Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260064 13.08.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На шести август две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 43 по описа за 2020г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди в исковата си молба( и уточняваща молба), че сключил с ответника Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, Договор за потребителски заем № PLUS-14152761 от 15.11.2016г.Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.01.2018г., за което длъжникът бил уведомен, но до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 7648,53лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019год., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 95,20лв. застрахователна премия, сумата от 173,10лв. договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2018г., и мораторна лихва в размер на 1 226,35лв. за периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1028/14.11.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1903/2019г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по исковете.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 1903/2019г. по описа на РСТ, ответникът е оспорил задълженията по заповедта, поради което съдът приема, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение против него, на осн. чл. 239,ал.3 от ГПК и претенциите следва да се разгледат по същество.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски заем № PLUS-14152761 от 15.11.2016г., представен по делото с погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 8 500лв., застрахователна премия в размер на 2 856лв., такса ангажимент в размер на 297,50лв., с размер на месечната погасителна вноска от 247,59лв., със срок от 60 месеца и последна вноска на 20.11.2021г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 14,41%, общ размер на всички плащания в размер на 14 855,40лв. и ГПР 17,25%. Представени са и ОУ към договора, съобразно които кредит се отпуска чрез превод по б. сметка на кредитополучателя, а съгл. чл. 5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо уведомяване на длъжника. От чл.2 се установява, че размерът на кредита за застраховка ще се бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз” ЕАД.Към договора е приложен и договор за застраховка, подписан от ответника и сертификат към него от „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общи застраховане, Клон България” № PLUS-14152791 от 15.11.2016г., както и ОУ, от които се установява, че е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията” със застрахователна премия в размер на 2353,80лв., а видно от чл. 7 от ОУ, еднократната застрахователна премия се финансира от договорителя, а месечно платимата застрахователна премия е платима от застрахования.Доказателства за това кредиторът да е платил еднократната застрахователна премия на застрахователния агент, по делото не са представени.Представено е подробно извлечение по процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от плащанията.От Последна покана от 11.07.2018г., получена от ответника на 24.07.2018г. се установява, че ищецът е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение, считано от 20.01.2018г. и е поканил ответника да ги заплати в седемдневен срок от получаване на поканата. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил общо 3208,13лв., вкл. 809,20лв. застрахователна премия, като непогасените дължими суми са съотв. главница в размер на 7600,93лв., застрахователна премия в размер на 142,80лв. и договорна лихва до края на договора 2001,94лв., като обезщетението за забава върху главницата е 1249,93лв. за периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски, при което задължението е обявено за
предсрочно изискуемо, считано от 20.01.2018г. и се претендират неизплатените
суми. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е приложима
регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания
на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на
задълженията и погасителен план, лихвеният процент е фиксиран, а ГПР е посочен,
като към договора са налице и общи условия, подписани от ответника, както и
застрахователния договор и полицата са подписани от ответника, при което
приема, че договорът отговаря на императивните изисквания по ЗПК и валидно
обвързва страните.От събраните доказателства по делото съдът приема за
установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължими
суми, като ищецът валидно е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което е
уведомил длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.Относно
размера на задълженията, съдът приема следното: Видно от съдържанието на
исковата молба, ищецът претендира главница в размер на 7648,53лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019год., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 95,20лв. застрахователна премия, сумата от 173,10лв.
договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2018г., и мораторна лихва в размер на 1 226,35лв. за периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г., като от заключението на вещото лице е
установено, че дължимата главница е в размер на 7600,93лв., като при
липса на доказателства да е била платена застрахователната премия еднократно от
кредитора на застрахователния посредник, както е уговорено в договора за
кредит, то дължимостта
й от ответника остава недоказана, поради което и разнесените плащания за тази
премия, извършени от ищеца, следва да се приспаднат от дължимата главница, а
именно- от дължимата главница по договора за кредит в размер на 7600,93лв.
следва да се приспаднат внесените по застраховката 809,20лв., при което остава
непогасена и дължима част от главницата в размер на 6791,73лв., до който размер
претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като за
разликата до пълния предявен размер от 7648,53лв., следва да се отхвърли, като
неоснователна, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
С оглед посоченото
по-горе, доколкото не е установено плащането на застрахователната премия от
ищеца на застрахователния посредник, съдът приема, че в негова полза не е
възникнало правото да претендира плащане на застрахователната премия от
ответника, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на претенцията за сумата от 95,20лв. застрахователна премия, като неоснователна, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Относно претенцията
за заплащане на договорна лихва в размер на
173,10лв. за периода от 20.12.2017г. до 20.01.2018г.-обявяване на предсрочната
изискуемост, съдът приема, че претенцията е основателна и доказана и следва да
се уважи, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Относно претендираното обезщетение за забава
върху главницата от 1226,35лв., за периода от периода от 20.01.2018г. до
03.09.2019г. съдът като приема, че установеният размер от вещото лице е
по-висок- 1249,93лв. за периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г., то претенцията
следва да се уважи в претендирания от ищеца размер, а
именно- 1226,35лв., за периода от периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г., на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора
и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в
исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете, от които в заповедното производство от разноски
в размер на 269,44лв. има право на 241,15лв., а в исковото-от сторените
разноски в размер на 656,89лв., съобр. списъка по чл.
80 от ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 587,92лв., определени по
съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, за сумата от 6791,73лв., предсрочно изискуема от 20.01.2018г главница по Договор за потребителски заем № PLUS-14152761 от 15.11.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1028/14.11.2019г., постановена по ч.гр.д.№ 1903/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от 30.09.2019г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 7648,53лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., против Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост.
адрес ***, за сумата от 173,10лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до
20.01.2018г.-обявяване на предсрочната изискуемост, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 1028/14.11.2019г., постановена
по ч.гр.д.№ 1903/2019г. по
описа на РСТ, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14,
представлявано от Д.Д., против Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост.
адрес ***, за сумата от 1226,35лв.,
обезщетение за забава за периода от 20.01.2018г. до 03.09.2019г., на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д., против
Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 95,20лв. застрахователна премия,
като неоснователна, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА
Т.М.Х. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представлявано от Д.Д.,
разноските в заповедното производство в размер на 241,15лв., както и разноските
в исковото производство в размер на 587,92лв., определени по съразмерност, на осн. чл.
78,ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: