Решение по дело №438/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260377

 

                                 гр.Пловдив,12. 03. 2021 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на дванадесети  март през две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Светлана   Станева

 

като разгледа  Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д.№ 438/2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Постъпила е жалба от Ц.Г.Й., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, чрез адв. Л.П.,  против Постановление от 11.12.2020г. на ЧСИ Минка Станчева, рег.№ 824, по изп.д.№42/2008г., с което е оставено без уважение подаденото от нея Заявление с вх.№ 27379/21.10.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция на 23.03.2020г. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да се приеме, че искането е основателно. Претендира разноски.

„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на взискател, депозира възражение,  че жалбата е неоснователна.

ТД на НАП –Пловдив, в качеството на присъединен взискател, не депозира възражение в указания срок.

С. С. Ч. и Д. Й. Ф. – З., в качеството на длъжници, не депозират възражение в указания им срок.

От страна на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, рег.№822, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

По изп.д.№42/2008г. от длъжника Ц.Г.Й. е подадено Заявление с вх.№ 27379/21.10.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С Постановление от 11.12.2020г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, излагайки основни съображения, че взискателят е положил необходимата активност и по делото са извършвани изпълнителни действия, включително и по отношение на другите солидарни длъжници, поради което и не е изтекъл двегодишен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С жалбата на Ц.Г.Й. са направени възражения, че е без значение обстоятелството, че са били извършени изпълнители действия по отношение на другите двама солидарни длъжници, тъй като срокът по чл.433 ал.1 т.8 от  ГПК тече самостоятелно за всеки един длъжник поотделно. Поддържа, че от страна взискателя е подадена Молба с вх.№ 7880/22.03.2018г. /на л.463/ за налагане на запор на трудовото й  възнаграждение. По тази молба не били предприети принудителни действия, поради което и двегодишният срок е изтекъл на 22.03.2020г.

Съдът намира, че възраженията следва да бъдат оставени без уважение. От прегледа на преписката се установява, че  взискателят е отправил искане за извършване на изпълнителни действия налагане на запор и възбрана по отношение на длъжника Ц.Г.Й., още от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД с образуването на изп. дело на дата 15.02.2008г. На 13.03.2008г. е наложен запор на трудовото й  възнаграждение /на л.63/. На следваща дата във времето на 11.03.2010 г. /л.121/ е конституиран нов взискател по изп. дело, а именно  „Кредитреформ България“ ЕООД. От новоконституирания взискател са постъпили молби, както следва на 18.11.2010 г. /на л.183/, на 19.03.2012г. /на л.225/ и на 03.07.2012г. /на л.254/ за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Й.. В резултат на този запор от длъжника Й. са заплащани последователно вноски до 25.05. 2017г. – извлеченията от платежните нареждания са приложени в обхвата на преписката от л.258 до л.462 /вкл./. Всяко плащане от длъжника по делото прекъсва самостоятелно течението на давността и затова не се налага отправяне на искане от взискателя. С писмена молба от  22.03.2018г. /на л.463/  е следващото искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение, получавано от Й.. Течението на давността е спряно на 13.03.2020г.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г./, се предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./ Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Молбата с вх.№ 12350/18.05.2020г. /на л.500/ от взискателя за налагане на запор на трудово възнаграждение на Й. прекъсва двегодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Без уважение следва да се остави възражението на длъжника, че тъй като по Молбата от 22.03.2018г. не са били осъществени изпълнителни действия, затова и двегодишният давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от  ГПК бил изтекъл.

Доводът на жалбоподателката е неоснователен, тъй като всички гореописани изпълнителни действия са инициирани от взискателя, което е достатъчно основание, за да се достигне до извод, че не е изтекъл двегодишният давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години.

Обжалваното Постановление от 11.12.2020г. се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Оставя без уважение подадената жалба от Ц.Г.Й., ЕГН – **********, чрез адв. Л.П.,  против Постановление от 11.12.2020г. на ЧСИ Минка Станчева, рег.№ 824, по изп.д.№42/2008г., с което е оставено без уважение подаденото от нея Заявление с вх.№ 27379/21.10.2020г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция на 23.03.2020г.

 

              Решението  е окончателно.

 

                   

                                     Председател:

 

                                                               Членове :