`
Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.03.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12676 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.07.2019
г. по гр.д. № 2751/2017 г., СРС, І ГО, 43 състав е осъдил З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.П.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на И.С.И., починал на
24.11.2018 г., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от общо 2 000 лева /по 666,67 лв. за всеки от тях/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И.С.И., изразяващи се в болки
и страдания, вследствие телесни увреждания при пътно- транспортно произшествие
на 16.12.2015 г., причинено от водача на лек автомобил Шевролет Спарк, с рег.№ *******,
частична претенция от сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 16.12.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта за сумата над 2 000 лева до пълния
претендирай размер от 8 000 лева, частична претенция от сумата от 20 000 лева,
като неоснователен. Осъдил е „Б.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.И., ЕГН ********** сумата от 8,25 лева,
представляваща разноски по производството съразмерно на уважената част от иска. Осъдил е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.И.И., ЕГН **********
сумата от 8,50 лева, представляваща разноски по производството съразмерно на
уважената част от иска. Осъдил е З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат П.К., член на Адвокатска колегия - гр.София,
с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“Лом“ № **, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в
общ размер от 375 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците, съразмерно на уважената част
от иска. Осъдил
е К.П.И., ЕГН **********, С.И.И.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** да
заплатят на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 277,50 лева, представляваща направени по производството разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Осъдил е З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от общо 113,33 лева, представляваща държавна такса и
разноски, съразмерно е уважената част от иска, от заплащането на които ищците
са били освободени.
Решението
в отхвърлителната част, а именно в частта, в която съдът е отхвърлил
като неоснователен иска за сумата над 2 000 лева до пълния претендиран размер
от 8 000 лева, частична претенция от сумата от 20 000 лева, е
обжалвано с въззивна жалба от К.П.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********, в
качеството им на наследници на И.С.И., чрез пълномощника по делото адвокат П.К.
от САК, с адрес ***0 с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че определеното от СРС обезщетение е изключително
занижено и недостатъчно да репарира
претърпените от починалия ищец неимуществени вреди. Съдът неправилно е приел,
че е налице принос от страна на пострадалния, като определя обема му на 50 %,
поради това, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да види
пресичащия пешеходец, който излязъл внезапно на пътното платно, покрай паркиран
автомобил, ограничаващ видимостта. Според назначената по делото САТЕ причина за
настъпване на произшествието е от субективен характер-непрофесионалното
поведение в измененията на пътната обстановка от водача на лекия автомобил и заниженото
му внимание при приближаване на пешеходната пътека, по която се е движил
пешеходецът. Освен това, данни по делото относно скоростта на движението на
лекия автомобил и наличието на паркиран в близост до пешеходната пътека
автомобил и то пикап, се съдържат единствено в свидетелските показания на
виновния водач, които представляват защитна теза в по-голямата си част и не е
следвало да бъдат взети предвид от съда. Вещото лице уточнява в о.с.з. на
25.06.2019 г., че водачът на автомобила е ударил пешеходеца и
после е задействал спирачната уредба. Няма данни, че пешеходецът е излязъл
внезапно на пътното платно, както е приел съдът. Дори и водачът да не е нарушил
разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, като се е движил със сравнително ниска скорост
около 20 км./ч., то той е нарущил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът не се е съобразил с характера и
интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие. Освен това, за да е налице принос на увреденият,
е необходимо не само извършените от пострадалия действия да нарушават
предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, както и приносът да не е в нисък обем. При тези
данни се счита, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия е неоснователно.
Относно
размера на претенцията за неимуществени вреди, то при определянето му, съдът не
се е съобразил в достатъчна степен с конкретно съществуващите факти: броя и
вида на уврежданията на пострадалия, продължителността на възстановяването,
неудобствата и ограниченията на влошеното качество на живот, възрастта на
пострадалата/ говори се в женски род/, интензивните болки, които пострадалата/
отново/ е търпяла при всяко движение, както и отражението на инцидента върху
психиката й. Съдът не е съобразил и
лимита на отговорност на застрахователя към датата на ПТП, който е
2 000 000 лв. Сочи се, че паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но може в известна степен да компенсира страданието
и да постигне, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените болки и страдания, които продължават и до днес. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалвана част,
като бъдат присъдени изцяло предявените претенции. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с
начислен ДДС.
Въззиваемото дружество 3Д „Б.И.“ АД, ЕИК ********, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г.,
със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД от И.С.И.,
починал в хода на производството на 24.11.2018 г. и заместен от наследниците си
К.П.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******** за сумата от 8 000 лв./след увеличението/, като
частичен иск от 20 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследстивие на причинените му телесни увреждания при процесното
ПТП, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане.
Ответникът 3Д „Б.И.“ АД, ЕИК ******** е оспорил иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът констатира
следното:
По делото е приет констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 75/16.12.2015 г., в който е отразено,
че на същата дата, около 10:45 часа, служители на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Ловеч
са посетили пътнотранспортно произшествие в гр .Ловеч, ул .“Търговска“ /срещу
магазин „Слави мес“/, където са установени следните участници: С.К.Ц.- водач на
лек автомобил Шевролет Спарк, с рег.№ ЕН *****, застрахован при З. „Б.И.“АД със
застрахователна полица, валидна 26.07.2016 г., фигуриращ в протокола като
участник №1. Като пострадало лице при произшествието е посочен И.С.И. -
пешеходец, за когото е отразено, че е прегледан в МБАЛ - Ловеч и освободен с натъртване на лява подбедрица.
В графа „обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че МПС 1 не пропуска
преминаващият от дясно на ляво пешеходец, на пешеходна пътека, сигнализирана с
маркировка М 8.1. Блъска го и реализира ПТП с пострадал. От графа „взето
отношение към участник“ се установява, че на участник №1 е съставен акт за
установяване на административни нарушение. Приет е препис от съставения на
участник № 1 АУАН № 034459/16.12.2015
г., както и издаденото въз основа на същия наказателно
постановление № 15-0906-001262/28.12.2015 г. От него е видно, че на С.К.Ц.е
наложено административно наказание „глоба“ за извършено административно
нарушения по чл.119, ал.1 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна
сила на 22.01.2016 г. От представената по делото справка от информационната система на
Гаранционен фонд се установява, че МПС с ДКН ЕН ***** /посочен като участник №
1 в протокола за ПТП/ е имал валидна към датата на ПТП-то застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. По делото е приет лист за преглед на пациент в спешно
отделение от дата 16.12.2015 г., час на постъпване 11:10 часа и час на
напускане 12:30 часа, в който е отразено, че при прегледа на пострадалия от
ПТП-то И.С.И. не са установени данни
за животозастрашаващо състояние. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че
от отразеното в лист за преглед на пациент в спешно отделение, без поставена диагноза, обективно състояние
на пострадалия- повърхностна травма „натъртване“ или контузия, на фона на
налични разширени вени и прекаран тромбофлебит е състояние, водещо до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило още, че
доколкото по делото няма данни за
наранявания на кожата и други меки тъкани, то такава контузия предизвиква
болка и страдание за период до 30 дни. През този период би трябвало да е
затруднен и естествения ежедневен житейски ритъм. Вещото лице е констатирало,
че по делото няма приложени медицински
документи, обективиращи настъпили усложнения на ищеца от понесената
контузия на лявата подбедрица, напротив - в деня на процесното ПТП прегледите
на специалисти показват наличие на варикозно разширени вени- двустранно, но без
усложнения-липсват наранявания, синини, артериалните пулсации са запазени,
мускулите на подбедриците са тактилно меки, с лека палпаторна болка и няма
данни за подновил се тромбофлебит вследствие на понесената травма. По делото са
били разпитани като свидетели К.П.И.
/съпруга на починалия в хода на производството ищец и правоприемник на същия/ и
С.К.Ц./участник № 1 в протокол за ПТП. Свидетелката
И. твърди, че е очевидец на ПТП-то през м.декември 2015 г., при което е
пострадал съпругът й И.. Същата заявява, че е видяла съпруга си да „излита на 4-5 метра на другата пешеходна
пътека“. И.пресичал на пешеходна пътека от ляво на автомобила, на дясно.
След инцидента съпругът й имал натъртвания, болели го краката, бил със
страхотни болки и не можел да стои на краката си. Един месец бил на легло с
уринатор и памперс гащи. Много отслабнал и от тогава до датата на разпита не се
е възстановил. Един месец не се къпал, тъй като не можел да става от леглото.
След този месец И.постепенно започнал да се придвижва е два бастуна, като му били
необходими още два месеца, за да може да ходи без бастуни. Болките продължили
около три месеца. Според свидетелката натъртването е станало заради вените, тъй
като съпругът и имал „много лоши вени“, мажел се с лекарство. Свидетелката
разказва, че към настоящия момент съпругът й не пресича сам на пешеходна
пътека, има „общо страхова невроза“. Свитеделят
С.Ц.заявява, че преди две-три години, движейки се по централна улица в
гр.Ловеч, точно до пазара, при преминаване покрай един пикап, зад него излязъл
„чичо И.“. Той веднага спрял, но го бутнал. Веднага слязъл от автомобила и го
попитал как е, а той отговорил, че е добре и няма проблем. Според свидетеля, скоростта на автомобила е била около 10-20
км.ч., като пикапът бил висок и не се е виждало, че има човек. Сочи, че
пешеходната пътека била изтрита и не се виждала на пръв поглед. Свидетелят
разказва, че по автомобила му нямало следи от удара. Участъкът на ПТП-то бил с
много хора и спрени автомобили от двете страни на пътя. Пешеходецът излязъл от
дясно на автомобила. От п риетата по делото автотехническа експертиза се установява, че най-вероятният
механизъм на произшествието е при пресичане на пострадалия от десния тротоар по
пешеходната пътека пред паркиран неуставен пикап. След излизане във видимата
зона иззад левия габарит на паркиралия пикап, водачът е възприел пресичащия
пешеходец и задействал спирачната уредба. Независимо от това е настъпило съприкосновение
между автомобила и пешеходеца на място, определено с координати като „място на
удара“, реализиран с предната дясна странична част на автомобила по челната
част на тялото на пешеходеца. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е от субективен характер - непрофесионалното поведение в измененията на
пътната обстановка от водача на лекия автомобил и заниженото му внимание при
приближаване на пешеходна пътека, по която се движил пешеходец. Според заключението,
водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати удара, ако е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 11 км.ч. и
при отклоняване на автомобила вляво чрез маневра с кормилното управление, при
положение, че лявата лента е била свободна. Според вещото лице, при навлизането на пешеходеца във видимата за водача
зона на пътното платно, водачът на автомобила не е разполагал с техническа
възможност да извърши заобикаляне на пешеходеца отляво. За конкретната обстановка - при наличие на паркирани автомобили отдясно,
водачът е реагирал своевременно, но това не е било достатъчно.
По направените във възИ.ата жалба възражения,
настоящата инстанция приема следното:
Нормата на чл.226, ал.1
от КЗ/отм./ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на
иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП е необходимо доказване на следните
предпоставки: 1/ валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените
вреди при ПТП; 2/ отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД при
следния фактически състав: деяние,
вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност и вина.
Въззивната инстанция намира,
че са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./,
а именно налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" между
застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените
вреди при ПТП; като това обстоятелство не се оспорва от страните, а се признава и от
ответника. Към датата на процесното ПТП, гражданската отговорност
на виновния водач била застрахована при 3Д „Б.И." АД, поради което ищецът
е претендирал директно от застрахователя на виновния водач изплащане на
обезщетение за претърпените от него вреди. От всички събрани доказателства по
делото се установява вината на водача С.Ц.за насъпването на ПТП, респ. същият
следва да носи отговорност за възмездяване на причинените от ПТП-то вреди,
включително и неимуществените такива, предмет на претенцията в настоящето
производство.
Обжалването е в два пункта:
Относно възражението на ответника за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД и приетото от съда такова в размер на 50 % и относно размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Относно съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивната инстанция намира, че
по делото не е налице доказване на съпрничиняавнето от страна на пострадалия и то
в размер на 50 %.
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в създадената
по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т.д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение
№ 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по
т.д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169
/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи на предявен иск срещу деликвента или срещу застрахователя, както и срещу Гаранционния фонд,
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице. С ТР № 1/2014г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2014г. се прие, че „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно-
транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият
гражданственост термин „съпричиняване” е с по- тясно значение спрямо
използвания в закона - „допринасяне за настъпването на вредите”. За да приеме, че по делото е налице
такова съпричиняване, съдът се е позовал на заключението на САТЕ, като вещото
лице е констатирало, че при навлизането на пешеходеца във видимата зона на
пътното платно, водачът на автомобила не е разполагал с техническа възможност
да извърши маневра заобикаляне на пешеходеца отляво. Според вещото лице, при
конкретната обстановка - при наличие на паркирани автомобили отдясно, водачът е
реагирал своевременно, но това не е било достатъчно. При теза динни съдът е
приел, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да види пресичащия
пешеходец, който е излязъл внезапно на пътното платно, покрай паркиран
автомобил, ограничаващ видимостта. Преди всичко следва да бъде отбелязано, че
по делото няма данни, че пресичащия пешеходец е излязъл внезапно на пътното
платно. Самото вещо лице сочи като причина за настъпване на произшествието,
такава от субективен характер -
непрофесионалното поведение в измененията на пътната обстановка от водача на
лекия автомобил и заниженото му внимание при приближаване на пешеходна пътека,
по която се е движил пешеходец. Според заключението, водачът на лекия автомобил
е могъл да предотврати удара, ако е
управлявал автомобила със скорост не по-висока от 11 км.ч. и при отклоняване на
автомобила вляво чрез маневра с кормилното управление, при положение, че лявата
лента е била свободна. Виновният за ПТП водач е нарущил разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът не се е
съобразил с характера и интензивността
на движението и с конкретните условия на видимост, поради което не е бил
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Изводът е, че в конкретния казус пострадалият не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане/ недостатъчно внимание при пресичане/, респ. за увеличаване размера
на вредата.
Настоящата инстанция намира,
че определеното от съда обезщетение в размер
на общо 2000 лв. в достатъчна степен ще компенсира понесените от
пострадалия неимуществени верди. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
съдът не е посочил дали в тази сума са включени определените 50 %
съпричиняване, но предвид гореизложеното за липса на съпричиняване, СГС намира
посочения размер като абсолютна цифра, за достатъчно справедлив.
При
определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл.52 ЗЗД. Настоящата инстанция следва да се съобрази в достатъчна степен с претърпените от
процесното ПТП от ищеца травми, които според вещото лице и съобразно отразеното в лист за преглед
на пациент в спешно отделение, са без
поставена диагноза, при обективно състояние на пострадалия- повърхностна травма
„натъртване“ или контузия, на фона на налични разширени вени и прекаран
тромбофлебит е състояние, водещо до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице е посочило още, че доколкото по делото няма данни за наранявания на кожата и други
меки тъкани, то такава контузия предизвиква болка и страдание за период до
30 дни. През този период би трябвало да е затруднен и естествения ежедневен
житейски ритъм. Вещото лице е констатирало, че по делото няма приложени медицински документи, обективиращи настъпили усложнения на ищеца от
понесената контузия на лявата подбедрица, напротив - в деня на процесното ПТП
прегледите на специалисти показват наличие на варикозно разширени вени-
двустранно, но без усложнения-липсват
наранявания, синини, артериалните пулсации са запазени, мускулите на
подбедриците са тактилно меки, с лека палпаторна болка и няма данни за подновил
се тромбофлебит вследствие на понесената травма. Нещо повече, в съдебно
заседание 10 март 2018 г. вещото лице заявява, че не е открило описание на
травми на долни крайници, че счита, че не
е имало удар, а автомобилът леко е допрял ищеца и той е паднал. Тези изводи
прави от приложената медицинска документация, където е посочено, че липсват повърхностни наранявания. От консултациите с хирург е вписано, че има оплаквания от слаби болки в
мускулите в областта на двете подбедреници. От консултациите със съдовия хирург
се сочи долни крайници тактилно/на пипане/ меки, без отоци с веносни проблеми.
Вещото лице прави заключение, че е имало лека
травма в долните крайници, което не води до нарушаване цялостта на кожата,
рана, недовела до насиняване , т.н.
хематоми, била е по-лека. При наличието на такъв тип терен при проблемите с
вените на ищеца е мотивирало вещото лице да даде 30 дневен срок за
възстановяване. Настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СМЕ и
също не кредитира показанията на свидетелката И., преценявайки ги съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК, отчитайки обстоятелството, че тя е съпруга на
пострадалото лице, поради което се явява заинтересована от изхода на делото,
както и че по делото липсват документи за последващи медицински прегледи и констатации за усложнено
здравословно състояние на пострадалия. На първо място свидетелката твърди, че е
видяла съпруга си да „излита на 4-5 метра на другата пешеходна пътека“. Това
твърдение коренно противоречи на посоченото от СМЕ, а и при твърдяно такова
„излитане“, травмите биха били далеч по-сериозни. Същата заявява, че след
инцидента съпругът й бил със страхотни болки и не можел да стои на краката си,
като един месец бил на легло с уринатор и памперс гащи, твърдения, отново
некореспондиращи със СМЕ, а и поради липсата на документи за последващи медицински прегледи и констатации за усложнено
здравословно състояние на пострадалия, както бе посочено по-горе. Самата
свидеталка сочи, че съпругът й е имал проблеми с вените на краката.
При тези
данни, както и при съобразяване с последователната практика
на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от
икономическата конюктура в страната, както и от общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, с икономическата конюнктюра, която е в основата и на непрекъснатото нарастване и
осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица, намира, че справедливият
размер на обезщетението е определеният
от СРС размер от 2 000 лв. Следва да се има предвид сравнително краткият
период на възстановяване, който според приетата по делото СМЕ е продължил
най-дълго около 30 дни. В този смисъл не могат да бъдат възприети твърденията
във въззивната жалба, дори подчертани, че паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но може в известна степен да компенсира страданието
и да постигне, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените болки и страдания, които продължават и до днес, след като
ищецът е починал и делото е продължило в лицето на неговите наследни. СГС
взема предвид и интензитетът на търпените от ищеца болки и страдания, доколкото може въобще
да се говори, че не е
имало удар върху него и липсата на данни за трайни негативни
последици за здравето му от процесното ПТП.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция въззивниците би следвало да заплатят
на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение, но по делото липсват доказателства за направени
разноски във вид на адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.07.2019 г. по гр.д.
№ 2751/2017г. на СРС, І ГО, 43 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.