РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501392 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба на Застрахователно дружество „Уника“ АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Тодор Александров“ № 18, чрез
процесуалния си представител, Г.В., против Решение №260763/10.03.2021 г., постановено
по гр.д. №15211/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, 7 гр. състав, с което е осъдено
да заплати на Е. Д. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от
смъртта на нейния брат – Й.Д.О., настъпила на 19.08.2018 г. от причинено на 07.08.2018 г.
ПТП със сметоизвозващ камион, собственост на „*****” ЕООД, управляван от Й.Т.Г., за
който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника
„Уника“ АД, ведно със законната лихва от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски, както следва:на адвокат Е.И. П., АК – гр.
П., сумата в размер на 580 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
на Е. Д. К., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за
един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в размер на 200
лева, представляваща дължима държавна такса.
1
Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, а именно: че
съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД като е присъдил обезщетението, тъй като счита за
доказано по делото, че липсва дълбока емоционална връзка съществено надхвърляща
обичайната между брат и сестра, което да обоснове по изключение обезщетяването на
преживените болки и страдания от загубата на близък човек. Излага доводи, че според
постоянната практика на ВС – ПП на ВС№4/25.05.1961 г., ПП на ВС №5/24.11.1969 г. и ТР
№1/2016 г. от 21.6.2018 г. на ОСНГТК на ВКС са определени кръга на лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал поради непозволено
увреждане, според които братята и сестрите на починалия се обезщетяват при наличие на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение по
изключение – само в случаите, когато смъртта е причинила болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за което
е следвало да се докаже, че болките и страданията са с интензитет и продължителност
идентични с по-близкия кръг родственици – майка,баща, деца .Счита, че ищцата и
починалия брат са имали обичайната емоционална връзка по между си в рамките на
традиционните за българското общество семейни отношения, характеризиращи се с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Иска се отмяна на решението на
РС и постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения от въззиваемия адв.хонорар.
Въззиваемата страна чрез адв.Е.П. от АК-Х., счита подадената въззивна жалба за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно,
поради което иска неговото потвърждаване. Изложени са съображения, че присъденият
размер на обезщетението е съобразен с критериите на ТР №1/2016 г. от 21.6.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС и съдебната практика; отношенията между брата и састрата са били с по-
висока емоционална наситеност от нормалните, характерни, типични, обичайни за
българското семейство; че те превишават нормалните по интензитет и времетраене –
двамата са имали особено близка привързаност, израстнали са заедно и са живели заедно
повече от 70 години; били почти връстници; чували са се и виждали мин.2-3 пъти седмично;
оказвали са си постоянна взаимопомощ, морална и материална подкрепа; нямали са други
по- близки роднини, а след 1991 г., когато сестрата овдовяла и и тя останала сама след като
дъщерите й създали свои семейства –отношенията им станали още по-близки. Разпитаните
по делото свидетелки-очевидки установили, че тя дълбоко е преживяла загубата от смъртта
на своя брат, което се отразило негативно на здравословното й състояние – посърнала, не се
усмихвала, плачела, всеки ден споменавала брат си, в дома й били наредени негови снимки;
след инцидента от 7.8.2018 г. имала силно главоболие и безсъние, а на 14.02.2019 г.
получила мозъчен инфаркт /трети по ред/, и до сега била на легло. По отношение на
възражението на противната страна, че размера на обезщетението и лихвата не могат да
надхвърлят лимит от 5000 лв. , определен в §96,ал.1 ЗИДКЗ вр. с чл.493а от КЗ, счита, че
този размер е съобразен с чл.493, ал.1 КЗ, вр. с чл.429,ал.2,т.2 КЗ и е предвиден в
застрахователното покритие на застраховката ГО – съгл.чл.492,т.1 КЗ – мин.застрахователна
2
сума /лимита на отговорността/ за този вид застраховка е 10000000 лв., която сума е в
рамките на обезщетението за всички пострадали лица. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя и като обсъди доводите
и съображенията на страните, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ във връзка с чл. 493а,ал.4 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във ВЖ не се оспорва възприетата от РС фактическа обстановка, а именно, че по
НОХД № 2056/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с Присъда № 260013/30.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 2056/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Й.Т.Г. е признат
за виновен за това, че на 07.08.2018 г. в гр. ******“, в района на кръстовището, образувано
от **********, при управление на МПС – специален автомобил „************е нарушил
правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал.1, чл. 25, ал.1, чл. 119, ал.1 и ал.4 ЗДвП и чл.
77, ал.1 ППЗДвП/ и е причинил по непредпазливост смъртта на Й.Д.О., ЕГН: ********,
настъпила на 19.08.2018 г., като го е блъстнал с МПС на пешеходна пътека – престъпление
по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на
16.10.2020 г. От Удостоверение за родствени връзки изх. № 19-03-21/29.10.2019 г. на
Община П. /л.7 от д.РС/ е видно, че ищцата Е.К. е сестра на починалия Й.О. Не се спори, че
автомобилът, с който водачът е причинил ПТП, от което е настъпила смъртта на Й.Д.О., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, валидно сключена към момента на ПТП.
От представените медицински документи - епикриза ИЗ № 1053 от МК „********* /л.9
д.РС/ е видно, че въззиваемата е била на болнично лечение за времето от 14.02.2019 г. до
19.02.2019 г. след като е получила мозъчен инсулт без тромболиза.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – Ц.К.Л. и К.Й.О., които съдът
кредитира като обективни и достоверни, се установява, че полученият от въззиваемата трети
мозъчен инсулт е свързан със смъртта на брат й – свидетелката Ц.Л. установи, че тя много
тежко преживяла смъртта на своя брат, тъй като цял живот помагали един на друг и в
седмицата между два и три пъти се чували или виждали; Е. отказвала да приеме неговата
смърт и непрекъснато питала децата си защо брат й го няма; тъй като много тежко
преживявала неговата липса, здравословното й състояние се влошило, вследствие на което
получила мозъчен инсулт и понастоящем била лежащо болна.
Свидетелката К.О. също потвърждава, че брата и сестрата били много близки –
3
двамата винаги си помагали и не се карали, Е. постоянно споменавала брат си и плачела; тя
толкова тежко преживяла смъртта му, че това довело до влошаване на здравословното й
състояние - получила трети инсулт.
При така събраните доказателства, ПОС намира, че искът е доказан по основание - установи
се по делото, че въззиваемата е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, техния интензитет, установи се и
противоправния характер на действията на причинителя, както и че по силата на валидно
сключената застраховка, въззивника е легитимиран да отговаря по предявения пряк иск на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Отчитайки разясненията , дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС,
където е казано, че право на обезщетение има и всяко друго лице, в т.ч. с родствена връзка
брат-сестра, което е доказало особено близка връзка с починалия и създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата
смърт, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка, ПОС намира, че това изключение е доказано по делото: Двамата са почит
връстници, израстнали са заедно, а след смъртта на техните родители, те са се чувствали
като единствените останали живи най-близки хора, затова двамата били изключително
близки, поддържали са постоянна връзка като са се чували и виждали по два-три пъти
седмично и си оказвали взаимопомощ, морална и материална подкрепа.
Досежно размера: Преценявайки характера и степента на претърпените неимуществени
вреди, както и тяхната продължителност, ПОС намира, че съгл. чл.52 ЗЗД на пострадалия
следва да се присъди по страведливост сумата 5100 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания за причинените му вреди от смъртта на нейния брат при ПТП -
искът е основателен и доказан в поискания размер. ПОС намира за неоснователно
възражението на въззивника, че размера на обезщетението и лихвата надхвърляли лимит от
5000 лв., определен в §96,ал.1 ЗИДКЗ вр. с чл.493а от КЗ, тъй като този размер е съобразен с
чл.493, ал.1 КЗ, вр. с чл.429,ал.2,т.2 КЗ и е предвиден в застрахователното покритие на
застраховката ГО – съгл.чл.492,т.1 КЗ – мин.застрахователна сума /лимита на отговорността/
за този вид застраховка е 10000000 лв., която сума е в рамките на полученото обезщетението
за всички пострадали лица от смъртта на Й.О.
Като е достигнал до същите изводи за размера на иска, ПРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед неуважаване на въвззивната жалба, въззиваемият има право да му се
присъдят направените по делото разноски. Поискано е присъждане на адв.възнаграждение
на основание чл.38, ал.1,т.2 ЗА, което в размер на 580
лв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260763/10.03.2021 г., постановено по гр.д. №15211/2020 г. по
описа на Пловдивски районен съд, 7 гр. състав.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество ЗАД „Уника“ АД, ЕИК: *********, да заплати на
адвокат Е.И. П., АК – гр. П., с адрес: *************, сумата в размер на 580 лв. -адвокатско
възнаграждение за осъществено на Е. Д. К., ЕГН: **********, безплатно представителство
в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5