РЕШЕНИЕ
Номер
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет и
девети състав
На
осемнадесети януари
Година
две хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария
Бончева
Секретар Калинка
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №4557 по описа на съда за 2017г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на арх. П.В.С. против НП №В-23-СИР-22/29.08.2017г. на Началник на РДНСК- Североизточен
район, с което на
арх. П.В. Сухоръкова е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 лева, на
основание на чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ.
В жалбата си жалбоподателят моли да бъде
отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано.
В
съдебно заседание
редовно призован, не се явява лично, но се представлява от процесуален
представител който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание редовно призована се представлява, като процесуалния представител
оспорва жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Във
функциите си на проектант по част „Архитектура" е изготвила инвестиционен
проект за строеж „Промяна предназначение на помещение за спортно
развлекателна дейност ( с идентификатор 07598.83.187.1.43), находящ се на кота
- 2.80м от жилищна сграда „Галерия 3" в апартамент с РЗП = 39,40кв.м,
находящ се в жилищна сграда „Галерия" 3 с идентификатор 07569.83.187.1
разположена в УПИ IX - 187, кв. 143 /ПИ № 07598.83.187/ по плана на
„Глико" - II част, гр. Бяла, община Бяла, област Варна, в нарушение на
разпоредбите на чл.38, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/,
чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1, чл.112, ал.1, чл.114, ал.2 от Наредба № 7 от
22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, чл.33,ал.1,т.1 и т.4 от Наредба № 4 от 21 май
2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти/ОСИП/. Проектът е
одобрен от Главен архитект на Община Бяла, област Варна на 20.03.2017г. и е
неразделна част от Разрешение за строеж №6/20.03.2017г., издадено от Главния
архитект на Община Бяла, Област Варна.
В Община Бяла, област Варна са
постъпили заявления от възложителя с вх. № РД7000-208 от 16.03.2017г., с искане
за одобряване на инвестиционни проекти и с вх. № РД7000-216 от 17.03.2017г., с
искане за издаване на разрешение за строеж: „Промяна предназначение на
помещение за спортна и развлекателна дейност с идентификатор 07598.83.187.1.43
находящ се на кота -2,80м. от жилищна сграда „ГАЛЕРИЯ 3" в апартамент, с
РЗП = 39,40кв.м, находящ се в „Жилищна сграда „ГАЛЕРИЯ 3" с идентификатор
07589.83.187.1, разположена в УПИ ГХ
- 187, кв.143 ЛТИ с идентификатор
07589.83.187/ по плана местност „Глико - II част", гр. Бяла, Община Бяла,
област Варна. Към заявленията са приложени: Нотариален акт - 1 бр.; Технически
инвестиционни проекти - части „Архитектура", „ВиК" и „Електро"; Становище
по част „Конструкции"; Удостоверения от експлоатационните дружества - от
„ЕНЕРГО - ПРО Мрежи" АД с изх. № ПУПРОК-431/08.02.2017г., от „ВиК -
Варна" ООД с изх. № 15/23.02.2017г„ становище на РИОСВ - Бургас с изх. №
ПД-600/1/08.03.2017г., Комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, изготвен от „БИЛД
КОНТРОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Васил Друмев" №3, представлявано от Теодора Кателиева,
притежаваща Удостоверение/лиценз №РК-0214 от 06.06.2014г., издаден от ДНСК;
Скица №9/08.02.2017г., издадена от Община Бяла и виза от Главния архитект на
Община Бяла, на основание чл.140 от ЗУТ изписана върху Схема ма самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 0759.83.187.1.43 на СГКК-Варна. От приложените в
одобрения на 20.03.2017г. от Главния архитект на Община Бяла техническия
инвестиционен проект чертежи по част „Архитектура" е видно,
че:помещението, предмет на промяната се намира на кота - 2,80м, в подземен етаж
по смисъла на §5, т.48 от ДР на ЗУТ, на жилищната сграда, в нарушение на чл.38,
ал.1 от ЗУТ;
•изложено е изцяло на север -
североизток, в нарушение чл. 114, ал.2 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ;
•няма предвидено складово
помещение в или извън жилището, в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗУТ/аналогично
чл.110, ал.1 от Наредба 7/2003г. за ПНУОВТУЗ/;няма предвидени или съществуващи
комини, в нарушение на чл.112, ал.1 от Наредба 7/2003г. за ПНУОВТУЗ;
инвестиционният
проект не отговаря на разпоредбите на чл.33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба №4/2001г. за ОСИП, според
който част от ситуационното решение, в което се посочват точното местоположение
на обекта постигнатите показатели на застрояване, както и напречните и надлъжни
вертикални разрези, изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в
сградата, подовите конструкции и настилки. В част „Архитектура" на
одобрения на 20.03.2017г. проект към разрешение за строеж №6/20.03.2017г. са
изработенидва чертежа - „Разпределение на кота - 2,80 съществуващо
положение" и „Разпределение на кота - 2,80 промяна". Липсват
ситуационна скица с указано точното местоположение на обекта в сградата, както
и вертикален напречен или надлъжен разрез, който да изясни височината на
помещението. Не е изяснено съответствието на проекта с нормативните изисквания
за светла височина на жилище, а именно 2,60м, съгласно чл.72, ал.З от Наредба 7
за ПНУОВТУЗ.
Нарушението е извършено м. януари
2017г., когато е изготвен проекта по част „Архитектура" (запис върху
графичната част на проекта по част „Архитектура") в гр. Бургас и е
установено на 28.03.2017г. при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ,
извършена в Община Бяла в законоустановения 14-дневен срок от уведомлението за
издаденото разрешение за строеж №6/20.03.2017г., постъпило в РО НСК - Варна с
писмо вх. №РС-БЛ-358-00-796/22.03.2017г., за което е съставен констативен
протокол от 28.03.2017г.
Разрешение за строеж
№6/20.03.2017г., е отменено със Заповед № ДК-11-В-08/05.04.2017г. Началник РО
НСК-Варна при РДНСК- Североизточен район. Заповедта е обжалвана, но с Определение
№1655/15.06.2017г. по адм.д. №1260/2017г. по описа на Административен съд -
Варна, производството е прекратено. Определението е влязло в сила на
30.06.2017г. и Заповед № ДК-11-В-08/05.04.2017г. Началник РО НСК-Варна при
РДНСК- СИР е влязла в законна сила на 30.06.2017г.За нарушението е съставен
Акт №В-23/08.06.2017г., за установяване на административно нарушение по реда на
чл.36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Акта е
съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен по надлежния ред на
08.06.2017.
По съставения
Акт№В-23/08.06.2017г., в законоустановения срок е постъпило възражение от арх.П.В.С.,***-358-02-157/12.06.2017г.
Във възражението си арх.С. твърди, че обекта предмет на промяната е разположен
в апартаментен комплекс за сезонно ползване, както и че за гр. Бяла важат
правилата за „курортно населено място" и съответно за него важат
разпоредбите на чл.95, ал.2 от Наредба №7/2003г. за Правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/: Правилата
и нормативите не се отнасят за жилищни сгради за временно обитаване -
общежития, хотели, мотели, пансионати, почивни сгради, казарми и други
сгради,които не са предназначени за постоянно обитаване. Тези твърдения са
неоснователни, поради следното: В Разрешение за строеж №71/21.09.2012г., както
и в Удостоверение №16/09.06.2014г. за въвеждане в експлоатация и в Разрешение
за строеж №6/20.03.2017г., строежът е определен като Жилищна сграда, а не като
„апартаментен комплекс за сезонно ползване", от което следва, че чл.95,
ал.2 от Наредба № 7/2003г. за ПНУОВТУЗ е неприложим. Съгласно §5, т.29 от ЗУТ -
„Жилищна сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от
едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната
застроена площ." Възражението е разгледано, но не е уважено, тъй като с
него не се изнасят нови факти и обстоятелства, които не са били известни при
съставянето на Акта по ЗАНН, или такива оборващи констатациите на административнонаказващия
орган. С гореописаното си деяние, арх. П.В.С., е нарушила разпоредбата на
чл.38, ал.1 от ЗУТ, чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1, чл.112, ал.1, чл.114,
ал.1 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, чл.33, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба №4 от 21 май
2001г. за ОСИП. С горното нарушение е осъществен състава на чл.232 ал.4, т.2
/предложение 1/ от ЗУТ, а именно „като проектант изработва проекти,
несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството..."
Съдът разпита свидетеля арх.А.Г.,
която дава достоверни показания, които съдът кредитира.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото
доказателства по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в
хода на съдебното производство,
които преценени в
тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и, последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Началник на РДНСК- Североизточен район.
Според съда
в конкретния случай не е осъществен състава на нарушение по чл. 38, ал. 1 от
Закона за устройство, защото законодателната рамка не въвежда изрична забрана в
подземните и полуподземните етажи на жилищни сгради да бъдат изграждани жилища.
Съдът не намира законова пречка
(поставена в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за устройство на територията)
да бъдат разполагани жилища в полуподземните и подземните етажи на жилищна
сграда. Така, че безспорния факт, че обекта, който се преобразува в апартамент
се намира на кота– 2, 80 в подземен етаж (обстоятелство абсолютно безспорно
между страните) не влече неминуемо и автоматично нарушение на разпоредбата на
чл. 38, ал. 1 от Закона за устройството на територията. Ето защо съдът застъпва
категорично становище, че с изготвения инвестиционен проект не е нарушена
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за устройство на територията. В тази
връзка съдът намира, че жалбоподателката
не е нарушила разпоредбата на чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ по отношение
изискванията на същата тази разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ в своя доклад.
Съдът намира за нужно да отбележи, че действително са били
нарушени разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ, тъй като
жилището е изложено изцяло на север –свероизток и същевременно в него не са
предвидени или съществуват комини, което представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 112, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ. Абсолютно неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114,
ал. 2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ в случая са неприложими, доколкото обекта се
намира в сграда за временно сезонно обитаване. Това твърдение категорично не е
вярно, тъй като видно от разрешението за строеж от 20.03.2017 г. сградата, в
която е разположен обекта, предмет на промяната, е определена твърдо като
„жилищна сграда”, а не като сграда за временно сезонно ползване, поради което и
в случая разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ няма законова
възможност да бъде приложена.
Императивната разпоредба на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ предвижда
всяко жилище да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс,
баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. В
случая в обекта, предмет на промяната не е било предвидено складово помещение в
или извън жилището, което представлява по своя характер нарушение на
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ. Съдът не възприема
твърдението, наведено във въззивната жалба, че складовото помещение в обекта
представлява помещението, през което се осъществява достъпа до банята – тоалет
в самостоятелния обект, защото подобно помещение въобще не фигурира нито в
комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с
основните изисквания на строежите, нито в приложената към административно –
наказателната преписка обяснителна записка. На практика едно подобно твърдение
за пръв път се появява във въззвината жалба, поради което и няма как да бъде
уважено, предвид не само липсата на доказателства, които да го подкрепят, но и
предвид наличието на писмени доказателства, които изцяло го опровергават.
Следва да се подчертае обаче, че в съдебното производство по ЗАНН
административно – наказващият орган носи изцяло тежестта да докаже извършването
на административното нарушение, но не просто каквото и да е било нарушение, а
именно това конкретно административно нарушение, за което е съставен АУАН и е
издадено наказателно постановление и административно нарушение именно с тези
свои параметри, които са приети от актосъставителя и административно –
наказващия орган. В АУАН и в наказателното постановление е вменено във вина на
жалбоподателката, че е изработила проект несъобразен със ЗУТ в нарушение на изискванията на чл. 232, ал.
4, т. 2 от ЗУТ, предвид четири на брой нарушения, а именно на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ, на чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ, на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ
(аналогично чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ и чл. 112, ал. 1 от Наредба
№ 7 ПНУОВТУЗ. Същевременно обаче съдът намира, че нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ не е извършвано.
Съдът
намира, че липсва законова възможност съдът да потвърди наказателното
постановление за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 2 от ЗУТ, предвид три на брой нарушения, (на чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ,
на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ аналогично чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ и чл.
112, ал. 1 от Наредба № 7 ПНУОВТУЗ), а същевременно да отмени наказателното
постановление в частта му за нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 2
от ЗУТ, предвид липсата на нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ, предвид
обстоятелството, че е наложено едно наказание. Според съда „Повдигнатото
обвинение” на въззивницата със съставения АУАН и последвалото го наказателно
постановление не отговаря на действително установеното от съда нарушение,
поради което единственото законосъобразно действие на съда е да отмени напълно
наказателното постановление, доколкото е недопустимо съдът на този етап да
„санира” тази неточност и пропуск на административно – наказващия орган. Защото
„повдигнатото обвинение” от административно – наказващия орган следва да бъде
ясно, точно и прецизно, като именно нарушението с тези свои зададени параметри
в АУАН следва да бъде доказано в съдебното производство, а не някакво друго
нарушение или дори същото нарушение (както в конкретния случай), но вече със
съвсем различни параметри.
На последно място съдът намира за нужно да
отбележи, неправилно е било определено и мястото на извършване на нарушението
-гр.Бургас. От НП и АУАН не става ясно въз основа на какви доказателства е било
прието, че нарушението е извършено в гр.Бургас, а не в гр.Варна в офиса на
фирма „Анно“ ЕООД, където жалбоподателката работи.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р ЕШ И:
ОТМЕНЯ НП №В-23-СИР-22/29.08.2017г. на Началник на РДНСК- Североизточен район, с
което на арх. П.В. Сухоръкова е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 3000 /хиляда/ лева, на
основание на чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при
PC- Варна: