РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Велико Търново, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря В.Г.
разгледа докл***аното от съдията адм. дело
№ 783/2019г. по описа на съда. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 195, ал. 2 от АПК.
Образувано е по
Жалба вх. №5495/30.12.2019г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма
„АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Колоня Товар“№ 3, представлявано от управителя Ст.М.Зг., действащ
чрез упълномощения авокат.
На основание
чл.235, ал.2 от АПК, във връзка със задължителните указания на касационната
инстанция, дадени с Определение № 11733/17.09.2020г., постановено по АД №
7682/2020г. на ВАС, настоящият състав на съда прие, че се оспорв мълчалив отказ за произнасяне по Искане
на дружеството с правно основание чл.195, ал.2 от АПК, отправено до НЗОК с вх.
№ 11-03-4/20.06.2018г., след като изричният такъв, обективиран в Писмо с изх. №
11-03-4/10.01.2019г. е отменен от АСВТ и преписката е върната на управителя на
НЗОК за произнасяне.
Жалбоподателят твърди,
че изричният отказ на НЗОК, за обезщетяването му по реда на чл.195, ал.2 от АПК
за понесени вреди от отменен ПЗНА, обективиран в Писмо с изх. №
11-03-4/10.01.2019г., е отменен от АСВТ с Решение № 269/04.06.2019г. по АД №
199/2019г. и преписката е върната на управителя на НЗОК за произнасяне.
Решението на АСВТ е влязло в законна сила на 14.11.2019г., когато е започнал да
тече 14-дневния срок за произнасяне по чл.57, ал.1 от АПК, който е изтекъл на
28.11.2019г. Поради това, непроизнасянето при липса на основания за
разглежданена искането на дружеството е мълчалив отказ, който е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката е върната със
задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, които не са
изпълнени. Последващо в изложението се акцентира на отмяната с решение на ВАС
на колона 7 и 9 от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК
РД-16-3/10.01.2008г., издадено от НЗОК. Със същото в нарушение на ЗЛПХМ и
НУПРРРЦЛП/отм./ директорът на НЗОК е намалил нормативно признатите приходи,
размерите на надценките на лекарствените продукти, отпусканите по реда на
сключените на основание чл.46, ал.2 от НРД 2006г. договори. Представя се хронолгията на опитите на
дружеството да получи обезщетение за тези вреди/пропуснати ползи/ от отмененото
Указание, които оценява в размер на 134 657,00лв., ведно със законната
лихва, а именно АД № 191/2014г. и АД № 199/2019г. и двете на АСВТ, както и АД №
8426/2018г. на АССГ. Твърди, че и понастоящем НЗОК не го е възмездила за
понесените вреди.
По
тези съображения жалбоподателят иска от съда да отмени мълчаливия отказ на НЗОК
като незаконосъобразен. В о.с.з. се представлява от упълномощения ***окат,
който пледира за основателност на жалбата. Подробни съображения излага в
писмена защита като неоснователно счита позоваването от ответника на изтекла
давност. Претендира за присъждане на разноски за производството по представен
списък.
Ответникът по жалбата - управителят
на Националната здравно-осигурителна каса, действащ чрез упълномощения процесуален
представител, счита жалбата за недопустима поради просрочие, а алтернативно за
неоснователна. Излага съображения, че задълженията на НЗОК са погасени по
давност, т.к. по АД № 191/2014г. на АСВТ по реда на ЗОДОВ искът е отхвърлен и
не е налице спиране или прекъсване на давността, която е тригодишна и
понастоящем е изтекла. Поради това НЗОК не дължи произнасяне. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно установения размер и
прави възражение за прекомерност на АВ.
При
проверка допустимостта на оспорването, подчинен на процесуалната дисциплина и
като съобрази задължителните указания на ВАС, настоящият състав прие следното:
След
отмяната на изричния отказ на НЗОК, обективиран в Писмо с изх. №
11-03-4/10.01.2019г., с Решение № 269/04.06.2019г., постановено по
АД № 199/2019г. на АСВТ, е възстановена висящността на административното
производство по Искане №
вх. № 11-03-4/20.06.2018г. Непроизнасянето на сезирания компетентен АО в срок в
рамките на това административно поризводство представлява мълчалив отказ, който
подлежи на оспорване по съдебен ред.
Проверката на съда установи, че оспорването е
направено от лице притежаващо правен интерес от същото, т.к. с отказа ан НЗОК
да се произнесе правната сфера на дружеството е засегната неблагоприятно.
Жалбата е депозирана в срока за обжалване. В непосредствено
цитираното Решение на АСВТ не е определен срок за произнасяне на АО. Такъв е посочен в чл.195,
ал.2 от АПК, но е тримесечен от влизане в сила на решението за отмяна на ПЗНА.
Същият е инструктивен. Поради това е приложим общия 14-дневен срок по чл.57,
ал.1 от АПК. Видно от служебно
изисканите данни от деловодната система на АСВТ влязлото в сила Решение на АСВТ
по АД № 199/2019г. е изпратено на НЗОК за изпълнение и е постъпило при тях на
20.11.2019г. От този момент висящността на административното производство
е възобновена и тече срокът за
произнасяне на АО. Същият е изтекъл на 14.12.2019г. При това и към момента на
изпращане на административната преписка/27.12.2019г./ не е налице произнасяне
на сезирания АО-управителят на НЗОК, който има законовото задължение да се
произнесе. Поради това, настоящият съдебен състав приема наличието на мълчалив
отказ по Искане от с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. Съпътстващото мълчанието на
администрацията неизпълнение на съдебно Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ по
АД № 199/2019г. не е основание за прекратяване на производството, а за
реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното длъжностно лице по реда на
чл.304 от АПК, за което в настоящата жалба
няма заявено искане.
От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено
пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения по фактите и правото:
С предварителния доклад по делото съдът указа
на ответника, на основание чл. 170, ал. 3, вр. ал.1 от АПК, че негова е
тежестта да установи съществуването на факти/вклч. нормативни/, настъпили след
влизане в сила на съдебното решение на АСВТ по АД № 199/2019г., които водят до
отпадане на задължението му за произнасяне по посоченото Искане или обусловили
друг срок за изпълнение, или водят до отпадане на правния интерес на
заявителя.
От страна на АО по делото е представено
заверено копие от административната
преписка. Към настоящото са приложени АД № 191/2014г. на АСВТ и АД № 199/2019г.
на АСВТ. В хода на съдебното следствие посочените писмени доказателства не са
оспорени. Не са четени нарочни определения за безспорни между страните факти.
Постановено е определение за служебно известни такива на съда по АД № 199/2019г.,
които касаят приключилото с влязло в сила решение производство по чл.257 от АПК, развило се между същите страни по АД № 8426/2018г. по описа на АССГ.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят „Асклепий“ ЕООД е сключил
договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от
НЗОК, както следва: Договор № 04-0535/28.03.2006 г. за аптека, находяща се в
гр. Велико Търново, ул. В. Левски № 14Г, Договор № 04-0537/28.03.2006 г. за
друга аптека, находяща се в гр.Велико Търново, ж.к. Бузлуджа, ул. Емилиян
Станев № 9 и Договор № 04-0342/11.02.2008 г. за трета аптека, находяща се в
гр.Велико Търново, ул. Оборище № 18, МОЛ „Централ“, които са се прилагали до
31.05.2009 г.
„Асклепий“ ЕООД се явява правоприемник на
имуществените права на ЕТ „Асклепий - М.З.“ (чието предприятие е придобил) по
сключения между НЗОК и ЕТ „Асклепий - М.З.“ Договор № 04-0536/28.03.2006 г. за
друга аптека, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Велики Преслав № 4. След
правоприемството, от м. април 2009 г. „Асклепий“ ЕООД продължава да изпълнява
задълженията на ЕТ „Асклепий - М.З.“ по сключения Договор № 04-0536/28.03.2006
г. до 31.05.2009 г.
Посочените четири договора са сключени на
основание чл. 45, ал. З от Закона за здравното осигуряване и чл. 46, ал. 2 от
Националния рамков договор за 2006г. (отм.). и са за отпускане на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. С тях ищецът се задължава да
отпуска на ЗЗО лице лекарства за домашно лечение на територията на страната,
заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НОЗК.
След влизане в сила на новия ЗЛПХМ, на
10.01.2008 г. директорът на НЗОК е издал Указание за работа с лекарствен списък
на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. В Приложение № 2 към указанието са определени
пределни цени на изрично посочени лекарствени средства - колона 7, частта от
цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която заплаща
задължително здравноосигуреното лице - колона 9.
В изпълнение на указанието с
допълнителни споразумения са изменени договорите на между НЗОК и ищеца, с които
е договорено, че изпълнителят продава лекарствата по цени съгласно Приложение №
1, което Приложение съответства на Приложение № 2 от Указанието на директора на
НЗОК.
Указание
за работа с лекарствен списък на НЗОК №
РД-16-3/10.01.2008г., в сила от 01.02.2008г., е отменено от ВАС с Решение № 6826 от 06.06.2008 г. по АД №
2762/2008 г. в частта отн. колона 7 и 9, в сила считано от 11.04.2009г. Защото
в същото директорът на НЗОК е определил цените, по които аптеките отпускат
лекарствени продукти, като е намален размера на надценката на търговците на
дребно. В тази връзка жалбоподателят твърди, че директорът на НЗОК е намалил всъщност нормативно признатите приходи
на аптеките. Поради това от разликата между цената на лекарствените средства,
които са отпускани на пациентите и действително дължимата цена съгласно
НУПРРРЦЛП/отм./ търговецът е генерирал пропусната полза в размер на 134
657,00лв. за периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
Първоначално
претенцията си за обезщетение дружеството предявява по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е АД № 191/2014г. на АСВТ. С решението по същото искът за пропуснати
ползи и съответната лихва е отхвърлен като неоснователен. Решението е оставено
в сила от касационната инстанция с Решение № 572/15.01.2018г. по описа на
Върховния административен съд. Междувременно е постановено ТР №2/27.06.2016г.
на ВАС по т.д. № 2/2015г., което отрича възможността по реда на чл.1 от ЗОДОВ да
се търси обезщетение за вреди от ПЗНА до отмяната му.
След
това развитие на дело №191/2014г. на АСВТ, дружеството подава Искане с вх. №
11-03-4/20.06.2018г. управителят на НЗОК за обезщетяване по реда на чл.195,
ал.2 от АПК. Бездействието на НЗОК в тази връзка е атакувано по реда на чл.257
от АПК. Образувано е АД № 8426/2018г. по описа на АССГ. Постановено е Решение №
7266/04.12.2018г. /влязло в сила/, с което е осъдена НЗОК да се произнесе по Искането на дружеството с посочения входящ
номер. Искането № 11-03-4 от 20.06.2018 г.
до НЗОК е за уреждане на правните последици, възникнали от отменения подзаконов
нормативен акт, като в същото се изразява претенция за обезвреда, изразяваща се
в разликата между цената на лекарствените средства, които са отпускани на
пациентите съгласно отмененото Указание и действително дължимата сума съгласно
НУПРРРЦЛП (отм.) и пределната търговска надценка.
В
изпълнение на посоченото Решение на АССГ, управителят на НЗОК се е произнесъл по
Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. с изричен
отказ, обективиран в Писмо с изх. № 11-03-4/10.01.2019г./л.59/.
Същият е бил подложен на съдебен контрол и е отменен с Решение №
269/04.06.2019г., постановено по АД № 199/2019г. на АСВТ. Последното е влязло в
сила на 14.11.2019г., когато е потвърдено от ВАС с Решение № 15515, постановено
по АД № 8097/2019г. на ВАС. С диспозитива на Решение № 269/04.06.2019г. на АСВТ
по АД № 199/2019г. освен отмяна на изричния отказ на НЗОК да уреди последиците
от отменен подзаконов административен акт по повод претенцията на дружеството
за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е постановено и връщане на адм. преписка на
управителя на НЗОК за произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на
същото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона,
съгласно чл.173, ал.2 от АПК.
Влязлото
в сила Решение на АСВТ по АД № 199/2019г. е изпратено на НЗОК за изпълнение и е
постъпило при тях на 20.11.2019г. От този момент висящността на
административното производство е
възобновена и тече срокът за произнасяне на АО. Същият е изтекъл на
14.12.2019г. При това не е налице произнасяне на сезирания АО-управителят на
НЗОК, който има законовото задължение да
се произнесе и служебно да уреди правните последици от отмяната на ПЗНА – в
случая Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г. Поради това,
настоящият съдебен състав приема наличието на мълчалив отказ по Искане от с вх. № 11-03-4/20.06.2018г., който е
предмет на настоящото производство.
При така установените факти
съдът направи следните изводи от правна страна:
В АПК липсват специални
правила относно възможността да се атакуват пред съд актове, действия и/или
бездействия на администрацията в рамките на производството по чл.195 от АПК. Конституцията
на Република България в чл.120, ал.2 въвежда принципа за обжалваемост на
актовете на администрацията. Вън от
съмнение е задължението на съда да разгледа и реши всяка подадена до него искане,
дори да няма предвиден ред за това/чл.127 от АПК/. Движена от натиска на тези
две реалности се формира съдебна практика на ВАС, основана на съображения,
почерпени от КРБ и чл.6, §1 от ЕКЗПЧ. Практика която отчете спецификата на
производството по чл.195 от АПК и липсата на друг ред за защита към онзи
времеви отрязък, поради което даде съдебна
защита срещу бездействието на АО, в случаи
като настоящия. Когато администрацията пренебрегва нормативното си задължение
служебно да уреди последиците от отмяна на АА. АО мълчи и когато е сезиран с
искане от страната. Последната твърди, че е понесла вреди от действието на
незаконосъобразен АА до отмяната му. Атакувала
е пред съда по ред на чл.257 от АПК и бездействието на администрацията да уреди
слежебно последиците от отмяната на ПЗНА по реда на чл.195 от АПК. Предвидената специална уредба все пак в
основата си разкрива отношения на власт и подчинение. Съдебната практика призна
наличието на административно поризводство в тези случаи, при което сезирането
на компетентния административен орган влече приложението на процесуалните
правила на АПК. Както тези за ИАА изобщо, така и в частност тези относно мълчаливия
отказ по чл.58 от АПК. В този ред на мисли, приложим процесуален закон при
издаване и обжалването на процесния мълчалив отказ/МО/ е АПК.
Фигурата на МО дава своето
отражение върху съдържанието на съдебния контрол, който в случая не покрива
всички елементи по чл.146 от АПК. За разлика от изричните административни
актове по чл.21 от АПК, мълчанието на компетентния АО в посочения в закона срок
се приема за изрично волеизявления на администрацията по силата на законовата
фикция на чл.58, ал.1 от АПК. А по силата на необорима презумпция МО се счита
за АА с отрицателно за заявителя съдържание. Освен това, МО е винаги
процесуално опорочен, но по аргумент от чл.172, ал.3 от АПК, неговата формална
и процесуална незаконосъобразност не са основание за отмяната му. Поради това съдът преценява само неговата материална
законосъобразност. В тази връзка, доколкото МО няма собствени мотиви, трайната практика на ВАС указва, че съдът се
произнася с оглед всички фактически и
правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от
предполагаемите съображения на АО, мотивирали го да не уважи искането, които
извлича от данните в АП/така в ППВС №4/22.09.1976г. по гр. д. №3/1976г. на ВС/.
Провеждайки такава проверка съдът установи следното по отношение материалната
законосъобразност на оспорения МО:
Националната
здравноосигурителна каса е юридическо лице, на което специалният закон възлага
осъществяването на задължителното здравно осигуряване ( чл. 6, ал. 1 от ЗЗО).
НЗОК е органът, натоварен с провеждането на държавната политика в здравното
осигуряване и свързаните с него обществени отношения. Същата е публична
институция, която осъществява дейността по разходване на средствата за
задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности (чл.
2, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗЗО) . В тази
връзка НЗОК покрива дефиницията по §1, т.1 от ДР на АПК за административен
орган – носител на административни правомощия, овластен по силата на специалния
ЗЗО. Управителят на НЗОК, като орган на управление понастоящем разполага с
инициативата да утвърждава образци на документи и на договори, свързани с
осъществяване на задължителното здравно осигуряване и за изпълнение на
възложените на НЗОК дейности; може да издава самостоятелно или съвместно с
други лица указания, инструкции и други
актове по прилагането на НРД /вж. чл.17, ал.1, т.8 от Правилника за устройството и дейността на
НЗОК, обн. ДВ бр.19 от 2019г./. Видно е, че управителят на Касата освен
нормотворческа компетентност/еднолично или съвместно с надзорния съвет/,
разполага и с правомощията на оперативното управление на касата по чл.17, ал.1, т.5 от същия Правилник, с
оглед предвиденото в действащото законодателство. В тази връзка съдът прие, че
управителят на касата, който е сезиран с искане от страната, разполага с
инициативата и властта да се произнесе с оглед изрично предвиденото в
законодателството, в частност в чл.195,
ал.2 от АПК. По делото не се твърди и няма данни да е счел себе си за лишен от
такива правомощия. Напротив налице е предходен изричен акт на същия АО по това
Искане от 20.06.2018г., който е отменен от съда като незаконосъобразен, а не е
обявен за нищожен.
В случая, приложени по аналогия, предпоставките за наличие на МО по
чл.58, ал.1 от АПК се потвърждават. Сезиран
е именно административен орган, който разполага с посочена изрично в чл.195,
ал.2 от АПК компетентност по материя, като издател на отменения ПЗНА и в
предвидения в закона срок за произнасяне същият мълчи.
Нормата на чл.195 от АПК предвижда, че
поправянето на правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това правно задължение е
включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния нормативен акт
орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос от
оперативната му самостоятелност, а е задължение, произтичащо пряко от закона, и
като такова, то е корелативно свързано с изискването на чл. 6 АПК
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да
не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.
Налице е изрично нормативно закрепено задължение
за служебно уреждане на последиците
от незаконния акт. Това задължение следва пряко от закона и е вменено на
компетентния по материя административен орган – НЗОК. Неизпълнението му е
породило правен интерес от защита срещу неоснователно бездействие. Поради това на
основание чл. 257, ал. 2 АПК АССГ е осъдил НЗОК да се произнесе, да формира
волеизявление, като е определил едномесечен срок за това. Изричното произнасяне
на НЗОК от 10.01.2019г., по същество отказ, е отменено от АСВТ с Решението по
АД № 199/2019г. със съображения, че АО не е изложил мотиви по всички аспекти на
производството, а е акцентирал само на причините, поради което отказва
обезщетение на конкретното сезирало го с искане ТД. Преписката е върната от
съда за ново произнасяне по същество с указания, основани на положенията,
залегнали в ТР №2/2016г. на ВАС.
С Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г.
по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на ВАС I И II колегия, съдът прие, че вредите,
причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението
/действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен
като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по
реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Защото според мотивите на ТР в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК, е предвиден специален ред за уреждане на правните
последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Поради това, върховните магистрати приеха, че вредите,
причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /
действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен
като незаконосъобразен или обявен за нищожен , не подлежат на обезщетяване по
реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка посочваме, че искът на дружеството по
чл.1 от ЗОДОВ за обезщетение за пропуснати ползи е отхвърлен с Решението по АД
№ 191/2014г. на АСВТ.
Относно специалното производство по чл.195,
ал.2 от АПК в посоченото ТР№2/2016г. на
ВАС е изяснено, че предметното съдържание на понятието "правни
последици" по смисъла на чл. 195, ал. 2 от АПК, включва преценка за
валидността на правоотношенията,
възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за
нищожен; преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен
подзаконов нормативен акт и преценка на обезщетението
/на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на акта
за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен.
В случая, видно от данните в преписката АО не
оспорва наличието на фактическите предпоставки, пораждащи задължението му да се
произнесе. Не се оспорва, че с Решение № 4148 от 30.03.2009 г. на Върховния
административен съд, постановено по адм. дело № 10621 от 2008 г., петчленен
състав е оставил в сила Решение № 6826 от 06.06.2008 г., постановено по адм.
дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, с
което са отменени колона 7 и колона
9 от указанието на директора на НЗОК. Решението
е влязло в сила на 10.04.2009 година. Няма спор също така, че в процесния
период от влизането в сила на указанието - 01.02.2008 г., до неговата отмяна по
съдебен ред и влизането в сила на съдебното решението за отмяна на указанието ищецът е продавал лекарствените средства
съгласно договорите подписани с НЗОК съобразно указанието.
Тези безспорно установени факти са от категорията на тези, предвидени в
хипотезата на нормата на чл.195, ал.2 от АПК и осъществяването им пораждат задължението за НЗОК да уреди последиците от
отмяната на Указанието за работа с лекарствен списък/ПЗНА/. Става въпрос за
правните последици от тази отмяна, защото законодателят признава, че реално е
настъпила промяна/евент. и вреди/ в
правната сфера на адресатите на ПН от Указанието при действието му до неговата
отмяна. В теорията е изяснено, че обстоятелството, че отмяната на подзаконовия
нормативен акт действа занапред, от
датата на влизане в сила на съдебното решение на ВАС, не създава презумпция за
законосъобразността му през този период. Подобно съждение е изключено от
съдържанието на нормата на чл.195, ал.2 от АПК. Простото логическо тълкуване на която сочи, че има настъпили последици/резултат/,
които да се изследват и съответно уредят, т.к. влизат в колизия с принципите на
предвидимост и правна сигурност, а и резултатът при това състояние на нещата се
явява правно неприемлив, несправедлив. Поддържаната
от НЗОК липса на вреди и съответно отказ да обсъжда въпроса за обезщетение е
основан на наличието на договорни отношения между дружеството и Касата за
посочения период и на това съображение, че до влизане на съдебното решение на
ВАС в сила вреди не съществуват. Последното е погрешна интерпретация на ТР
№2/2016г. на ВАС, което не отрича
наличието на вреди, а обезвредата им по реда на ЗОДОВ. Изводът на НЗОК по
същността си противоречи на предвиденото от законодателя в чл.195 от АПК
уреждане на последиците от компетентния орган, т.е. законодателят признава, че
има неблагоприятно разместване, че е възможно да са причинени вреди.
Доколкото пред настоящия съд се обжалва
мълчалив отказ, то основателно е да се предположи, че мотивите на АО са тези,
послужили му при издаването на изричния му отказ, обективиран в Писмо изх. № 11-03-4/10.01.2019г. на
управителя на НЗОК. В него се отчита, че между дружеството и НЗОК са
съществували договорни правоотношения, възникнали в периода от приемането до
отмяната на колона № 7 и № 9 от Указание за работа с лекарствен списък на
директора на НЗОК №РД-16-3 от 10.01.2008 г. Липсва обаче преценка за правата,
придобити, изменени или погасени въз основа на отменения подзаконов нормативен
акт. Направена е единствено преценка на претендираното обезщетението за
имуществени вреди, като е счетено, че такива не се дължат. По този начин обаче
не е изпълнено задължението по чл. 195,
ал. 2 АПК. НЗОК въпреки императива на ПН на чл.195, ал.2
от АПК и силата на пресъдено нещо на две влезли в сила съдебни решения/това на
АССГ и АД № 199/2019г. на АСВТ/ не е изпълнила задължението да уреди правните
последици от отменения ПЗНА. Задължението да се произнесе служебно, без дори да
е сезиран от засегнато лице. Мълчаливият отказ на управителя на НЗОК, видно от
мотивите на отменения изричен такъв не са съобразени с идеята на законодателя,
който признава чрез съществуването на нормата на чл.195, ал.2 от АПК, че
действието на ПЗНА до отмяната му по съответния ред е променил правния ред и е
повлиял върху правната сфера на адресатите му. Всъщност правната теория
подсказва/вж. „Административен процес“2018г. на проф. д-р Кино Лазаров и проф.
