Решение по дело №2758/2023 на Административен съд - Пловдив

П.Д.Я.,***, с пълномощник адв.И.С. ***, обжалва Отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице с рег.№ 281з-531/23.10.2023г. на Началник РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив.

- Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Заявено е, че административният орган приел, че макар да са представени изискуемите от закона документи и да са налице основателни по смисъла на закона причини, обстоятелството на наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ през последните три години е правно основание за отказ – чл.58 ал.1 т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. За последната година това е трети отказ за издаване на исканото разрешение със същите мотиви. Предходните откази били обжалвани пред по-горестоящия административен орган, който ги е отменил на основание чл.97 ал.1 АПК и върнал преписката за решаването й по същество. Поддържа се съществено нарушение на административно-производствените правила предвид предходните откази и отсъствие на мотиви в административния акт – не са посочени фактически основания, вкл. са смесени няколко хипотези от закона. В титулната част на оспорения акт е отразено, че производството е във вр. с подновяване на вече издадено разрешение и в тази вр. е заявено, че такова производство се води по реда на чл.87 ал.1 ЗОБВВПИ и не такова производство е водено в случая. Жалбоподателят разполагал с валидно разрешение, т.е. с неизтичащ срок на валидност към дата на първоначалното подаване на искане за продължаване срока на валидност на издаденото му разрешение. В диспозитива на акта е формулирано изрично, че се отказва издаване на разрешение. Същевременно отказът е основан на чл.83 ал.5 и чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ – относими към отнемане на разрешение. В оспорения акт не е подложен на преценка релевантния към случая факт на влезли в сила съдебни актове за отмяна на издадени по-рано заповеди за незабавна защита по ЗЗДН. Поддържа се противоречие между мотиви и диспозитив на административния акт – самостоятелно основание за отмяна : от изложените мотиви – фактически и правни основания за издаване на оспорения акт, е абсолютно неясна волята на административния орган, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Счита се за неправилна тезата за наличие на нормативно регламентираната пречка по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ – административният орган се позовава на заповед № 117/13.08.2021г. и на заповед от 15.09.2022г., но без да споменава, че има влязло в сила решение на съда за обезсилване на същите. Според жалбоподателя, административният орган следва да има предвид при преценка и излагане на мотиви, че молителят вече е имал разрешение за носене и съхранение на оръжия и боеприпаси, чието действие иска да бъде продължено и принципът на последователност и предвидимост /чл.13 АПК/. В тази вр. следва да бъде съобразено каква основателна причина е изтъкната от молителя при първоначалното заявление и какви доказателства са приложени, тъй като при последващо искане административният орган може да откаже, но дължи подробна мотивация. Посочването в отказа на отменени от съда заповеди по ЗЗДН не представляват факти, обосноваващи отказа и не са посочени мотиви за отпаднала основателната причина, която е обосновала издаването на предишното разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Твърди се, че след като заповеди №№ 117/13.08.2021г. и 158/15.09.2022г. са били отменени и обезсилени с влязло в сила съдебно решение, то те не пораждат права и не вменяват задължения – обезсилената заповед с обратна сила заличава нейното действие и породените от нея правни последици и съответно заличава факта за наличие на наложени мерки по ЗЗНД. Това води до липса на материално правно основание по чл.155 ал.1 вр. с чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ.

С позоваване на чл.6 ал.3 вр. с ал.2 ЗОБВВПИ се твърди, че когато заявеното за издаване разрешение е за дейности с огнестрелни оръжия за ловни цели, посочването на тази причина и наличието на данни, че лицето е член на БЛРС с издаден билет за лов е достатъчно, за да се счита, че искането е обосновано /Решение № 5494/2018г. по адм.д.№ 13611/2016г. на ВАС – „При липса на посочена приложима правна норма не е възможно да бъде изведена действителната правна воля на административния орган. Съдът не може вместо органа да прави избор на правно основание, като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможните правни основания, това би означавало да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено. Липсата на правни основания не може да бъде заменена с посочването на фактически такива и винаги представлява абсолютно основание за отмяната на акта.“/.

Поискана е отмяна на отказа и връщане на преписката на същия административен орган за произнасяне по същество с определяне на срок за произнасяне. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски по делото.

В ход по същество жалбоподателят заяви, че не е обжалвал решението за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, защото към момента на издаването му е имало дело за домашно насилие и полицията е спазила закона. Но след като съдът е постановил, че не е имало основание за незабавна защита и лицето, завело последващо дело, се е отказало, оръжията не са били върнати и не може да упражнява гражданските си права въз основа на твърдения, които са отхвърлени от съда. Вместо да бъде компенсиран за неудобството, според полицията трябва още три години да търпи това неудобство. Оспорващото лице се позовава на съдебни актове, постановени в сходни хипотези.

В писмени съображения по същество адв.С. поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят притежава разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като административният орган неправилно е приел, че е налице нормативно регламентираната пречка по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ. В отказа е направено позоваване на двете заповеди №№ 117/13.08.2021г. и 158/15.09.2022г. за незабавна защита по ЗЗДН, но не се споменава, че има влезли в сила решения за обезсилване на заповедите. Твърди се, че при отмяна на заповедите – не е налице нормата по чл.155 ал.1 вр. с чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ, тъй като мярката следва да се счита с обратна сила за неналожена. Юридическият факт, станал основание за издаване на отказа не съществува в правния мир, поради което следва да се счита за ненастъпил, което води до незаконосъобразност и отмяна на административния акт /цитирана съдебна практика – Решения №№ 6803/2013г. по адм.д.№ 569/2013г., 1628/2013г. по адм.д.№ 11086/2012г. и др./.

- Ответникът Началник РУ Карлово при ОД МВР – Пловдив оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна /молба-становище, л.39/. Поддържа законосъобразност на отказа – издаден от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона, с изложени мотиви и описана действителната фактическа обстановка. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

- Окръжна прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Жалбата е допустима за разглеждане по основателност поради подаването й в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен акт – отказът е съобщен лично на оспорващото лице на 25.10.2023г., л.10 гръб. Жалбата е с вх. номер в АС – Пловдив от 07.11.2023г.

Няма данни за проведено производство по административно оспорване на отказа пред Директора на ОД МВР – Пловдив.

2. Началникът на РУ Карлово при ОД МВР - Пловдив разполага с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76 ал.1 и сл. във вр. с чл.83 ЗОБВВПИ/.

С представяне на преписката /20.12.2023г./ във вр. с изискани конкретни документи /определение от 13.11.2023г. за насрочване на делото/, ответникът заяви, че на оспорващото лице е било издадено Разрешение № 20170377249/24.07.2017г., валидно до 23.07.2022г., на което е поискано подновяване на срока, а оспореният отказ е издаден по заявление рег.№ 281000-7572 от 10.07.2023г.

Според данни от преписката : До Началник на РУ Карлово при ОД МВР - Пловдив е отправено заявление вх.№ 281000-7572 от 10.07.2023г. от г-н Я. с постоянен адрес ***, за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Хеклер и Кох кал. 9 х 19 № 24-044884, необходим за самоотбрана като физическо лице и ловни пушки Барета с описани технически характеристики, необходими за ловни цели /л.102/. За пистолета е отразено, че е необходим за самоотбрана като физическо лице, а за пушките – необходими за ловни цели. Приложени са : „копие на курс за боравене с късо оръжие; копие членска карта; копие на билет за лов; копие на удостоверение за подборен лов; такса носене и такса съхранение; медицинско свидетелство и удостоверение справка ИПЗ; копие на Определение № 576 / 22.05.2023г. от РС-Карлово; копие от решение на директора на ОД МВР.

- Във вр. със заявлението за „подновяване“ срока на разрешението следва да бъдат съобразени данните в обстоятелствената част на оспорения отказ при съпоставка със заявените в жалбата данни : в жалбата е заявено, че към дата на подаване първоначалното искане за продължаване срока на издаденото му разрешение, същото е било действащо и с неизтекъл срок, а според отразеното в отказа – издаденото разрешение № 20170377249 със срок на валидност до 23.07.2022г. е отнето с Решение № 281з-498/15.09.2021г. и на 19.05.2022г. е постъпило заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет Хеклер и Кох и ловни пушки Барета /л.185/. В случая отменените откази по административен ред касаят произнасяне по заявление за издаване на разрешение, подадено след постановяване на решението от 15.09.2021г. за отнемане на издаденото разрешение и изземване на оръжията от лицето.

- За решението за отнемане на разрешителното се установи, че е влязло в сила като необжалвано : писмено изявление на ответника с твърдение за непостъпила жалба и влизане в сила на решението от 15.09.2021г. на 01.10.2021г. /л.220; връчено е на 16.09.2021г. – л.178, л.215 гръб/; устно потвърждение на посоченото от ответника необжалване на решението от 15.09.2021г. – от страна на жалбоподателя в съдебно заседание от 18.01.2024г.

В обстоятелствената част на отказа са описани в хронология следните данни : В РУ-Карлово постъпило Решение рег.№ 317000-16855/21.09.2023г. на Директора на ОД – МВР – Пловдив /л.14/, с което е отменен отказ рег.№ 281з-443/30.08.2023г. на Началник РУ – Карлово за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице. Отмененият отказ от 30.08.2023г. /л.15/ е издаден по заявление вх.№ 281000-7572 от 10.07.2023г. Директорът на ОД МВР – Пловдив приел, че Началникът на РУ – Карлово не е отчел фактът на поискано издаване на разрешение на огнестрелни оръжия на две основания : за самоотбрана и за ловни цели, които не са разграничени и изследвани в пълнота. Посочено е, че не е изследвано наличието на необходимост от притежаване и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като евентуално при недоказване на необходимост следва да се прецизира приложимост на разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. По отношение отказа за издаване на разрешение за оръжие за ловни цели следва да се направи самостоятелна преценка на материалите по преписката, относими към издаване на разрешение за ловно оръжие, като се вземат предвид всички обстоятелства, за които законът е предвидил правно основание за издаване на отказ.

В отказа е отразено обстоятелството на притежавано от заявителя разрешение за носене, употреба и съхранение № 20170377249 със срок до 23.07.2022г. /л.79/, което е отнето с Решение № 281з-498/15.09.2021г. във вр. с постъпило в РУ-Карлово на 19.08.2021г. писмо от ПРС с приложено Определение № 6150/13.08.2021г. по гр.д.№ 13191/2021г. и издадена Заповед за незабавна защита от 13.08.2021г. /л.179, 180/, с която на Я. са наложени мерки за защита по ЗЗНД – задължен е да се въздържа от домашно насилие спрямо П. Ю.Т., Д. П.Я. и А. П.Я. и му е забранено да приближава П.Т., жилището й и местоработата й, вкл. местата за социални контакти и отдих на същата.

- С Решение № 2321/29.11.2021г. по гр.д.№ 13191/2021г. на ПРС /л.22 и сл.; л.42 и сл.; л.122 и сл.; л.173 и сл./ - е обезсилена Заповед за незабавна защита № 117/13.08.2021г., издадена въз основа на Определение № 6150/13.08.2021г. по гр.д.№ 13191/2021г. на ПРС. Решението на ПРС е потвърдено от ОС – Пловдив с окончателно Решение № 454/11.04.2022г. по в.гр.д.№ 342/2022г. /л.125/.

На 19.05.2022г. Я. подал заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на двете оръжия /пистолет и ловни пушки; л.185/ - за самоотбрана като физическо лице и за ловни цели, по което е издаден отказ рег.№ 281з-333/15.06.2022г. Същият е обжалван пред директора на ОД МВР – Пловдив, който с решение № 317000-13382/02.08.2022г. отменил отказа /л.108 и сл./. Преписката е върната в РУ-Карлово за решаване по същество с прецизиране на материалите относно необходимостта за притежание на ловно и късо огнестрелно оръжие. В хода на извършване на допълнителна проверка по преписката в РУ-Карлово постъпило писмо от ПРС на 19.09.2022г. с приложена Заповед за незабавна защита № 158/15.09.2022г. по гр.д.№ 12902/2022г. /л. 118/. Предвид заповедта е издаден отказ рег.№ 281з-632/27.10.2022г. /л.142 и сл./.

- Отсъства информация за обжалване на отказа от 27.10.2022г., връчен на 07.07.2023г. /л.142 гръб/ и в жалбата не е посочено да е оспорен пред директора на ОД МВР – Пловдив или пред съда, респект. да е отменен. На 07.07.2023г. е подадено заявлението с вх.номер от 10.07.2023г. – 281000-7572. При съпоставка между представените документи към заявлението от 19.05.2022г. и от 10.07.2023г. се установи, че по отношение частта за ловни цели, данните касаят 2023г. с оглед изискванията на чл.23 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, поради което следва, че са заявени нови обстоятелства в искането по отношение ловните цели. Искането не би било допустимо вр. с чл.27 ал.2 т.1 АПК само по отношение частта за самоотбрана като физическо лице, тъй като за отказа от 27.10.2022г. не се установи да е обжалван и отменен. От една страна може да бъде прието, че в частта за самоотбрана като физическо лице административният орган се е произнесъл по недопустимо искане, което е основание за незаконосъобразност на отказа в конкретната част. От друга страна, оспореният отказ е издаден в изпълнение на Решение рег.№ 317000-16855/21.09.2023г. на Директора на ОД МВР – Пловдив /л.14/, който е върнал преписката на Началника на РУ – Карлово за разрешаване на спора по същество вр. със заявлението от 10.07.2023г. Поради това на адресата на неблагоприятния административен акт следва да бъде предоставена възможност за цялостна защита против отказа – и в двете му части /за двете цели, посочени в заявлението от 10.07.2023г. – за самоотбрана като физическо лице и за ловни цели/. Ведно с посоченото, дори при влязъл в сила отказ от 27.10.2022г., не е отречено правото на заявителя да подаде следващо искане, обосновано с допълнителни обстоятелства спрямо предходното и в частта за самоотбрана като физическо лице, какъвто е разглеждания случай.

- На РУ – Карлово е изпратено с изх.номер от 31.07.2023г. – Определение № 576/22.05.2023г. по гр.д.№ 1438/2022г., с което поради отказ от иск по ЗЗДН е прекратено производството по делото /л.119 и сл./.

- С Определение № 10649/04.10.2022г., постановено по гр.д.№ 12902/2022г. е отменена заповед за незабавна защита № 158/15.09.2022г. в частта за Д. Я., с която е отстранен от съвместно обитаване с пострадалото лице А.Я., като производството по гр.д.№ 12902/2022г., ПРС е прекратено изцяло и делото е изпратено по подсъдност на РС – Карлово /л.130 и сл.; изпратено в РУ – Карлово на 10.10.2022г., л.157 и сл./. С Определение № 576/22.05.2023г. по гр.д.№ 1438/2022г. на РС-Карлово е прекратено производството поради молба за прекратяване на делото от молителката П.Т. в качеството й на законен представител на А.Я. /л.127 и сл./, поради отказ от иска. Влязло е в сила на 08.06.2023г., л.120 гръб.

На 10.07.2023г. е постъпило заявление в РУ – Карлово с вх.№ 281000-7572 за подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях /л.102/. По това заявление е издаден отказ от 30.08.2023г., тъй като е прието, че през последните три години спрямо Я. са били налагани мерки за защита по ЗЗД – основание по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ. Отказът е обжалван пред директора на ОД МВР – Пловдив и отменен с посоченото по-горе Решение рег.№ 317000-16855/21.09.2023г. на Директора на ОД – МВР – Пловдив.

При проверка на приложените към заявлението от 10.07.2023г. документи е установено, че са представени изискуемите по чл.79 и чл.81 ЗОБВВПИ, в обхвата на които и билет за лов, копие от членска карта със заверка за 2023г., копие на удостоверение за подборно ловуване /л. 103 и сл./. Осъществена е проверка в информационните фондове на МВР и са съставени докладни записки с предложения – да не се издава исканото разрешение, което е възприето в оспорения отказ /от 25.07.2023г., л.137; от 16.08.2023г., л.138 и л.139; от 18.08.2023г., л. 141/. Предоставена е възможност за изразяване на допълнително становище и посочване на нови факти за доказване необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие. Представено е обяснение с вх.номер от 16.08.2023г. /л.140/ – заявено е, че Я. работи като управител на хотелски комплекс „Я.“, който се посещава от много хора и има моменти, в които работата е с големи суми пари; както когато е издадено разрешителното, така и към момента – оръжието е необходимо за самоотбрана като физическо лице. В предходно производство /2022г., л.152/ е било заявено ведно с посочените данни и обстоятелството – наличието на живущи лица до хотелския комплекс – значителна маса ромско население и през годините същите лица неправомерно извършвали различни дребни кражби. Предвид това е бил изразен страх от извършване на престъпление спрямо личността и собствеността на лицето.

При съобразяване изискванията на чл.58 ЗОБВВПИ, на основание чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ е постановен отказ, тъй като през последните три години са наложени заповеди за незабавна защита от 13.08.2021г. и от 15.09.2022г. по ЗЗНД. В отказа е посочено, че във вр. с решението от 21.09.2023г. на Директора на ОД МВР – Пловдив са прецизирани и изследвани двете основания, за които е поискано разрешение – за самоотбрана и за ловни цели. Приета е за неприложима разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ, като административният орган счел, че дори да е налична основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение – фактът на наличие на някоя от отрицателните предпоставки за издаване на разрешение, посочени в чл.58 ал.1 т.1-9 е достатъчно основание за постановяване на отказ. Отразено е също : „Конкретно в случая заявителя П.Я. е посочил и има основателна причина – за ловни цели, порази това, че е предоставил всички изискуеми от закона документи – заверени билет за лов, членска карта и удостоверение за подборно ловуване, но обстоятелството на наложени мерки за защита по закона за защита от домашно насилие е правното основание по чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ за издаване на отказ.“.

- Административният орган приел, че разпоредбата на чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ е приложима по отношение издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, както и по отношение на ловно огнестрелно оръжие /което е посочено в становище на гл.юрисконсулт при ОД МВР – Пловдив от 24.10.2022г., л.145/ .

- Относно искането в частта за самоотбрана отказът не съдържа съображения при съпоставка с конкретно изложените от лицето причини и правното основание по чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Посочената разпоредба е възприета за неприложима без да са изложени конкретни аргументи, отричащи прилагането й. Предвид изложеното следва извод за неизпълнение на задължението по чл.35 АПК от страна на административния орган. Не е допустимо съдът да изследва и допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството. В противен случай би се преодоляло задължението на административния орган по чл.35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата /посредством съдебното производство/, по отношение което дължимата проверка от съда се осъществява на установените от органа факти от значение за случая, а не с въвеждане на нови факти в процеса, каквито административния орган не е приел за установени, тъй като не ги е преценил.

3. С жалбата е представено Решение № 2321/29.11.2021г. по гр.д.№ 13191/2021г. на ПРС, с което е обезсилена Заповед за незабавна защита № 117/13.08.2021г. /решението се съдържа и в преписката/. Решението е потвърдено от ПОС с Решение № 454/11.04.2022г. по в.гр.д.№ 342/2022г. Със съдържащо се в преписката Определение № 10649/04.10.2022г. по гр.д.№ 12902/2022г., ПРС е отменена заповед за незабавна защита № 158/15.09.2022г. в частта по отношение на Д. Я. и съдебното производство е прекратено изцяло.

Според представени от жалбоподателя съдебни актове : С Определение № 3727/05.04.2022г. по гр.д.№ 4857/2022г. на ПРС /л.49 и сл./ - искането на П.Т. за издаване на заповед за незабавна защита против П.Я. е оставено без уважение. С Определение № 3927/11.04.2022г. по гр.д.№ 4857/2022г. на ПРС – производството по делото е прекратено поради подадена молба в производството по ЗЗДН за оттегляне на молбата за защита от домашно насилие /л.52/; С Определение № 4505/26.04.2022г. по гр.д.№ 5851/2022г. на ПРС /л.52 и сл./ - искането на П.Т. за издаване на заповед за незабавна защита против П.Я. е оставено без уважение. С Определение № 10059/20.09.2022г. по гр.д.№ 5851/2022г. на ПРС – производството по делото е прекратено поради подадена молба в производството по ЗЗДН за отказ молбата за защита от домашно насилие /л.58/. С влязло в сила Решение № 260157/16.02.2022г. по дело № 5864/2020г. на ПРС е прекратен гражданския брак между П.Я. и П.Т..

4. Към страните са отправени указания по доказателствената тежест, като за жалбоподателя – на основание чл.170 ал.2 АПК : „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.”.

Констатира се спазена процедура във вр. с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без процесуалните права на заявителя да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2 от ЗОБВВПИ/.

Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Отказът е издаден по заявлението от 10.07.2023г. Според данните в преписката, макар заявлението от 10.07.2023г. да е за подновяване срока на издадено разрешително, предвид отнемането на разрешителното, се касае до издаване на ново разрешително. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6 ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3, съответно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

4.1. Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Отбелязва се, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението - както при първоначално подаване на заявление, така и когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. , ВАС, Седмо О.

Административният орган е посочил в отказа, че са прецизирани и изследвани двете основания, за които е поискано разрешение – за самоотбрана и за ловни цели, но по отношение самоотбрана отсъстват съображения спрямо отразените в искането причини. Упражняваната от жалбоподателя дейност – управител на хотелски комплекс, предпоставяща посещение на много хора и работа с големи суми не е съпоставена с обективната възможност да е причина за осигуряване надеждна защита на комплекса посредством различни способи. В отказа е отразено, че дори да е налице основателна причина, безсъмнено обосноваваща издаването на разрешение, наличието на друга отрицателна предпоставка е основание за отказ, но отсъстват конкретни мотиви във вр. с посочените в искането причини за издаване на разрешение в частта за самоотбрана. Липсват съображения за това, че в обхвата на основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер, вкл. кражби на имущество от хотелския комплекс или опити за кражби. Заявените в обосноваване на заявлението данни /писменото обяснение/, не са анализирани спрямо конкретната ситуация към момента на подаване на искането. Не е обсъдено дали искането и допълнителното писмено обяснение съдържат конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха против жалбоподателя. Не е коментирано с извод дали има наличие на опасност с източник работата на заявителя, вкл. дали заеманата длъжност - управител на хотелски комплекс, може да представлява основателна причина за издаване на разрешение с цел самоотбрана, ведно с осигуряване надеждна защита на комплекса и физическото лице посредством различни способи. Отсъства анализ на заявените от лицето съображения спрямо изискването на закона – има ли конкретна ситуация на проявена заплаха към живота, здравето или имуществото на жалбоподателя и имуществото на комплекси.

Както бе посочено по-горе, съдът не може да допълва мотивите на оспорен пред него административен акт с фактически основания, непосочени в него, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Тоест, отказът в частта за неприложимост нормата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ не е мотивиран по отношение искането в частта за самоотбрана, което обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт в конкретната част.

При преценка на искането в частта за издаване на разрешение с цел самоотбрана, административният орган следва да съобрази, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС, Седмо О./. При подаването на заявление, лицето трябва да установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя.

Дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението - заявителят трябва да докаже необходимостта от притежаване на оръжие, т.е. тежестта на доказване съществуването на подобна необходимост е на самия заявител. Независимо дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ /издаване на разрешение/ или за такова по реда на чл. 87 с. з. /подновяване на разрешение/, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. Законът не поставя различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, тъй като процедурата и изискванията за първоначално издаване на разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяване по реда на чл. 87 ал. 1 ЗОБВВПИ. Административният орган дължи установяване законовите предпоставки към момента на разглеждане на заявлението, с оглед на което лицето следва да мотивира и докаже необходимостта си по безспорен и категоричен начин. Доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява потенциален източник на определена обективна опасност за обществото, законодателят е регламентирал възможността за упражняването й при определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж вече издадено разрешение, да продължава задължително срока му на действие вр. с чл.84 ал.2 ЗОБВВПИ. Фактът, че за предходен период е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие не обвързва административния орган при произнасянето му по конкретното искане, тъй като при всяко заявление за издаване на разрешително е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. / Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2023 г., VII о.; Решение № 12051 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2023 г., VII о./.

4.2. По отношение извода за наличие предпоставката за отказ по см. на чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ : Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58 ал. 1 т. 2-8 ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Разпоредбата на чл. 155 ал. 1 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. В случая разрешителното е отнето с Решение от 15.09.2021г. и същото не е обжалвано.

За приложимостта на чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18 ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15 ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58 чл. 1 т. 8 ЗОБВВПИ. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът изисква, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на оспорения отказ, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка – две заповеди за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по ЗЗДН.

При наличие на условията по чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при настъпване на факта по чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ са налице предпоставките за издаване на отказ. Възприето е, че без значение за законосъобразността на административния акт е обстоятелството на прекратени гр.дела, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката /в тази насока - Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о.; Решение № 3561 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г., VII о. : „Неоснователен е довода изложен от страна на искателя, че наличието на определението на съда с което е прекратено производството пред Районен съд - Сливен и е отменена приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК.; Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о. – „Неправилно е тълкуването от страна на касатора на определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката.“ /. Противното е възприето в съдебните решения, цитирани в писмената защита на адв.С..

В случая едната мярка е обезсилена, а другата отменена и са налице данни за отказ от иска по посочените по-горе гр.дела. В тази вр. се съобрази нормата на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК по отношение заявлението в частта му за ловна цел, възприето от административния орган за обосновано с представените документи. Съгласно изискванията на чл. 77 ал. 2 ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. По силата на специалната норма на чл. 23 ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година. Съгласно чл. 77 ал. 2 ЗОБВВПИ, при кандидатстване за разрешение за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване. Изискуемите документи са представени, което обстоятелство е потвърдено от административния орган. При недостатъчно данни или при отсъствие на необходимата заверка на билетът за лов за съответната календарна година, на заявителя следва да бъде предоставена възможност да отстрани несъответствието в указан срок.

За ловни цели също се прилага хипотезата на чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ, но всеки конкретен случай следва да бъде преценяван във вр. с принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Предвид обезсилване на едната заповед и отмяна на другата преди дата на подаване на заявлението, следва извод за издаване на отказа в частта за ловните оръжия – в несъответствие с принципа за съразмерност и целта на закона. Отказът е непропорционален спрямо фактите и обстоятелствата относно двете заповеди по ЗЗДН и в случая може да бъде прието, че засяга правата и интересите на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Информацията за наложени мерки за защита по ЗЗДН, едната от които е била обезсилена, а другата отменена, е следвало да бъде преценена от административния орган при съобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Това не е направено, поради което извода за наличие на предпоставките по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ във вр. със заявлението на жалбоподателя, не съответства на принципа за съразмерност. Нарушението на принципа за съразмерност обосновава извод за неправилен извод на административния орган по отношение наличието на предпоставка за отказ на основание чл. чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ.

Предвид изложеното, жалбата се приема за основателна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – минималното по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1000лв., а договореното и заплатено възнаграждение съгласно договор за защита и съдействие /л.7/ е в размер на 750лв.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 вр. с чл.173 ал.2 и чл.174 АПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на физическо лице с рег.№ 281з-531/23.10.2023г. на Началник РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив.

Изпраща преписката на Началник РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив за ново произнасяне по заявление вх.№ 281000-7572/10.07.2023г. на П.Д.Я., при спазване указанията по прилагане на закона в обстоятелствената част на решението.

Определя на Началника на РУ – Карлово при ОД МВР – Пловдив тридесет дневен срок за произнасяне по заявление вх.№ 281000-7572/10.07.2023г. на П.Д.Я., считано от датата на влизане в сила на съдебния акт.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на П.Д.Я., с. Соколица, ЕГН ********** съдебни разноски в размер на общо 760 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: