да пристъпи към изследване на въпроса обосновава ли ищецът, с оглед на
изложените от него твърдения, правния си интерес от предявения иска с оглед данните по
делото.
При отрицателния установителен иск нуждата от съдебна защита се поражда при
неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то
препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от
предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба.
Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва да е налице и към
момента на приключване на устните състезания по делото, като настъпването на факти и
обстоятелства, имащи значение за извършването на тази преценка, следва да бъде
съобразено от съда – арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи сумата в размер на 1 136,91 лева, като се позовава на
7
уведомление № К-03-5153 от 05.12.2013 г., в което било посочено, че последната удръжка от
пенсията му е направена през месец декември 2013 г. Твърди още, че след това години наред
му била удържана единствено сумата в размер на 70 лв. /месечна издръжка/. Сочи, че през
октомври 2022 г. получил уведомление от съдебния изпълнител, с което му било съобщено,
че считано от 01.11.2022 г. е определен нов размер на удръжка от пенсията му – 103,95 лева,
като по този начин ищецът разбрал за наложения върху пенсията му запор - преди това не му
била връчена покана за доброволно изпълнение. Твърди още, че след справка в кантората на
ЧСИ В. М., установил, че запорът и удръжката се дължат на факта, че девет години по-късно
ЧСИ В. М. е решила, че са налице стари задължения, които към 27.10.2022 г. възлизат в общ
размер на 1 136,91 лева.
По делото се установява, че в отговор на писмо с изх. № 3036-22-912/24.10.2022 г.,
изпратено от НОИ, ТП – ********* област, ответницата ЧСИ В. М. е изпратила до НОИ
РУСО – ********* Област уточнение по запорно съобщение изх. № 40/23.02.2011 г. за
актуален размер на дълга за запор на пенсия с изх. № 90273/27.10.2022 г., в което са
посочени дължимите суми: 1/ месечна издръжка от 70,00 лева, считано от 08.10.2007 г. до
настъпване на законни причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното
й изплащане; 2/ еднократно на всеки 6 месеца такса върху изплатените издръжки в полза на
ЧСИ В. М. в размер на 56,40 лева; и 3/ задължения за минал период /от 08.10.2007 г. до
момента/ в размер на: 616,66 лева главница, 313,92 лева лихви, в полза на взискателите,
както и такси по изпълнението и разноски по ИД в размер на 0,00 лева, а така също и
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ В. М. в размер на 206,33
лева, или общо задължение по изпълнителното дело към 27.10.2022 г. - 1 136,91 лева.
Посочено е, че в хода на принудителното изпълнение сумата следва да се увеличи
допълнително със законна лихва върху главницата, такси и разноски.
В уведомление с изх. № К-03-5153/05.12.2013 г., изпратено от Районно управление
“Социално осигуряване” ********* – област до длъжника Н. Д., с копие до ЧСИ В. М., е
посочено, че през месец декември 2013 г. е направена последна удръжка в размер на 123,41
лева в полза на ЧСИ В. М., рег. № 860 от пенсията на Н. Д. Д., ЕГН ********** по
изпълнително дело № 20108600400073. В уведомлението изрично е посочено също, че
наложената издръжка от 70,00 лева месечно ще продължи да се прави до получаване на
съобщение от съдебния изпълнител за вдигане на запора.
От приобщеното по делото копие на изпълнително дело № 20108600400073 се
установява, че след изпращане на уведомление с изх. № К-03-5153/05.12.2013 г., съдебният
изпълнител е продължил да разпределя постъпващите /удържани от пенсията на длъжника/
суми, както и да начислява такси по ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. В случая с
установява, че ЧСИ В. М. е информирала ищеца Н. Д. /длъжник по ИД/ за дължимостта на
таксите още с поканата за доброволно изпълнение, с която е уведомен и за наложените
запори и възбрана, както и за размера на задължението му към 23.02.2011 г. Установява се,
че сред посочените в поканата дължими суми фигурира и сума в размер на 393,45 лева,
представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Изрично е посочено, че еднократно на
всеки 6 месеца върху изплатените месечни издръжки ищецът дължи такса в полза на ЧСИ В.
М. в размер на 56,40 лева.
Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 20108600400073 /том I, ****I и
****I/, за извършваните изпълнителни действия, съответно за дължимите такси съгласно
ТТР към ЗЧСИ, съдебният изпълнител е издавал съответните сметки. Установява се също, че
непосредствено след постъпване на удържаната за съответния месец сума, ЧСИ В. М. е
разпределяла същата, за което свидетелстват както съставените констативни протоколи, част
8
от които подробно описани по-горе, така и преводните нареждания, като именно от
последните се установява последващото разпределяне на сумите от страна на съдебния
изпълнител в полза на взискателите.
Както беше посочено и по-горе, съгласно уточнение по запорно съобщение с изх. №
40/23.02.2011 г. за актуален размер на дълга за запор на пенсия с изх. № 90273/27.10.2022 г.,
общото задължение по изпълнителното дело към 27.10.2022 г. възлиза на 1136,91 лева, от
които задължения за минал период /от 08.10.2007 г. до момента/ в размер на: 616,66 лева
главница, 313,92 лева лихви, в полза на взискателите, такси по изпълнението и разноски по
ИД в размер на 0,00 лева и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ
В. М. в размер на 206,33 лева. Установява се, че посочените задължения за минал период
датират от 2007 г. В тази връзка следва да се отбележи, че със съдебното решение от
09.07.2008 г. ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба на 08.10.2007 г. до настъпване на законни
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й изплащане. Предвид
изложеното следва, че към момента на образуване на изпълнителното дело въз основа на
подадената молба с вх. № 02217/01.11.2010 г., длъжникът вече е имал непогасени
задължения за издръжка за минал период и лихви.
Видно от приетия по делото подробен списък за извършени удръжки от пенсията на
ищеца /л. 66-71/, няма данни преди образуване на изпълнителното дело длъжникът да е
погасил задълженията си за издръжка за периода от 08.10.2007 г. /датата на завеждане на
исковата молба/ до 08.02.2011 г. Установява се също, че на 19.03.2011 г. със сума в размер на
58,80 лева е погасено частично задължението за издръжка в размер на 70,00 лева.
Посочената сума е отнесена за частично погасяване на задължението за издръжка за
съответния месец, а именно месец март 2011 г., а не към най-старото такова - за месец
октомври 2007 г.
В процесното уточнение от 27.10.2022 г. е посочена също и сума в размер на 206,33
лева, представляваща такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ В. М..
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от
ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Таксата по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ се явява възнаграждение за реализирана от частния съдебен изпълнител
дейност по събиране на паричното вземане на взискателя, съответно на присъединените в
изпълнителния процес кредитори. Тази пропорционална такса върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, включително когато плащането е направено директно в полза на взискателя,
доколкото именно предприетите действия по принудителното изпълнение са мотивирали
длъжника да направи плащането. За длъжника възниква задължение да плати
пропорционалната такса, тъй като не е платил доброволно преди започването на
изпълнителния процес, а водещ мотив за плащането е заплахата от принудително
удовлетворяване на вземането, вследствие на предприетите от частния съдебен изпълнител
действия в тази връзка. Следва, че независимо дали плащането е извършено чрез съдебния
изпълнител или директно в полза на взискателя, съдебният изпълнител има право да
начисли и събере таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като положеният от него труд е
мотивирал длъжника да изпълни задължението си.
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че след м.12.2013 г. от пенсията на ищеца са удържани по 70,00 лева месечно.
Посочената сума обаче не е била достатъчна, за да погаси всички задължения на ищеца -
част от текущите, както и такива за минал период - главница за издръжка, ведно с дължимата
9
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й
изплащане, както и дължимата такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Така размерът на задълженията
на ищеца през посочения период непрекъснато се е увеличавал. В тази връзка следва да се
отбележи, че ЧСИ В. М., в изпълнение на чл. 446, ал. 3 ГПК и чл. 460 ГПК, вр. чл. 136 и чл.
76, ал. 2 ЗЗД, е погасявала задълженията /разпределяла е удържаните суми/ в следната
поредност – задължение за текуща издръжка, разноски по делото (таксата по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ в размер на 56,40 лева на всеки 6 месеца), лихви върху главницата за текущ/стар
период и накрая задължения за издръжка за минало време.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че не дължи сумата от 1136,91 лева,
представляваща задължения по изпълнително дело № 20108600400073. Съдът намира, че
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че
посочената сума е събрана в хода на изпълнително производство, впоследствие
разпределена, съответно получена от взискателя, който обаче не е ответник в настоящото
производство. За събиране на спорната сума свидетелства изпратеното от ЧСИ В. М. до
НОИ РУСО – ********* Окръг уточнение по запорно съобщение изх. № 40/23.02.2011 г. за
актуален размер на дълга за запор на пенсия с изх. № 54998/23.06.2023 г., в което са
посочени следните дължими суми: 1/ месечна издръжка от 70,00 лева, считано от 08.10.2007
г. до настъпване на законни причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до
окончателното й изплащане; 2/ еднократно на всеки 6 месеца такса върху изплатените
издръжки в полза на ЧСИ В. М. в размер на 56,40 лева; и 3/ задължения за минал период /от
08.10.2007 г. до момента/ в размер на: 0,27 лева лихви в полза на взискателите, а така също и
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ В. М. в размер на 26,88
лева. В подкрепа на горното се явява и приетият по делото подробен списък за направени
удръжки, представен от съдебния изпълнител, от който се установява, че към 11.04.2023 г. са
погасени всички стари задължения – главници и лихви, както и всички натрупани стари по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Следователно за ищеца не съществува правен интерес от
предявяването на отделен установителен иск за признаване на установено, че вземане за тази
сума не съществува. След като вземането е вече събрано, силата на пресъдено нещо по такъв
иск вече не би могла да послужи на ищеца в хода на изпълнителното производство за
осуетяване събирането на въпросното вземане.
Ищцовата страна има правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК (за установяване недължимостта на едно вземане срещу ответник-взискател) при
условие да е налице спор между страните за съществуването на такова вземане: ответникът
да претендира съществуването му в своя полза или да предприема действия по неговото
удовлетворяване. В случая не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск
срещу ответницата ЧСИ В. М., че последната няма вземане срещу ищеца, тъй като, от една
страна, частният съдебен изпълнител не претендира да има такова, а от друга – защото
евентуалното уважаване на такъв иск срещу съдебния изпълнител не би дало никаква
защита на ищеца-длъжник по изпълнителното дело. Следва да се отбележи също, че В. М., в
качеството си на частен съдебен изпълнител, не участва в материалното правоотношение,
представляващо източник на голяма част от спорната сума в общ размер на 1136,91 лева,от
които главница, лихви, такси и разноски по изпълнението, поради което нито е
легитимирана да получи плащане, нито е надлежен ответник по иск за недължимостта му.
Отрицателен установителен иск следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е
носител на вземането, да има качеството кредитор, а не срещу съдебния изпълнител.
Частният съдебен изпълнител не е носител на вземане срещу ищеца нито за задълженията за
издръжка – текущи и за минал период, нито на акцесорното вземане за лихва върху
просрочените вноски. Отделно от това, сумата в размер на 206,33 лева – пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ В. М., представляваща част
от процесната сума в общ размер на 1 136,91 лева, както беше посочено и по-горе,
10
представлява възнаграждение на ЧСИ, като същата по правило се дължи от длъжника при
всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното
изпълнение и след предприемането на изпълнителните действия. Изключение от посоченото
правило е налице в хипотезата на проведено материално незаконосъобразно принудително
изпълнение, в който случай разноските за таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се
понесат от взискателя, какъвто обаче настоящият случай не е.
Ето защо, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск има за
предмет вече погасено чрез плащане вземане (вземания), за което са събрани
р***********нтни доказателства, в който случай за ищеца е налице интерес от
предявяването на осъдителен иск срещу ответника за връщане на платената без основание
сума (или суми), а не за признаване недължимостта на вземането поради погасяването му по
давност, тъй като липсва интерес от търсената с исковата молба съдебна защита. Както беше
посочено и по-горе, от приетия по делото подробен списък за направени удръжки,
представен от съдебния изпълнител, се установява, че към 11.04.2023 г. са погасени всички
стари задължения – главници и лихви, както и всички натрупани стари по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, съответно погасена чрез плащане в хода на принудителното изпълнение се явява и
сумата 1 136,91 лева - задължения по изпълнително дело № 20108600400073. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, за
наличието на която съдът следи служебно в хода на целия процес, като при констатиране на
неговата липса производството по делото следва да бъде прекратено.
Ето защо, в частта относно предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК производството по делото е процесуално недопустимо и на
основание чл. 130 ГПК следва да бъде прекратено.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. На връщане в хипотезите
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцовата
страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната - основанието за
нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова основание.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени без правно
основание - принудително събрани /неправомерно удържани/ от частния съдебен
изпълнител/ по изпълнително дело № 20108600400073. При началната липса на основание
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго, каквито са и фактическите твърдения на ищеца. В
случая фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответницата, липса на валидно правоотношение между
страните, което да обуславя имущественото разместване.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в
тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на процесната сума, чието
възстановяване претендира, получаването й от ответницата, както и обстоятелството, че
същата е недължима – че не е налице валидно правоотношение, което да съдържа
задължения за извършването й и да оправдава имущественото разместване.
В тежест на ответницата е да установи, че е било налице валидно основание за
принудителното събиране на сумата от ищеца.
Съгласно ППСВ 1/1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
11
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
В настоящия случай съдът намира, че не може да се приеме, че основанието за даване
изначално не е съществувало. От приетите по делото доказателства и приобщеното копие на
изпълнително дело № 20108600400073 се установява, че сумите, удържани месечно от
пенсията на ищеца, са превеждани от частния съдебен изпълнител на взискателя –
малолетното дете В******** Н****** Д. /дъщеря на ищеца/, чрез неговата майка и законен
представител А******* Н********** В.. Следва да се посочи, че ако изобщо е налице
неоснователно обогатяване, то обогатилият се е взискателят по изпълнителното дело и
срещу него е следвало да бъде предявена исковата претенция.
Ищецът не е посочил изрично от кого счита, че са получени претендираните от него и
неправомерно удържани от ЧСИ суми в общ размер на 1 566,89 лева, въпреки че в случая
това е от значение, тъй като по изпълнителното дело са събирани суми от ЧСИ В. М., които
впоследствие са разпределяни в полза на взискателите. Следва да се отбележи, че по
отношение сумите, разпределяни в полза на взискателите, съдебният изпълнител има само
отчетническа роля. В случая предвид факта, че искът е насочен само срещу ответницата,
съдът приема, че цялата сума се претендира като получена от нея при липса на основание. С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът погрешно насочва
претенцията си срещу ответницата. Съгласно чл. 455, ал. 1 от ГПК всички суми, постъпили
по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи
по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се
внасят по сметката на съдебния изпълнител. Посочената сметка е особена, като
правомощията на ЧСИ по отношение на нея са на отчет и е аналогична с предвидената в чл.
39 от ЗАдв.адвокатска сметка. Иначе казано, съдът намира, че ищцовата страна слива свое
твърдяно право на вземане срещу ответницата поради надвнесени такси по изпълнителното
дело, дължими на съдебния изпълнител по силата на ТТР към ЗЧСИ и друго свое
предполагаемо право за надплатени суми за погасяване в полза на взискателя по
изпълнителното дело, удържани от пенсията му и постъпили по същата сметка на ЧСИ, по
която са постъпили и сумите за дължими такси, включително таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ. Надвнесените суми за погасяване на задължението, ако
такива изобщо са налице, а не таксите по самото изпълнително дело, следва да се търсят от
самия взискател.
Неоснователно се претендира от ответницата заплащане на суми вследствие на
настъпило неоснователно обогатяване. Следва да се има предвид принципът на
стабилитетът на изпълнението /стабилитетът на извършените изпълнителни действия/, като
както беше посочено по-горе отговорността за евентуално неоснователно получени от
принудително изпълнение суми следва да бъде на взискателя, а не на съдебния изпълнител,
на плоскостта на неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на
задължения. В този смисъл е и поддържаното от доктрината и съдебната практика
разбиране, че отговорността на съдебния изпълнител е за процесуална незаконосъобразност,
а за материална незаконосъобразност на изпълнението, отговаря взискателят.
Твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване на частния съдебен изпълнител
биха били основатели единствено в случай, че процесните суми са събрани без наличие на
законно основание. Законното основание в случая е приложеният изпълнителен лист и
липсата на изрично съдебно решение, което да обезсилва изпълнителния титул. Всички
събрани в хода на принудителното изпълнение суми са разпределяни впоследствие от
съдебния изпълнител чрез преводи към взискателя. Останалата част от постъпилите
/удържаните/ от длъжника суми са отнесени към погасяване на задължения за такси и
разноски във връзка с образуването и воденето на изпълнителното дело, което се установява
от приобщеното копие на изпълнително дело № 20108600400073 и по-конкретно от
12
констативните протоколи, сметки и фактури. В допълнение, от приетите констативни
протоколи, съставени от ЧСИ В. М., се установява начинът, по който е разпределяна всяка
удържана от пенсията на длъжника сума. Видно от протоколите, след постъпване на сума от
длъжника, съдебният изпълнител е разпределял същата за: такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
обикновени такси, ДДС, допълнителни разноски и не на последно място – за взискателя
/70,00 лева – издръжка, съгласно изпълнителния титул/.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, следва да се приеме,
че постъпилите суми са превеждани от съдебния изпълнител в полза на взискателя, в който
случай длъжникът по изпълнението разполага с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу
това лице.
По отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че
неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
В случая изпълнителното производство е било образувано въз основа на годно
изпълнително основание – влязло в сила Решение № ****I-16-70 от 09.07.2008 г.,
постановено по гр.д. № 3972, по описа СРС, 81 състав и издаден въз основа на него
изпълнителен лист, поради което е бил налице годен изпълнителен титул. Съгласно чл. 426
ГПК представянето на изпълнителен лист в оригинал е основание за образуване на
изпълнително производство, като в случая съдебният изпълнител е действал в кръга на
правомощията си - образувал е изпълнително дело, изпратил е покана за доброволно
изпълнение, наложил е запори и възбрана. В допълнение, от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства и приобщеното копие на изпълнително дело №
20108600400073, се установява, че съдебният изпълнител е възстановил на длъжника
надвнесени суми, чийто общ размер надвишава както първоначално твърдения от ищеца
размер 1097,28 лева, така и посочения впоследствие 1797,28 лева.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на „получаване без основание“
обикновено са обусловени от едно преюдициално правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В случая съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно обедняване на едно лице /намаляване на неговото
имущество в резултат от неоснователно обогатяване/, обогатяване на друго лице /нарастване
на неговото имущество без правно основание/, както и причинна връзка между
обедняването и обогатяването. Между твърдяното обедняване на ищеца и твърдяното
обогатяване на ЧСИ В. М. следва да е налице причинна връзка, в който случай предявеният
иск би бил основателен. В случая обаче, с оглед на изложеното, съдът намира, че такава
връзка не е налице, съответно не може да се приеме, че ответницата ЧСИ В. М. се е
обогатила с процесните суми, за да е налице основание за ангажиране на отговорността й по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
13
В случая, съобразно разпределената доказателствена тежест, съдебният изпълнител
доказва наличието на основание за имущественото разместване, като предвид представения
н изпълнителното производство годен изпълнителен титул, неоснователния са доводите на
ищеца за платени без основание суми.
В аспекта на изложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установи паричното задължение да е дължимо и изискуемо, то като
законна последица от това не се дължи и обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 11.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че съдът остави без разглеждане като недопустим иска по
чл.124 ГПК и остави без уважение предявения иск по чл.55 ЗЗД, следва да разгледа
евентуално предявения такъв по чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че:
ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, е извършила твърдените
противоправни деяния /действия или бездействия/, с които виновно му е причинила
имуществени вреди в претендирания размер, както и причинна връзка между вредите и
виновното деяние на ответницата.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на ответника се предполага до доказване на
противното.
В тежест на ответницата е да опровергае презумпцията за виновност.
При установяване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответницата по реда на ЗЧСИ, същата
следва да е длъжностно лице, изпълняващо дейност по принудително изпълнение при или
по повод на осъществяваната от нея дейност, като е необходимо, за да се дължи
обезщетение, да има причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Ищецът твърди, че ответницата му е причинила имуществена вреда в размер на
467,51 лева, като счита, че съдебният изпълнител е извършил едно основно нарушения на
закона. Ищецът поддържа, че е претърпял имуществените вреди в посочения размер
вследствие събрани от събрани от ответницата в хода на принудителното изпълнение суми с
несеквестируем характер. По делото се установява, че съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение до НОИ – Регионално управление “Социално осигуряване” гр.
********* – окръг за налагане на запор върху получаваната от ищеца пенсия. При наложен
запор върху пенсията съответното РУСО – ********* окръг се явява „трето задължено лице“
по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК и като такова от момента на получаване на запорното
съобщение има задълженията на пазач спрямо дължимите суми. Вместо да го изплаща на
лицето, имащо право да получи пенсия, РУСО – ********* окръг е задължено да плати на
съдебния изпълнител, докато бъде погасено задължението, посочено в запорното
съобщение.
Законът определя т.нар. несеквестируем доход - един минимум, който да гарантира
задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство и който не може да се
използва за погасяване на задълженията му /чл. 446 ГПК/. Видно от изпратеното запорно
14
съобщение до РУСО – ********* окръг, съдебният изпълнител изрично е посочил, че при
запор на пенсия удръжките се правят при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. По делото
се установява, че размерът на месечните удръжки от пенсията не е константен, като
единствено НОИ, ТП – ********* област може да съобрази спазването на правилата на чл.
446 ГПК. Следва да се посочи, че спазването на изискванията на закона от РУСО –
********* окръг при определяне на секвестируемия доход на лицето е извън
непосредствения контрол на съдебния изпълнител. Аргумент от това е и фактът, че
периодично от НОИ, ТП – ********* област са изпращани писма от 13.10.2022 ., 11.11.2022
г., 10.01.2023 г., 10.04.2023 г., 06.07.2023 г. и 10.07.2023 г., с които съдебният изпълнител е
уведомяван за промени в размера на месечната удръжка от пенсията на ищеца именно
съблюдавайки правилата на чл. 446 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за труд и
от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за
страната, а над този размер са частично несеквестируеми. Съгласно посочената разпоредба,
ако изпълнението е насочено върху пенсия, какъвто е и настоящият случай, чийто размер е
над минималната работна заплата, може да се правят удръжки в полза на кредитора-
взискател: 1/ ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между
минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата, тогава
се удържа една трета част от пенсията, ако лицето е без деца, и една четвърт част от
пенсията, ако е с деца, които издържа; 2/ ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и
четирикратния размер на минималната работна заплата, се удържа една втора част, ако е без
деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; 3/ ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, се
удържа горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и
горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца,
които издържа. Тук обаче следва да се отбележи, че съгласно чл. 446, ал. 3 ГПК,
предвидените в ал. 1 на същата разпоредба ограничения не се отнасят до задължения за
издръжка, в които случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по
ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се
правят върху остатъка от всичките му доходи.
В случая не е налице спор, а от приетите по делото доказателства се установява, че
задължението на ищеца е именно за издръжка, поради което неоснователния се явяват
изложените от ищеца доводи за допуснати от страна на съдебния изпълнител нарушения,
изразяващи се в събиране от ответницата в хода на принудителното изпълнение на суми с
несеквестируем характер. В допълнение, видно от приобщеното копие на изпълнително дело
№ 20108600400073, промяната в размера на удръжките е обусловена от промяната в размера
на получаваната от ищеца пенсия към съответния момент.
Съгласно практиката на ВКС за търсене на деликтна отговорност на ЧСИ е
необходимо кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие, във
връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на
същото вреди и причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение
на делинквента. Следователно основателността на защитата на ищеца по този иск се
предпоставя от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или бездействия на
частния съдебен изпълнител, вреда, настъпила по повод и вследствие упражняване
дейността на частния съдебен изпълнител и причинна връзка между действията му и
настъпилата вреда. Вината на делинквента – ЧСИ се презюмира на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД. Липсата на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на исковата
претенция. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на
увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да се преценява
15
независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението по жалбата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният евентуален иск също се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не се установи паричното задължение да е дължимо и изискуемо, то като
законна последица от това не се дължи и обезщетение в размер на поисканата законна лихва,
считано от 11.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК
има ответницата.
Разноски, видно от списък на разноски /л. 94/, се претендират от ответницата и такива
следва да й бъдат присъдени в размер на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка по делото са приети договор за правна защита и съдействие №
920601/12.12.2023 г. /л. 95/ и банково извлечение /л. 96/, от което се установява, че именно
това е реално платеният размер на разноски за адвокатско възнаграждение, които
ответницата е сторила.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение,
тъй като в случая е уговореното възнаграждение в размер на 1 200 лева, за което по смисъла
на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., има доказателства по делото, че е било
платено.
С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., настоящият състав
приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера
на адвокатското възнаграждение. Съдът намира размера на адвокатското възнаграждение за
справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото, и осъщественото по
него адвокатско представителство. Ето защо разноски в полза на ответницата следва да се
присъдят в доказано платения от доверителя размер, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 45217/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав, в частта по предявения от Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********, ул. “*********” ***, срещу ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на
действие СГС, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на
сумата от 1 136,91 лева, представляваща задължения по изпълнително дело №
20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул.
“*********” ***, срещу ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК за заплащане на сумата 1 566,89 лева,
представляваща принудително събрана без правно основание сума по изпълнително дело №
20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС,
ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба
в съда/ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул.
16
“*********” ***, срещу ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, иск с
правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
467,51 лева, представляваща неправомерно удържана сума за м.08.2023 г. /върху
несеквестируем доход/ по изпълнително дело № 20108600400073 по описа на ЧСИ В. М., с
рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие СГС, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. *********, ул. “*********” ***, да заплати на ЧСИ В. М., с рег. № 860 при КЧСИ, с
район на действие СГС, сумата 1200,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - ************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********, ул. “***********” № 35.
Решението, в частта, с която производството е прекратено, има характер на
определение и подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17