№ 1330
гр. Велико Търново, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЯВОР Д.ОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР Д.ОВ Гражданско дело №
20244110104259 по описа за 2024 година
Ищецът М. Н. М. чрез пълномощника си адвокат К. М. излага в исковата си молба, че
поради трудова злополука при ответника от 24.07.2024г., по повод на изпълнение на
трудовите си функции е получил счупване на външния /латерален/ малеолус на десния
глезен, от което претърпял неимуществени вреди. На 25.7.2024г. му била извършена
операция в МБЛ „Ст.Черкезов“ гр.В.Търново, като бил изписан на 30.07.2024т. с болничен
37 дни. На 30.09.24г. бил издаден болничен от болница Св.Петка гр. Плевен за още 30 дни.
На 18.10.24г. бил издаден болничен от болницата в гр.В.Търново. Наложила се втора
хоспитализация на 16.10.2024г. и след курс рехабилитация бил изписан на 23.10.2024г. Бил
му издаден болничен за още 28 дни. На 28.11.2024г. бил издаден още един болничен лист.
Придвижвал се с патерици и имал оток на десиня глезен. Изпитал болки и страдания и стрес,
както и психически страдания – страх от усложняване на травмата и ампутация. Претендира
обезщетение за неимуществени вреди от страна на работодателя в размер на 70000 лв., със
законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като претенцията е с
правно основание чл.200 и следващи КТ.
Ответникът „Стикра“ ЕООД с.Поликраище, чрез пълномощника си адвокат Й. Й. не
оспорва наличието на трудовата злополука на 24.07.2024г. с произтеклите вреди от нея.
Твърди, че преди ищеца е бил предупраждаван заради неотгонворното си поведение към
работата и идване в нетрезво състояние. На 24.07.2024г. ищецът работел с работника П.П. и
по време на почивката от 10.15ч. до 10.30 ч. спрели работа. П. отишъл да си вземе кафе и
като се върнал заварил ищеца М. седнал на пода с металния профил на крака му. М. обяснил
на П., че през врама на почивката решил сам да завърти металния профил, но го е изпуснал
на крака си върху работната обувка. Ответникът твърди, че оказал на работника
1
необходимата грижа при лечението му чрез управителя П.К. и техническия секретар Р.П.,
заплатил и дължимите от М. суми за здравноосигурителни вноски от 1208.80 лв., за
болничен престой и за болнични консумативи и материали. След последния облничен лист
ищеца влязъл в затвора за излежаване на присъда – по информация на майка му. Поради
това и на 13.12.2024г. трудовият договор на ищеца бил прекратен. Ответникът тъврди, че
след решението на ОС Габрово по ВНОХД № 62/2024г., издадено на 23.7.2024г., с което била
потвърдена присъда 1г. и 6 мес. лишаване от свобода, ищецът се е самонаранил умишлено
на 24.7.2024г., за да може да избегне влизането в затвора. Мори съда да отхвърли изцяло
иска или евентуално искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата от 10000
лв. до пълния предявен размер от 70000 лв., като неоснователен и недоказан.
Третото лице –помагач „ЕВРОИНС“ АД гр.София счита привличането му за
недопустимо, поради липса на интерес. Оспорва иска кано неоснователен и недоказан.
Ответникът „Стикра“ ЕООД предявява насрещен иск против ищеца М. Н. М. с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 1208.80 лв., направени разходи за
възстановаване на здравноосигурителни права на ищеца, с която сума същият се е обогатил
за сметка на ответника, със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на
сумата.
Ищецът М. М. в отговора си оспорва предявения насрещен иск, като твърди, че
сумата била платена от Р.М.П., на нея я дължал и само тя можело да си я търси за плащане
обратно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите
доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Към 24.07.2024 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното
дружество, като е заемал длъжността “***”. От приложената по делото декларация за
трудова злополука № 2 от 25.07.2024 г., че на 24.07.2024 г. в 10.30 ч. при самоволно
преместване на метален детайл, без да изчака помощ от колега, ищецът е претърпял
злополука, като падналия метален детайл счупва крака на работника
От представената медицинска документация се установява, че ищецът е бил в
болничен от 30.07.2024г. за общо 37 дни, поради оперативно лечение на фрактура на дясна
глезенна става. Болничният е продължен до 28.9.2024г., до 28.10.2024г. и до 12.11.2024г.,
като последният е до 12.12.2024г.
За изясняване характера на телесните увреждания, времетраенето на лечението и
оздравителния период, по делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице дава заключение, че М. Н. М. е получил следните травматични увреждания:
Закрито счупване на външния глезен/малеолус/на дясната подбедрица и закрито счупване на
втора метатарзална кост на дясното ходило. Оказана своевременна специализирана
медицинска помощ-настанен на лечение в отд.по ортопедия и травматология при
МОБАЛ"Д-р Ст.Черкезов" АД гр.В.Търново,където на 25.07.2024год. е извършено открито
2
наместване-метална остеосинтеза на външния/латерален/малеол/глезен/ на дясната
подбедрица. Изписан на 30.07.2024год.
Ha 16.10.2024год. е приет на лечение в отд.по физиотерапия и рехабилитация при
MOБAЛ"Д-р Ст.Черкезов"АД гр.В.Търново, където след проведена рехабилитация е
изписан от отделението на 23.10.2024год. Проведени са амбулаторни прегледи със
специалисти-ортопед и физиотерапевт, относно оплаквания от травмите, които е претърпял
пострадалият,с провеждането на физиотерапевтични курсове на лечение. Представени ca
копия oт издадени болнични листи за временна нетрудоспособност от 24.07.2024год. до
12.12.2024год. общо зa 155дни нa името нa пострадалият М..
Според вещото лице, констатираните травми отговарят и са в пряка и непосредствена
причинна връзка с настьпилият инцидент на 24.07.2024год. от пострадалият М., при и по
време на работа-падане и затискане с метален предмет в областта на долния крак с немалка
сила нa действие, довел и причинил констатираните наранявания,изключвайки друго
време,място и начин на тяхното получаване извън спучилото ce. Получените наранявания от
пострадалият при инцидента на 24.07.2024год. от представената медицинска документация
за проведено оперативно и домашно-амбулаторно лечение, определят възстановително
оздравителния процес в рамките на 5 /пет/ месеца, при правилен възстановително
оздравителен процес. Възстановително оздравителния процес от причинените травми се
очаква, след проведено оперативно и рехабилитационно лечение, да възстанови опорно
двигателната функция на долния десен крайник, със затихване и отзвучаване на
субективното усещане от периодичните оппаквания на болки в увредената зона,с
възстановяване на общия клиничен статус на неговото здраве и функционална активност на
движенията на крайника.
Свидетелката Е.С. – майка на ищеца, посочва, че след счупването на крака му, синът
й изпитвал силни болки, като се наложило да взема болкоуспокояващи лекарства. Ходила с
него в болницата на превръзки. От декември 2024г. М. М. бил в затвора.
Свидетелят И.К. – управител на ответната фирма, сочи на грижите за ищеца от
работодателя му след инцидента. Колегите му се съмнявали, че ищецът умишлено си
контузил крака, за да не влиза в затвора – казал бил „Всичко друго ще направя, но в затвора
няма да вляза“. Свидетелят потвърждава, че здравните осигуровки на ищеца били заплатени
от работодателя му, тъй като в болницата казали, ме М. нама осигуровки.
От месец декември 2024г. ищецът М. М. изтърпява наказание лишаване от свобода по
присъда №2 от 30.1.2024г. по НОХД № 84/2023г. на РС Дряново.
Представена е разписка за извършено плащане на 24.7.2024г. от сметка на Р.М.П. към
НОИ на сумата 1208.80 лв., за дължими здравноосигурителни вноски на М. Н. М..
Представена е и застрахователна полица № 04400100039703 за сключена застраховка
„трудова злополука“ между „Евроинс“ АД и „Стикра“ ЕООД.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ – за присъждане на обезщетение за
3
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука. Безспорно се установи
по делото трудовоправната връзка между ищеца и ответника, настъпването на злополука на
24.07.2024 г., имаща характер на трудова такава и причиняването на неимуществени вреди,
изразяващи се претърпяване на болки и страдания, и увреда във функцията на долния десен
крайник в подбедрицата с възстановителен период от около 5 месеца. Механизмът на
настъпване на увреждането е изяснен напълно по делото. Същият подробно е описан в
протокола и декларацията за трудова злополука, в медицинската документация, и не се
оспорва от страните. Естеството на причинените физически увреждания се установи от
медицинските документи и заключението на вещото лице, като последното дава изводите си
на специалист за продължителността на оздравителния процес и крайните последици от
злополуката. Съдът кредитира дадените заключения като компетентни и обосновани, годни
въз основа на тях да бъдат формирани изводите на съда.
Съдът счита, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ за
ангажиране отговорността на работодателя за репариране на причинените неимуществени
вреди на ищеца. С цитираната правна норма за разлика от отговорността на предприятията
по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД е възприет принципът на безвиновната
отговорност на предприятието за вреди при трудова злополука и професионално заболяване,
причинила временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, независимо
дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването им.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост, като се
изхожда от съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, касаещи преживяните от
ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния период, самата форма на
лечение, последиците от увреждането за бъдещото здравословно състояние и др. В
настоящия правен спор е установено, че е оздравителния период на счупването на петната
кост на ищеца е било повече от 5 месеца, през който период същия е изпитвал силни болки,
както и е бил в невъзможност да се движи без патерици. Следва да се има предвид както
възрастта на ищеца, който е в трудоспособна възраст, така и обстоятелството, че от декември
месец 2024г. е в затвора, където изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 6
месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на 30000 лв. е
справедливо такова, и от естество да овъзмезди претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
Причинените неимуществени вреди на ищеца подлежат на обезщетяване, като
определянето на размера на обезщетението е предпоставено от произнасяне по
възражението на ответника за съпричиняване с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Приема се, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
4
безопасност. Следователно при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание, както и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Доказването на грубата небрежност
е в тежест на работодателя, тъй като той е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ.
В настоящия случай ответникът - работодател представя доказателства в подкрепа на
твърдението, че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на инцидента. Тези
доказателства се съдържат както в обясненията на ищеца, така и в декларацията за
трудовата злополука. В същите се установява, че от една страна работникът М. Н. М.
самоволно е решил да премести металния детайл, без да изчака помощ от колега, а от друга
– не е съобразил инструктажа, изискващ тежки детайли да се преместват от поне двама
работника. Или, работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати.
При комплексната оценка на тези обективни фактори, допринесли за настъпване на
инцидента, съдът намира, че обективния принос на пострадалия е в размер на 60 %, с
колкото следва да бъде намалено дължимото обезщетение. Съдът мотивира по-големия
процент съпричиняване от работника с категоричните данни по делото липсата на каквото и
да било старание и внимание при извършване на работата, както и абсолютното
неглижилане на правилата за безопасност от страна на М. М., които са в пряка причинна
връзка с настъпилите телесни увреждания за работника.
С оглед на изложеното, съдът определя дължимото от ответника на ищеца
обезщетение на 12000 лв. Именно до този размер следва да бъде уважен предявеният от
ищеца иск, като сумата му се присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 24.07.2024 г. до окончателното изплащане. За разликата до
пълния претендиран размер от 70000 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Не се събраха доказателства за изплатено на ищеца застрахователно обезщетение
за неимуществените вреди от трудовата злополука, поради което и липсва основание за
намаляване на дължимото от ответника обезщетение на основание чл.200, ал.4 от КТ.
Предявеният иск от „Стикра“ ЕООД против М. Н. М. с правно основание чл.59 от
ЗЗД, е основателен. По делото се доказа заплащането от ищеца на сумата 1208.80 лв. за
здравноосигурителните вноски, дължими от М. М.. Сумата е заплатена от служител на
„Стикра“ ЕООД и за сметка на дружеството.
На първо място, липсва основание – липсва правоотношение, реализация на което се
явява настъпилото имуществено разместване. По този начин е настъпило обедняване в
патримониума на ищеца и съответстващо негативно обогатяване /спестени разходи/ у
ответника. На следващо място безспорно се установи наличието на причинно-следствена
връзка между тези два резултата. Освен това, съдът съобрази, че за да бъде уважен иска по
чл. 59 от ЗЗД трябва да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия и да е
установено, че обедняването на ищцата и обогатяването на ответниците произтича от един и
същ факт или от обща група факти. При това неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
5
обедняването. Тъй като по делото се доказа еднаквостта на тези две величини, ответникът
М. М. ще следва да бъде осъден да върне това, с което се е обогатил, като заплати на ищеца
„Стикра“ ЕООД сумата от 1208.80 лв., със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – 31.01.2025г., до окончателното й изплащане.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.
Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат К.
Г.а М. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за оказана правна помощ на ищеца М.
Н. М., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и
правна сложност по делото, цената на иска и съразмерно с уважената му част.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът М. М. дължи на ответника „Стикра“ ЕООД
разноските по делото в размер на 3780 лв. съобразно приложения списък и съразмерно с
отхвърлената част от иска.
При този изход на делото ответникът „Стикра“ ЕООД дължи заплащането на
държавната такса от 300 лв. върху уважения размер на иска, от заплащането на която
ищецът е освободен, както и 140 лв. от възнаграждението за вещо лице.
Ищецът М. М. дължи на ВТРС разноските за вещо лице от 210 лв., от заплащането на
които е освободен, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СТИКРА” ЕООД ЕИК ********* с.Поликраище, ул. Цар Самуил № 26, да
заплати на М. Н. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. ***, ул. “***” № ***,
сумата 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи претърпени болки и страдания, резултат от трудова злополука от
24.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 70000 лв., като
неоснователен и недоказан в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД М. Н. М. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр. ***, ул. “***” № ***, да заплати на “СТИКРА” ЕООД ЕИК *********
с.Поликраище, ул. Цар Самуил № 26, сумата 1208.80 лв., със законната лихва върху тази
сума от подаване на исковата молба – 31.01.2025г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “СТИКРА” ЕООД ЕИК ********* с.Поликраище, ул. Цар Самуил № 26, да
заплати на адвокат К. Г.а М. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/
за оказана правна помощ на ищеца М. Н. М..
6
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. ***, ул. “***” №
***, да заплати на “СТИКРА” ЕООД ЕИК ********* с.Поликраище, ул. Цар Самуил № 26,
сумата 3780 лв. /три хиляди седемстотин и осемдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “СТИКРА” ЕООД ЕИК ********* с.Поликраище, ул. Цар Самуил № 26, да
заплати по сметка на ВТРС сумата 300 лв. /триста лева/, държавна такса върху уважения иск
и сумата 140 лв. /сто и четиридесет лева/ направени разноски за вещо лице, както и 5 лв.
/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр. ***, ул. “***” №
***, да заплати по сметка на ВТРС сумата 210 лв. /двеста и десет лева/ разноски за вещо
лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на трето-лице помагач:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр.София, бул.
Христофор Колумб № 43.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7