Р Е Ш Е Н И Е
№ 1800/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1839 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.Р.Л. *** срещу решение № 1088 от 16.06.2023 г.,
постановено по АНД № 6560 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 22-0329-000579 от 24.08.2022 г.
на началника на РУ Раковски към ОДМВР Пловдив, с което на В.Р.Л., ЕГН **********,***,
на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, както и поради нарушение на принципа non bis in idem. Иска се
отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила решението на
районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства, въз основа
на тях е установено, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.174, ал.3,
пр.2 ЗДвП на посочените място, дата и час. Двете хипотези на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП са дадени алтернативно, поради което съдът приема, че наличието само на
една от тях е достатъчно основание за наказване на водача по този текст. Като
неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че образуваното
наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК е пречка
за реализиране на административнонаказателната отговорност, защото нарушението
по чл.174, ал.3 ЗДвП е с изключителна обществена опасност, съществува разлика в
признаците на съставите на административната и наказателната норма, а след
реализиране на административнонаказателната отговорност не съществува пречка в
наказателното производство да се приложи правилото на чл.24, ал.1, т.8а НПК.
Районният съд не е констатирал допуснати нарушения от полицейските служители
при извършване на проверката, които да са я опорочили – издаден е талон за
медицинско изследване от правоимащ контролен орган, връчен при отказ от страна
на водача да даде кръв и урина, АУАН е подписан от свидетелите, не е нарушено
правилото на чл.43 ЗАНН, събрани са всички доказателства, въз основа на които е
установено административното нарушение.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, всички събрани доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение, включително и относно липсата на
нарушение на принципа non bis in idem, като в тази насока е обсъдено образуваното досъдебно
производство № 204/2022 г. по описа на РУ Раковски за престъпление
по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК, поради което и на основание
чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Изпълнителните деяния
на цитираните престъпления са различни от изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП – отказ да се извърши
проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на
касатора, докато престъплението по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК изисква разследващите
органи да докажат, че Л. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена по надлежния ред. Такова установяване в
административнонаказателното производство не е било възможно предвид отказа на
касатора да бъде тестват както с техническо средство, така и чрез медицинско
изследване. Изпълнителните деяния по чл.354а, ал.3,
т.1 НК се състоят в активни действия – без надлежно разрешително се произвеждат,
преработват, придобиват или държат наркотични вещества или техни аналози с цел
разпространение, или се разпространяват наркотични вещества или техни аналози,
които действия нямат нищо общо с отказа по чл.174, ал.3 ЗДвП. Т.е., правилен и
обоснован е изводът на районния съд за липса на идентичност между съставите на
престъпления и административното нарушение, поради което не е нарушен принципът
non bis in idem.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1088
от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 6560 по описа на Районен съд Пловдив за
2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.