Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр.Кюстендил, 26.02.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена
Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 19 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Регионална дирекция по
горите – гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С.Е.,
е подала касационна жалба против решение
№ 260094 от 19.11.2020год. на Районен
съд – Дупница по АНД № 384/2020г., с което е отменено Наказателно постановление
№ 84/13.04.2020г., издадено от директора
на РДГ - гр.Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърденията са за надлежно описание на административното нарушение в АУАН и в НП с всички негови съставомерни признаци, т.е. за ясно обвинение. По същество се поддържа, че деянието е доказано от събраните писмени и гласни
доказателствени средства. Претендира се отмяна
на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът
– В. М. В. ***, чрез пълномощника си адв. Н.С., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено Наказателно постановление № 84/13.04.2020г., издадено
от директора на РДГ-гр.Кюстендил, с което на В. М. В. на основание чл.257, ал.1, т.2 във вр.
с чл.211, ал.2, т.1 и ал.1 от Закона за горите, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя в
качеството му на длъжностно лице по чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ – служител на ТП на
ДГС- Дупница, е ангажирана с НП за това, че на
11.12.2019г. не е издал електронен
превозен билет /ЕПБ/ № 9816/01146 за придружаване на дървесина от временен
склад, намиращ се в местносттта “С.” в землището на с.Б., община Бобошево,
отдел 269, подотдел “д”, а е издал ЕПЗ с посочения номир за придружаване на
дървесина, намираща се на разстояние над 6,5 км от посочения временен склад от
място с координати, които отговарят на местоположение в гр. Дупница, което е прието
за място на нарушението. АНО сочи, че наказуемото деяние се изразява в издаване на документ в нарушение на Закона
за горите.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН № 84/17.03.2020г., който е издаден въз основа на протокол № РДГ07-506/22.01.2020г., КП № 138149/20.12.2019г. и протокол от
13.01.2020г. за извършената проверка по документи за движението на
товарния автомобил с дървесината, за който е издаден
процесния ЕПБ. Към преписката са
приложени ЕПБ № 9816/01146 - извлечение от
електронния регистър в информационната система на ИАГ; длъжностна
характеристика на нарушителя за длъжността „помощник лесничей“; технологичен
план за добива на дървесина от отдел 269, подотдел
“д”, в който е нанесен временния склад, както и пътен лист за движението на
автомобила.
В производството пред РС са разпитани длъжностните
лица при касатора, които са извършили проверката въз основа на събраните
документи. С показанията си същите потвърждават данните в АУАН, като сочат, че
ЕПБ е издаден на място, различно от посоченото в него – с местоположение в
жилищен комплекс в гр. Дупница, вместо до сечището, където е временния
склад, което е установено въз основа на координатите от движението на
автомобила, осъществил превоза на дървесина.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения
за незаконосъобразност. Формирани са решаващи изводи за допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка със съдържанието на АУАН и НП, в които не са
описани признаците от състава на административното нарушение, включително
изпълнителното деяние и нарушеното правило за поведение, а в резултат на горното
е ограничено правото на защита на нарушителя.
В рамките на служебната
касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът счита, че районният съд е постановил валиден
и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл.218, ал.2 от АПК
проверка относно съответствието на оспореното съдебно решение с материалния
закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, касационната инстанция
приема следното:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд са
съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал
всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема. Поддържаните в касационната жалба
доводи за нарушения на материалния закон са неоснователни.
Решаващите изводи на въззивния съд за отмяна на
наказателното постановление са
поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
нарушителя. Така формираните доводи са обосновани от анализа на съдържанието на АУАН и НП
и са правилни с оглед приложимите
процесуални норми на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1, т. 4 и
т.5 от ЗАНН. Касае
се за формални изисквания, въведени за да гарантират яснота на предявеното
обвинение. Както надлежно е констатирано в оспореното решение, съставът на
административното нарушение по чл.257, ал.1, т.2
от Закона за горите, предвид общата формулировка, изисква точно и ясно описание
на конкретните действия, респ.
бездействия на нарушителя в качеството му на длъжностно лице по чл.211, ал.2,
т.1 от ЗГ, както и на нормативните разпоредби, които са нарушени с действията/ бездействията. В случая, в съставения
акт и в издаденото НП, са описани по идентичен начин фактически обстоятелства
във връзка с електронен превозен билет, индивидуализиран с номер, които не позволяват да се разбере
съставомерното поведение на нарушителя – дали е бездействие, доколкото се сочи,
че същия е издал ЕПБ за придружаване на дървесината от временния склад в м. С. на с.Б., или е действие, доколкото се
сочи, че е издаден ЕПБ за придружаване на дървесина, намираща се на разстояние
над 6,5 км. от временния склад от място с координати, отговарящи на
местоположение в гр. Дупница. Така описаното неясно изпълнително деяние е
квалифицирано като издаване на документ в нарушение на Закона за горите в
хипотезата на чл.257, ал.1, т.2 от същия, без да е конкретизирана разпоредбата на закона, респ. кои правила за
издаване на ЕПБ, нарушителят не е спазил
в случая. Издаването на документ в нарушение на закона или на подзаконовите
актове по прилагането му, е предвидено като форма на изпълнителното деяние на
релевираното нарушение. Доколкото
обаче разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2
от ЗГ е бланкетна, е задължително да се посочи
конкретното нормативно правило, което не е съобразено от длъжностното
лице при издаване на ЕПБ. С визираната
от АНО правна норма на чл.211, ал.2, т.1
от ЗГ не е преодолян горния съществен
пропуск при формулиране на обвинението, тъй като същата само определя длъжностните лица, които са оправомощени да
издават превозни билети. Привръзката с ал.1 на чл.211 от ЗГ също не внася
яснота относно извършеното административно нарушение, тъй като в нея се
предвижда, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с
превозен билет. Същата би била приложима при обвинение за транспортиране на
дървесина от временен склад без издаден превозен билет, каквото обаче не е предявено на нарушителя с АУАН и с НП, а
за първи път с касационната жалба, с която
са въведени изцяло нови твърдения.
С оглед на изложеното, се явяват правилни
констатациите на въззивната инстанция за пороци на АУАН и НП. Описанието
на нарушението със съставомерните му признаци от обектива страна и посочването
на нарушените законови разпоредби, очертават кръга на доказателственорелевантните факти и
осигуряват възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на
административното обвинение, респ. да упражни правото си на защита в
производството. В този аспект,
липсата им сочи на изводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, каквито е
формирал въззивния съд. Последните са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение
за отмяна на НП е правилно и следва да
се остави в сила на осн. чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260094 от
19.11.2020год. на Районен
съд – Дупница, постановено по АНД № 384/2020г.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.