Производството е по реда на глава XX
от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен
от РП-Дупница обвинителен акт, против К.И.Г.,
на 39 години, роден на ***г. в гр.
Дупница, с адрес: ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че за периода от месец Юли 2019г. до месец Декември 2019г., в
гр. Дупница, след като е осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
370/2019г. от 19.04.2019г. по описа на Районен съд - Дупница, влязло в сила от
01.07.2019г., да заплаща на свой низходящ, а именно на дъщеря си И.К.Г., родена
на ***г., месечна издръжка в размер на 160 лв., чрез нейната майка и законен
представител М.В.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно за м. VII, м. VIII, м. IX, м. X, м. XI,
м. XII на 2019 г. включително, или общо 6 месечни вноски, в размер на 960 лв.- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП-Дупница иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържам
обвинението, като сочи, че същото е доказано. Предлага на съда наказанието на
подсъдимия да бъде „пробация” със задължителните две мерки, за срок от шест
месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа, в
рамките на една година.
Подсъдимият се защитава сам, като
принципно не оспорва обвинението, но пледира съдът ако постанови осъдителна присъда,
да му наложи минимално по размер наказание „пробация” със задължителните две
мерки за срок от шест месеца, но да не му налага общественополезен труд в полза
на обществото, тъй като работи на пълен работен ден и няма кога да го изпълнява.
В последната си дума подсъдимият не
иска нищо от съда. Твърди,
че банката си удържа пари от него за кредит и не знае какво да направи.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
К.И.Г. е на 39
години. Същият е роден на ***г. в гр.
Дупница и е с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по общия ред.
Подсъдимият
и свидетелката М.К. били във фактическо съжителство в периода от 2005 г. до
2017 г., от което на *** г. се родила дъщеря им И.К.Г. – малолетна, на 13
години към момента. През 2017 г. двамата се разделили, след което през 2019 г.
свидетелката завела гражданско дело за родителски права и издръжка срещу
подсъдимия. С Решение по гр. дело 370/2019 г. по описа на РС-Дупница, в законна
сила от 01.07.2019 г., Г. е осъден да издържа своята малолетна дъщеря И.Г.,
като заплаща месечна издръжка в размер от 160 /сто и шестдесет/ лева на месец
за низходящата си, чрез нейната майка и
законен представител - св. М.К., на която са присъдени родителските права.
За
периода от влизане на решението в сила - 01.07.2019 г. до края на месец
Декември 2019 г., т.е. за месеците VII, VII, IX, X, XI, XII включително, или общо 6 месечни вноски в размер на 960 лева,
подсъдимият Г. съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща месечна
издръжка на детето си, чрез неговата майка и законен представител, макар същият
да е работил и разполагал с доходи, осигуряващи му възможност да изпълнява
редовно задължението си да заплаща издръжка, съгласно влезлия в сила първоинстанционен
съдебен акт.
По
този начин К.Г. не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно общо 6 месечни вноски в размер на 960 лева, което и не отрича.
От
наличната по делото справка за съдимост на подсъдимия Панайотов е видно, че
същият е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимия, относно обстоятелството, че не е заплащал дължимата издръжка
направено в дадените от него обяснения, с които потвърждава казаното от
свидетелката К., както и на събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез прочитане показанията дадени от същата свидетелка на ДП – л. 20-21. Наред
с това съдът основава изводите си и върху събраните в хода на ДП и настоящото
съдебно производство писмените доказателства, сред които , съдебно решение по
гр. дело 370/2019 г. по описа на РС-Дупница, трудов договор, епикризи и други
медицински документи, справка за съдимост, както и останалите писмени
доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Всички събрани гласни и писмени
доказателства се подкрепят и допълват, не си противоречат в никаква степен.
Съдът
намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна – подсъдимият
потвърждава обстоятелството, че не е заплатил дължимата издръжка в минималния
законов размер, макар да е бил наясно, че я дължи по силата на влязло в сила
съдебно решение. Съдът намира, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност
да плаща определената от съда издръжка, която не е изплатил дори частично до
момента. В подкрепа на този извод е съдържащата се по ДП писмена информация
потвърдена в представения писмен трудов договор, че същият работи в дружеството
„Фурнир Тех“ ЕООД, от 07.01.2020 г, на постоянен трудов договор, с работно
време на пълен работен ден и договорено месечно трудово възнаграждение в размер
на 610 лв., което към последното съдебно заседание следва да е получил за
месеците Януари и Феврури 2020 г.
