№ 39146
гр. София, 28.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. А.А
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.А Гражданско дело №
20241110109118 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***, чрез адвокат К. К. – САК, със съдебен адрес - гр.
София, б*** и чрез адвокат С. К. – САК, с адрес: **** против А. Р. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. ***
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции
по основание и размер.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 28.03.2020 година, около 15:00ч., в гр. София, ж.к. „Банишора“,
ул. „Карлово“ №4 е бил нападнат от ответника, който му е нанасял удари с крак (ритници), в
областта на левия му крак, като му е причинил средна телесна повреда, а именно счупване
на външния кондил на левия голям пищял на левия крак, обусловило трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник, като деянието представлява престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че със същото деяние ответникът Д. е причинил на ищеца и
1
кръвонасядания на лявата мишница, както и кръвонасядане и оток на дясното коляно.
Твърди се, че във връзка с горното е било образувано ДП 638/2020г., по описа на 02 РУ-
СДВР, като в последствие е било образувано НОХД 6380/2021г., по описа на Софийски
районен съд, 4 – ти състав.
Твърди се, че в открито съдебно заседание, проведено на 11.11.2021 г., ответникът - А.
Д., се е признал за виновен за извършеното и описаното по-горе деяние, за което му е било
наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от седем месеца, която да се
изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от седем месеца, на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1,
т.2, б. „б“, вр. чл. 42А, вр. чл. 42Б, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т.2 НК.
Твърди се, че извършеното деяние е оказало трайни неблагоприятни последици върху
доверителя ни.
Твърди се, че кракът на ищеца е бил обездвижен за месеци наред, поради което е бил
нетрудоспособен и е трябвало да спазва режим на домашно лечение.
Твърди се, че и след пълното зарастване на костта, е била нужна продължителна
рехабилитация, тъй като обездвижения крайник отслабнал значително и рехабилитацията е
била нужна, от една страна да се възстанови силата и подвижността на крака, а от друга да
се възстанови нормалната походка.
Твърди се, че поради ограничената си подвижност, ищецът е имал нужда от
съдействието и подкрепата на своите близки, като е разчитал на тях както за по-обикновени
дейности, като пазаруване, помощ при облекло и др., така и при по-лични дейности, като
поддържане на лична хигиена и хигиена на жилището, осигуряване на прехрана,
придружаване до различни места, шофиране и т.н.
Твърди се, че ищецът е бил притеснен и се е отразило върху психическото му
състояние, като продължителен период от време той е изпитвал тревога и безпокойство
както за личното си здраве, така и поради ситуацията, в която е попаднал и неволно е
въвлякъл и своите близки.
Твърди се, че във връзка с процесното деяние е изпитвал и болки и страдания от
нанесената му вреда, които са били значително по-интензивни в самото начало, като в
последствие са започнали да намаляват, но въпреки това тези болки и страдания са
продължили месеци наред, като имат проявление дори и към днешна дата - при рязка
промяна в атмосферните условия ищецът все още изпитва болка в крака.
Твърди се, че ищецът е приемал обезболяващи медикаменти.
Твърди се, че този инцидент е повлиял изключително неблагоприятно и върху
цялостното психическо и емоционално състояние на ищеца.
Твърди се, че непосредствено след описания инцидент той е станал по-затворен,
2
ограничил е социалните си контакти, от една страна защото дълго време му е било
изключително трудно да напуска дома си, а от друга, защото е загубил доверието си към
хората и се притеснявал отново да не му се случи нещо подобно. Твърди се, че и към
настоящия момент ищецът не може да си обясни поведението на ответника.
Твърди се, че ищецът по природа е изключително спокоен човек, никога преди не е бил
обект на агресия, никога не е участвал в сбивания и никога не е имал проблеми с органите
на реда или на съдебната власт. В този смисъл се твърди, че именно поради това този
инцидент е бил изключително смущаващ и плашещ за него, като дори и към настоящия
момент той изпитва смущение и безпокойство, когато е сред непознати за него хора, поради
което предпочита през свободното си време да не напуска дома си, вместо да пътува или да
прекарва повече време с приятели, което поведение не е типично за човек на неговата
възраст.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. Р. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ***да заплати на М. А. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *** сумата от 816,4 лева, представляваща сторените от него имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разходи за медикаменти и лечение, както и сумата от 25 000
лева за неимуществени вреди, във връзка с извършеното от ответника деяние.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва частично исковата претенция на
ищеца поради нейната прекомерност.
Ответникът не оспорва фактологията приета от СРС, НО, 4-ти състав и изложена в
представения с исковата молба протокол по нохд №6380/21 г. на СРС, НО, 4-ти състав за
одобрено от съда споразумение, както е записана в същото:
„... на 28.03.2020годикд,-около 15:00часа, в град София, ж.к.Ъанишора" ул. "Карлово"
№4, чрез нанасяне на удари с крак /ритници/ в областта на левия крак, е причинил на М. А.
П. средна телесна повреда - счупване на външния кондил на левия голям пищял на левия
крак; обусловило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник на
пострадалото лице - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 НК. ”
Ответникът заявява, че не приема за изцяло достоверен начина на описание на
фактологията, касаеща деянието на ответника както е описана в исковата молба и я
оспорвам частично, тъй като твърди, че с поведението си ищецът също е създал
предпоставките за възникването на инцидента и също дейно участвал в него, поради което се
прави искане – съдът да приема фактическата обстановка, така както е установена в
досъдебното производство № ДП № 638/2020 г. на 02 РУ-СДВР и както е описана в
Обвинителния акт по пр. пр. № 6963/2020Г. на СРП.
Ответникът оспорва твърдяното в исковата молба относно дълготрайността на
последиците от травмата, като твърди, че не са били налице твърдените трайни
неблагоприятни последици. Твърди се, че зарастването на раната е било в обичайния за това
период, като също в обичайния за травмата период са били обездвижването на крака на
3
ищеца и неговата частична нетрудоспособност и приложената рехабилитация.
Твърди се, че евентуалната нужда от съдействието и подкрепата на неговите близки не
е била в дълъг период.
Ответникът сочи, че твърденията на ищеца, че травмата се е отразила на психическото
му състояние до степен да изпитва тревога и безпокойство в продължителен период от
време, и че инцидента е повлиял изключително неблагоприятно и върху цялостното
психическо и емоционално състояние на ищеца до степен да загубил доверието си към
хората и да се притеснява отново да не му се случи нещо подобно е явно преувеличено. В
този смисъл се оспорват и твърденията на ищеца, че изживените от ищеца болки и
страдания са продължили месеци наред, което не съответства на причинената травма и
благоприятното оздравяване в обичайния за това период.
Ответникът с отговора на исковата молба заявява, че не отрича нуждата от прием на
обезболяващи медикаменти, но не оспорва тяхната голяма продължителност, както е
заявено в исковата молба, а ако такива са употребявани в периода твърдян в исковата молба,
то това не е било свързано с причинената травма.
Твърди се, че ищецът и отхвърлил предложението на ответника за заплащане на
обезщетение, което било направено по време на наказателното дело. Твърди се, че още по
време на досъдебното производство, както и в последващото съдебно производство при
сключването на споразумението ответникът е имал готовност да заплати доброволно на
ищеца дължимото му се обезщетение.
Прави се искане съдът да даде възможност на страните за споразумение.
Ответникът оспорва исковите претенции като завишени и прави искане на основание
чл. 241 ГПК съдът да отсрочите изпълнението на решението като вземе предвид
обстоятелството, че ответникът няма лични имоти, МПС, спестявания, а от получаваните от
него доходи заделям значителна част за издръжката на възрастната ми и болна баба и на
болната ми майка, която е инвалид с ТЕЛК, с които живее, поради което ми е необходимо
повече време за да изпълня съдебното решение.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 от
Закона за задълженията и договорите по отношение на претендирани имуществени и
неимуществени вреди от деяния, за което ответникът е признат за виновен в извършването
на престъпление от общ характер.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва
4
да докаже в хода на съдебното дирене елементите от фактическия състав на твърдения
деликт, в следния смисъл:
- фактическите действия, които твърди, че са извършени от деликвента;
- противоправност на горните фактически действия;
- настъпването на неимуществени вреди, размерът на имуществените вреди;
- причинна връзка между деянието и вредите.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да обори установената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на деликвента, както и че описаните твърдения, с оглед
на заявените възражения от ответника, са факти от обективната действителност.
По доказателствените искания
Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба
писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това
доказателствено искане следва да се уважи. Такива се и представените с отговора на
исковата молба.
По искането за разпит на свидетели – съдът приема същото за относимо и следва да го
уважи.
По искането на основание чл.183 ГПК съдът да задължи ищеца в определен от съда
срок да представи по делото оригиналите на медицинско удостоверение, фактура и 13 касови
бона – съдът приема за относимо с оглед заявените възражения от ответника и следва да
уважи.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
На основание чл.183 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца - не по-късно от първото по
делото съдебно заседание да представи в оригинал медицинско удостоверение, фактура и 13
касови бона, приложени като преписи към исковата молба, като му указва, че в противен
случай представените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
Допуска до разпит в режим при довеждане двама души свидетели на страната на
ищеца.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
5
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
6
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
7
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
8
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Указва на страните, че в случай на депозиране на документи по електронен пък и
по смисъла на чл.102з, ал.3 от ГПК за изготвянето на служебни се дължи заплащане по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,10 лева на страница,
като в противен случай за неплатените суми ще бъде издаден служебен изпълнителен
лист в полза на бюджета на съда на основание чл.109 от Правилника за
администрацията в съдилищата и на основание чл.404, т.1 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.12.2024 година
от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9