Р Е
Ш Е Н
И Е
№138
гр. Пирдоп, 27.10.2017 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на двадесет
и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 247 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на „И.” /с предишно наименование „Б.” ООД/ с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „ 9”, бл. 963, ет. 1, офис
11, представлявано от Д. В. Д. чрез адв.Д.М., ЕГН **********, Пернишка
адвокатска колегия, с адрес: гр.П., ул. „” № 46, ет. 2, офис 6 А срещу Г.П.Р.,
с ЕГН **********,***. Ищецът твърди в исковата молба, че на 22.12.2015 г.
ответницата Г.П.Р., ЕГН: ********** като издател на процесната Запис на заповед
се е задължила безусловно и без протест да заплати на „Б.” ООД, (с ново
наименование „И.”), ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „
9”, блок 963, ет. 1, офис 11 сумата в размер на 3 822,42 евро срещу
представяне. Съгласно Записа на заповед същият е платим на падеж - 25.01.2016
г. Ищецът твърди в исковата молба, че с оглед на изискуемо, но непогасено
вземане и след настъпване на падежната дата по гореописания Запис на заповед
подали Заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист срещу ответницата за цялата остатъчна дължима
сума в размер на 3 663,16 евро на основание Записа на заповед. Искането им било
уважено от Съда и била издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен
лист по ч.г.д. № 376/2016 г. по описа на PC-Пирдоп,
с която ответницата е осъдена да им заплати сумата 3 663,16 евро, главница по
Запис на заповед от 22.12.2015 г., с падеж 25.01.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 823, 29 лева, разноски по делото. Ищецът твърди в исковата
молба, че срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение е подадено
възражение от страна на длъжника Г.Р.. Твърди, че в изложението към своето
възражение ответницата не е изложила никакви същински възражения за недължимост
на вземането. Ищецът твърди в исковата молба, че Записът на заповед е
едностранна сделка с абстрактен
характер, по силата на която едно лице обещава безусловно да плати на падежа определена
сума на друго лице - чл. 465 ТЗ. Твърди, че в настоящия случай Г.П.Р. в
качеството си на издател се е задължила по описания Запис на заповед, но не е
изпълнила задължението си по менителничния ефект и остава да дължи на „Б."
ООД, (с ново наименование „И."), ЕИК: *** сумата в размер на 3 663,16
евро. Основанието, на което искат да бъде издадена Заповед за незабавно
изпълнение е издаден от Г.П.Р. Запис на заповед от дата 22.12.2015 г. за сума в
размер на 3822, 42 евро в полза „Б." ООД, (с ново наименование „И.".
Горепосочения Запис на заповед съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.
535 от ТЗ, което го прави редовен от външна страна документ по смисъла на чл.
417, т.9 от ГПК, удостоверяващ ликвидно и изискуемо вземане. На основание чл.
486, ал.1, т.4 от ТЗ когато падежът на менителницата /в това число запис на
заповед/ е на точно определен ден, не са необходими допълнителни волеизявления
от страна на кредитора. В ценната книга е озаглавена „Запис на заповед”, но и в
текста на същата се съдържа наименованието „Запис на заповед”. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума-3822, 42 евро.
Записът на заповед съдържа точно определена падежна дата - 25.01.2016г, дата и
място на издаване - 22.12.2015 г. в гр. С., ж.к „ 9”, бл.963, ет.1, офис 11,
място на плащане - гр. С., ж.к. „ 9”, бл.963, ет. 1, офис 11, в полза на кого
трябва да се плати и разбира се подпис на издателя. Ищецът твърди в исковата
молба, че процесната запис на заповед е издадена без протест, което
обстоятелство изключва задължение за кредитора да предявява за плащане записа
на заповед. В самата ценна книга точно е посочен падежа на паричното
задължение. След неговото настъпване и липса на плащане от страна на издателя,
кредитора разполага с правна възможност да се снабди с изпълнителен лист без да
е необходимо да предприема никакви други действия по евентуалното му
предявяване. От друга страна записа на заповед съдържа писмено безусловно
обещание за заплащане на точно определена парична сума. В записа на заповед е
посочено, че при липса на плащане на конкретно посочената в записа на заповед
сума /за която издателят е безусловно поел задължение да заплати/ „Б.” ООД /с
настоящо наименование „И.”/ има право да се снабди с изпълнителен лист. Ищецът
твърди в исковата молба, че Записа на заповед е издаден с обезпечителна цел
относно сключен Договор за заем между страните. На 22.12.2015г в гр. С. между „Б."
ООД, ЕИК: *** и Г.П.Р. е сключен Договор за заем, котйто договор е с нотариална
заверка на подписите и съдържанието. Ищецът твърди в исковата молба, че въз
основа на Договора за заем /потребителски кредит/, чиито форма и съдържание
удовлетворяват императивните изисквания на приложимия в настоящата хипотеза
Закон за потребителския кредит, сключилите го правни субекти са взаимно
обвързани от валидно облигационно правоотношение по заем за потребление, по
което представляваното от мен дружество, превеждайки заемната сума по сметка на
кредитополучателя, съгласно Удостоверение за изпълнение неразделна част от
договора, се легитимира като изправна страна и е изпълнило задължението си по
горепосочения Договор. Визираната облигационна връзка генерира за
заемополучателя задължение за погасяване на кредита чрез периодични ежемесечни
вноски, дължими в размер и срокове, фиксирани в погасителния план - неразделна
част от договора. С подписване на материализиращото го писмено съглашение,
заемателят е обективирал безусловното си съгласие с всички негови клаузи, като
съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Съгласно чл.3.3 от договор за кредит заемополучателят е
длъжен да извършва онези плащания -главница по кредита, ведно с договорената
лихва включително такси или други разходи, конто са включени в условията на
сключения договор за потребителски кредит. Потребителят се е договорил на
свободен пазар, като сам е избрал с кой от участниците в него да договаря.
Договорът е сключен при наличие на ясно разписани условия за цялата сума.
Заемополучателката е била запозната с условията на договора, като на същата и е
предоставена преддоговорна информация, за което обстоятелство е положила и
своят подпис.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 2, раздел V „Забава. Предсрочна
изискуемост" от Договора за заем, вземането става едностранно предсрочно
изискуемо без да е необходимо уведомление или покана от страна на „Б." ООД
/с настоящо наименование „И."/ в случай, че не е погасена една месечна
вноска /чл. 2 , т. 1, раздел V/. Предсрочната изискуемост е право
на кредитора реципрочно на правото на заемополучателя да се откаже от договора
/право визирано в т. 4.77 като в 14- дневен срок от подписване на договора може
да върне единствено главницата по него. Заемополучателят също така разполага и
с предоставената му съгласно т. 4.4. от договора възможност да извърши предсрочно
погасяване на кредита. Ищецът твърди в исковата молба,
че в настоящият казус обаче заемополучателката е преустановила плащанията по
договора за заем след втората ежемесечена вноска и е преустановила всякакви
възможности за контакт с нея от страна на дружеството. Ищецът
твърди в исковата молба, че след подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, съгласно
вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията „Б.” ООД е преименувано
на „И.” ООД. Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър
с ЕИК: ***. Представил е Удостоверение за актуално състояние, от което е видна
вписаната промяна. Ищецът моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 422 ГПК, да постанови решение, с което да установи, че ответникът
по делото им дължи сума в размер на 3 663, 16 евро главница, представляваща
незаплатена сума по Запис на заповед, ведно със законната лихва върху нея от
момента на подаване на заявлението /27.07.2016 г./ по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и всички съдебни разноски в
заповедното производство в общ размер на 823,29 лв., както и в настоящото
производство, в това число възнаграждение за процесуално представителство -
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание не сеявява, не се представлява, ангажира писмено
становище с представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвал от правото си да даде писмен
отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени
искания. Ответникът
заявява в писмения отговор, че оспорва исковата претенция както по основание,
така и по размер. Ответникът заявява в писмения отговор, че оспорва
представеното копие от запис на заповед в цялост, с оглед заявеното в становище
от страна на ищеца, че ще се ползва от тях и приложени същите в оригинал, в
с.з. е открита процедура по оспорването им, като същото не е доказано. В
съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява, не ангажира
доказателства.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети Запис на заповед от 22.12.2015 г.
в оригинал, Удостоверение за актуално състояние на „И.” /с предишно наименование „Б.”
ООД/ с ЕИК *** приложено
е ч.гр.д.№ 376/2016 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №395/29.07.2016
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска на ищеца „И.” /с предишно
наименование „Б.” ООД/ с ЕИК *** с правно основание по чл.422,
вр.чл.415 ГПК е предявен срещу ответника
Г.П.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, в установения едномесечен срок от
подаденото от ответника възражение.
От приетата по делото ССчЕ и изслушано по
нея вещо лице в с.з. се установява, че Г.П.Р. с ЕГН **********, е подписала индивидуален договор за заем SO-1732 / 22.12.2015 година / от лист
9 до лист 15 по делото/. Към индивидуалния договор за заем SO-1732 / 22.12.2015
година и погасителен план - приложение 1 от лист 16 до лист 17 по делото/. По сметка BG72UNCR70001522496903 на Г.П.Р.
е преведена сума в размер на 1464.00 лева на 22.12.2015 година. В.л. установява, че Г.П.Р. е подписала Запис на заповед без
протест за сумата от 3822.42 EUR /три хиляди осемстотин двадесет и две евро
четиресет и два евроцента/. Падежът
на паричното задължение е на 25.01.2016 година /лист 45 от делото/. С платежно нареждане по сметката на Б.
BGUNCR70001516285493 на 27.01.2016 година Г.П.Р. е превела вноска по договор в
размер на 156. 00 лева. С
платежно нареждане по сметката на Б. BGUNCR70001516285493 на 24.02.2016 година Г.П.Р.
е превела вноска по договор в размер на 155.75 лева. 156.00 лева+ 155.78 лева = 311.75 лева: 1.9558 =
159.39 EUR 3822.42 EUR - 159.39 EUR
= 3663.03 EUR. В.л. установява в заключението, че Г.П.Р. дължи сума в размер на 3663.03 EUR във
връзка с подписана Запис на заповед без протест за сумата от 3822.42 EUR, като в съдебно заседание в.л.
установява, че заплатените суми касаят сключения договор между страните. Настоящият
съдебен състав кредитира така даденото заключение на в.л. като обективно,
безпристрастно и пълно.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
В настоящия случай ищецът – ответник по въззивната
жалба, претендира парично вземане, основано на задължение по запис на заповед.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцовото
дружество е следвало да установи, че спорното право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало
менителнично правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и
настъпване на изискуемостта на вземането. Поемателят има процесуално задължение
(доказателствената тежест) само и единствено да представи валиден менителничен
ефект. Ответникът
е следвало да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането.Записът на заповед е абсолютна сделка по силата на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ,
като е уреден в чл. 535 и сл. ТЗ. По отношение записа на заповед се прилагат и
разпоредбите на менителницата, доколкото са съвместими с естеството му, тъй
като и менителниците, и записът на заповед са менителнични ефекти. Те имат
обезпечителна, кредитна и гаранционна функция. Записът на заповед, разгледан в
аспекта на сделка, представлява
едностранна, абстрактна и формална такава. Сделката е едностранна, защото се
поема задължение само от едната страна, формална е, защото, ако липсва някой от
законоустановените реквизите в чл. 535 ТЗ, документът не е такъв от същия вид.
Сделката е абстрактна, тъй като основанието й е без правно значение - за
действителността на сделката не е необходимо да има кауза. Въпреки това
издаването на записа на заповед е свързано със съществуващо каузално
правоотношение – това правоотношение,
което обуславя издаването на ценната книга – продажба с отложено плащане, изработка,
заем, кредит, лизинг и т. н., което от своя страна произтича от гаранционното
предназначение на записа на заповед. Ответникът би могъл да противопостави на
кредитора /взискателя/ два вида възражения, а именно: 1/. обективни възражения,
а именно абсолютни, основаващи се на самия запис на заповед, които са израз на
абстрактния характер на менителничната сделка, и които действат абсолютно,
спрямо всички – такива, относно формата и задължителните реквизити на записа на
заповед като условие за действителност на сделката, липсата на легитимация на
приносителя, извършено плащане, довело до цялостно/частично погасяване на
задължението и пр., и относителни, които касаят пороци във волята на
задълженото лице /свързани са с унищожаемост на менителничното волеизявление/;
и 2/. лични /субективни/ възражения, които се основават на вътрешни каузални
правоотношения на длъжника и кредитора по записа на заповед. В настоящия случай ответникът е навел
възражения, които се основават на вътрешни каузални правоотношения на длъжника
и кредитора по записа на заповед. За да
има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя валидността на менителничния ефект. Според нормата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и
да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието “запис на заповед”, както
в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати
определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати,
дата и място на издаване, подпис на издател. В случая всички реквизити са
налице. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав
намира, че следва да признае за установено, че ответникът Г.П.Р., ЕГН **********,
дължи на ищеца „И.” /с предишно
наименование „Б.” ООД/ с ЕИК *** сума в размер на 3 663, 16 евро главница,
представляваща незаплатена сума по Запис на заповед от 22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
нея от момента на подаване на заявлението /27.07.2016 г./ по чл. 417 от ГПК, до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски е
невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника Г.П.Р. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане на
иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „И.” /с предишно наименование „Б.”
ООД/ с ЕИК *** съобразно
приложените доказателства по делото, а именно приложен списък на същите по
чл.80 ГПК, следва да бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските,
направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 376/2016 г. по описа
на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
Г.П.Р. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца „И.” /с предишно наименование „Б.”
ООД/ с ЕИК *** общо
разноски в размер на 1 966,58 лева.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ответника Г.П.Р.
с ЕГН **********, че
дължи на ищеца „И.” /с предишно наименование „Б.” ООД/ с ЕИК ***
сума в размер на 3 663,16 евро главница, представляваща незаплатена
сума по Запис на заповед от 22.12.2015
г., ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на заявлението
/27.07.2016 г. по ч.гр.д. №376/2016г. по описа на Районен
съд-Пирдоп/ по чл. 417 от ГПК, до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА „Г.П.Р. с ЕГН ********** да заплати на „И.” /с предишно
наименование „Б.” ООД/ с ЕИК *** общо
разноски в размер на 1 966,58 лева,
от които 1 143,29 лв.-разноски по
настоящото производство и 823,29 лв.-разноски по ч.гр.д.№376/2016 г. по описа
на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