№ 16570
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110150081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
В. Б. Д. е предявила иск по чл.439 ГПК срещу „Юробанк България“ АД за признаване за
установено, че не дължи следните вземания : сумата от 21112,99 лева – главница по договор за
потребителски кредит № HL37443/27.05.2008г., сумата от 11263,58 лева – възнаградителна лихва за
периода 10.09.2021г. – 12.11.2015г., сумата от 434,76 лева – такси за периода 11.11.2015г. –
12.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 21112,99 лева, считано от 16.11.2015г.
до окончателното плащане, както и сумата от 656,23 лева за държавна такса и сумата от 1226,60
лева за адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 19.11.2015г.
по ч.гр.д. № 8444/2015г. по описа на РС – Перник и за принудителното събиране на които вземания
е образувано изпълнително дело № 20237530402133 по описа на ЧСИ С.Б. в рег. № 753 на КЧСИ с
район на действие ОС – Перник.
Ищцата твърди, че между ответника, от една страна в качеството на кредитор, и от Б.Й.Д. и
Е.П. Д., от друга -, в качеството им на кредитополучатели, бил сключен договор за потребителски
кредит № HL37443 от 27.05.2008г. По силата на договора банката отпуснала на
кредотополучателите кредит в размер на 18000 лева, като съобразно допълнителни споразумения
от 26.03.2010г. и 27.05.2011г. размерът на главницата бил променен на 21112,99 лева. За
обезпечаване на вземанията по кредита в полза на ответника била учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 117, том II, рег. № 2144, дело № 287 от
28.05.2008г. На 05.07.2012г. бил сключен договор за встъпване в дълг към договора за
потребителски кредит, по силата на който ищцата встъпила в дълг за задълженията по договора за
кредит на основание чл.101 ЗЗД. Съгласно заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8444/2015г. на РС – Перник ищцата заедно с Б.Й.Д. и Е.П. Д.
били осъдени да заплатят солидарно на ответника следните суми : сумата от 21112,99 лева –
главница по договор за потребителски кредит № HL37443/27.05.2008г., сумата от 11263,58 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.09.2021г. – 12.11.2015г., сумата от 434,76 лева – такси за
периода 11.11.2015г. – 12.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 21112,99 лева,
считано от 16.11.2015г. до окончателното плащане, сумата от 656,23 лева за държавна такса и
сумата от 1226,60 лева за адвокатско възнаграждение. На 01.09.2019г. починал кредитополучателт
Бисер Димитров и негов единствен наследник била ищцата - негова майка. На 23.08.2023г. ищцата
била уведомена, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително
1
дело № 20237530402133 по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753 на КЧСИ с район на действие Окръжен
съд – Перник. Ищцата счита, че вземанията, за принудителното събиране на които е образувано №
20237530402133 по описа на ЧСИ С.Б., са погасени по давност, защото от датата на издаване на
изпълнителния лист – 19.11.2015г., до датата на образуване на изпълнителното дело – 07.08.2023г.,
не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за срок, по – дълъг от
пет години с позоваване на нормите на чл.110 ЗЗД, чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.117, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Позовава се на извършени изпълнителни действия по принудително събиране на вземанията по
изп.д. № 908/2016г. по описа на ЧСИ С.Б., с които по искане на ответника – взискател по
изпълнителното дело, са предприети редица изпълнителни действия, които прекъсват течението на
давността, както и на две споразумения, сключени с ищцата – от 24.03.2017г. и 03.11.2017г., с които
същата признавала дълга, имащо за последица прекъсване на давността.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
Безспорно е по делото, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
срещу ищцата В. Б. Д., както и срещу Б.Й.Д. и Е.П. Д. е издаден изпълнителен лист от 19.11.2015г.
по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник въз основа на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник, за осъждането им
солидарно да платят на ответника „Юробанк България“ АД следните суми : сумата от 21112,99
лева – главница по договор за потребителски кредит № HL37443/27.05.2008г., сумата от 11263,58
лева – възнаградителна лихва за периода 10.09.2021г. – 12.11.2015г., сумата от 434,76 лева – такси
за периода 11.11.2015г. – 12.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 21112,99 лева,
считано от 16.11.2015г. до окончателното плащане, сумата от 656,23 лева за държавна такса и
сумата от 1226,60 лева за адвокатско възнаграждение. Така присъдените вземания са основани на
договор за потребителски кредит № HL37443 от 27.05.2008г. между Б.Й.Д. и Е.П. Д. в качеството
им на кредитополучатели и ответната банка в качеството на кредитодател, както и на сключени към
същия допълнителни споразумения от 26.03.2010г. и 27.05.2011г. С договор от 05.07.2012г. ищцата
В. Б. Д. е встъпила в дълг на основание чл.101 ЗЗД спрямо задълженията по посочения договор за
кредит. На 01.06.2019г. е починал кредитополучателят Бисер Димитров и негова единствена
наследница е ищцата като негова майка.
Като доказателства са приети копия от изпълнително дело № 908/2016г. и изпълнително дело
№ 2133/2023г., и двете по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 при КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд – Перник.
От събраните доказателства се установява, че изпълнително дело № 908/2016г. по описа на
ЧСИ Стоян Бадев е образувано въз основа на молба от 21.04.2016г. на ответника срещу ищцата,
Бисер Димитров и Елица Д. в качеството им на солидарни длъжници въз основа на два броя
изпълнителни листове – изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8443 по описа за 2015г. на РС – Перник. Процесните вземания,
чието погасяване по давност се твърди от ищцата, са предмет на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
8444 по описа за 2015г. на РС -Перник.
По изпълнително дело № 908/2016г. по описа на ЧСИ С.Б. са извършени редица изпълнителни
действия, като същото е прекратено в частта относно принудителното събиране на вземанията по
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник по искане на взискателя.
Това е видно от молба от ответника – взискател с вх. № 34722/11.07.2023г. по изп.д. № 908/2016г., с
която е поискал и връщане на оригинала на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник – л.657, том II от копие от изп.д. № 908/2016г. Въз
основа на същия изпълнителен лист и заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г.
на РС -Перник по молба от ответника с вх. № 35711/17.07.2023г. е образувано ново изпълнително
дело по описа на същия съдебен изпълнител, а именно – изп.д. № 2133/2023г. по описа на ЧСИ С.Б..
Спорът е съсредоточен върху това дали вземанията, предмет на принудително изпълнение, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8444 по описа за 2015г. на РС -Перник, са погасени
по давност.
2
В производството по иск по чл.439, ал.1 ГПК, в което се оспорва чрез иск изпълнението,
длъжникът може се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание - чл.439 ГПК. В конкретния случай
изпълнителното основание е издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по ч.гр.д. №
8444 по описа за 2015г. на РС -Перник. Съдът приема, че в конкретния случай относно срока на
погасителна давност на процесните вземания, предмет на принудително изпълнение, приложение
намира нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Макар буквалният прочит на нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД да
постановява 5- годишна погасителна давност само за вземания, установени със съдебно решение,
нормата следва да намери приложение и спрямо вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, когато заповедното производство не се е развило в исково поради
неподаване/оттегляне на възражение по чл.414 ГПК. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща сила, че вземането по заповедта за изпълнение вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След изтичане на
срока по чл.414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424,
ал.1 ГПК. При това влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила, подобна на сила на
присъдено нещо на съдебното решение, доколкото след влизането в сила на заповедта за
изпълнение се преклудира правото на длъжника да оспори вземането по заповедта за изпълнение с
позоваване на факти, настъпили преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК
– арг. чл.439, ал.1 ГПК. В последния смисъл са определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 4218/2022 г., IV г. о., ГК, определение № 1764 от 10.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
2403/2023г. и др.
Предвид горното съдът приема, че в случая всички вземания, чиято дължимост се отрича от
страна на ищцата, се погасяват с 5 – годишна давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. Погасителната
давност на вземанията спрямо ищцата е започнала да тече, когато е издаден изпълнителният лист
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8444/2015г., а именно на 19.11.2015г.,
защото тогава възниква правото на ответника на принудително изпълнение относно процесните
вземания и той има възможност да упражни правото си на принудително изпълнение от този
момент. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение – принудителното изпълнение започва преди
заповедта за изпълнение да е влязла в сила, като връчването й се извършва от съдебния изпълнител
при образуване на изпълнително производство - чл.418, ал.6 ГПК.
По отношение на прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство
следва да се вземат предвид задължителните разяснения на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013г., ОСГТК, което в конкретния случай намира приложение,
след като съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по т. д. № 3/2020г., ОСГТК,
първото изпълнително дело – изп.д. № 908/2016г., е образувано след 26.06.2015г. – датата на
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. При
това в случая относно погасителната давност по време на изпълнителния процес приложение
намира нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД, която норма гласи, че давността се прекъсва с предприемане
на действия по принудителното изпълнение. ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
е обявено за загубило сила с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №
2/2013г. По отношение на изпълнителните дела, образувани след 26.06.2015г., каквото е и изп.д. №
908/2016г. - първо по ред изпълнително дело за принудително събиране на процесните вземания,
съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС следва да се приеме, че давността тече в рамките на
изпълнителния процес и се прекъсва многократно с всяко поискано или предприето изпълнително
действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и / или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Действия, които прекъсват давността са :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
3
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Правно ирелевантно от гледна точка на течение на погасителната давност е прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК (когато взискателят не поиска
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за
издръжка), като погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – в този смисъл са задължителните указания
по т.5 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по т. д. № 2/2023г., ОСГТК. Дори и да е
било налице прекратяване на изпълнителното дело на основание перемпция (чл.433, ал.1, т.8 ГПК),
която настъпва по право при проявление на правнорелевантните факти, то настъпването на такава
не погасява нито материалното право, предмет на принудително изпълнение, нито самото право на
принудително изпълнение, нито има за ефект заличаване на правните последици на извършените
до момента изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността, като
поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго.
Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски
по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите
изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи – последното е
прието в Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. на ВКС по т. д. № 2/2023г., ОСГТК.
Предвид горното започналата да тече на 19.11.2015г. приложима 5 – годишна давност относно
вземанията е прекъсната с молба от ответника от 21.04.2016г. за образуване на изпълнително дело
срещу ищцата по процесния изпълнителен лист, по която молба е образувано изп.д. № 908/2016г.
по описа на ЧСИ Стоян Бадев, и с която молба на основание чл.18 ЗЧСИ ответникът е възложил на
частния съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението. Давността отново е прекъсната
на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД – поради признание на вземането, със сключените споразумения от
24.03.2017г. (л.56 от делото) и 03.11.2017г. (л.52 от делото), приети като доказателства по делото. С
посочените споразумения ищцата е признала пред ответника, че дължи процесните вземания.
Давността отново е била прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД със следните изпълнителни
действия по изп.д. № 908/2016г. по описа на ЧСИ С.Б. : 1/ налагане на запори върху вземания на
ищцата върху банкови сметки, видно от запорни съобщения от 04.02.2019г. и 11.02.2019г. – л.266 и
сл., том I; 2/ искане за опис и продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот с
молба от 10.03.2020г. – л.357, том II; 3/ извършване оценка на ипотекирания имот – 16.10.2020г. –
л.437 том II. От последното предприето изпълнително действие – оценка на имота на 16.10.2020г.,
до подаване на исковата молба – 08.09.2023г., когато давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД), не е
изтекла приложимата петгодишна погасителна давност. В допълнение следва да се посочи, че
погасителната давност не следва да тече и през периода от време, в който изпълнителното
производство е било спряно, като спирането му е обявено с постановление на съдебния изпълнител
от 19.03.2021г. (л.517, том II) на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК – по разпореждане на съда. Това е
така, защото погасителната давност е санкция за бездействие на взискателя, като в случая при
спряно изпълнително производство е налице забрана за извършване на изпълнителни действия,
което води до обективна невъзможност за продължаването им.
Позоваването на ищцата в исковата молба само на второто изпълнително дело – изп.д. № 2133
по описа за 2023г. на ЧСИ С.Б., не може да промени направените по – горе изводи, защото действия
по принудително изпълнение, имащи за последица прекъсването на давността по смисъла на
чл.116, б.“в“ ЗЗД, са били предприети по предходното изпълнително дело, образувано за
принудително събиране на същите вземания – изп.д. № 908/2016г. съгласно изложеното по – горе.
Предвид горното вземанията не са погасени по давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
4
Ответната банка, която предвид изхода на делото поначало има право на разноски, не
претендира такива, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул.
„Позитано“ № 9, вх.А, ет.3, офис 9 – адв. Смоличка, иск по чл.439 ГПК срещу „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
26, за признаване за установено, че не дължи следните вземания : сумата от 21112,99 лева –
главница по договор за потребителски кредит № HL37443/27.05.2008г., сумата от 11263,58 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.09.2021г. – 12.11.2015г., сумата от 434,76 лева – такси за
периода 11.11.2015г. – 12.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 21112,99 лева,
считано от 16.11.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от 656,23 лева за държавна такса
и сумата от 1226,60 лева за адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 19.11.2015г. по ч.гр.д. № 8444/2015г. по описа на РС – Перник и за принудителното
събиране на които вземания е образувано изпълнително дело № 20237530402133 по описа на ЧСИ
С.Б. в рег. № 753 на КЧСИ с район на действие ОС – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5