РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Благоевград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500247 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Й. С.
Б., ЕГН ********** и А. П. Б., ЕГН **********, срещу решение № 901619/
17.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 159/ 2020 г. на Pайонен съд
– С..
Навежда се, че правните изводи на първоинстанционния съд не
кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като последните са
обсъждани с оглед изградено предварително становище на решаващия съд,
като се прави довод, че това е довело до постановяването на порочен съдебен
акт. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът
неправилно е приел, че А. С. К. е собственик по наследствено правоприемство
от баща си С. П. Т., бивш жител на град С., роден на * година, починал на
15.08.2010 година, на 1/8 /една осма/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
пл. № */.../ с площ от около 760 кв.м., за който имот ведно с ПИ пл. № *е
отреден УПИ *от кв. *, с площ за УПИ от 1000 кв.м., като ПИ пл. № *с площ
от 160 кв.м. попада в улица, с площ от 220 кв.м. участва в образуването на
УПИ */.../ в кв. * /.../, с площ от 180 кв.м. участва в образуването на УПИ */.../
от кв. * /.../ и с площ от 200 кв.м. участва в образуването на УПИ * /.../ от кв. *
/.../, при съседи за имот пл. № *: ПИ пл. № *, ПИ пл. № *, ПИ пл. № *, ПИ пл.
№ *и ПИ пл. № *, ведно с ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
1
застроена площ от 72 кв.м. /седемдесет и два квадратни метра/, построена в
североизточната му част и отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
нотариален акт за констатиране правото на собственост на недвижим имот №
91, том III, per. № 3405, дело № 461 от 22.12.2017 година по описа на
Нотариус Светлозар Петков, вписан в Агенция по вписванията при Районен
съд С. с дв. вх. per. № 3027, вх. per. № 3025 от 22.12.2017 година, акт № *, том
*, дело № *от 2017 година, партида: *, *, за частта над 7/8 /седем осми
идеални части.
Поддържа се, че изводите на съда не кореспондират със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Сочи се, че от разпитаните по делото
свидетели А. М., В. Г. и Л.П. безспорно се установило, че след смъртта през
2010 година на бащата на въззивниците С. П. Т., бивш жител на град С., роден
на * година, единствено въззивниците са ползвали и владели имота, и това
владение е било необезпокоявано в продължение на седем години, като през
това време единствено те са го подържали имота, като са извършвали и
необходимите ремонти по жилищната сграда. Първите двама от тези
свидетели от дълги години живеят в село Лиляново и имат преки впечатления
за обстоятелството, че единствено въззивниците са ползвали имота, а третият
свидетел е сестра на ищеца и първия ответник Й.Б., която когато за няколко
дни се е налагало въззивниците да отсъстват, то тя се е грижила за майката Ж.
Т. именно в този имот. Навежда се, че по никакъв начин ищеца не се е
противопоставяла на извършваните ремонти по къщата, нито се е
противопоставяла на владението върху имота от страна на въззивниците.
Оспорва се и основателността на извода на съда, че А.К. на 15.12.2017 г.
година е декларирала в община С. притежаваните идеални части от имота и с
това тя не е приела това отблъскване на намерението за своене на
въззивниците. Навежда се, че декларацията по чл. 14 от ДТ от 15.12.2017
година е попълнена и подписана единствено от първия ответник Й.Б., която
декларация е представена в община С. за издаване на данъчна оценка на
имота, като А.К. не е декларирала и подписвала декларацията по чл. 14 от
ЗМДТ от 15.12.2017 година, подадена в община С. на същата дата за издаване
на данъчна оценка. Твърди се, че от 2010 година до 2017 година единствено
въззивниците са упражнявали фактическа власт върху имота, който са
ползвали и стопанисвали през целия този период, като владението е било
трайно и необезпокоявано.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 901619/
17.09.2021 г., постановено по гражданско дело № 159/ 2020 г. на Pайонен съд
– С., с което е уважен предявения иск, като искането е иска да бъде
отхвърлен. Не претендира направените разноски по делото.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
2
жалба от въззиваемата страна, в която се оспорват наведените във въззивната
жалба възражения. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди. Навежда се, че в отговора на исковата
молба ответниците-въззивници, са изложили възражение по чл. 79, ал. 2 от
ЗС, поради добросъвестно владение, упражнено от тях за периода от втората
половина на м. август 2010 г. до края на 2017 г.. навежда се, че съдът е
изложил подробни мотиви защо счита това възражение на неоснователно.
Според него при спора за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали те
владеят изключително за себе си целия имот и от кога. Въззивниците,
ответници по исковете, се позовават на придобивна давност за период от 7
/седем/ години след смъртта на общия наследодател на ищеца К. и ответника
Б.-С. П. Т.. След като основанието, на което съсобственик е придобил
фактическата власт върху вещта признава такива и на останалите
съсобственици, то се го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да бъде оборена презумцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да
придобие по давност чуждите идеални части, съсобстевникът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. Поддържа се в отговора, въззивниците пропускат факта, че
единствено майката на К. и Б. - Ж. Т. е живяла в този дом след смъртта на
съпруга си. След 2010 г. смъртта на С. П. Т. в Дирекция „МДТ“ партидата на
имота е била обща между наследниците му по закон. За имота са продължили
да заплащат данък сграда и такса смет всички съсобственици. Едва през м.
декември 2017г. по повод производството по издаване на нотариален акт в
полза на ответниците е подадена нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
ответника Б.. По отношение на ответниците не е налице правопораждащ
юридичски факт, който да обоснове довросъвестно владение върху процесния
имот, за което да е приложима нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Навежда се, че
това е в унисон с Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1 от 2012 г. на ОСГТК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба на А. С. К., с ЕГН
**********, против Й. С. Б., ЕГН ********** и А. П. Б., с ЕГН **********, с
искане да бъде признато да установено спрямо ответниците Й. С. Б. и А. П. Б.,
3
че ищеца А. С. К. е собственик по наследство по закон и от баща си С. П. Т.,
б.ж. на гр. С., роден на * год., починал на * год., върху 1/8 /една осма /идеална
част от поземлен имот с планоснимачен номер */.../ с площ от около 760 кв.м.,
за който имот, ведно с ПИ № *е отреден УПИ *от квартал *, с площ за УПИ
от 1000 кв. м., като ПИ пл. № 133 с площ от 160 кв. м. попада в улица , с
площ от 220 кв.м. , участва в образуването на УПИ *, в кв. *, с площ от 180
кв.м. ,участва в образуването на УПИ *от кв. *и с площ от 200 кв.м., участва в
образуването на УПИ *от кв. *,при съседи за имот пл.№*: ПИ №*, ПИ
№*,ПИ №* ОДИ пл.№*и ПИ пл.№*, ведно с двуетажната жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., построена в североизточната му част, ведно с
произтичащите от това законни последици, както и на основание чл. 537, ал. 2
от ГПК да бъде отменен издадения в полза на Й. С. Б. нотариален акт за
констатиране право на собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *,
дело № *от 22.12.2017 г. по описа на нотариус Светлозар Петков ,вписан в
Агенцията по вписванията при Районен съд-С. с дв. вх. рег.№ *, вх. рег. № *–
от 22.12.2017 г., акт № *, том *, дело № *от 2017 год., партида: *, *за частта
над 7/8/седем осми/ идеални части от описания недвижими имот, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Постъпил е в законовоопределения срок писмен отговор от ответниците
Б.и по предявените искове. Ответниците възразяват против твърдението , че в
тяхна полза не е изтекла придобивната давност по чл. 79 от ЗС върху имота.
Съпругата на наследодателя Ж. Т. - от около 12-13 години страда от „късна
болест на Алцхаймер“. След смъртта на съпруга си ответниците се грижат за
нея ,тъй като тя е дезориентирана за време и място и двамата ответници са
неотлъчно до нея от средата на месец август 2010 год. Тя обитавала една от
стаите на първия етаж, която била пригодена за нея, а ответниците другата
стая на същия етаж, както и втория жилищен етаж. Състоянието й изисквало
специални грижи. През цялото това време единствено ответниците ползвали и
владеели както Поземлен имот с пл. № *,с площ от около 760 кв. м. , така и
двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., построена в
североизточната част. В жилищната сграда са извършвани необходимите
ремонти. Владението е било непрекъснато в продължение на повече от пет
години в периода от втората половина на месец август 2010 год. до края на
2017 год., когато е издаден нот. акт № *от 22.12.2017 год. Състоянието на Ж.
Т. е такова, че освен, че не може да се храни, не може и да се подписва.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установява се, че А. С. К. и ответницата Й. С. Б. са сестри. Двете са
наследници по закон на С. П. Т., б. ж. на гр. С., роден на * год. и починал на *
год. Наследници са също съпругата му Ж. Г. Т. и дъщеря Л. С. П..
От представените писмени доказателства е видно, че Ж. Г. Т. е с
основна диагноза последици от мозъчен инфаркт, придружаващи заболявания
4
и усложнения-късна болест на Алцхаймер, обективно състояние - заема
легнало положение, походка самостоятелно - невъзможна, крайно затруднен
словесен контакт и говор . Дезориентирана за време, място ,за собствена
личност, назовава само малкото си име.
На основание давностно владение, с нот. акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка № *, том *, дело № */ 1970 год.
на С. народен съдия, наследодателят С. Т. е признат за собственик на дворно
неурегулирано място, състоящо се от 800 кв.м. ,при съседи: Т. Р., К. Р. ,К. Г. и
-незастроен, находящо се в с.С. /сега с.Л./.
Не се спори, че през 1970 год. наследодателят е имал сключен
граждански брак със Ж. Т. Гражданският брак е сключен на * год.
През 1973 год. наследодателят и съпругата му построили върху
дворното място двуетажна жилищна сграда. Представено е удостоверение №
АБ-02-71/ 29.12.2006 год. на кмета на община С., от което е видно, че
двуетажната жилищна сграда в имот пл. № 133, УПИ втори, кв. 7 по плана на
с. Л., общ. С. е построен през 1973 год., съгласно представена нотариално
заверена декларация с per. № 5235/ 14.12.2006 год., заснет и нанесен в
действащия план на с.Л., одобрен със заповед №111/05.05.2006 год. ,
допустимо по правилата и нормативите действали по време на строителството
и по сега действащите разпоредби на Закона за устройство на територията е
търпим строеж, съгласно разпоредбата на § 16,ал. 1 от ДР на ЗУТ. А. П. Б. и
Й.С. Тренкова са сключили граждански брак на 11.12.1977 год.
С нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим
имот №*, том *, рег.№*, дело №*/22.12.2017 год. на осн.чл.587,ал.2 от ГПК Й.
С. Б. е призната за собственик на следния имот -232 кв.м. ид.части от имот пл.
№133, които попадат в УПИ *, кв.* по действащия план на с.Л. , общ.С.,
целият с площ от 1000 кв.м., отреден за имоти пл.№*и имот пл.№*, при
съседи: улица, УПИ *и край на регулацията,ведно с двуетажната жилищна
сграда, със застроена нлощ от 72 кв.м.,построена в североизточната част на
описания имот.
От показанията на свидетелката Т.М. се установява ,че имотът на
наследодателя представлява къща с градина. Къщата е двуетажна -партер с
един етаж. През 2005 год. имало сбирка между трите сестри за поделяне на
имотите помежду им. След тази среща дядото на свидетелката дал
документите на ищцата и майка на св.М. ева -А.К. ,за да узаконят имота ,като
Й.Б. също получила документи за нейния имот. Имало договорка Й.Б. да
получи имот със старата къща, а къщата, която е предмет на делото да остане
на сестрата Л.П. и на А.К., като първият етаж е за Л. а вторият за А.К.. А.К.
живее в Л. от 2011 год. до тогава имотът се е поддържал само от родителите
й. Мебелите са закупени от тях .Три пъти годишно А.К. се прибира в Б. и
ежедневно посещава майка си. През 2013 год. Ж. Т. се нуждаела от операция
и А.К. заплатила 1800 лева за операцията . Бащата на свидетелката започнал
да прави баня на втория етаж, след като било ясно, че този етаж ще бъде на
5
дъщерята А. . Последната е получавала писма от Община С. за заплащане на
данъци за имота. От 2017 год. А. е заплащала таксите за тока, както и
закупила снабдила ел.уред ,с който да се отоплява до месец януари .
Свидетелката отишла до имота три дни преди разпита,но бил заключен и
нямала възможност да влезе вътре. През месец януари посетила баба си и я
заварила паднала на земята ,пъшкаща, в отчаяно положение. Свидетелката
твърди, че с баба й може да се води разговор. Разпознава нея ,съпруга й ,
майка й.Свидетелката се намирала в Л. и по телефона, на камерата видяла как
баба й се подписва на пълномощното ,в присъствието на майка й и сестра й -
Н. К. . Св.М. твърди, че баба й живее сама в къщата .Ответниците ходят
сутрин и вечер там .Свидетелката ходела обедно време при баба си и често я
заварвала паднала на земята.През 2015 год. сестрата на свидетелката завела
баба й на лекар невролог ,който констатирал,че страда от Паркинсон.През
2016 год. баба й не е присъствала на сватбата на свидетелката,но пък е
присъствала на кръщенето на детето на сестра й.
Свидетелят А. М. сочи, че състоянието на Ж. Т. е влошено от десетина
години. Тя изпаднала в това положение две години след като починал
съпругът й. За нея се грижат дъщеря й Й. и съпругът й А.Те двамата
обработват градината в имота.Те се грижат за бабата.Три пъти на ден ходят
да я посещават ,но не нощуват там.През пролетта на 2020 год. свидетелят е
изорал градината на бабата.
Свидетелката В. Г. сочи, че Ж. Т. не разпознава хората, не познава с
кого общува. Виждала е ответниците при нея. Не е виждала друг да се грижи
за нея. А.Б. се качвал по два-три пъти на ден, за да я види. Свидетелката сочи,
че А. заминала за чужбина преди около 7-8 години и от тогава не я виждала.
Свидетелката Л.П. е сестра на А.К. и Й.Б..Свидетелката сочи,че след
като баща им починал , сестра й Й. поела изцяло грижите по майка й.Още към
2010 год. майка им имала наченки на Паркинсон.Една -две години след това
не можела да ходи добре, влачила си краката и нещата започнали да стават
все по-сериозни .Сестра й Й.по няколко пъти на ден отива при нея.Майка й не
може да говори ,не може да пише ,не може да прави нищо.От около година и
половина не разпознава свидетелката. Според свидетелката сестра й-
ответницата Й.Б. се е изтормозили физически и психически в грижи към
майка им.
Свидетелката сочи, че през 2009 год. сестрите се събрали ,за да се
разберат как да поделят имотите .Й. взела имота,който родителите й
казали,че трябва да бъде на нея -стара керепичена къща. Разбрали се на св. П.
да бъде първия етаж от новата къщата, а на ищцата втория етаж. Трябвало да
се снабдят с нотариален акт,но това така и не се случило.В последствие обаче
здравето на майка им се влошило и ответницата започнала да се грижи за нея
постоянно.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.
Установява се по безспорен начин от събраните писмени и гласни
6
доказателства, че наследодателите на страните С. П. Т. и съпругата му са
придобили на основание давностно владение дворно неурегулиравно място от
800 кв.м., при съседи Т. Р., К. Л., К. Г. и незастроен. В последствие е
изградена жилищна сграда през 1973 год. ,която на основание чл. 92 от ЗС е
собственост на двамата съпрузи при режим на СИО,което обстоятелство не е
спорно между страните.
След смъртта на наследодателя С.Т. на 15.08.2010 год. СИО е
прекратена. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
съпругата и децата - ищецът А.К., ответника Й.Б. и Л.П. наследяват по-равно
притежаваната от наследодателя С. Т. 1/2 /една втора/ ид.част от имотите, а
именно всяка от тях е придобила по 1/8/една осма/ идеална част от парцела и
къщата.
По възражението на ответниците за придобиване на имота по давност,
съдът намира за неоснователно.
Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването
на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на
активни, външно обективирани действия, от които може да се направи
изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот
като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен
способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен
субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.
Придобиването по давност е правомерно юридическо действие. Фактическият
му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред
съд или нотариус. От гледна точка на собственика следва да се съобрази
липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка,
съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна,
защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи
и направените разходи.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/ 2012 г., придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС – в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС, и добросъвестност и юридическо основание – в хипотезата на чл. 79, ал. 2
от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Изискващото се от чл. 120 от ЗЗД,
във връзка с чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче
не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост
7
или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения
в закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от
ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридически действия,
които по определение обхващат като свой елемент както наличието на
представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така
и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Разпоредбата
на чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗД урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие
на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в
продължение на 10 години, като упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е
упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за
това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на
воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение
на други лица, непрекъснато – да не е било прекъсвано изобщо, в частност -
за период по-дълъг от 6 месеца - чл. 81 от ЗС, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си.
В конкретния казус, както се посочи и по-горе, Б., която се позовава на
придобивна давност, не е доказала пълно, пряко и главно, че се е осъществил
нейният фактически състав. По делото са събрани свидетелски показания, но
те изобщо не подкрепят тезата на Б.. Има две групи свидетелски показания,
които показания установяват, че Б. и съпругът й се грижат за болната Ж. Т.,
пребивават в в процесния мито, но свидетелите не установяват кога е
установено държането на вещта, кога е установено намерението за своене, не
8
установят начало на владението и период на владение. Б. не установява
никаква придобивна давност. Разказите на свидетелите са изключително
общи и лаконични и не съдържат полезна за делото информация по делото,
касаеща фактическия състав на придобивната давност. Свидетелите не
излагат лични възприятия за процесния период, а просто преразказват общи
неща, за давностно владение, не става дума в показанията на свидетелите за
начало на установяване на владение, не става дума за период на владение, не
става дума за отблъскване на владението на К., не става дума и за намерение
за своене на вещта от Б.. Това води до извод, че не е оборена презумпцията на
чл. 69 ЗС. Това не се установява и от писмените доказателства, преценени в
съвкупност с гласните. За давностно владение върху спорния имот – с начало
и период, в показанията няма установявания, има общи сведения за
неопределен период. Няма данни по делото, от които да се изведе, че Б. е
превърнала държането на частта на другия сънаследник на имота във
владение.
Към момента на снабдяване с нотариален акт за право на собственост на
основание обстоятелствена проверка - 22.12.2017 г., Б. не е могла да стане
собственик на идеална част от имота, което обуславя основателност на
предявения иск за собственост.
Релевантните за казуса факти са изяснени от РС – С., който на база на
тях е формирал правилен правен извод за основателност на предявения
установителен иск.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Разлог.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Същото следва да се потвърди по съображения,
основани на препращане към мотивите на районния съд. Оплакванията в
жалбата не намират опора в закона и на събраните доказателства.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на
600.00 лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901619/ 17.09.2021 г., постановено по
гражданско дело № 159/ 2020 г. на Pайонен съд – С..
ОСЪЖДА Й. С. Б., ЕГН ********** и А. П. Б., ЕГН **********, да
9
заплатят на А. С. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 600.00 лв.
(шестотин лева), представляващи разноски за адвокат във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10