РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Монтана, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500177 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, образувано по жалба на „ххххх ЕАД
чрез адв. Н. Шуштарков, против постановление на ДСИ при ЛРС от 15 февруари 2022 г. за
прекратяване на изпълнително дело № 475/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т . 8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, затова
моли да бъде отменено. Посочва, че не са настъпили предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство поради бездействие на взискателя, тъй като дружеството е
подало молба на 19 януари 2019 г. за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника,
на 2 май 2019 г. е поискало насрочване на опис на движими вещи, на 10 януари 2020 г. е
отправено искане за извършване на справка в КАТ за притежавани от длъжника МПС, на 20
януари 2021 г. е подало молба с искане за налагане на запор върху банкова сметка на
длъжника и на 18 юни 2021 г. е заявило ново искане за извършване на опис на движими
вещи. Тази поредица от действия на кредитора показва, че той не се е дезинтересирал от
изпълнението и двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е бил прекъсван с всяка от
тези молби.
Ответникът по жалбата и длъжик по изпълнението Т. ПЛ. П. не взема становище.
Държавният съдебен изпълнител е приложил мотиви по обжалваното действие
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
МОС обсъди доводите в жалбата и след анализ на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от взискателя по изпълнението,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Изп. д. № 475/2018 г. е образувано по молба на „хххх“ ЕАД, чийто правоприемник е „
ххххх“ ЕАД, за събиране на парично вземане срещу Т.П.. По молба на взискателя от 17
януари 2019 г. ДСИ е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в Банка ххх
разпореждане от 17 януари 2019 г.
На 2 май 2019 г. взискателят е подал молба за извършване на опис на движими вещи в
дома на длъжника.
Следващото искане на взискателя е било за проверка в КАТ за притежавани от
длъжника МПС и налагане на запор, ако се установи притежаването на МПС. Искането е от
10 януари 2021 г. Проверката е показала липса на такъв вид имущество.
На 20 януари 2020 г. взискателят отново е поискал да се провери в БНБ дали
длъжникът има разкрити банкови сметки и да се наложи запор върху тях. При проверката
ДСИ е установил, че освен вече запорираната сметка длъжникът не притежава друга.
Следващото действие на взискателя е от 18 юни 2021 г. за извършване на опис на
движими вещи.
ДСИ е прекратил производството по изп. д. №475/2018 г. като е приел, че от
последното действие – молба за извършване на опис от 2 май 2019 г., до новото искане за
опис на 18 юни 2021 г., са изминали повече от две години, поради което е настъпило
автоматичното действие на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
МОС намира обжалваното постановление за законосъобразно.
Бездействието на взискателя в период по-дълъг от две години законодателят
приравнява на дезинтересиране от изпълнението, поради което е предвидил прекратяване на
производството, което настъпва ex lege. В случая ДСИ правилно е установил изтичането на
повече от две години от последното действие и с обжалваното постановление е констатирал
настъпилия прекратителен ефект.
Неосноватено е твърдението в жалбата, че с молба от 20 януари 2021 г. срокът от две
години е бил прекъснат. С тази молба е заявено искане за справка в БНБ за наличие на
банкови сметки и налагане на запор, ако се установи, че длъжникът разполага с такива.
Проверакта е показала, че длъжникът притежава само една банкова сметка – тази в Банка
ДСК ЕАД, по която през 2019 г. вече е наложен запор по същото изпълнително дело.
Прекъсването на срока може да бъде извършено само с допустимо искане за действие по
изпълнието. Повторно налагане на запор върху същата банкова сметка е недопустимо,
поради което тази молба не е прекъснала двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Молбата за справка в КАТ от януари 2021 г. не съдържа искане за извършване на
изпълнително действие, затова и няма ефекта на ново изпълнително действие. Извършването
на справки за събиране на информация относно притежавано от длъжника имущество не е
същинско действие по принудително изпълнение, затова и съгласно т. 10 от ТР № 2/
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК не поставя началото на нов
2
двугодишен срок почл. 433, т. 8 от ГПК.
МОС намира ходадената жалба за неоснователна, затова я оставя без уважение и
потвърждава постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 15 февруари 2022 г. на държавен съдебен
изпълнител при Ломския районен съд за прекратяване на производството по изпълнително
дело № 475/2018 г..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3