Р Е Ш Е Н И Е №
4129
гр.
Пловдив, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10744 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу ответника Я.С.Я., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 2400/2018 г. на ПРС, IV-ти бр. с-в.
В исковата молба се твърди, че за периода от 08.07.2014 г.- 08.01.2018 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на В и К услуги, тъй като притежавал право на собственост върху водоснабдения недвижим имот. В имота, който се ползвал от потребителя, било монтирано измервателно устройство – ***. На измервателното устройство бил извършван отчет при условията на неизправно измервателно устройство по Тарифа.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 2400/2018 г. на ПРС, IV-ти бр. с-в. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2400/2018 г. на ПРС, IV-ти бр. с-в. Претендират се разноските по ч. гр. д. и по настоящото производство.
На ответника Я.С.Я. са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен адвокат Н.Р. като особен представител на ответника. В законоустановения срок особеният представител на ответника ангажира отговор на исковата молба.Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Ответникът нямал качеството на потребител на услугите на ищеца. Не се изяснявало номерът на процесния водомер за коя партида се отнася, на чие име е записан водомерът и дали същият е изправен и годен технически. Не била ясна и причината, поради която ищецът започнал служебно да начислява по 10 куб. м. вода и защо се начислява за 2 обитатели. Липсвали доказателства относно възникването на облигационното отношение между страните. Оспорва изцяло размерите на вземанията. Ищецът неправилно бил въвел периодът на фактуриране на услугите, а не периода на реално потребените услуги. Твърди разминаване между номерацията на водомера и неговото отчитане, не се установявало ответникът да е титуляр на сочения по номер водомер. Прави възражение за давност на претенциите за част от исковия период. Твърди, че е погасена сумата от 132.86 лв. - главница за периода от 08.07.2014 г. до 08.02.2015 г. и сумата от 41.89 лв. – обезщетение за забава. Давността била 3-годишна и претендираните от ищеца вземания до 08.02.2015 г. били погасени по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за частичното им уважаване съобразно реално потребеното количество вода и направеното възражение за давност.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 2400/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа /вкл. отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, последния не е ангажирал доказателства в тази насока.
Липсва и признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в производството, чрез назначен особен представител.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора.
Действително по делото има не преки данни, че в процесния имот действително живее ответника, събрани от вещо лице К., при опит да изготви заключение по делото и при посещение на имота на място. Вещото лице е събрало сведения от съседи, че ответникът живее в чужбина и рядко се прибира в имота си на ***. Тези обстоятелства са установени от вещото лице, което е имало друга задача по делото. Ищецът не ангажира доказателства, че ответникът е собственик на имота или че през процесния период именно той е бил негов ползвател.
По делото не се установи, че през процесния имот ищецът е доставял на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, тоест, че имотът е водоснабден.
Наред с това по делото не се установи наличие на предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера.
Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че е установена неизправност на водомера в имота на ***, в какво се изразява същата, от кога датира, както и ответникът да е уведомяван за тази неизправност. Не се установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е потребител на ВиК услуги през процесния период, че такива са предоставяни, както и наличието на предпоставки за служебно начисляване на количества вода. В обобщение исковете са изцяло недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат. На ищецът следва да се възстанови, по посочената в заявлението банкова сметка, ***, надвнесен депозит за вещо лице по СТЕ, платена по сметка – депозити на Пловдивския районен съд. От ищеца е внесен депозит в размер на 140 лева, а съдът определи възнаграждение на вещо лице К. в размер на 100 лева за извършената от него работа.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Я.С.Я., ЕГН **********, с адрес: ***
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 770.99 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена
канална вода за периода 08.07.2014 г. до 08.01.2018 г. за водоснабден имот, находящ
се в ***, както и сумата в размер на 97.47 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.09.2014 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 09.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2400/2018 г. по описа на ПРС.
ДА СЕ ВЪЗСТАСНОВИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД по посочената в заявлението банкова сметка, ***, надвнесен депозит за вещо лице по СТЕ, платена по сметка – депозити на Пловдивския районен съд /л.119/
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