Решение по дело №254/2013 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 222
Дата: 1 юли 2013 г. (в сила от 1 юли 2013 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20134310100254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                          

                                             гр.Ловеч,01.07.2013г.      

                 

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав   в публичното заседание на двадесет и осми юни,през две хиляди и тринадесета година в състав:

   

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…….Р.  Б.….....…………………………...и в присъствието на

прокурора………………….…………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………….………гр.дело №254 по описа за ………2013...................…………год,

за да се произнесе съобрази:  

             Производство по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.

             По повод подадената искова молба от С.Р.П. *** против Р.Ц.П.,*** е образувано настоящето дело за развод с основание  чл .49 от СК.

 Отправено е искане съдът да се произнесе с решение,с което да прекрати  гражданския брак,сключен на 16.05.2012г.поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника,като не заявява претенции за възлагане за ползване на семейно жилище и за присъждане на издръжка;желая след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Маринова.Претендирани са и разноски по делото.

             Постъпил е писмен отговор от ответника ,чрез пълномощника-адв.Р. Братанова. Заявява,че признава иска за развод .При желание и от страна на ищцата,изразява готовност за преминаване към развод по взаимно съгласие,като постигнат споразумение по чл.51 от СК.Счита,че и двамата имат вина за разстройството на брака и неговото съществуване не е в интерес на обществото и на самите тях.Посочва,че нямат деца от брака,нито придобито имущество и затова счита,че не биха имали спорове и биха могли да се разведат по взаимно съгласие.

             С протоколно определение от 28.06.2013г.,на основание чл.321,ал.5 от ГПК съдът е преминал към развод по взаимно съгласие,с оглед представеното и поддържано от страните писмено споразумение.

             След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните са сключили граждански брак в гр.Ловеч на 16.05.2012г.,за който е съставен  акт за граждански брак №0033 от същата дата .При сключването на брака съпругата  е приела фамилното име на съпруга си ,като е отразено,че занапред ще носи  фамилното име П..

             Бракът  е първи поред и за двамата съпрузи.

             От брака си страните нямат родени или осиновени деца.

             С оглед необратимото влошаване на брачните отношения страните са стигнали до убеждението,че техният брак съществува само формално и е в тяхна тежест .С оглед на изложеното по-горе и данните по делото решаващият съд намира,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие,каквото е желанието на  съпрузите.

             Между двамата е постигнато споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК.

              Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение и констатира,че същото е изчерпателно и законосъобразно, с него се уреждат всички въпроси,свързани с прекратяването на брака ,то не противоречи на морала и нормите на СК,поради което счита,че същото следва да бъде  утвърдено в смисъла и със съдържанието,уговорено между страните.

             На основание чл.329,ал.1,изр.2 от СК ,във вр.чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00/четиридесет лв./и като съобрази,че 25.00лв.са внесени при завеждане на молбата,то с оглед представеното споразумение  всеки от съпрузите следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер от  по 7.50лв.

             На основание чл.330,ал.5 от ГПК решението,с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения между С.Р.П., ЕГН: **********,с адрес:*** и Р.Ц.П.,ЕГН:**********,***/16.05.2012г. на Община-гр.Ловеч граждански брак,като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по силата на което:

             1.От брака си страните нямат родени или осиновени деца.

             2.ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи  предбрачното си фамилно име МАРИНОВА.

             3.РАЗНОСКИТЕ по делото да останат в тежест на страните така,както са направени,а окончателната държавна такса да се подели по равно.

             4.СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в гр.Ловеч,бл.305,вх.А,ап.12 не е собственост на съпрузите,поради което се предоставя за ползване на съпруга Р.Ц.П..

             5.През време на брака си съпрузите не са придобивали с общи средства и усилия недвижими имоти и движими вещи,а вещите за обикновена употреба са поделили при фактическата раздяла.

             6.Получените кредити от банка,други кредитни институции и физически лица всеки ще погасява така,както ги е получил.

              С така постигнатото споразумение съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения по повод на брака и за вбъдеще няма да имат никакви претенции един към друг. 

             ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 40.00лв/четиридесет лв/, като ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН: **********,с адрес:*** и Р.Ц.П., ЕГН:**********,***  да заплатят по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер от по 7.50 /седем лв.и 50ст/.

             Съгласно чл.330,ал.5 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: