Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Варна, ………….…...............2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, в
публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Ромео Симеонов
при
секретаря Румела Михайлова и с участието на прокурора от Варненската окръжна
прокуратура Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдията Симеонов адм.д. №2741
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е
по искова молба с вх.№ 14609/01.10.2019г., подадена от Т.Б.Д. с ЕГН ********** ***,
чрез процесуален представител адв. П.Ч.Г. *** срещу ОД на МВР-Варна за присъждане на обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 2027/2019г.
по описа на РС - Варна, с решението по
което е отменено като незаконосъобразно издаденото срещу Д. Наказателно
постановление №18-0819-000492/16.04.2018г.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът –
ОД на МВР-Варна оспорва иска. Счита същия за неоснователен. Моли за
отхвърлянето му, а при условие на евентуалност – за частичното му уважаване, с оглед прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Варненската
окръжна прокуратура счита предявения иск за основателен.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, намира за установено следното:
С Наказателно постановление
№18-0819-000492/16.04.2018г., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Варна, на Т.Б.Д. е наложена глоба в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 53 от ЗАНН за нарушение
на чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Същото е било обжалвано пред
Варненския районен съд, който с Решение №1592/16.08.2019г. по НАХД №2027/2019г.
го е отменил. Решението като необжалвано е влязло в сила на 03.09.2019г. /видно
от материалите по коментираното дело/.
Съгласно документите
в съдебното досие по АНД №2027/2019г. по описа на ВРС, жалбата
против НП №18-0819-000492 от 16.04.2018г. е подадена и подписана от адв. К. Д. Т. от АК-Варна
с личен №**********. На стр. 30 от НАХД е приложен и договор за правна защита и
съдействие от 22.04.2019г. с адв. Тодоров в качеството му на физическо лице с описано ЕГН и с предмет – обжалване на гореописаното НП и представителство по делото. В договора е уговорена
възнаграждение в размер на 300лв., като е отбелязано, че последното е заплатено
изцяло в брой от клиента Д.. В развилото се съдебно производство по оспорване
законосъобразността на отмененото с решението НП №18-0819-000492/16.04.2018г.,
жалбоподателят Т.Б.Д. е бил представляван от адвокат П.Ч.Г., пълномощното на
който е приложено на л.13 от НАХД. Последният се е явил в съдебните заседания,
проведени на 17.06.2019г., 15.07.2019г. и 12.08.2019г. Адвокат Г. не е
представил договор за правна помощ и съдействие с Д..
Въз основа на установеното от
фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна срещу надлежния ответник, съгласно чл.205 от АПК във връзка
с чл.37, ал.2 от ЗМВР и се разглежда от родово компетентния съгласно т.1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Административен съд Варна е и местно компетентен да разгледа правния спор
/чл.133, ал.5 АПК/, като се има предвид, че адресът на ищеца, по чието
оспорване е било отменено НП е в гр. Варна.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично
основателен, поради следните съображения:
Съгласно
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. От
съдържанието на нормата и от изричното й озаглавяване „Отговорност за дейност
на администрацията”, обосновано може да се заключи, че определящо за
приложимостта й, респективно за търсене на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
е вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в правната му сфера,
да са в резултат от изпълнението на административна дейност, без значение на
нейната проявна форма – правоприлагаща /при издаване на индивидуални или общи
административни актове/, нормотворческа /при издаване на подзаконови нормативни
актове/ или санкционно-правораздавателна /по административното наказване,
осъществявано чрез наказателни постановления/. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност.
Следователно,
в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана
имуществена отговорност от администрацията от незаконосъобразно издадени от
органите й и отменени по съдебен ред наказателни постановления. Такова е
разрешението на въпроса, дадено и в т. 1
от цитираното ТП № 2/2015г. на ВКС и ВАС. В настоящия случай, от данните по
делото се установява категорично, че издаденото наказателно постановление е
отменено с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното
изискване на цитираната правна норма.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне
законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт
/което в случая е безспорно установено/, и реално причинени вреди, произтичащи
от него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите
вреди. Нужно е в процеса да се установи, че настъпилите вреди за ищеца /загуби
или пропуснати ползи/ представляват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт на администрацията /в случая наказателно
постановление/.
Адвокатското възнаграждение за разглеждане на делото в
РС-Варна, е заплатено единствено поради необходимостта от адекватна защита
срещу издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, до което не би се
стигнало, ако при осъществяване на своята административно-наказателна дейност,
наказващият орган бе съблюдавал материалния и процесуалния закон. Това
обосновава пряката причинност между осъществената незаконосъобразна дейност по
административното наказване, приключила с издаване на наказателното
постановление и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на
адвокатско възнаграждение. В този смисъл е Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. по т. д. № 2/2016г. на ОСС на ВАС, в което изрично е прието, че
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. Следователно няма съмнение, че от издаването
на обсъжданото отменено НП, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на процесното НП, но не в претендирания размер с исковата молба,
предвид следното.
В конкретния
случай, в производството по оспорване на наказателното постановление пред РС-Варна,
ищецът е бил представляван от адвокат – пълномощник П.Г., който
не е страна по представения договор за правна защита и съдействие за осъществяване
на процесуално представителство по делото във връзка с оспорване на
наказателното постановление. Заплатеното адвокатско възнаграждение по
представения договор с адвокат К. Т. е вреда за ищеца доколкото плащането
намалява фактически неговото имущество, но само в рамките на осъществената от
адвоката, получил възнаграждението, работа. В настоящия
случай ищецът е заплатил за адвокатска защита, съгласно представените в настоящото
производство доказателства единствено за изготвяне и депозиране на жалба срещу НП, без осъществяване на процесуално представителство от адв. Т.. Пред районния съд ищеца е
представляван от адв. Г. по силата на представено пълномощно, в което няма
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, няма представен договор, въз
основа на който да се дължи такова, няма фактура и др., които да доказват
извършено плащане на адв. Г.. Вярно е, че
двамата адвокати, съобразно представеното пълномощно са членове на адвокатско
дружество „К. Т., Г., Г. и партньори“, но представения договор за правна защита
и съдействие е сключен не с адвокатското дружество, а с отделен адвокат.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от Закона за адвокатурата обосновава задължението
на съдружника да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на
сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята
професионална квалификация, а когато адвокатът не е натоварен по реда на чл.
66, ал. 3 от ЗА с дейности в изпълнение на сключени от адвокатското дружество
договори за правна помощ и получи възнаграждение, това е доход на лице,
упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т.29 от ДРЗДДФЛ, а не доход за
адвокатското дружество. Следователно не би могло да се направи извод, че
полученото възнаграждение по договора е за адвокатското дружество, предвид и
липсата на представена фактура за извършено плащане към дружеството. Липсата на съответствие между страните по договора и процесуалния
представител, явил се в
съдебните заседания води до извода, че договорените условия са
изпълнени частично, поради което цялата претендирана сума е заплатена без основание и не е в причинна връзка с
постигнатия от обжалването резултат. Разноските за правна защита са разходи
по водене на делото и включват възнаграждение за адвокат при реално предоставена услуга. Само
когато по делото е доказано извършването на разноски в съответното
производството и при реално престирана услуга, те подлежат на присъждане.
С оглед изложеното, съдът намира, че тъй като упълномощеният адвокат по договора за правна защита и съдействие не е осъществил процесуално представителство, а е изготвил и депозирал единствено жалба по смисъла на чл.18, ал.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то
приложим текст за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се
явява именно чл.18, ал.1 от Наредбата, съгласно който текст, за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
50 лв. Наложената с НП глоба е 200 лева,
поради което дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал.2, т.1
от цитираната Наредба № 1.
Водим от гореизложеното съдът извежда извод, че искът
е доказан по основание, но частично доказан по размер и като такъв следва да
бъде частично уважен, тъй като в резултат на незаконосъобразното наказателно
постановление за ищеца са произтекли вреди за разходи за адвокатско
възнаграждение, за които следва да бъде обезщетен, но само до размера от 100
лева. Този размер е съобразен в случая с естеството и обема на работата, която
е извършена реално. За разликата до претендираната сума от 300 лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, частично основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените в настоящото производство разноски /ответникът не е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение/. Такива ищецът е
направил за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адв. Г. в
размер на 300 лева. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на
иска, в тежест на ответника следва да се възложи изцяло внесената от ищеца
държавна такса, а заплатеното адвокатско възнаграждение – съразмерно на
уважената част от иска /100 лв./, т.е. в размер общо на 110 лева.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати
на Т.Б.Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
в размер на 100 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за защита по НАХД № 2027/2019г. по описа
на Районен съд – Варна, с решението по което е отменено като незаконосъобразно
издадено срещу ищеца Наказателно постановление №18-0819-000492/16.04.2018г. на
началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Б.Д. с ЕГН **********
*** за разликата над присъдената сума от 100 лева до претендирания размер от
300 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Т.Б.Д.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 110 /сто и десет/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ:………………………….