РЕШЕНИЕ
№ 12766
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110155902 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 2515,52 лева,
представляваща непогасено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ул. „...“, пред ..., с
включени разноски по определянето му в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /19.09.2024 г./ до окончателното изпълнение на
задължението.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г., в района на гр. ..., на ул. „...“, пред ..., е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., управляван
от Д. Н., и лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., управляван от Е. Я. А., като
съгласно изготвения двустранен констативен протокол за ПТП, виновен за ПТП е водачът на
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Навежда, че лек автомобил с марка и модел
„...“ с рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане
„Автокаско”, а собственикът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е застраховал
гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ...
във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и за
възстановяването на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2490,52 лева. Поддържа, че във връзка с
ликвидацията на преписката е реализирал обичайни разноски в размер на 25,00 лева. Излага
твърдения, че ответникът не е възстановил претендираната сума в общ размер на 2515,52
1
лева, въпреки връчената му извънсъдебна покана. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП „Гражданската отговорност“ на
увреждащия автомобил е застрахована при същия, както и съществуването на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца за
увредения автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП и релевира възражение за изключителна вина на водача на
увреденото МПС за настъпване на произшествието, като евентуално сочи, че последният е
съпричинил с поведението си вредоносния резултат. Оспорва твърдението на ищеца, че
всички вреди се намират в причинната връзка с процесния инцидент. Евентуално посочва, че
действително причинените вреди са в по – нисък размер. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Д. Н.,
като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., и Е. Я. А., като водач на лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата, при
движение по ул. „...“ в гр. ..., пред ..., между тях е реализирано ПТП. От описания от
участниците в ПТП механизъм и изготвената скица на пътната обстановка при ПТП е видно,
че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., се е движел по улицата и пред
... е реализирал ПТП с движещия се отпред пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., при което са причинени щети и на двете
превозни средства, като лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е увреден в задната
част – броня, багажник, ауспух.
Констатациите в протокола се потвърждават в пълна степен от дадените по делото от
водачите свидетелски показания, с изключение на едно обстоятелство от съществено
значение за решаване на делото, а именно, че свидетЕ.те заявяват, че към момента на удара
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е бил в спряло състояние. От показанията на
свидетеля Д. Д. Н. се установява, че същият е управлявал лек автомобил с марка и модел
„...“ с рег. № ..., със скорост от 20-30 км/ч, с включени фарове, в светлата част на деня, и е
възприел пред себе си спрЕ.я лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., но по
неизвестни причини не е задействал спирачната уредба на управлявания автомобил.
2
По делото е изслушано заключение на съдебно – автотехническа експертиза, по която
вещото лице, след съобразяване на показанията на свидетЕ.те, в открито съдебно заседание
на 24.04.2025 г. е допълнило заключението, като е заявило, че при тези данни за скорост на
движение на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... и разстоянието от намиращия се
пред него лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., водачът Д. Д. Н. е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара.
При тези данни се явява без правно значение дали водачът на лек автомобил „...“ с
рег. № ... е спрял, за да пропусне друго превозно средство, излизащо от ред на паркирали
автомобили, както твърди водачът му в показанията си, или последният е предприемал
маневра за паркиране, както твърди свидетелят Н.. Сами по себе си тези поведения не
противоречат на установените правила за движение по пътищата. Водачът на лек автомобил
с марка и модел „...“ с рег. № ... твърди, че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с
рег. № ... не е подал сигнал, за да предупреди за маневрата си, което ако и да беше доказано
пълно и главно, пак нямаше да доведе до формирането на извод за принос на водача на лек
автомобил „...“ при настъпването на произшествието, доколкото водачът на лек автомобил
„...“ признава, че е възприел спрЕ.я лек автомобил „...“ достатъчно време преди удара, така
че да може да спре на безопасна дистанция.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и да спрат пред всяко пред
всяко предвидимо препятствие или когато възникне опасност за движението. В случая
водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е възприел спрЕ.я пред него лек
автомобил „...“ с рег. № ... и без основателна причина не е спрял на безопасна дистанция от
него, въпреки че е могъл и е бил длъжен да го направи, като с това си поведение е станал
единствена причина за настъпване на произшествието и на вредите от него.
Предвид изложеното, се явяват недоказани и следователно неоснователни
възраженията на ответника за изключителна вина, евентуално за съпричиняване на
вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач на МПС.
Съгласно заключението на съдебно - автотехническата експертиза, от така
представения механизъм и при сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в двустранния протокол за ПТП видими увреждания, се налага изводът, че
щетите по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие в гр. ....
С оглед становището на страните, съдът е приел с неоспорения по делото окончателен
доклад за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че за лек
автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... има валидно сключена имуществена застраховка
към датата на процесното събитие – ... г., при ищеца, че за лек автомобил с марка и модел
„...“ с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, и че застрахователното обезщетение в размер на
2490,52 лева е изплатено от ищеца на застрахования в изпълнение на договорното му
задължение по застраховка „Каско“.
3
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско”,
доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по
тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е извършил виновно противоправно деяние, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в горепосочения размер.
Следователно искът е доказан по основание.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се опредЕ., в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно – автотехническата експертиза е опредЕ.ло сумата 3122,02 лева,
изчислена на база средни пазарни цени, като това е размерът на действителните вреди,
поради което и регресното вземане е възникнало за тази сума заедно с 25,00 лева вземане за
ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 25,00 лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла
на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 3147,02 лева. Доколкото предявеният иск има за предмет
сума в размер на 2515,52 лева, същият се явява изцяло основателен и предвид
диспозитивното начало в процеса следва да бъде уважен до посочения размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени, с оглед изхода
на делото, в общ размер от 1270,62 лева, съгласно представен списък за разноските на л. 124
от делото /държавна такса, адвокатско възнаграждение (650,00 лева с включен ДДС) и
депозити за САТЕ и свидетел/ и представени доказателства за сторени такива. Заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 520,00 лева без ДДС не е прекомерно, при
минимален ориентировъчен размер, с оглед материалния интерес на делото, от 551,55 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, като доколкото адвокатът, представлявал ищеца, е регистриран по ДДС, се следва и
начисленият върху възнаграждението и платен данък от клиента в размер на 130,00 лева.
Предвид изхода на спора, на ответника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ, сумата 2515,52
4
лева, представляваща неизплатено регресно вземане за изплатено по застраховка
„Автокаско” /щета № .../ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ...,
на ул. „...“, пред ..., с включени разноски по определянето му в размер на 25,00 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /19.09.2024 г./ до окончателното
изпълнение на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1270,62 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5