Съдът
намира, че показанията на св. К. законосъобразно са прочетени по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т. 3 НПК, тъй като подсъдимият дава изрично съгласие за
това, а свидетелката е инвалид, с ампутиран наскоро крак и не може да се яви за
разпит пред съда за продължително или неопределено време и не се налага да бъде
разпитана по делегация. Изложеното от нея се подкрепя изцяло от заявеното от
подсъдимия в дадените него непосредствено след прочитането на показанията й
обяснения. Освен това, същата заявява в писмена молба до съда, депозирана преди
провеждане на разпоредителното заседание по делото, че няма промяна в
обстоятелствата, за които е свидетелствала в хода на ДП и не са и заплатени
дължимите на дъщеря й парични суми.
Съдът
намира, че не се налага по-подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че
подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът не намира за нужно да прави детайлен и задълбочен доказателствен анализ
след като е достигнал до обективната истина по делото.
При така установените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
От
обективна страна подсъдимият Г. е осъществил състава на престъпленията по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като:
за периода от месец Юли 2019г. до месец Декември
2019г., в гр. Дупница, след като е бил осъден с влязло в сила на 01.07.2019г.
съдебно решение по гр. дело № 370/2019г. от 19.04.2019г. по описа на Районен
съд - Дупница, да заплаща на свой низходящ, а именно на дъщеря си И.К.Г.,
родена на ***г., месечна издръжка в размер на 160 лв., чрез нейната майка и
законен представител М.В.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно за м. VII, м. VIII, м. IX, м. X, м.
XI, м. XII на 2019 г. включително, или общо 6 месечни вноски, в размер
на 960 лв.
Съдът
намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на малолетната
И.К.Г., по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила
на 01.07.2019 г. решение на РС-Дупница, да заплаща издръжка на низходящата си,
че същият е физически здрав млад мъж, работил е в миналото като миньор, а
понастоящем работи от два месеца като общ работник в промишлеността. Имал е
финансовата възможност да плати част или цялата издръжка, бил е наясно, че я
дължи, но въпреки това не я е заплатил.
Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в определен период от време,
в случая неплащане на дължимата издръжка за общо 6 месеца (м. Юли до м.
Декември 2019 г., включително). В този смисъл виж. Решение № 300 от 29.05.1992 г. по
н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен
Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. Отделение и др.
В
случая обаче, поради липсата на каквото и да е заплащане на сумата, която подсъдимият
дължи на дъщеря си за издръжка, макар и неосъждан за него не са налице
предпоставките за приложение на привилегирования
състав на чл. 183, ал. 3 от НК, по смисъла и на ТР № 19
/ 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС , при каквото последващо изпълнение на
задължението за издръжка, следва да не му се наложи наказание.
От
субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от
страна на К.Г., тъй като същият е съзнавал обществено опасните последици на
деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се
въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил.
По наказанието:
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете
направеното от подсъдимия самопризнание за дължимите суми като изключително такова,
тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса и в потвърждение на
събраните достатъчно доказателства в тази насока. Все пак по отношение на
подсъдимия като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочат
чистото му съдебно минало, оказаното съдействие с оглед даденото съгласие за
прочитане по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал. 1, т.3 НПК на показанията на
свидетелката К. и обстоятелството, че същият работи на пълен работен ден, с
намерение да започне да плаща редовно бъдещите дължими месечни издръжки на
детето си.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият, макар да работи
вече повече от два месеца в посоченото по-горе дружество и да знае за
инвалидността и влошеното здравословно състояние на другия родител не е
заплатил към момента дори някаква минимална част от дължимата според
обвинението издръжка, с което да обезпечи по-нормално съществуване на детето си.
Доколкото обаче по делото са
налице данни, че към настоящия момент подсъдимият работи, което евентуално би
създало за него възможност при желание да изпълнява задълженията си месечно, то
съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е
целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, при положение,
че родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява
средства за издръжката й. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва
да се наложи на Г., по реда на чл. 183, ал.1, вр с чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите обстоятелства и за пълноценно постигане на целите заложени в чл.
36 от НК е алтернативно предвиденото от законодателя друго наказание - „пробация”
по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, за срок от 6 /шест/ месеца, с две пробационни мерки
– задължителна регистрация по настоящ адрес, с честота – два пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител. Не следва да се налага на същия
исканата от страна на прокурора трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в
полза на обществото, в размер на 200 часа, за срок от 1 година. Това според
съда би представлявала ненужна репресия спрямо подсъдимия, към настоящия момент
и не би допринесло за постигане целите на наказанието, както и би ограничило
свободното време, в което Г. като млад мъж и баща би могъл да се опита да
спечели и допълнителни доходи, чрез полагане на труд.
По делото няма сторени разноски.
При тези мотиви, съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: