№ 14301
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110104716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от С К ООД срещу АТ. ЛЮДМ. Н., ЕГН: **********, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо
5853,81лв., от която: 1400лв. главница, 562,26лв. възнаградителна лихва, 2843,74лв.
неустойка, 467,21лв. лихва за забава, неустойка за забава 480.6лв., 100лв. разходи за
събиране на вземането, ведно със законната лихва.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 408419,
сключен на 25.03.2020г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно: чл.6.6 вр. чл.6.5 от
договора, както и на чл.7 от договора вр. чл.37, ал.3 и 4 от Общите условия по договора
за кредит, вр. чл.3 от Тарифата на заявителя (в размер на 10% от остатъка на
дължимата сума), както и по отношение на Тарифата за таксите и разходите, събирани
от заявителя, за начислени разходи за събиране на вземанията поради забава в
плащанията.
По отношение на чл.6.6 вр. чл.6.5 от договора - клаузата представлява неустойка,
която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител
или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено, заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на
главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва
съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка
1
по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това
неизпълнение,а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер
от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Уговорена по този
начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка
при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я прави неравноправна
по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя,
защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение
по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е вероятно
нищожна.
Съгласно чл. 33 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“, поради което
неустойката по чл.7 от договора вр. чл.37, ал.3 и 4 от Общите условия по договора за
кредит, вр. чл.3 от Тарифата на заявителя (в размер на 10% от остатъка на дължимата
сума) е вероятно нищожна на основание чл.33 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и
комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл.21 ЗПК всяка
клауза в договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията на закона е
нищожна. Клаузи, касаещи такси разходи, свързани с действия на заемодателя при
забава в плащанията, представляват обезщетение за забавено плащане, каквато
отговорност представлява неустойка, а не за покриване на разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на такива такси по същество се цели
заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, поради което
претендираната такса от 100лв. по Тарифата за таксите и разходите, събирани от
заявителя, за начислени разходи за събиране на вземанията поради забава в
плащанията, съдът намира за вероятно неравноправна.
На следващо място, при нормативното отсъствие на конкретно предвиден
размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката
относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от
нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение, което се
дължи за използването на предоставения на кредитополучателя финансов ресурс. Тя
овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността да ползва
паричните средства и да извлича облага от тях, като се явява насрещна престация по
договора. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
2
несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015
г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за
времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки), с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, като е изведено в
съдебната практика, че уговорка относно размера на възнаградителната лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а
ако вземането е обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва. Съдът намира, че клаузата за
възнаградителната лихва в размер на 40,05% е недействителна, доколкото е над
трикратния размер на законната лихва, съответно е налице противоречие на добрите
нрави (в който смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019
г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 /
2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. №
1821 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС, и др.)
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки и
възнаградителна лихва.
На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 37,35лв. за д.т. и 15,95лв. за юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 16289/28.10.2022 г., подадено от „С К“ ООД, ЕИК:
********* В ЧАСТТА, с която се иска длъжникът АТ. ЛЮДМ. Н., ЕГН: **********,
да плати сумите от: 562.26лв. възнаградителна лихва за периода от 25.03.2020г. до
24.09.2021г.; 2843.74лв. неустойка за периода от 25.03.2020г. до 24.09.2021г.; 480.60лв.
неустойка за забава, начислена еднократно на 23.07.2020г.;100лв. разходи за събиране
на вземането поради забава в плащането за периода от 01.05.2020г. до 03.07.2020г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3