Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,25.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа търговско дело №2427 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на "П.ЗА У.НА Д.по О.НА О.С.(ПУДООС)", ЕИК ********, със
съдебен адрес:***,
представлявано от М.В.С., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД срещу "Т.К." ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, бул. „********представлявано
от Н.И.А., за заплащане на сумата от 66 000 лева - дължима неустойка чл.10,
ал.3 от договор № 11856/21.08.2017г.
Ищецът твърди, че след проведена процедура по реда на
ЗОП с ответника са сключили договор №11856/21.08 2017 г. за извършване на
медийна/информационна (местна и национална) кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни модели
за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“.
Сочи, че ответникът "Т.К." ЕООД е завел
искова молба пред СРС срещу ПУДООС (настоящия ищец), въз основа на която е
образувано гр.д. № 79954/2018г., по което е постановено Решение №
28697/27.11.2019г. по искове с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.
96, ал.2 ЗЗД, което не е влязло в сила.
Излага, че по силата на процесния договор, ответникът
– изпълнител се е задължил да извърши посочени в исковата молба дейности, при
съответните технически спецификации част от документацията по обществената
поръчка.
Ищецът поддържа, че при изпълнението на част от
дейностите по договора са констатирани забележки, неточности и несъответствия,
за което на ответника е изпратено уведомително писмо с изх. № Д-214/05.10.2017г.
Между ищеца – възложител и ответника – изпълнител са разменени още писма, но
това не довело до отстраняване на неизправностите от страна на изпълнителя.
Твърди, че е поискал организирането на работна среща с
целия екип, ангажиран с изпълнението на договора като такава не се е състояла.
Излага, че ръководителят на екипа, както и отделни
членове на екипа не изпълняват своите задължения по сключения договор.
Счита че е налице пълно неизпълнение от страна на
ответника-изпълнител по договора, поради което с писмо изх. №
Д-214/20.12.2017г. на основание чл. 118, ал.1 ЗОП вр. чл. 11, ал.3, т.2 от Договора
едностранно и без предизвестие ищецът прекратил процесния договор и задържал
гаранцията за изпълнение в размер на 11 000 лева.
Моли за осъждане на ответника да му заплати сумата
66 000 лева – договорна неустойка, представляваща 25% от цената на
договора. Представя доказателства. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът "Т.К." ЕООД, счита иска за
недопустим (л.198), евентуално прави искане за спиране на разглежданото дело,
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (л.199), поради наличие на
преюдициален спор за установяване неизпълнение на процесния договор от страна
на ищеца ПУДООС (в.гр.д. №2339/20г. на СГС).
Оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Не оспорва да е страна - изпълнител по процесния
договор за обществена поръчка, както и сочените от ищеца дейности, които се е
задължил да изпълни, в качеството си на изпълнител.
Поддържа, че неизпълнението на дейностите по договора
е изцяло по вина на ищеца-възложител. Сочи, че възложителят не му оказал дължимото
съдействие за изпълнение на договора, както и че възложителят необосновано
отказвал да приеме изпълнението на определени задачи. Изброява конкретни
причини, довели да забавата/неизпълнението на договора: 1.) отказ на
възложителя да спазва техническата спецификация за изпълнение на договора;
опити на възложителя за изменение, разширяване и/или надграждане на
техническата спецификация; изискване от възложителя изпълнение на допълнителни
задачи, които не са включени в предмета и техническата спецификация на
договора; 2.) отказ на възложителя да съгласува официално наложителна промяна в
техническата спецификация на табели за обозначаване на стационарната площадка
(по дейност №1); отказ на възложителя да изпълни договорното си задължение за предоставяне
на необходимата изходна информация, свързана с изпълнение на договора; отказ на
възложителя да укаже нужно съдействие в процеса на работа; 3.) отказ на
възложителя да дава ясни, точни и навременни указания, свързани с изпълнението
на дейностите по договора и с прилагането на мерките за информация, публичност
и визуализация; 4.) забава на възложителя за оказване на съдействие, необходими
за безпроблемното протичане и продължаване на дейностите по изпълнение.
Въвежда възражение за погасяване на вземането по
давност. Счита, че претенцията на ищеца е за обезщетение от неизпълнен договор,
за която е приложима кратката три годишна давност. Сочи, че давността за
вземането за обезщетение по неизпълнения договор е изтекла на 21.09.2020г.,
преди завеждане на исковата молба от 08.12.2020г.
На следващо място поддържа нищожност на клаузата за
договорна неустойка (чл. 10, ал.3 от договора) на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави. Излага, че при договаряне на условията по
договори за обществена поръчка, какъвто е процесният, възложителят бил в
позицията на по-силната страна, докато избраният за изпълнител не можел да
преговаря, така както би го правил при в търговския оборот. Сочи, че
договореният размер на неустойката е прекомерен по отношение на всички
евентуално причинени вреди. Ответникът поддържа, че договореният размер на
неустойката (чл. 10, ал.3 от договора) няма обезпечителна функцията, а цели
неоснователно обогатяване на ищеца. Излага, че доколкото в договора е уговорена
гаранция за изпълнение (изцяло внесена от ответника), която обезпечава реалното
изпълнение по този договор, неустойката по чл. 10, ал.3 от договора се явява
свръхобезпечение и е явно несправедлива.
На следващо място, оспорва дължимостта на неустойката
за пълно неизпълнение. Сочи, че дори да има неизпълнение по договора, то е
частично, поради което претенцията се явява неоснователна.
Моли за прекратяване на производството поради
недопустимост, евентуално спирането му по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В
случай на продължаване на производството по делото, моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Представя доказателства. Направени са доказателствени
искания.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която
ищецът поддържа исковата молба.
Изтъква, че е оказал необходимото съдействие на
изпълнителя, давал конкретни указания на възложителя, за изпълнение на
дейностите.
Във връзка с наличието на друго висящо между страните
дело, сочи, че не са налице предпоставките по чл. 126 ГПК.
Оспорва исковата претенция да е погасена по давност.
Твърди, че процесният договор е търговска сделка,
поради което и на основание чл. 309 ТЗ договорената между страните неустойка не
може да се намалява поради прекомерност.
Ответникът е
депозирал отговор на допълнителната исковата молба, с който я оспорва.
Поддържа възражението за погасяване на претендираното
вземане по давност.
Сочи, че въпреки липсата на съдействие и изходна
информация, е предприел редица действия за изпълнение на дейност 1, които
изброява.
Излага, че поради отказ на възложителя да му
предостави цялата необходима изходна информация по проекта, му е предложил да
привлече външен консултант, който да помага на екипа на възложителя, с
изходната информация. Счита, че в нарушение на чл.9, ал.2 и 3 от договора,
възложителят е отказал да посочи консултант, като насочил изпълнителя сам да
търси информация по проекта.
Ответникът поддържа, че ищецът е използвал собствената
си забава и липса на съдействие като повод да прекрати договора.
Акцентира, че не е правил искане за намаление на
неустойката поради прекомерност, както ищецът погрешно е възприел, а
възражението му е за противоречие на неустойката с добрите нрави.
Представя доказателства.
По
делото са събрани писмени доказателства. Изслушана е експертно заключение по съдебно-техническа
експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Не спорно между страните наличието на облигационна
връзка, произтичаща от сключен договор за обществена поръчка №
11856/21.08.2017г., с възложител ищеца и изпълнител- ответника, с предмет
Извършване на медийна/информационна (местна и национална) кампания по проект
„Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и
временно съхранение на опасни битови отпадъци.“; фактът, че договорът е
прекратен едностранно от възложителя с писмо изх.№ Д -214 от 20.12.2017 г. и на основание чл. 10, ал. 3 от същия
възложителят е задържал гаранцията за добро изпълнение в размер на 11 000
лева и тя не е освободена към датата на завеждане на иска.
Съгласно Техническата спецификация към
поръчката, последната е организирана в три групи дейности, като Дейност № 1
включва Разработване на Програма за
осъществяване на информираност на населението с включена комуникационна и
медийна стратегия и предварителна подготовка на кампанията, Дейност 2 –
провеждане на национална кампания и Дейност 3 – провеждане на местна кампания.
Според чл. 7 от Договор №11856/21.08 2017 г., срокът за
изпълнение на Дейност 1 е един месец от датата на сключване на договора, т.е.
до 21.09.2017г. В изпълнение на първия етап (Дейност
1) на Възложителя са представени три броя Програми, съответно на 20.09.2017г.,
на 20.10.2017г. и на 30.11.2017г.
И в трите програми е посочено, че ще бъдат
приложени мерки за постигане на ефективна комуникация по проекта, включващи
мобилизация на информационния ресурс за поддържане на постоянен интерес към
проекта, ефективна комуникация с медиите като основни медиатори на
информацията, създаване на адекватна и възпроизвеждаща се среда и др.
Това заявление съответства на изискването в техническата спецификация на
поръчката, според което Изпълнителят трябва да предложи комуникационни канали,
които по своята специфика, мащаби на разпространение, статус, обем на
аудиторията си, ще съответстват на целите на проекта и които да разпространяват
широка информация за целите на изпълнението.
Като медии, включени в медийния микс, в програмите си Изпълнителят е
предложил:
а/ на национално ниво:
-телевизия с национален обхват на разпространение – TV България – 24;
-
Радио с национален обхват – БНР
-
Печатни издания – в. Монитор и в. Сега
-
Електронни медии – Off news, Fermer и
Premiumdigest.com
-
Социални мрежи – Google, Facebook
-
Специализирани издания – сп.
Екология&Инфраструктура и списание “Go Bio”
б/ на регионално ниво:
-
TV България – 24
-
Радио “Фокус”
-
Електронни медии - Off news, Fermer и
Premiumdigest.com
-
Google, Facebook
-
Печатни издания – в. Марица, в. Шуменска заря, Екип 7 (гр.Разград),
Черноморски фар (гр.Созопол) и Посоки (гр. Левски).
Относно твърдението на ответника, че
неизпълнението на Договора се дължи на обстоятелството, че възложителят не е
оказвал достатъчно съдействие на Изпълнителя, съгласно договорените му
задължения, съдът намира следното:
Между страните са разменени множество
писма и електронна кореспонденция, от които е видно, че изпълнителят е
инициирал срещи с възложителя и е координирал с него работата си по изготвяне
на информационните и рекламните материали, създаването на слоган и лого на
кампанията и др. Установява се, че в част от случаите възложителят не е дал
категоричен отговор (напр. относно молбата на изпълнителя да бъде потвърдена
промяната в размера на информационната табела от 300см./200см. на 300см./2000см.
или отговаря няколко дни след имейл-а от изпълнителя.
В тази връзка следва да се обърне
внимание, че уведомлението за прекратяване на договора не се основава на
забавено изпълнение и пропускане на първоначално уговорените срокове от страна
на изпълнителя. Напротив – след всяко изпратено предложение за Програма по
Дейност 1, възложителят е изпращал своите коментари и предложения, като
последното му такова писмо е от 15.11.2017г., т.е. близо два месеца след
изтичането на договорения срок за изготвянето на програмата. Следва да се
заключи, че възложителят е целял качественото изпълнение на Програмата, като с
конклудентните си действия се е съгласил със забавата. Съдът отчита, че с
поведението си възложителя не винаги е оказвал нужното съдействие на изпълнителя.
Това обаче би било релевантно в конкретния случай, само ако поведението на възложителя
беше довело до неизпълнението на изпълнителя, което не се установява от
събраните по делото доказателства.
Според заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, разпространителят на
Радио Фокус притежава лиценз от СЕМ за общините Шумен и Созопол, но в гр.
Разград, гр. Съединение и гр. Левски „Радио Фокус” не се излъчва.
Освен това е посочено, че включването на телевизионната програма „България
24” едновременно в националната и местната Тв кампании на проекта не е удачно.
Същата е нишова програма, с разпространение по кабел и сателит. Тази телевизия
не излъчва реклами и се предпочита от определен кръг зрители (последователите
на определени политически идеи).
Предвиждането на техническата спецификация е за начало на кампанията да се
избере радиото като средство за най-бързо предаване на информацията, като са
описани предимствата на акустичното въздействие върху възприятията и емоциите.
Според изискванията на възложителя кампанията следва да е едновременна в
всички пет пилотни общини и да предоставя информираност на населението чрез
комбинация от комуникационни и медийни канали, така че да има максимално
покритие.
Въз основа на заключението на експертизата, че единственото посочено радио
за кампанията по места, се разпространява само в два от общо петте пилотни общини
по проекта, съдът счита, че е осуетена целта на обществената поръчка, посочена
в 1 стр. на техническата спецификация: осигуряване на висока информираност на
населението от петте пилотни общини за организираното събиране на опасни битови
отпадъци от домакинствата. Още по- голям дефицит в разпространението на
информацията би бил реализиран чрез излъчването на кампанията на национално
ниво през посочената от изпълнителя телевизионна програма, която е с
профилирана аудитория.
Следва да се отчете и
безспорното между страните обстоятелство, че сайтът Premiumdigest.com не е
активен и е налице висяща процедура по спор за авторки права над домейна.
Ответникът навежда твърдения, че уеб страницата е била активна и затова изпълнителят
я е посочил, като спорът е възникнал впоследствие, за което възложителят е
навременно уведомен. Тези твърдения (че сайтът е бил активен и работещ) не са
подкрепени с доказателства. Освен това следва да се отбележи, че и в последната
програма на изпълнителя /от 30.11.2017г./ този сайт отново е посочен и не е
премахнат от списъка на електронните медии на кампанията. Действително в
категорията са посочени още Off news и Fermer, но изборът на възложителя за медии,
които да участват в кампанията, и който се прави на база на предложенията на изпълнителя,
се ограничава само до две сайта.
Освен това, поддържането на предложението за Premiumdigest.com в трите програми, без да се
предложи замяна или решение на възникналата ситуация също говори за това, че изпълнителят
залага предложения, които обективно няма как да доведат до качествено
изпълнение на поръчката. В този смисъл е и изразеното
в съдебно заседание становище на вещото лице, според което поетите по договора
ангажименти не са във възможностите на изпълнителя, който е със среден
капацитет и възможности.
В същото време изпълнителят е изтъкнал в обосновката за начина на
образуване на ценовото предложение, че разполага с много добра професионална
експертиза в сферата на поръчката и с квалифицирани екипи с утвърден
професионален опит, които притежават дългогодишни умения по сходния предмет на
поръчката, така и индивидуални специфични умения, свързани с качественото
изпълнение на дейностите, съгласно обхвата и техническата спецификация на
поръчката, както и че дружеството е сертифицирано с ISO9001&2015 по обхвата на поръчката.
Относно възражението на
ответника, че дори да е налице неизпълнение, същото не е пълно, а частично:
Следва да се отчете обстоятелството, че
експертизата установява надлежно изработване на логото на кампанията, както и
на слоган, отговарящ на съществуващите стандартите.
Вещото лице прави извод за средна степен
на относително съответствие между Техническата спецификация на Възложителя и
Програмата на Изпълнителя /в трите й варианта/.
Заложените предложения за медийни носители
на информацията по проекта обаче (телевизия България-24, Радио Фокус и
Premiumdigest.com) до значителна степен обезсмислят качественото изпълнение на рекламните
материали, слогана и логото, тъй като може да се направи прогноза за постигане
на ниска степен на информираност на населението, а оттук и на незаинтересованост
от рекламните сувенири, брошурата и т.н.
Изпълнението на отделни пера и дейности в
случая не води до частично изпълнение на поръчката. Това е така, тъй като
самата цел на проекта по техническата спецификация не предполага частично
изпълнение – не може да се приеме, че е възможна частична степен на висока
информираност на населението относно опасните битови отпадъци, още повече при
изискването за едновременност на проекта във всички пет общини.
Ответникът не доказа надлежно изпълнение
на договора, нито хипотезата на освобождаване от отговорност, поради
неизпълнение от страна на възложителя.
Относно възражението за изтекла
погасителна давност на вземането за неустойка, съдът счита същото за
неоснователно.
Приложима е кратката тригодишна давност,
която започва да тече от датата на неизпълнението или от датата, на която
кредиторът е узнал за същото. Според съда следва да се изследват отношенията
между страните, за да се установи кога възложителят е констатирал неизпълнението.
Както беше посочено по-горе, електронната кореспонденция и уведомленията
между страните, целящи да се изготви финален и одобрен вариант на Програмата по
Дейност 1, продължават да се разменят и след изтичането на едномесечния срок по
договора, а именно 21.09.2017г. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 8,
ал. 2 от Договора възложителят разглежда предоставената Програма и се произнася
в срок от 10 дни. В случай на констатирани несъответствия, възложителят изпраща
на изпълнителя коментарите си, който също в 10-дневен срок следва да представи
коригирана програма. Последната подлежи на разглеждане и одобрение от възложителя
в срок от 10 дни от получаването й от изпълнителя.
В случая последната Програма е внесена за съгласуване от възложителя на
30.11.2017г. Следователно, най-ранният момент, в който възложителят е можел да
направи извод, че и тази програма на изпълнителя не изпълнява целите на
договора е след изтичането на десетте дни за преглед и одобрение, а именно на
09.12.2017г.
Относно твърдението за нищожност на
клаузата за неустойката, поради противоречието й с добрите нрави, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи да обезщетение на
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната
и обезщетителната функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй
като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо
не са настъпили или когато размерът и надхвърля този на вредите.
По
силата на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. В посочената категория попадат онези наложили се правила и
норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения като цяло. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяването на несправедливо
облагодетелстване – аргумент от разпоредбите на чл. 289, чл. 302, чл. 307 ТЗ,
чл. 20 ЗЗД и др.
Задължителната
практика на ВКС, обективирана в т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема,, че нищожна, поради
накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
В случая, предмет на спора е неустойка
за пълно неизпълнение, уговорена в чл. 10, ал. 3 от процесния Договор №
11856/21.08.2017г. в размер на 25% от стойността на договора. Изпълнителят е
предоставил на възложителя гаранция за добро изпълнение от 11 000 лева. От
така определения размер на гаранцията може да се съди за предвиждания от
страните приблизителен размер на вредите, които биха настъпили от евентуалното
неизпълнение. В тази връзка горницата от 55 000 лева според съда няма
обезщетителна функция относно реално претърпени вреди от неизпълнението, но би
следвало да се зачете санкционната функция на така уговорената неустойка,
предвид обществения интерес от договора, както и обстоятелството, че проектът
се реализира в рамките на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество и е
финансиран от Швейцария. За възложителя възникват освен финансови вреди, също и
репутационни, като предвид необходимостта от откриване на нова процедура по
обявяване и реализиране на нова обществена поръчка, то работата по изпълнение
на проекта ще бъде възобновена и кампанията ще бъде евентуално реализирана с
допуснатата заради прекратяването на договора забава. В този смисъл клаузата за
неустойката не е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави.
Поради изложеното, искът
за присъждане на претендираната неустойка в размер на 66 00 лева е доказан и основателен.
По силата на изричната
уговорка в чл.6, ал. 6 от Договора възложителят има право да усвои такава част
от гаранцията, която покрива отговорността на изпълнителя за неизпълнението,
включително размера на начислените неустойки. Още в уведомлението за прекратяване
на договора изх.№Д-214 от 20.12.2017г. възложителят е направил изявление, че
усвоява гаранцията, който факт е безспорен в настоящото производство.
Съгласно чл.6, ал.2,
изр.3 от договора гаранцията за изпълнение не се освобождава от възложителя,
ако в процеса на изпълнение на настоящия договор е възникнал спор между
страните относно изпълнението на задълженията на изпълнителя и въпросът е
отнесен за решаване пред съответния съд.
Следователно усвояването на гаранцията е обусловено от изхода на настоящото
дело.
Същевременно е налице
висящо производство с предмет връщане на задържаната гаранцията от възложителя пред
СРС- гр.дело № 79954 /2018 година, образувано по иск на ответника в настоящото
производство, по което е постановено решение №286975 от 27.11.2019 година, с
което искът е уважен в тази част. Решението е обжалвано, като е образуваното
пред СГС в.гр.дело №2339/2020 година, по което не е постановен съдебен акт. С оглед наличието на друго висящо
съдебното производство с предмет връщане на гаранцията, съдът не съобразява
размера на задържаната от възложителя гаранция от 11 000 лева в настоящото
производство.
Поради изложеното, искът следва да бъде
уважен изцяло в предявения размер.
По разноските
И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на делото разноски се
дължат на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски в размер на 2940 лева, съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК – за държавна такса - 2640 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Т.К." ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша,
бул. „********представлявано от Н.И.А. да заплати на "П.ЗА У.НА Д.по О.НА О.С.(ПУДООС)", ЕИК ********, със съдебен адрес:***, представлявано от М.В.С., по
предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 66 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл.10, ал.3 от договор № 11856/21.08.2017г.
ОСЪЖДА "Т.К."
ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Витоша, бул. „********представлявано от
Н.И.А. да заплати на "П.ЗА У.НА Д.по
О.НА О.С.(ПУДООС)", ЕИК ********,
със съдебен адрес:***,
представлявано от М.В.С. сумата от 2940 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: