Решение по дело №3247/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 223
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180703247
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

      223

 

гр. Пловдив, 03 февруари 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа КАНД № 3247 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба от РУ-Асеновград, ОДМВР-Пловдив срещу Решение № 95 от 21.11.2021 г., постановено по АНД № 580/2021 г. по описа на Районен съд –Асеновград, IV н. състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 21-0239-001095 от 22.07.2021 г. на Началника на РУ-Асеновград, с което на Н.Д.М., ЕГН ********** *** на основание чл. 175А ал. 1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по  чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

От жалбата могат де се извлекат касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументи се излагат против възприетото от районния съд, че с деянието си жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Искането е да се отмени решението на РС-Асеновград и да бъде потвърдено НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба Н.Д.М.  не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, а по същество решението на районния съд да бъде отменено.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания  и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Предмет на въззивно обжалване е било Наказателно постановление № 21-0239-001095 от 22.07.2021 г. на Началника на РУ-Асеновград, с което на Н.Д.М., ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна релеватните за спора факти, които не следва да се повтарят.

Приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното нарушение не е реализиран от обективна и субективна страна, понеже водачът управлявайки личния си автомобил БМВ, е навлязъл в кръстовището от ул*** по бул. *** в А., с цел извършване на ляв завой и е спрял управлявания от него автомобил, за да се огледа и да е сигурен, че може да извърши левия завой, след което по-силно е подал  газ, за да се изтегли от кръстовището, без да дърпа ръчна спирачка, при което управлявания от него лек автомобил, който бил със задно предаване, леко поднесъл на левия завой, като  впоследствие бързо бил овладян от жалбоподателя.  На следващо място е намерил, че в случая жалбоподателят се е движил по път от общинската пътна мрежа на гр. Асеновград и като водач е използвал пътя по предназначение за предвижване. По тези съображения РС-Асеновград е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно.

Съобразно разпоредбата на  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Касационната инстанция намира, че описаните в НП фактически извършени действия от Н.М. не осъществяват състава на вмененото му нарушение. Не е достатъчно да се квалифицира възприетото от органите на МВР като нарушение на  чл. 104б, т. 2 от ЗДвП завъртането/превъртането на гуми и занасянето на задната част на лекия автомобил, управляван от наказаното лице. И двамата свидетели Ч. и М. са категорични, че след така направения ляв завой жалбоподателят е овладял много бързо процесния автомобил и е успял да спре. От казаното се налага извод, че М. не е загубил контрол над автомобила. Всичко това обобщено изключва с тези движения Н.М. да е управлявал МПС на път за обществено ползване в несъответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.

От изложеното следва да се приеме, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени така, както е сторил и районният съд.

С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но тъй като такива не се претендиран, не следва да се присъждат.

Ето защо Пловдивският административен съд, ХХIII к. състав на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,

 

РЕШИ :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение №95 от 21.11.2021 год., постановено по АНД № 580/2021 година по описa на Районен съд –Асеновград, IV н. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                               ЧЛЕНОВЕ: