РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600298 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С протоколно определение от 05.01.2024 г. по НОХД № 11/2024 г., на РС
– Свиленград е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП –
Свиленград и защитника на обвиняемия Р. Н. – адв. Г. Б. от АК – *.
С одобреното споразумение обвиняемият Р. Н. от Р* се е признал за
виновен в това, че на 25.10.2023 г. на ГКПП *, обл. *, при излизане от Р
България за Р *, не е изпълнил задължението си да декларира пред
митническите органи писмено във Валутна митническа декларация
придружени парични средства – сумата от 20 000 евро на обща стойност 39
116,60 лева и 280 000 щатски долара на обща стойност 517 923,40 лева, всички
с обща левова равностойност, съгласно валутните курсове на БНБ към
25.10.2023 г., възлизаща на 556 923,40 лева, като е нарушил разпоредбите на
Валутния закон по чл.10а, ал.2, ал.3, чл.10д, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и Регламент
/ЕС/2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно
контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от
1
него и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1889/2005 – чл.3, §1, §2 и §3 и
стойността на престъплението е в особено големи размери - престъпление по
чл. 251, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и
„Глоба“ в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението за
сумата от 111 384,68 лева.
За веществените доказателства е постановено, парите, представляващи
сумата от 20 000 евро и 280 000 щатски долара, всички на обща левова
равностойност, съгласно валутните курсове на БНБ към 25.10.2023 г. от 556
923,40 лева, находящи се на съхранение в отдел ФУСРС на МП „*“ при ТД *,
да се върнат на собственика или на правоимащия, от когото са отнети или на
упълномощено лице, а приложения по делото диск, изпратен от ГПУ – * и
съдържащ записи от видеонаблюдение на ГКПП *, да остане приложен по
делото, а след изтичане на срока за съхранение, да бъде унищожен.
Направените разноски в размер на 345 лева за извършен превод, на
основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено да останат за сметка на органа,
който ги е направил по БП, а от 50 лева по съдебното производство - за сметка
на съда.
Определението е окончателно и е влязло в сила на 05.01.2024 г., като и
не подлежи на проверка по реда на касационното производство.
С допълнителни протоколни определения от 05.01.2024 г. на РС -
Свиленград е отменена взетата на ДП мярка за неотклонение спрямо
подсъдимия Р. Н. „Гаранция“ в размер на 6000 лева и е освободена внесената
парична сума, а на основание чл.72, ал.2, вр. ал.1 от НПК, вр. чл.391 и чл. 397,
ал.1, т.2 от ГПК е допусната мярка за обезпечаване на наложеното наказание
„Глоба“ на подсъдимия Р. Н., чрез налагане на ЗАПОР върху сумата от 62
377,32 щатски долара, намиращи се на съхранение в ТД * представляваща част
от веществените доказателства по ДП № 113/23 г. по описа на *, с левова
равностойност 111 384,68 лева.
В шестмесечен срок от влизане на определението за одобряване на
споразумението в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, на
03.06.2024 г. е подадено искане от адв. Г. Б. и адв. И. И., двамата от АК – *,
като защитници на осъдения Р. Н. за възобновяване на наказателното
2
производство по НОХД № 11/2024 г., по което е постановено определение №
10/05.01.2024 г. на РС – Свиленград, в частта за одобряване на споразумение
спрямо обвиняемия, влязло в законна сила на същата дата.
В 0искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от
НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато
нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебния акт,
при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила
– основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1,
т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното
приложение на разпоредбата на чл.251, ал.1 от НК, тъй като деянието е било
извършено от осъденото лице по непредпазливост и понеже не е умишлено,
това го прави несъставомерно.
Отделно не е констатирано противоречие с действащото право на ЕС,
което е приложимо материално право и за България като държава -членка, а
именно чл. 14, изр.2 от Регламент /ЕС/2018/1672 на Европейския парламент и
на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се
внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяната на Регламент /ЕО/ №
1889/2005, защото предвидените наказания по чл.251, ал.1 от НК са в
нарушение на изискването за пропорционалност на санкциите и на чл.49, §3
от Хартата за основните права на ЕС.
Съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК,
да предложи промяна в споразумението, като съобрази чл.14 от Регламента и
да не предложи националната уредба в чл.251, ал.1 от НПК в действащата
редакция, без да налага едно от двете предвидени наказания или при
несъгласие от страна на прокуратурата, да откаже да одобри споразумението.
Алтернативно, като последна инстанция, е бил длъжен на основание чл.486,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.385 от НПК и чл.267 от ДФЕС да отправи до Съда на ЕС
преюдициално запитване за тълкуване на възникналото противоречие. Вместо
това съдът е одобрил споразумението в предложения вид в нарушение на
материалния закон, като е допуснал и нарушение на процесуалните правила.
В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на
РС – Свиленград за одобряване на споразумението за решаване на делото в
3
досъдебното производство, в частта относно обв. Р. Н. от Р * и да се върне
делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на
първоинстанционния съд.
Осъденият Р. Н. не се явява редовно призован, като се представлява от
своите защитници - адв. Б. и адв. И., които молят да бъде възобновено
наказателното производство по изложените съображения в направеното
искане.
На първо място поставят акцент на това, че считат деянието по чл.251,
ал.1 от НК за несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като
осъденият е декларирал в митническа декларация носената парична сума още
при влизането си от Р * в Р *, като е нямал съзнанието, че при излизането си от
митническата система на ЕС на границата на Р * с Р *, ще следва отново да я
декларира, съгласно чл.3 от Регламент 2018/1672.
На второ място твърдят, че въпреки многобройните решения по
преюдициални запитвания и конкретното такова на същия районен съд по дело
С 707, приложената от съда разпоредба на чл.251, ал.1 от НК след
изменението й през 2023 г., отново е в противоречие с правото на ЕС и по-
специално с Регламент 2018/1672, тъй като вместо предвидените
алтернативни наказания лишаване от свобода или глоба в размер до една пета
от стойността на предмета на престъплението, предвижда да бъдат наложени
кумулативно. Вместо да одобрява споразумението с предложените за налагане
едновременно наказания, съдът е следвало да отправи преюдициално
запитване относно противоречията относно нормата на чл.251, ал.1 от НК с
разпоредбата на чл.3 от горепосочения регламент. Представят в оригинал,
подписаното от осъденото лице пълномощно да го представляват в
производството по възобновяване.
Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за неоснователно, тъй
като от районния съд не е било допуснато нарушение на материалния и
процесуалния закон, което да налага отмяна на определението за одобряване
на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
4
Искането на осъдения Р. Н., подадено чрез неговите двама защитници,
е неоснователно.
Основните оплаквания са насочени към неправилното приложение на
материалния закон, във връзка с което е допуснато съществено нарушение и
на процесуалните правила, в произнесеното определение на районния съд
спрямо осъдения Р. Н..
В Районен съд – Свиленград е образувано НОХД № 11/2024 г. по внесен
проект за сключено споразумение на досъдебното производство между
прокурор от РП - Свиленград, защитника – адв. Г. Б. от * и обвиняемия Р. Н. от
Р *, с участието на преводач от български на * език, с което обвиняемият се
признава за виновен в извършването на престъпление по чл.251, ал.1 от НК и
във връзка с чл. 54 от НК е изразил съгласието си да му се определят
наказания – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в
размер на една пета от стойността на предмета на престъплението от 111
384,68 лева.
На проведеното открито съдебно заседание на 05.01.2024 г. след
изслушването на страните по реда на чл. 382, ал.4 от НПК, вкл. единият от
защитниците в настоящото производство на обв. Н. и съответния преводач,
съпроводено с разясняване на правата по чл.55, ал.4, вр. чл. 395а и чл.395в от
НПК, с протоколното си определение съдът е вписал текста на постигнатото
на досъдебното производство споразумение, считайки че същото не
противоречи на закона и морала, като на основание чл.382, ал.7 от НПК го е
одобрил. Определението е влязло в сила на същата дата и не подлежи на
проверка по реда на касационното производство.
Не е допуснато нарушение на материалния закон.
Първоначално с Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент
и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността, всяко физическо лице, което влиза или излиза от
Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да
декларира тази сума пред компетентните органи на държавата - членка, през
която влиза или излиза от Съюза. И ако задължението за деклариране не е
изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани по административен ред,
5
като всяка държава-членка има правото да въвежда санкции при неспазване на
задълженията за деклариране, но те трябва да са ефективни, съразмерни,
възпиращи.
По отправените последователно преюдициални запитвания на
българските наказателни съдилища за тълкуването на чл.65 от ДФЕС, чл.4 и
чл.9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, Съдът на ЕС с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/17;
Определение от 30.01.2019 г. по съединени дела С-335/18 и С-336/18 е
преценил, че горепосочените разпоредби от Регламента в контекста на
действащите до този момент норми на чл.251 от българския НК трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение
на предвиденото от този регламент задължение за деклариране на парични
средства в особено големи размери, през границата на страната, която е
външна граница на ЕС, да предвижда по първото дело от една страна,
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга - и
наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението[1]. По следващите две
обединени дела, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер
на една пета от недекларираната парична сума в брой, да предвижда и
отнемането в полза на държавата предмета на престъплението, респ.
недекларираната парична сума[2].
Впоследствие през 2019 г.[3] във връзка с произнасянето по
горепосочените дела на Съда на ЕС е направено отново изменение в
санкционната част на чл.251, ал.1 от НК с предвидени наказания лишаване от
свобода до пет години или с глоба до една пета от стойността на
престъплението, като е отменена ал.2, свързана с отнемане предмета на
престъплението.
През 2023 г. е изменена основната материално правна норма в чл.251,
ал.1 от НК[4], която предвижда да не е изпълнено само задължението да се
декларират парични средства[5], пренасяни през границата на страната[6] и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, да се
наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба в размер на една пета от
6
стойността на предмета на престъплението, като се създава нова ал.2,
инкриминираща случаите, когато недекларираните средства се окаже, че са с
незаконен произход.
В настоящия случай към датата на инкриминираното деяние е
действащо последното изменение в санкционната част на разпоредбата на
чл.251, ал.1 от НК, съобразено с горепосочените произнасяния на Съда на ЕС.
А в диспозитива на повдигнатото обвинение е посочено изрично и
нарушението на актуалните разпоредби на чл. 10а, ал.2, ал.3, чл.10д, ал.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 от Валутния закон и съобразяването им с чл.3, §1, §2, б. от „а“ до
„з“ и §3 от Регламент /ЕС/2018/1762 на Европейския парламент и на Съвета от
23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза
или се изнасят от него, довели и до отмяната на предходния Регламент
/ЕО/1889/2015.
Вярно е, че в чл.3, §1 от Регламент /ЕС/2018/1762 е посочено
задължението да се декларира от всеки приносител на носените в него
парични средства пред компетентните органи на държавата – членка, през
която влиза или излиза от Съюза, но същевременно с това, той трябва да ги
предостави на тяхно разположение и контрол. В случая е налице заверена
декларация на осъденото лице при влизането му от Р * в *, като държава –
членка на ЕС за същите парични средства, но нито декларацията, нито
паричните средства са били предоставени на разположение за контрол
впоследствие на граничните власти в Р България. Още повече, че видно от
текста на заверената митническа декларация пред * власти, в нея не е спазено
изискването за попълване на задължителните данни по чл.3, §2, б. „а“ до „б“
от Регламента за собственика на паричните средства, предвидения получател,
икономическия произход на средствата, предназначението им и др. Тези
данни, съгласно следващия §3, трябва впоследствие да се предоставят и по
електронен път, съгласно специален формуляр за декларация, посочен в чл.16,
§1, б.“а“ от Регламента и при поискване да се предостави от лицето и заверено
копие от тази декларация. Но след като не са попълнени данните по §2 от
Регламента, очевидно е нямало как да се изпълни това изискване за тяхното
електронно удостоверяване в модул „ДПС“ с генериране на съответния номер
на декларацията, което да даде възможност за проверка в съвместната
информационна система от другите държави - членки на ЕС, при излизането
7
на лицето за трета страна, каквато се явява Р *, т.е. не са изпълнени от лицето
вменените актуални разпоредби на чл.10а, ал.2, ал.3 и чл.10д, ал.1 – ал.3 от
Валутния закон, които изрично посочват кога не са изпълнени изискванията за
деклариране на пренасяните парични средства в размер над 10 000 евро в
съответната им равностойност в левове. Неслучайно по този повод в чл.14 от
Регламента и чл.10а, ал.3, т.2 от Валутния закон е посочено изрично, че когато
на митническите органи не се предоставят въпросните средства, подлежащи
на митнически контрол, се счита, че не е изпълнено задължението за
деклариране.
В инкриминирания казус са налице предпоставките за реализиране на
наказателната отговорност на осъденото лице, защото освен обективните
признаци на деянието, изразяващи се в бездействието на дееца да декларира
инкриминираната валута пред надлежните митнически органи, налице е и
съзнателното му отношение към укриването й от митническия контрол.
Същият, при пристигането си на граничния пункт, въпреки поканата да
декларира носените стоки и ценности на разбираем език от митническите
инспектори, изобщо не е упоменал пред тях, че носи подобна валута,
декларирана преди това на влизане в Р *, макар и непълноценно, а дори нещо
повече, основната част от нея е била укрита на място под шофьорската
седалка и поставена в личния му багаж. Неслучайно се счита, че валутното
нарушение е съставомерно по чл.251 от НК, когато наред с неизпълнение на
изискванията на специалния закон и предметът му да е в големи размери,
същевременно трябва да е извършено умишлено, което да е обективирано с
бездействието на дееца[7].
Следователно деянието, за което обв. Р. Н. в актуалната редакция на
чл.251, ал.1 от НК е бил осъден с одобреното от съда споразумение по НОХД
№ 11/2024 г. на РС – Свиленград, не е в нарушение на изискванията за
приложимия материален закон.
Не са допуснати нарушения и на процесуалния закон.
Съдът не е следвало да упражнява правомощията си по чл.382, ал.5 от
НПК като предложи промяна в споразумението, съобразявайки чл.14 от
Регламента, да не приложи националната правна разпоредба на чл.251, ал.1 от
НК в действащата й редакция и да наложи само едно от двете кумулативно
предвидени наказания, а при несъгласие на обвинението – да откаже да одобри
8
споразумението, защото подобна възможност в националното ни право е
невъзможна. Чл.14 от Регламента дава възможност на всяка държава - членка
да въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране на придружени парични средства по чл.3, като указва, че същите
следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Този въпрос по
отношение на разпоредбите на чл.251, ал.1 и ал.2 от НК в предходните им
редакции е бил поставян и решен от Съда на ЕС по дела С-707/17; С-335/18 и
С-336/18, като е довел до последната промяна на основния престъпен състав и
предвидените санкционни последици.
А възможността по чл.486, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.485 от НПК и чл.267 от
ДФЕС да се отправи отново до Съда на Европейския съюз преюдиционално
запитване за тълкуване на нормата на чл.14 от Регламента, във връзка с чл.49,
§3 от Хартата и чл.65 от ДФЕС, ако се прецени че предходните решения
касаещи разпоредбата на чл.251 от НК не са съобразени в настоящата й
редакция, е въпрос на индивидуална преценка от съдията-докладчик, пред
когото делото е висящо[8].
Нямало е пречка да се отправи подобно искане и от страните, съгласно
чл.486, ал.1, пр.2 от НПК, като съдът е задължен да се произнесе с
определение. По този повод прави впечатление и обстоятелството, че единият
от защитниците на осъдения – адв. Б., въпреки че е взел участие при
подписването на процесното споразумение, предмет на производството по
възобновяване, не се е възползвал от тази възможност пред РС – Свиленград,
въпреки което претендира за допуснато съществено процесуално нарушение,
поради ограничено право на защита на обвиняемия.
В този смисъл по делото не са били допуснати визираните в искането
нарушения на материалния и процесуалния закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК, които да дават основание за възобновяване на наказателното дело и
отмяна на атакуваното определение за одобряване на споразумение.
Водим от изложените съображения, Пловдивският апелативен съд,
[1] За предвидените в чл.251 от НК с изменението с ДВ бр. 74/2015 г. наказания.
[2] За предвидените в чл.251 от НК с изменението с ДВ бр. 101/2017 г. наказания.
[3] Изм. и отм. с ДВ 83/22.10.2019 г.
[4] Изм. с ДВ бр.82/29.09.2023 г.
9
[5] Вж. Р № 24/10.01.2024 г. по н.д. № 878/2023 г., I н. о. на ВКС.
[6] Забележка, вече е без значение, дали е външна или вътрешна граница на ЕС.
[7] Вж. Р № 343/28.06.2010 г. по н.д. № 281/2010 г.; Р № 60/23.03.2016 г. по н.д. № 198/2016 г., двете на III н. о. на
ВКС.
[8] Вж. Р № 195/17.02.2021 г. по н. д. № 892/2020 г. на II н. о. на ВКС.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Н., подадено чрез
неговите защитници за възобновяване на НОХД № 11/2024 г., по опис на
Районен съд – Свиленград и отмяна на постановеното по него протоколно
определение за одобряване на споразумение от 05.01.2024 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10