Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260014 22.02.
2021г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети февруари Година 2021
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
2.
КРАСИМИР РАЧЕВ
Секретар М. Т.
Прокурор Митко Игнатов
като разгледа докладваното от съдията - докладчик СП. ДРАГОТИНОВА
ВНOXД № 1142 по описа за 2020 година.
Производството
е по чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил e въззивен протест от районния прокурор при Районна прокуратура -
Казанлък Таня Димитрова против присъда № 30/ 18.05.2020 г., постановена по НОХД
№ 680/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
С протестираната присъда подсъдимият Ж.М.Ж.
е признат за виновен в това, че
на 16.04.2018г., в гр.К. се е заканил с
убийство спрямо Я.Т.З. от гр.К. с думите „***** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК и
при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
от НК и чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК е осъден на „Пробация“ със следните
пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година, два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година; 3.200 /двеста/ часа безвъзмезден труд в полза
на обществото в рамките на две години.
С присъдата подсъдимия Ж. е осъден да заплати и направените по делото
разноски в размер на 952,30лв., от които 604,30лв. по сметка на ОДМВР-Стара
Загора, и 348лв.- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Казанлък. Постановено е вещественото доказателство – 1 бр. диск, представляващ
запис от охранителна камера, да се отнеме в полза на държавата, като е
постановено след влизане на присъдата в сила същия да бъде унищожен поради
своята малозначителност.
В протеста се правят оплаквания за явна
несправедливост на присъдата в частта й за размера на наложеното наказание.
Развиват се подробни доводи за липса на смекчаващи вината обстоятелства и
наличието в случая на отегчаващи такива, които не са взети предвид от съда като
се сочи, че приложението на чл. 55 от НК в случая е неудачно с оглед личността
на подсъдимия. Искането в протеста е за изменение на обжалваната присъда в
частта, касаеща вида и размера на определеното наказание, като се иска от съда
да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция протеста се поддържа от представителя на ОП-Стара Загора, който
представя и справка- извлечение от Унифицираната система на прокуратурата на
РБългария, че срещу подсъдимия Ж. по друго ДП/ образувано за престъпления по
чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК; по чл. 343, ал.1, б.“а“, вр. с чл. 342, ал.1
от НК; по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от
НК и по чл.- 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК/ в момента тече друго съдебно
производство/ със същия пострадал – Я.Т.З., както и други пострадали- ощетени
ЮЛ/, като след отмяна на процесуално основание на първоначалната присъда делото
е върнато на КРС за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания по
приложението на закона. Към момента разглеждането на това дело не е приключило.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа протеста на РП-Казанлък
като заявява, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Намира, че всички институции са били прекалено толерантни по отношение на
подсъдимия, който има психологични проблеми, като му е било
спестено от страна на прокуратурата едно по- тежко обвинение/ а именно
такова по чл. 131, т.12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК заедно с такова по чл. 216
от НК/, а съдът от страх пред него е постановил по- лекото наказание измежду
двете алтернативни /пробация вместо лишаване от свобода/. Намира, че
справедливо по отношение на подсъдимия в случая следва да бъде наказанието
лишаване от свобода, което да бъде ефективно, макар и към минималния размер на
санкцията по чл. 144, ал.3 от НК. Счита, че в местата за лишаване от свобода на
същия би могло да бъде оказана адекватна помощ, а оставането му навън крие
опасност от по- сериозен инцидент както за обществото, така и за самия него.
Поради което апелира на подсъдимия да бъде наложено именно такова наказание с
приложение на разпоредбата на чл. 68 от НК.
Срещу присъдата е подадена и въззивна
жалба от подсъдимия Ж.М.Ж.. В нея са направени оплаквания за необоснованост
и недоказаност
на това деяние като се прави довод, че съдът не е следвало да дава вяра само на
показанията на пострадалия свидетел предвид неговата явна заинтересованост от
изхода на делото. Представят се и писмени доказателства.
Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият Ж. желае да
бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението в извършване на
престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1
от НК. В съдебно заседание същата се поддържа от подсъдимия Ж. и
неговия служебен защитник адв. Т.П. ***. Последният се разграничава от
отправените от подзащитния му квалификации по отношение на представителите на
РП-Казанлък и на ОП-Стара Загора, но заявява, че като негов защитник поддържа
жалбата му. Прави доводи за липса на безспорна установеност на деянието предвид
противоречието в свидетелските показания както и за несъставомерност на
деянието предвид обичайното поведение на подзащитния му, с оглед на което
отправените заплахи според него не биха могли да предизвикат страх у
пострадалия. Не взема отношение по подадения протест от РП- Казанлък. В последната си дума към съда подсъдимият Ж.
квалифицира действията на районния прокурор на РП-Казанлък спрямо него като
„обида“ и „клевета“.
След
като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД
№ 680/ 2019 г. по описа на КРС, както и с оплакванията в протеста и жалбата, като
обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира
мотивите на първоинстанционното решение,
въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа
и правна обстановка:
По
въззивната жалба на подсъдимия:
В мотивите си районният съд обосновано е приел
за установена очертаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
съответния процесуален ред доказателства. Правилен и законосъобразен, напълно
кореспондиращ със събраните по делото доказателства, е изводът на съда, че на датата
16.04.2018г., в гр.Казанлък подсъдимият Ж.М.Ж. се е заканил с убийство спрямо
Я.Т.З. от гр.К. с думите: „***** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Правилно КРС е приел за
безспорно установена фактическата обстановка по делото, описана в обвинителния
акт. Въпреки че подсъдимият не признава, че е изрекъл въпросните думи, и че е
извършвал описаните в обвинителния акт действия/ за последните е образувано и друго
ДП, посочено по- горе/, защитната му теза се опровергава от събраните по делото
гласни доказателства- показанията на
пострадалия свидетел Я.Т.З., както и от тези на останалите свидетели, разпитани по
делото- св.Д.Д. и св.А.М.,стопанисващи
магазин за бои „*****“, намиращ се в сградата на общината, пред която са били
извършени действията на подсъдимия Ж.. А именно, че на инкриминираната дата- 16.04.2018 г.
около 17, 50 часа, на излизане от сградата на Община –Казанлък/ където
присъствал на събрание на ОбС-Казанлък/, пред стълбите, пострадалият З. е бил
пресрещнат от подсъдимия Ж.,опитал се да се върне в сградата, но бил последван
и хванат здраво за ризата пред гърдите
като същевременно го обиждал, псувал и блъскал към външната входна врата/където
се намирал и магазина/, произнасяйки думите: „****“. Накрая успял да го блъсне в стъклото на вратата и стъклото
и се счупило като се разсипало върху пострадалия. Обосновано с оглед на горните показания е прието, че двамата
свидетели са очевидци на въпросното деяние, и са излезли навън, когато са
чули шума от
счупеното стъкло. Двамата са се опитали да отстранят подсъдимия от пострадалия,
който бил стресиран и не реагирал. Св. Д.видял, че подс.Ж. държал за сакото
св.Запрянов, блъскал го и го дърпал. Тъй като не успял да махне ръцете на
подсъдимия от сакото на св.З., извикал за помощ на св.А.М., който също бил в
магазина. Двамата заявяват, че това дърпане, бутане и влачене пред тях е
продължило една –две минути, през което време подсъдимият Ж. не се бил
успокоил, а е обиждал и псувал пострадалия. Заявяват, че за тях той е бил „като
луд- неадекватен, нервен, агресивен“, както и че поради това много трудно са
успели да откопчат ръцете му от тялото на пострадалия. Посочват и обидните думи и псувни от страна на подсъдимия
към св. З.. Свидетелите съобщават за отправените закани към пострадалия, които лично
са чули, когато пострадалия все още е бил държан от подсъдимия, а именно: „*****“
Свидетелстват и за състоянието на пострадалия св. З., който са приютили в магазина
си и той е останал известно време при тях докато се успокои. Заявяват, че
същият е треперел, не е могъл да говори и е бил“ много стреснат“, поради което
те са го завели до колата му. Св. Г.М. , който случайно се е намирал на мястото
/пред магазина за бои/ също е очевидец на деянието на подсъдимия от самото
начало: чул е и е видял заканите, дърпането, бутането и счупването на стъклото
на входната врата с тялото на пострадалия, продължаващото бутане и влачене, и
разтърваването на подсъдимия от горепосочените свидетели. Описал е състоянието
на пострадалия: треперещ и прежълтял от страх, неоказващ съпротива. Показанията
на тримата свидетели са напълно идентични и не съществуват обстоятелства, по
които да са налице противоречия или разминавания. Същите се подкрепят и от
обясненията на подсъдимия, който признава, че е дърпал пострадалия, за да
отидат заедно при „прокурора Дойчо“/ явно става въпрос за прокурора от
РП-Казанлък Дойчо Цанев, осъществяващ наблюдение по ДП във връзка с ПТП/ , „за
да си признае вината за ПТП-то“. В
тази насока е и приложеното по делото
веществено доказателство- видеозапис от камера за видеонаблюдение/ и
заключението на назначената видеотехническа експертиза/, както и св. показания
на св. Р.П./извършил проверка по случая/.
С оглед заключението на назначената СППЕ съдът обосновано е приел, че извършените
от подсъдимия действия спрямо пострадалия Я.З. са предизвикали у него състояние
на „Остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово
разстройство“.
Съдът обосновано с оглед заключението
на СППЕ е приел, че подсъдимият Ж.М.Ж. страда от „Личностово разстройство от
смесен тип“,с черти на емоционално-волева неустойчивост, параноидни елементи и
прояви (код по МКБ-10-Р61.0)., което обаче не е психично заболяване в тесния
смисъл на понятието, а представлява изразена абнормност на характера и
темперамента, с трайни модели на дезадаптивно поведение, които нарушават социалното функциониране на индивида. Експертите
са обяснили, че това състояние е причината за това страдащият да счита всички
за злонамерени, да се изживява като жертва, а лицето да е с характерови
особености и много тежки поведенчески модели
в емоционално- волевата сфера. Това състояние е трайно и
постоянно във времето. Категорични са обаче, че по време на
извършване на деянието /16.04.18г./ осв. Ж.М.Ж. е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид
гореизложеното пред съда не е била налице пречка за признаване на подсъдимия за
виновен по предявеното му обвинение, а оплакванията за недоказаност на същото са
напълно неоснователни.
Основателно не са възприети доводите
на защитата на подсъдимия, адв. Т.П., че действията му не са могли да възбудят
основателен страх за осъществяване у пострадалия, тъй като заканата не е
следвало да бъде възприета като реална. В тази насока са изложени убедителни
аргументи от съда, че заканата е била реална и че е била в състояние да възбуди
у пострадалия основателен страх от осъществяване. Съдът се е позовал на
приложимата в случая съдебна практика по приложението на закона/ ТР №53/89г. на
ОНСК/, съгласно която за
съставомерността на деянието по чл.144 от НК
законът не изисква към момента на извършването му /отправянето на
заканата убийство/ у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито
да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Освен това в случая не само е съществувало основание, че заканата
би могла да се осъществи, но и пострадалият действително се е изплашил и дори е
преживял състояние
на остра стресова реакция, преминала след това в посттравматично стресово
разстройство/предвид заключението на СППЕ/.
Предвид
гореизложеното, правилно и в
съответствие с конкретната фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че
деянието е извършено от подсъдимия Ж. умишлено, при пряк умисъл и пълно
осъзнаване на всички субективни елементи на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК. Предвид което основателно не е дал вяра на обясненията му, че не е отправял
към пострадалия закана за убийство, приемайки ги за защитна теза. Въззивният
съд с оглед на така извършения анализ на доказателствата също намира, че при съвкупната преценка на горепосочените
гласни с писмените доказателства, както и на вещественото доказателство по
делото, изводите на КРС, че деянието е безспорно установено от обективна и
субективна страна, са законосъобразни и обосновани.
По протеста на РП-Казанлък и относно явната несправедливост на наказанието:
Оплакванията са неоснователни. Правилно при определяне вида и размера на наказанието КРС е изходил от принципа на законоустановеност на наказанието/ чл. 54 от НК/ като е отчел всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и от принципа за индивидуализация на наказанието/ визиран в чл. 54 от НК/. Като отегчаващи вината обстоятелства обективно са отчетени: лошите характеристични данни на подсъдимия и предходните му осъждания. Законосъобразно обаче съдът е преценил, че в случая са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които водят до приложението на разпоредбата на чл.55,ал.1, т.2, б. “б“ от НК и мотивират съда да наложи на подсъдимия другото по вид по-леко наказание. Като такива обосновано са отчетени: тежкото материално положение на Ж. и най-вече здравословното му състояние/ обстоятелството, че същият е бил болестно мотивиран да извърши деянието поради личното си чувство за справедливост и онеправданост, както и конкретния мотив в случая- да поиска сметка от пострадалия З. за причините за възникналото ПТП между тях. Предвид което законосъобразно и обосновано е наложил на подсъдимия по-лекото по вид наказание при приложението на тази разпоредба, а именно „ПРОБАЦИЯ“, като е определил същото да бъде изтърпяно от подсъдимия чрез приложението на двете задължителни пробационни мерки съгл.чл.42а ал.2т.1,2 и 6 от НК,а именно: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, два пъти седмично; и 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Освен това му е определи и трета ПБ, която не е задължителна, а именно: 3. двеста часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на две години. Досежно размера на така определените пробационни мерки липсват конкретни оплаквания, а и съдът намира, че като продължителност същите не са прекомерни предвид обществената опасност на деянието и справката за съдимост на лицето, данните от която го характеризират като деец с трайно установено престъпно поведение.
Представените пред настоящата въззивна инстанция от пострадалия медицински документи, приети като доказателства по делото, за тежко здравословно състояние на майката на подсъдимия, за която той единствен полага грижи, както и за липса на трудова заетост, предвид и заключението на назначената и изслушана по делото СППЕ, са в подкрепа на изводите на съда за тежко материално и здравословно състояние на пострадалия, което не дава възможност за приложение на чл. 54 от НК и налагане на предвиденото в разпоредбата на закона без приложение на разпоредбата на чл. 55,ал.1, т.2, б“б“ от НК наказание, а именно- лишаване от свобода. С оглед на което оплакванията във въззивния протест, поддържани и от прокурора пред въззивната съдебна инстанция, са неоснователни.
Законосъобразно е произнесено и по разноските
и по вещественото доказателство. Предвид което присъдата и в тази и част следва да бъде потвърдена.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от прокурора на фаза ДП, респ. от съда, които да налагат отмяната му. Предвид гореизложеното не са налице основания за отмяна или изменение на така постановената присъда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30/ 18.05.2020 г., постановена по
НОХД № 680/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.