Р Е Ш
Е Н И Е1750
гр.Перник, 28.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Перник, гражданска колегия, VIII състав, в
публично заседание на 31 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря
Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2887 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените в
исковата молба от ищцата М.К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора 223, чрез адв.Б. В., срещу ответника „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, ТЕЦ “Република“, представлявано
от Любомир Спасов- Директор, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 2994,27 лв., представляваща обща сума за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на имот, находящ се в
гр.П., от която, сумата в размер на 1746,98 лв. - главница за периода
01.05.2010 г.- 30.04.2014 г., като погасена по давност сума по партида за апартамент № 18, находящ
се в ***, както и сумата 1247,29 лв лихва за периода
30.06.2010-21.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на получаване на съобщението, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, чрез
своя процесуален представител- ю.к.С., е изразил становище, че искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
В исковата си
молба ищецът твърди, че в началото на 2019 г. е научил, че въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д. № за сумата от 1746,98
лв. - главница за периода 01.05.2010 г.- 30.04.2014 г., като погасена по
давност сума по партида за апартамент №
18, находящ се в ***, както и сумата 1247,29 лв лихва за периода 30.06.2010-21.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на получаване на съобщението, до
окончателното изплащане на сумата. По делото не е издаден изпълнителен лист и
няма данни и няма данни по него да е
било образувано изпълнително дело при ДСИ или ЧСИ. Претенцията на ищеца е, че
сумите са погасени по давност.
Ответната страна е
оспорила иска, като не е изложила съображения.
При произнасяне
относно допустимостта на иска от значение е да се установи дали ищецът е
доказал фактите, обуславящи правния му интерес от предявяването на този иск. В
случая процесуалното поведение на ответната страна, свързано с оспорване на
претенцията, води до извода, че е налице правен интерес от предявяване на иска.
Не съществува спор
в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право
или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е
несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с
дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях
съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване
на установителен иск, с решението, по който, тази
несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на
правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги
се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат
всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави,
регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния
интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния
иск по чл.124, ал.1 ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са
последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на
противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието
на такава несигурност е достатъчно титулярът на
правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че
когато противната страна оспорва правото на ищеца, както е в разглеждания
случай, несигурността в правното положение на ищцовата
страна е и действителна. /в този см. Решение №35/01.09.2015 по дело
№407/2014 на ВКС, ТК, II т.о., докладчик съдията В.А./
Между страните не
спори, а освен това и от приложеното по делото копие от заповед за изпълнение
на парично задължение № 219/ 03.02.2015 г. е видно, че е разпоредено
длъжникът М.К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник, ТЕЦ “Република“, представлявано
от Любомир Спасов- Директор, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 2994,27 лв., представляваща обща сума за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на имот, находящ се в
гр.Перник, от която, сумата в размер на 1746,98 лв. - главница за периода
01.05.2010 г.- 30.04.2014 г., като погасена по давност сума по партида за апартамент № 18, находящ
се в ***, както и сумата 1247,29 лв лихва за периода
30.06.2010-21.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на получаване на съобщението, до окончателното изплащане на сумата. По това
обстоятелство не се спори от страните по делото.
Спорът се основава
на твърдението на ищцата, че е изтекла погасителната давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., постановено по ТД № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС, задълженията на клиентите на топлинна енергия към дружествата- доставчици
са периодични такива и се погасяват с 3-годишната давност, предвидена в
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство е депозирана в съда на 30.04.2019 г., поради
което след приложението на чл. 111, б. “в” от ЗЗД всички задължения на ищцата
към ответното дружество за периода преди 30.04.2016 г. следва да се смятат за погасени
по давност. В случая така предявеният отрицателен установителен
иск касае задължения за главница за периода 01.05.2010 г.- 30.04.2014 г.
Давността е била прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като такава е била издадена на 03.02.2015 г. От тази дата до датата
на предявяване на иска са изминали близо четири години. Ето защо възражението
на ищцата за изтекла погасителна давност е основателно за цялото вземане за
главницата.
След като е
погасено главното задължение, то по силата на чл.119 ЗЗД следва да се смятат погасени
и всички останали задължения, произтичащи от него, включително и задълженията
за лихви за забавено плащане, независимо дали давността за същите е изтекла или
не. Още повече, че лихвата като самостоятелно задължение също се погасява с
предвидената в разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД давност.
По изложените
съображения, така предявеният отрицателен установителен
иск за главница и лихви за забава е основателен и като такъв следва да бъде
уважен. Ответната страна нито е твърдяла, нито е ангажирала доказателства
свързани с това тази давност да е била прекъсвана.
По разноските.
С оглед изхода на
спора- основателност на предявения иск, право на разноски има само ищецът.
Същият е претендирал присъждане на такива в общ размер от 572,77 лв. за
изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът намира, че на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена тази сума.
Предвид
изложеното, районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата М.К. Стоилова, ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес:***, кантора 223, чрез адв.Бижедар В., срещу ответника „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.Перник, ТЕЦ “Република“, представлявано от Любомир
Спасов- Директор, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на
2994,27 лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща обща сума за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия на имот, находящ се в гр.Перник, от
която, сумата в размер на 1746,98 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки/- главница за периода 01.05.2010 г.-
30.04.2014 г., като погасена по давност сума по партида за апартамент № 18, находящ
се в ***, както и сумата 1247,29 лв. /хиляда двеста четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ лихва за периода
30.06.2010 г.- 21.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на получаване на съобщението, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ТЕЦ“Република“, представлявано от Любомир Спасов- Директор, да заплати на М.К.
Стоилова, ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 223,
чрез адв.Бижедар В., сумата
от 572,77 лв. /петстотин седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-
Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: