Присъда по дело №12/2025 на Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №22/15.04.2025г., постановена по НОХД №12/2025г. по описа
на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И. П. И.
от гр.Разград за това, че на 27.12.2024г. в гр.Разград е управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг. №**, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,745 на хиляда, установено по надлежния
ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за
доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.
Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си. Твърди, че е употребил
алкохол след като бил тестван с дрегер /бил имал ракия в автомобила си/, но преди да даде
кръвна проба за изследване. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. П. И. е роден на ******г. в гр.Разград, живее в с. гр. Същият е със
средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият И. И. живеел в гр. Разград. Той бил правоспособен водач на МПС -
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с №
******, издадено от ОД на МВР Разград на 14.11.2019г. и валидно до 14.11.2029г. Вечерта на
26/27.12.2024г. подсъдимият употребил алкохол –бира и вино. Въпреки това рано сутринта
на 27.12.2024г. – около 05,35ч. управлявал автомобила си „Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг.
№** по бул. „Априлско въстание“ в гр. Разград. Там в посоченото време /около 05.35ч.-
отразено в талона за изследване/ бил спрян за проверка от полицейски служители -
свидетелите Т. Т. и Л. Г.- двамата като дежурни служители на ОДМВР-Разград извършвали
рутинни проверки за употреба на алкохол от водачи на МПС. Те извършили проверка на
подс. И. като проверили документите му и установили неговата самоличност. В автомобила
заедно с подсъдимия пътувала свидетелката А. Н. /на дясната седалка до водача/.
Полицейските служители преценили, че следва да изпробват подсъдимия за евентуална
употреба на алкохол. Така на 27.12.2024г. в 05.38ч. подс. И. И. бил изпробван от
служителите с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARPM-0423 за
наличие на алкохол. Скалата на техническото средство отчела, че подс. И. бил с 1,44
промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият не се съгласил с този резултат и заявил
пред полицейските служители, че предната вечер бил употребил алкохол – бира и вино, но
според него не било възможно това да доведе до този отчетен резултат. Свидетелят Т. Т.
издал на подс. И. талон за медицинско изследване /л.38 от ДП/ и подсъдимият заявил, че ще
даде кръвна проба. Подсъдимият бил отведен от полицейските служители в спешен център
при МБАЛ „Св. И. Рилски“-гр. Разград, където дал кръв за химичен анализ. Назначената
химическа експертиза установила, че в представената за изследване проба от кръв от
подсъдимия е налице етилов алкохол с концентрация 1,54 промила.
На досъдебното производство била назначена и медицинска експертиза от
заключението на която се установява, че на 27.12.2024г. в 05.38ч концентрацията на алкохол
в кръвта на подсъдимия е била 1,745 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели- Т. Т., Л. Г., А. Н., писмените доказателствени материали и експертните
заключения. Показанията на посочените свидетели, са явно незаинтересовани, логични и
покриващи се, поради което съдът ги кредитира като несъмнено достоверни. Подсъдимият
не оспорва, че е управлявал автомобила и сочи, че вечерта преди процесната сутрин
употребил алкохол. Твърди обаче, че докато траела проверката от полицейските служители,
след като вече бил тестван с дрегер, той се качил в автомобила си където имал бутилка с
1

ракия и изпил известно количество, понеже бил много притеснен. След това бил отведен за
даване на кръв и на база тези негови твърдения се поддържа, че кръвната проба не
отразявала действителното количество алкохол в кръвта му при шофирането, понеже
подсъдимият бил употребил алкохол след управлението на автомобила и преди вземането на
проба за изследване. Тази теза на подсъдимия явно се явява защитна такава и не се
кредитира от съда, доколкото се оборва от събраните доказателства. Действително,
доколкото е налице промеждутък от време от момента в който подсъдимият е спрян за
проверка и отвеждането му за даване на кръв /около 07.00ч/, то ситуацията е такава, че дава
възможност на подсъдимия да гради подобни тези. В този промеждутък от време обаче
подсъдимият е бил под контрола на полицейските служители – Т. Т. и Л. Г. и е несериозно да
се твърди, че скришно от полицейските служители е могъл да употреби алкохол. Защитата
отдава голямо значение на въпроса дали подсъдимият в този период е влизал в автомобила
си, но този въпрос е несъществен /нормално е да е влизал за документи или друго/.
Несъмнено е обаче, че в този период /след спирането му за проверка/ подсъдимият не е
употребил алкохол, тъй като е бил в полезрението на полицейските служители и няма как да
направи това незабелязано от тях. А и тази теза на подсъдимия противоречи на всякаква
нормална логика – същият е оспорил пробата от дрегера и точно затова е заявил, че ще даде
кръвна проба, но знаейки, че ще дава кръвна проба твърди, че бил употребил още алкохол.
Явно не се е случило така и в този смисъл се явяват красноречиви показанията на
полицейския служител Л. Г., който сочи, че от момента на спирането на подсъдимия, до
момента на завеждането му за даване на кръвна проба, не е имало момент, в който
подсъдимият да извърши нещо без да е под наблюдение. Свидетелят добавя, че след като
подсъдимият е спрян, не е възможно да употреби алкохол и това е напълно логично. При
това отчетената положителна проба за употреба на алкохол с дрегера и впоследствие
положителния резултат при изследването на кръвната проба, се дължат очевидно на
употреба на алкохол в предходен момент, а именно преди подсъдимият да управлява
автомобила. Показателно е и че резултатът от пробата с техническото средство и резултатът
от анализа на кръвната проба /заключението на медицинската експертиза/ са всъщност
близки по стойност, което също е индиция, че и двете проби отчитат именно употребеното
от подсъдимия количество алкохол в предходен момент. Очевидно вечерта подсъдимият е
употребил такова количество алкохол, че на сутринта, когато е тестван съдържанието на
алкохол в кръвта му е покривало съставомерните параметри. Свидетелката А. Н., която
пътувала заедно с подсъдимия, е възприела само началото на проверката, понеже след това
напуснала мястото за да отиде на работа. Защитата на подсъдимия оспорва и данните от
медицинската документация за вземане кръв за изследване от подсъдимия. Действително в
протокола за вземане кръв за изследване /л.35-37 от ДП/ не е посочен часът в който е взета
пробата /сочи се само дата/. В изискан от съда лист за преглед на пациент обаче се сочи, че
подсъдимият е постъпил на същата дата /27.12.2024г./ в 06.59ч. и напуснал в 07.09 ч. Листът
за преглед е подписан от лекаря извършил изследването. Ръкописно е изписано, че кръвта е
взета в 07.00ч. от медицинска сестра, която явно се е подписала под този запис. Съдът не
намира, че това по някакъв начин опорочава процедурата. По силата на чл.12, ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/
или употребата на наркотични вещества или техни аналози, възможното участие на
медицинска сестра е нормативно регламентирано, а по силата на чл.12, ал.2 от Наредбата,
лицето, което извършва медицинското изследване и лицето, което взема пробата за
изследване може да са различни лица, така че в случая няма нищо нередно. В 07.10ч.
пробата е предадена на полицейския служител Т. Т., което е отразено в протокол /л.39 от
ДП/, така че е несъмнено, че кръвната проба от подсъдимия е взета в посочения в листа за
преглед промеждутък от 06.59ч. до 07.09ч. и съдът приема за обективeн посочения
ръкописно час за вземане на пробата, а именно 07.00ч. В съдебномедицинската експертиза
също е отразено, че кръвната пробата е взета в 07.00ч., като очевидно вещото лице е имало
2

предвид същите данни. При това доводите, че този ръкописен текст бил добавен по-късно,
само за представянето на документа пред съда са явно неоснователни. Пробата е взета в
допустимия нормативен времеви диапазон /по аргумент от чл.6, ал.6, т.2 от Наредбата,
максималният допустим времеви диапазон е 120 минути/, след спирането на подсъдимия за
проверка. Несъмнено подсъдимият е употребил алкохол в момент преди да предприеме
управление на автомобила и след като е управлявал автомобила в това състояние е
изпробван от полицейските служители за употреба на алкохол, а след това е дал и кръвна
проба, изследването на която е установило количеството алкохол в кръвта му към момента
на деянието. С оглед всичко посочено, съдът приема, че обвинението се явява доказано по
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подс. И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 27.12.2024г. в гр.Разград е управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг. №**, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,745 на хиляда, установено по надлежния
ред - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. В случая установяването на употреба на алкохол
е извършено на база изследване на дадена от подсъдимия кръвна проба. Така е спазен
нормативния ред на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози /чл.7 и
следващите/. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като несъмнено е съзнавал, че е
употребил алкохол и въпреки това е предприел управление на МПС, съзнавал е всички
признаци на престъпния състав.
Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита превес на смекчаващите
обстоятелства – подсъдимият не е осъждан, няма данни за негови други противообществени
прояви. От друга страна този вид деяния стават все по-масови и въпреки предприетите в
последно време законодателни мерки за предотвратяването им, то явно понастоящем няма
видим резултат. Това налага и по-засилена строгост спрямо извършителите на подобен вид
деяния. Затова и съдът намира, че наказанието което следва да се наложи на подсъдимия е
лишаване от свобода, в размер малко над минималния, а именно лишаване от свобода за
срок от една година и два месеца. Налице са предпоставките за условно осъждане, поради
което изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия
следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, като съдът намира за
справедливо тази глоба да бъде в размер на 500 лв /над минималния размер/. Също така на
основание чл.343г във вр. с чл.343б от НК на подсъдимия следва да се наложи и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, който размер
съдът намира за справедлив с оглед характера на деянието и личността на подсъдимия.
В случая е приложим института на чл.343б, ал.5 от НК и доколкото процесният
автомобил Ауди“ модел “А4 Авант“ с peг. №**, послужил за извършване на престъплението,
е собственост на подсъдимия то същият автомобил следва да се отнеме в полза на
държавата.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските по
същото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	22
Дата:	15 април 2025 г.
Съдия:	Константин Петров Косев

Дело:	20253330200012
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 януари 2025 г.

Присъда по дело №12/2025 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите