РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 12 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 355
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
„Сид грийн“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Т.,
против Решение № 532 от 04.11.2021 г., постановено по АНД № 1668/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21 от 21.06.2021 г. на
Директора на РИОСВ – Русе, с което на дружеството-касатор за нарушение на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на
публични регистри, във връзка с чл. 48 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО) и на основание чл. 135, ал. 1, т.
1 от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2 000 (две хиляди) лева и е
осъдено дружеството да заплати на РИОСВ – Русе сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията е да се отмени
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
изцяло наказателното постановление. Претендира се и присъждането на направените
в производствата разноски.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Цв. Тодорова оспорва основателността
на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са
обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5
от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани
фактически изводи.
Напълно обосновано и
в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в
производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на вмененото на касатора административно
нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в
НП са посочени дата/период/ и място на извършване на нарушението – там, където
търговецът има свое седалище и развива стопанската си дейност, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените
законови разпоредби. Налице е и пълно съответствие между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното
нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от
дружеството нарушение.
Настоящата инстанция споделя изцяло
извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и
доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение
по чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона
за управление на отпадъците, във връзка
с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри, във връзка с чл. 48 от ЗУО. Това е така, тъй като
по делото по несъмнен начин е установено, че при извършена проверка на отчетна
книга на дружеството-касатор – Приложение № 4 към чл. 7, т. 5 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за
дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри е
констатирано, че дружеството е извършило корекции на количествата на отпадък с
код: 19 12 12 в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като
корекциите, извършени от „Сид грийн“ ЕООД обхващат периода от 17.03.2020 г. до
04.09.2020 г., но е направен един единствен запис за извършена корекция на
04.09.2020 г., без да е отразена датата на предишните записи, в какво се състои
корекцията и причината за същата. Съгласно изискванията на визираната като
нарушена материалноправна разпоредба от относимия подзаконов нормативен акт, е
допустимо да бъде извършвана корекция на данните, въведени в отчетните книги
само при необходимост и то като се спазва посочения нормативноустановен ред:
корекцията да се извърши през текущия месец за записани данни в отчетната книга
за предходния месец като следва да бъде отразено за всяка една корекция с
отделен запис, на отделен ред с
отразяване на датата на извършване, датата на предходния запис в отчетната
книга, в какво се изразява корекцията и каква е причината, поради която се
извършва. В случая дружеството-касатор не е спазило този специален
нормативноустановен ред за извършване на корекции на количествата отпадък с
код: 19 12 12, въведени във водената от него отчетна книга по чл. 7 от
наредбата, като единствено на дата 04.09.2020 г. за период от 17.03.2020 г. до
04.09.2020 г. били нанесени нови данни за количества отпадъци върху заличени
стари такива. В този смисъл правилен е изводът на АНО, а впоследствие и на
въззивния съд, че с така констатираното деяние „Сид грийн“ ЕООД е осъществило
от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 135, ал. 1, т.
1 от ЗУО, изразяващо се в неводене на отчетност на отпадъците, съгласно
изискванията на Наредба № 1 от 04.06.2014
г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, по-конкретно на разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 от наредбата. Не е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като
самият брой на записите не съставлява отделни нарушения. Налице е едно
нарушение, изразяващо се в неводене на отчетност, съгласно изискванията на
относимата наредба, извършено през посочения в НП период. Освен
това НП, с наложената една санкция, е в полза на касатора и не влошава
положението му, не накърнява правата му да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен и не е налице основание да се приеме, при липса на
съответен протест, че е нарушено правилото на чл. 355, ал. 2 от НПК. Не са налице предпоставки да се
приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт. На основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ то следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532 от 04.11.2021 г., постановено по
АНД № 1668/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Сид грийн” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Майор Атанас Узунов“ № 20, представлявано от К. С. А., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе, сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.