Р Е Ш Е Н И Е
№ 1028 07.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
Четвърти април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9285 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.В.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Б.К., срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 409,68 лева, платена от ищците без основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 14.12.2016 година до 14.03.2017 година, съгласно фактура № ********** от 05.11.2018 година.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
С писмено уведомление, изх. № 6552199 от 05.11.2018г., ответното дружество съобщило на ищеца, че на 14.03.2017г. служители на „Електроразпределение
Юг” ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в Български институт по метрология,
електромер с фабричен №
********* от измервателна точка /ИТН/ 2654929, отчитащ електроенергията за собственото му жилище, находящо се в гр. Бургас, ..с клиентски
номер: **********. Констатирано
било, че въпросния електромер е манипулиран, съответно отчитал с грешка „минус 62.51 %.”, за което е издаден протокол № 566/27.04.2018г. от Българския институт по метрология.
Последното
било продиктивано от извършената на 14.03.2017г. проверка от служители на
„ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД, по отношение на горепосочения обект, при която
било констатирано, че измерената грешка
е над допустимата, които констатации са обективирани в констативен протокол за техническа проверка
№ 338314 от същата дата.
В
исковата молба е посочено още, че на базата на констатираното и на основание
чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия, сметката на ищеца за електрическа енергия била коригирана
за периода от 14.12.2016г. до 14.03.2017г. - 90 дни. Така определената
допълнително начислена сума, за посочения по-горе жилищен имот, с клиентски
номер: ********** е определена в размер на 409.68 лева с ДДС, равняваща се на
2833 KWh, за която сума
ответното дружество е издало фактура № ********** от 05.11.2018г. - платена от
разплащателната сметка на ищеца чрез директен дебит.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, излага довод, че сумата, обективирана
в посочената по-горе фактура е получена от ответното дружество без правно
основание, по смисъла на чл. 55 от ЗЗД по следните съображения:
На
първо място ищецът твърди, че в процесния случай не е
спазена процедурата за съставянето и връчването на констативния протокол,
съгласно изискванията на ОУ на ЕВН ЕР, тъй като не е бил потърсен от
проверяващите.
На
следващо място ищецът посочва, че
съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл. 28, ал. 8 от Наредба № 6/09.06.2004г.,
средствата за търговско измерване и електромерните
табла са собственост на електроразпределителното дружество. Твърди, че не е
осъществявал неправомерното въздействие върху способността на средството за
търговско измерване да измерва действителното количество ел. енергия, а е
недопустимо да се ангажира гражданската му отговорност само по презумпция. В тази връзка излага, че констативни
протоколи: № 338314 от 14.03.2017г., съставен от служители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД и протокол № 566/27.04.2018г., съставен от БИМ не
отразяват действителното фактическо положение, а оттам въпросните частни
свидетелстващи документи са неверни и ги оспорва.
Ищецът
твърди, че тези документи не съдържат данни кога е извършено
последното засичане на средството за търговско измерване за процесното
жилище, откъдето да може коректно да бъде проследен и точния период при
евентуално грешно измерване. Счита, че това обстоятелство е важно, защото е
пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да
бъде безспорно установен
В
исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, излага довод, че в Закона за енергетиката и в Наредба № 6 от 09.06.2004г. /издадена
на основание чл. 116, ал.
7 от ЗЕ/ не се съдържат разпоредби даващи възможност за едностранна корекция на сметките
за ел. енергия за
минал период от време. По тази причина счита, че разпоредбите на 28 от ОУ на
ЕВН ЕС и чл. 54 от
ОУ на ЕВН ЕР са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД. Ищецът посочва, че регламентираната с тях възможност, доставчикът на електрическа енергия едностранно да извършва корекция на сметките за
ел. енергия за предходен период
от време, без определяне на периода и без
отчитане на реално консумираната електрическа енергия, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора и създава
предпоставки доставчикът да получи цена
за недоставена от него и неползвана
от потребителя електрическа енергия.
Ищецът
излага, че посочените разпоредби противоречат
и на чл. 82
от ЗЗД,
тъй като чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС предвижда санкциониране на потребителя - без да се
изисква виновно поведение от страна
на последния. Посочва, че обективната отговорност е изключение и нейното предвиждане е от компетенциите единствено на законодателя. В този смисъл е позовава на съдебна практика: решение № 165 от
19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от
5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, II т. о., и
решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о.
На
следващо място в исковата молба е изложено, че въпреки изменението на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), законодателят
отново не допуска корекция на сметка за
ел. енергия
за изминал период от време.
Посочената
разпоредба предвижда, че общите условия
задължително съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на
сметката по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. От анализа
на законодателните изменения не може
да се направи
извод, че е налице законово регламентирано основание за извършване на
едностранна корекция на сметката на
потребителя, без да се взема предвид и неговото поведение. Посочва, че законът само препраща към Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които на свой
ред препращат към договора за
покупко-продажба на ел.енергия, или отново към чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.54 от ОУ на ЕВН ЕР, за които клаузи е изложил правен
довод, че са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, а от там и нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът е
посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николов, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.
В писмения отговор по фактите от името на ответната страна са възпроизведени обстоятелствата, посочени в уведомителното писмо от ищеца, чието съдържание е посочено по – горе. Не е спорно и че е извършена посочената по – горе корекция на сметка.
На първо място в писмения отговор на ответника е изложен правен довод, че корекцията на сметка за ел. енергия е извършено на правно основание – чл.48 от ПИКЕЕ и при спазване и на разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че въпросът за това кой е осъществил неправомерното въздействие е ирелевантен, защото в посочените разпоредби не се съдържат изисквания и условия за корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент. Твърди, че единственото условия да бъде за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция.
В писмения отговор в подкрепа на тезата си ответникът, чрез процесуалния си представител, се позовава на съдебна практика.
На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че в ОУ на дружеството е предвиден ред за уведомяване на клиентите за корекция на сметка /чл.28/.
Поради изложеното отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът е посочил доказателства.
По правната квалификация на претенцията настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съгласно който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
По този иск ищецът следва да установи предаването на сумата на ответника, ответникът – наличието на основание за това. Предвид твърденията от отговора ответникът следва да установи законосъобразността на извършената корекция на сметка за минал период.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба процесуалния му представител – адвокат К., заявява, че поддържа
предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Николов, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявеният
иск за осъждане на ответника да плати сумата 762,68 лева е с материално правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съгласно който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне.
Не е спорно по делото, че на ищеца, като потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********** с ИТН2 2654929 за обект, находящ се на адрес: град Бургас, ..е доставяна ел. енергия от ответното дружество, в качеството му на краен снабдител. Установява се от приетата по делото като писмено доказателство фактура № ********** от 05.11.2018 година на стойност 409,68 с начислен ДДС, с издател „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че на ищеца е начислено посоченото задължение за периода от 14.12.2016 година до 14.03.2017 година с основание дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Не се спори, че задължението е платено по сметка на ответното дружество.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза, което е обосновано и не е оспорено от страните и въз основа на него съдът приема, че могат да бъдат формирани изводите му. При изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид приложените към делото писмени доказателства – Констативен протокол № 566 от 27.04.2018 година. Вещото лице е изложило, че е констатирано наличието на устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, с което се манипулира отчитането на консумираната ел. енергия. Това монтирано устройство представлява дистанционно управление, което е включено в измервателната верига на електромера и при задействане част от консумирания ток не се отчита. Монтирано е и второ токово реле, което работи паралелно с това на електромера. При задействането му води до неотчитане на тока , тъй като токовите вериги на електромера се шунтират. Отприсъединен е и куплунг Х 15. При експертна проверка е констатирана грешка от - 63, 06 %.
В заключението на вещото лице е посочено още, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката, залегнала в чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
Експертът е посочил, че неизмереното количество е правилно остойностено съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, като периода е за 90 дни.
Като свидетел по делото по искане на ответника е разпитан свидетелят Д.С.С., който работи в ответното дружество и участвал в извършване на проверката на електромера. Направили проверката в присъствието на свидетели. Измерили електромера с уреда и констатирали, че той отчита с грешка.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай, тъй като проверката на електромера е извършена на 08.08.2017 година. Както ответникът отбелязва част от правилата са отменени и към датата на извършване на проверката действащи са чл. 48 -51 от ПИКЕЕ. В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. за които не е спорно от страните, че са действащи към момента.
В чл. 48, ал.1 е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както
и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни, както следва: б. „а“ /приложима според вещото лице в
случая/ за битови клиенти: при наличие на точен измерител количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класът на точност на средството за търговско измерване. В чл.51 от правилата е посочено, че
операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и
доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени.
Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обаче предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл и задължителната съдебна практика - решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайният снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящият случай това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки. При това положение корекцията на сметка е незаконосъобразно извършена и сумата, платена от ищцата въз основа на фактурата, е платена без основание и подлежи на реституция.
Следва да бъде посочено, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение, е прието, че „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“. В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2105 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.
С горните мотиви следва да бъде
постановено решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата 409,68 лева, платена от ищците без основание
стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 14.12.2016
година до 14.03.2017 година, съгласно фактура № ********** от 05.11.2018 година
клиентски номер ********** с ИТН2 2654929 за
обект, находящ се на адрес: град Бургас, …, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
Предвид изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите основания, изложени в исковата молба за недължимост на платената на ответника сума. С.В.С. ЕГН **********, с адрес: ***,
При това положение и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 350 лева, от които сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор и сумата 50,00 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му плати разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.55 от ЗЗД, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, да плати на С.В.С. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 409,68 лева /четиристотин и девет лева, шестдесет и осем стотинки/, платена от ищците без основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 14.12.2016 година до 14.03.2017 година, съгласно фактура № ********** от 05.11.2018 година клиентски номер ********** с ИТН2 2654929 за обект, находящ се на адрес: град Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.66, вх.5, ет.3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 14.12.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Роберт Дик, за осъждане на ищеца С.В.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати разноските, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.