№ 397
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503603 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид
следното. Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение 4520 от 24.07.2020 г. по гр.д.
12126/2019 г. СГС, I-18 състав е осъдил С. Н. С. да заплати на Р. И. Н. и на В. Е. Н. по 200
000 (двеста хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В.
В. Н., настъпила на 23.06.2017 г. в резултат на негово виновно противоправно поведение
ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до плащането.
Ответникът С. Н. С. чрез адв. И. Ю. обжалва решението в цялост като неправилно и
необосновано поради неправилната интерпретация на свидетелските показания на брата на
загиналата и син на ищците. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищците, в който се поддържа
неоснователност на въззивните доводи. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са
направени доказателствени искания от страните.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалата, както и между травмите и
настъпилата смърт, установени с влязла в сила присъда. С присъда № 267/03.11.2017 г. по
НОХД № 4822/2017 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, изменена с Решение № 123/28.03.2018
г. по ВНОХД № 139/2018 г. по описа на САС С. Н. С. е признат за виновен в това, че
23.06.2017 г. в гр. ***, ж.к.“***“, ул.“***“ №3а,ет.9, ап.44, където живеел с дъщерята на
ищците В. В. Н., умишлено я умъртвил чрез нанасяне на удар с твърд и тъпоръбест предмет
1
– стик за голф – в областта на главата и чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията
като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и с особена
жестокост. Присъдата е влязла в сила на 14.01.2019 г.
Не е спорно, че ищците са родители на починалата вследствие на престъплението, но е
спорно имат ли право на обезщетение за неимуществени вреди от нейната смърт, както и
колко следва да е справедливото обезщетение.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания.
Според св. Е. Е. отношенията между починалата му сестра и родителите му били
изключително силни и близки и те я подкрепяли много. След нейното завършване майка им
се пенсионирала и дошла с нея в ***, защото приели В. за студентка. По-късно при нея
дошъл и баща им. Отначало живеели заедно на квартира, но след като свидетелят си купил
къща, родителите им и сестра му отишли да живеят при него. Живеели заедно, празнували
заедно. Сестра му била добра и имала много силна връзка с майка си и баща си. Те й
помагали за обучението, тъй като баща им бил учител по информатика, а майка им - по
математика. Помагали й и финансово. На 23.06.2017 г. се обадили на свидетеля от СДВР
Криминална полиция и му казали, че е станало нещо. Той веднага отишъл и му съобщили,
че е убита. На сутринта свидетелят казал на майка си и баща си. Майка му припаднала.
После искала да отиде при нея. Баща му също бил много зле. При разпознаването отишъл
само свидетелят. Сестра му била 7-8 дни в моргата, тъй като бил забавен смъртният акт.
Свидетелят взел решение да я погребат в *** гробища. Убеден е, че към настоящия момент
родителите му не са се възстановили. След случилото се баща му не излиза от къщи. Майка
им ходи на гроба й всяка събота. Вече не се събирали с хора и никой не идвал в къщата им.
Съдът преценява показанията при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
роднинската връзка на свидетеля с ищците, обуславяща заинтересованост от изхода на
делото, но ги кредитира, доколкото същите се основават на непосредствените впечатления
на свидетеля, добити са от редовни контакти в продължителен период след трагичния
инцидент и са житейски логични.
Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила поради неотчитане на заинтересоваността на
разпитания по делото свидетел – син на ищците и брат на загиналата. Показанията не се
опровергават от останалите доказателства. Адресната регистрация на убитата от
жалбоподателя към момента на деянието, която според него доказва, че тя не е живяла с
2
родителите си, а оттам и липсата на близка връзка между ищците и дъщеря им, не е
установена по делото. Показанията на свидетеля са в смисъл, че преди да бъде приета за
студентка в ***, загиналата е живяла с родителите си, а след това всички са живели в ***.
От мотивите на присъдата по наказателното дело може да се заключи, че загиналата се е
преместила при осъдения извършител три месеца преди убийството. Тези мотиви нямат
задължителна сила за гражданския съд, но дори и да се приеме за установен фактът, че три
месеца преди смъртта си загиналата не е живеела с родителите си, той не изключва
претърпените от тях страдания.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима, неестествена и най-страшното
нещо, което може да се случи в живота на човек изобщо. Следва да се съобразят близките
отношения между ищците и починалата, описани от свидетеля, младата възраст на
загиналата – 29 години, средната възраст на родителите – 62 години, силната връзка на
родителите с тяхното дете, привързаността между членовете на семейството, внезапността и
неочакваността на нещастието, шока от смъртта на починалото дете, непреодоляната тъга и
невъзможността за ищците да се върнат към своя нормален живот, погребаната надеждата за
съвместен живот и опората за в бъдеще, която родителите биха имали от детето си. Следва
да се отчете и фактът, че ищците имат и син, който се грижи за тях.
Като съобрази съдебни решения по сходни случаи за събития, настъпили през 2017 г., с
оглед принципа на предвидимост на съдебните решения и равнопоставеност на страните,
настоящият състав счита, че справедливото обезщетение по случая е 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева за всеки от двамата родители. В този смисъл въззивната жалба е частично
основателна. Институтът на обезщетението за неимуществени вреди не е призван да измерва
колко голяма е мъката на родителите и начина, по който е извършено деянието – за
последното от значение е наказателната санкция, а е обществено приемлив начин за
уреждане на последиците от едно деликтно поведение. Посоченият размер на обезщетение е
съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции относно размера на
справедливите обезщетения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта между 150 000 лева (сто и петдесет хиляди) и 200 000 (двеста хиляди) лева ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г., за всеки от ищците и потвърдено в останалата му
обжалвана част.
Предвид изменения размер на обезщетението дължимото адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на ищците е 7147,50
лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 9530 лева. Дължимата от
ответника държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски
съд е 12000 лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 16 000 лева. В полза
на процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 2382,50 лева.
За въззивната инстанция в полза на процесуалния представител на ответниците по
жалбата следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от 7147,50
лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 4520 от 24.07.2020 г. по гр.д. 12126/2019 г. СГС, I-18 състав в
частта, в която С. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, УЛ.“***“ 144, ет. 3,ап.
3
15 е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Р. И. Н. и на В. Е. Н. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, настъпила на 23.06.2017 г. в резултат на
негово виновно противоправно поведение за разликата над дължимия размер от 150 000 (сто
и петдесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното
плащане за всеки от ищците до уважения размер от 200 000 (двеста хиляди) лева ведно със
законната лихва 23.06.2017 г., в която С. Н. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на
СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разликата над 12 000 лева до 16
000 лева и в която С. Н. С. е осъден да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв на адвокат С. Д. за разликата между 7147,50 лева до 9530 лева.
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. Н., ЕГН ********** срещу С. Н. С. ЕГН ********** на
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й,
настъпила на 23.06.2017 г. в резултат на негово виновно противоправно поведение в размер
на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи разликата между дължимото обезщетение
от 150 000 лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от 200000 лв., ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Е. Н., ЕГН ********** срещу С. Н. С. ЕГН ********** на
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му,
настъпила на 23.06.2017 г. в резултат на негово виновно противоправно поведение в размер
на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи разликата между дължимото обезщетение
от 150 000 лв. и присъденото от първата инстанция обезщетение от 200000 лв., ведно със
законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. И. Н. и В. Е. Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплатят на
адвокат И. Ю. от Софийска адвокатска колегия, гр. ***, бул.“***“ 1А,ет.3, Търговски дом
кант.308 адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2382,50 лева.
ОСЪЖДА С. Н. С. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат С. Д. от
Софийска адвокатска колегия гр. ***, бул. „***“ 85,ет.2, ап.6 адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 7147,50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4