д-р Иван Тодоров/, че в производството по чл.195, ал.2 от АПК, компетентният АО
може да установи правила, касаещи възстановяването на старото положение и на
засегнатите права, когато това е възможно. А при невъзможност – да се въведат
правила, касаещи евентуално обезщетяване на заинтересованите. При това е
изяснено, че понятието „вреди“ е по-тясно и поради това – специално спрямо
понятието „правни последици“. В конкретния случай НЗОК не е обсъдила нито един
от тези централни за спора въпроси, а отказва предоставянето на обезщетение по
начин и с мотиви, които изобщо обезсмислят идеята за компенсация на
потърпевшите от незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който са изпълнявали
до отмяната му и това е накърнило имуществената им сфера.
Законодателното уреждане в разпоредбата
на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно
производство пред административния орган по въпроса за правните последици от
отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт не може да се изчерпи
само с отхвърляне на претенцията на лицето търсещо защита по този ред. Като е
стигнал до извода, че претенциите за претърпени имуществени вреди са
неоснователни, органът е следвало да даде отговор по какъв друг начин смята да
уреди правните последици, възникнали от отмяната на колона № 7 и № 9 от
Указание за работа с лекарствен списък на директора на НЗОК №РД-16-3 от
10.01.2008 г. Това е така и по причина, че органът следва да уреди правните
последици служебно, а не само да даде отрицателен отговор на имуществената
претенцията на дружеството жалбоподател. Както е посочено и в Решене №
7266/04.12.2018г. по адм. дело № 8426 АССГ произнасянето, което дължи издателят
на обявения за незаконосъобразен подзаконов нормативен акт не означава
непременно връщане, възстановяване на сумите за периода, в който подзаконовият
нормативен акт е бил законосъобразен. При всички случаи обаче, органът дължи
произнасяне по последиците, включително и без искане от страна на
заинтересованите.
От изложеното следва извода, че директора на
НЗОК като издател на отменения подзаконов нормативен акт е длъжен съгласно чл.
195, ал. 2 АПК да уреди правните последици и то служебно. Задължението на този
орган произтича пряко от нормативен акт и не е необходимо нарочно отправено
искане, както в случая това е направено с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. от страна
на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, гр. Велико Търново. Без значение е формулираното искане за
възстановяване на суми, ведно с лихвите върху главницата.
В този ред на мисли се откроява изводът, че
мълчаливият отказ на НЗОК се явява материално незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
При този изход на делото разноски се следват
на жалбоподателя, т.к. правото му е потвърдено от съда. Такива са поискани
своевременно от ПП и доказани в размер на 1170,00лв./50лв. ДТ, 1000лв. за АВ и
120лв ЧКЖ/, съгласно представените писмени доказателства. Съдът не уважи
възражението за прекомерност на АВ, макар минимумът за такъв род дела/без
определен материален интерес/ съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
на В***С да е 500лв. Настоящото производство е такова с голяма правна сложност
и е реализирано при липса на установена съдебна практика за приложимия
процесуален ред за защита от една страна, а от друга при противоречие между тълкувателна
и законодателна дейност. Поради които обстоятелства усилията на упълномощения ***окат
надхвърлиха обичайните за такъв род дела. Разноските на основание §1, т.6 от ДР
на АПК следва да бъдат поети от Националната
здравноосигурителна каса – ЮЛ, в чиято структура се намира АО, формирал
мълчаливия отказ.
Воден от посочените мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, съдът в посочения състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на търговско
дружество с фирма „АСКЛЕПИЙ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня Товар“№ 3, мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна
каса по Искане с вх. № 11-03-4/20.06.2018г. и правно основание чл.195, ал.2 от АПК, след като изричният такъв по същото искане, обективиран в Писмо с изх. №
11-03-4/10.01.2019г. е отменен от АСВТ с решението по АД № 199/2019г.
ВРЪЩА
делото като преписка на управителя на НЗОК за
произнасяне при съобразяване с дадените от съда с мотивите на настоящото
решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София 1407,
ул. „Кричим“ № 1 да заплати на „АСКЛЕПИЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Велико
Търново, ул. „Колоня Товар“ № 3 сумата от 1 170,00лв.
/хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: