Решение по дело №599/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Л. А. П., [ЕГН] с постоянен адрес в [населено място], бул.“25-ти септември“ № 23, вх. Б, ет. 4, ап. 12 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1717-000236/ 11.10.2023 г., издадена от Р.П. - началник сектор при ОДМВР – Добрич, 01 РУ Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)“ със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Оспорва съдържанието на съставения АУАН, като твърди, че е бил спрян за проверка в 5 часа на 11.10.2023г. след посоченото време в акта. Оспорва наличието на материално правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, като излага твърдение, че не е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Твърди, че никой не му е предлагал да даде кръвна проба , нито да го придружи да даде кръвна проба. Това разбрал една когато са му връчили обжалваната заповед. По тези съображения счита заповедта незаконосъобразна, моли тя да бъде отменена и да му се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, прави искане за отмяна на заповедта по причина, че събраните доказателства сочат, че П. не бил извършил вмененото му нарушение. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – Р. П. – началник сектор към ОДМВР – Добрич чрез гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен оспорва жалбата. Счита а недоказани твърденията на жалбоподателя, че талонът за медицинско изследване е бил връчен едва с връчване на заповедта на следващия ден. При отхвърляне на жалбата моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена от адресата на заповедта в законоустановения 14-дневен срок. Заповедта е връчена на 11.10.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена на 25.10.2023 г.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия AД № 202622 от 11.10.2023 г. (л.12), с който длъжностно лице от ОДМВР – Добрич установило, че на 11.10.2023 г. около 01:25 ч. в [населено място], по бул. „25-ти септември“ на кръстовището с [улица], посока [населено място], като водач на МПС Мерцедес МЛ-320 с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, жалбоподателят П. не изпълнил указанията на длъжностното лице да бъде тестван / изследван за алкохол с техническо средство Алко тест Дрегер -7510 с фабричен номер ARDN-0079. Издаден му е Талон за изследване № 101833 от 11.10.2023 г. Като доказателства са иззети Driving licence № EA67467152, издадено от К. В. и впоследствие представеното българско СУМПС [номер], валидно до 27.09.2032 г., категории АМ, В1, В. Попълнен е Протокол за доброволно предаване на 11.10.2023 г. и на същата дата жалбоподателят подписал съставения му за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение от 11.10.2023 г. Видно от Талон за изследване №101883 актосъставителят Е. П. указал на жалбоподателя Л. П. да се яви в ЦСМП – Добрич до 45 мин. за медицинско химическо изследване. Връчването на талона се извършило в 03,30 ч. на 11.10.2023 г., което е удостоверено с подписа на П..

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства от ОДМВР – Добрич: справка от проверка в Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР, съдържаща информация за местоположението на служебен автомобил с рег. № [рег. номер] за времето от 00.00 ч. до 06.00 ч. на 11.10.2023 г. (л.41-46), справка рег. №3286р-20930 от 25.04.2023 г. за проверка за годност от Лаборатория за проверка на анализатори (л.48), предходен и последващ издаден талон за медицинско и химическо изследване с № 101882 и № 101884.

От съдържанието на справката се установява, че за времето от 01.48 ч. до 03.33 ч. полицейският автомобил е в престой на кръстовището на бул. „25-ти септември“ с [улица], което е онагледено и с екранна снимка (л.45).

Справка рег. №3286р-20930 от 25.04.2023 г. от представените от ОДМВР – Добрич в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скорострометри“ сочи, че Дрегер 7510, фабр № ARDN-0079 е с дата на проверка 19.04.2023 г. и е срока на валидност от 6 месеца,

От обясненията на жалбоподателя Л. П., дадени в съдебно заседание на 27.02.2024 г. се разбира, че при проверката оставил „всичко, пари и други неща“ на предния капак на автомобила, казал за двете книжки и необходимостта от тях. По отношение на направения на място тест заявил: „Искаха да ми направят тест за алкохол, два или три пъти сменяха отпред пластмасата на Дрегера, надувах нищо не отчете. Дадоха ми два документа, които трябваше да разпиша и ми казаха, че на другия ден в 11 часа трябва да отида в Първо РУ да получава някакъв документ.“ Твърди, че талона за изследване му бил връчен на 11.10.2023 г. в 11 часа и след като отишъл в болницата, го отпратили, защото е минало много време от това, което е записано в талона 3 часа и нещо, при което нямало как да даде кръв за анализ. П. отишъл в друга лаборатория. По причина, че и друг път е бил тестван за алкохол, сметнал, че устройството, било повредено. Заявява, че не е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.Заявява, че вечерта, когато бил спрян, му дали два документа за подпис, единият за отнемане на СУМПС, а на обяд на другия ден му бил връчен талон за изследване и още един документ.

От свидетелските показания на актосъставителя Е. И. П. се установява, че полицейските служители спрели процесното МПС, управлявано от жалбоподателя Л. П. около 1,25 ч. на 11.10.2023 г. и след като усетили, че водачът лъха на алкохол, искали да го изпробват за алкохол, но същият отказал. При проверка редовността на документите, лицето представило СУМПС, издадено от друга държава, а по-късно се оказало, че разполага и с българско СУМПС. Справката за валидността на двете СУМПС отнела доста време. Според П., водачът се колебаел дали да направи теста или да не го направи. При дадена възможност направил няколко неуспешни опита, при които не издишал необходимия въздух в апарата. Същият свидетел заявява, че от 1,30 ч. до 3,00 ч. били на място и чакали дежурният да направи проверка на двете свидетелства. Пробата за алкохол била направена в началото на проверката, а талонът бил издаден и оформен в края на този престой, около 3,30 ч., т.е. до 4,15 ч. трябвало да се яви да даде кръвна проба в ЦСМП.

Другият свидетел, участвал в проверката, Й. С. К. поискал документите от П. и докато последният му подавал английското свидетелство за управление на МПС, написано на чужд език, от тефтерчето с документи се видяло и българско свидетелство, което също било поискано и доброволно предадено за проверка. При разговора с водача, се усетил мирис на алкохол, същият казал, че е пил 1 или 2 бири. От показанията на свидетеля К. става ясно, че полицаите искали да пробват водача с Дрегер, но той не издишал достатъчно въздух, пробвал така един-два пъти и после отказал. Първоначално издали талон за медицинско изследване с един час, на тъй като проверката на двете свидетелства – дали някое от тях не е фалшиво, отнела повече време, се позабавили и му издали талона с часа, в който приключила проверката, след като П. съставил АУАН. Свидетелят К. заявява категорично, че проверяващите обяснили на П. къде трябва да отиде, за да даде кръв, това се обяснява на всички.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и обективни и кореспондиращи с останалите обстоятелства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, упълномощен със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Добрич.

Спазени са изискванията за форма на акта. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта – чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия AД № 202622 от 11.10.2023 г. (л.12), описание на констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието: не изпълнява указанията на длъжностно лице да бъде тестван/изследван за алкохол с техническо средство Алко тест Дрегер -7510 с фабричен номер ARDN-0079.

Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Напротив допълнително събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства категорично сочат, че процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед не са допуснати. Проверката е продължила по-дълго от обичайното, тъй като се е извършвала справка за валидността на издадените на жалбоподателя свидетелства за управление на МПС, българско и английско. Именно затова на издадения талон за медицинско изследване на кръвта е вписан часът 3,30, която проверката започнала в 1,25 часа на 11.10.2023 г. е приключила.

Съдът приема за установено, че в момента на приключване на проверката на жалбоподателя са били връчени два документа, както той самият заявява и те са съставения му АУАН и талонът за медицинско изследване. Впоследствие е била връчена и заповедта.

Събраните по делото доказателства категорично сочат и че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол в качеството си на водач на МПС.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а неизпълнението на това задължение с което се възпрепятства извършването на проверката, по силата на ал. 2 се приема за отказ на лицето.

В случая от свидетелските показания и от обясненията на водача се изяснява, че опитите на П. да издиша достатъчно количество въздух в техническото средство са били неуспешни, поради което съдът приема, че е налице отказ от тестване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на място. Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото няма приобщени други гласни или писмени доказателства, които да сочат изпълнение на предписанието, дадено от полицейските органи с Талон за изследване № 101883, т.е. жалбоподателят Л. П. не се е явил в указаното време да даде кръвна проба. Правилно и законосъобразно административният орган е преценил наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“от ЗДвП.

Предвид липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Основателна е претенцията на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Добрич, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. А. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1717-000236/ 11.10.2023 г., издадена от Р.П., началник сектор при ОД на МВР – Добрич, 01 РУ Добрич.

ОСЪЖДА Л. А. П., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР-Добрич сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.