Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 03.05.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 7576 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Р.(Б.)“ ЕАД твърди, че съгласно Договор за инвестиционен банков кредит от 04.03.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.08.2012г., сключен между банката и ответника „В.К.“ ЕООД, тогава с наименование „В.К.“ ЕООД, на дружеството е бил предоставен кредит от 308 000 евро с краен срок на погасяване 25.04.2014г., съответно 25.10.2015г. Поради неплащане на падеж на дължимите месечни погасителни вноски по главница и лихва, и на основание чл. 10.3 от договора, банката е обявила всички усвоени и непогасени суми по договора за кредит и анекса за предсрочно изискуеми и незабавно платими със свое писмо изх. № 023306/19.03.2015г., получено от управителя на ответното дружество на 30.03.2015г. Последното плащане по договора за кредит е било на 16.05.2014г.

При предявената предсрочна изискуемост на кредита, към 07.04.2015г. от ответника са били дължими главница от 86 999. 06 евро, съгласно чл. 3.1 от Анекс № 1,  3 920. 29 евро наказателна лихва, начислена върху вноските по главницата за периода от 16.05.2014г. до 06.04.2015г., включително, съгласно чл. 5.1. от Анекс № 1 и   3 166. 78 евро просрочена редовна лихва, начислена за периода от 25.02.2014г. до 29.03.2015г., включително, съгласно чл. 4.2 от Анекс № 1, както и 215. 21 евро просрочена комисионна управление, която е била дължима на 26.05.2014г., със законна лихва за забава върху главницата от 07.04.2015г. до изплащане на вземането.

За сумите е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3021394 от 07.04.2015г., по което е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.07.2015г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 69 състав, по ч.гр.д. № 19210/2015г., с присъждане и на разноските в заповедното производство и издаване  на изпълнителен лист.     

След постъпило от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, ищецът иска установяване съществуване на вземанията, с присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство. 

Ответникът  оспорва претенциите за наказателна лихва и просрочена договорна лихва. Възразява, че клаузите на чл. 3.1-3.3 и 3.5 от договора за кредит и аналогичните клаузи на чл. 4, 4.1 и чл. 5.1 от анекса са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП. При условията на евентуалност вземанията се оспорват като противоречащи на чл. 58, ал. 3 от ЗКИ.  На отделно основание се оспорва размера на претенцията за наказателна лихва, поради неправилно прилагане от ищеца на клаузата на чл.5.1, пр. последно от анекса относно изчисляването на периода, през който лихвата е дължима. При изчисляване на лихвата една и съща дата на забавата фигурира два пъти. Ответникът оспорва и размера на договорната лихва – не е ясно как е формиран този размер.

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            На 04.08.2008г. между страните е бил сключен Договор за инвестиционен банков кредит, съгласно който ищцовата банка се е задължила да предостави на ответника, тогава с наименование „В.К.” ООД, кредит в размер на 308 000 евро, който да бъде използван за направени разходи (без ДДС) за покупка на конкретно посочен урегурлиран поземлен имот (раздел І, чл. 1 от договора).  Уговорен е бил краен срок за погасяване на кредита 25.04.2014г. (раздел ІІ). Усвоената част от главницата е трябвало да бъде погасена на вноски, всяка дължима на 25-то число на съответния месец (раздел ІV, чл. 4.2 от договора). За ползвания кредит, кредитополучателят е плащал на банката годишна лихва в размер на едномесечен EURIBOR, увеличена с 2. 25 пункта надбавка (раздел ІІІ, чл. 31 от договора). При забава в плащането на дължими по договора суми, ответникът е дължал на банката неустойка – наказателна лихва за забава в размер на едномесечен  EURIBOR плюс 12 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (чл. 3.5 от договора), без значение дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем (чл. 10.2).  Лихвата и наказателната лихва са се изчислявали на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита, включително първия и без последния ден от този период. Лихвата се е плащала ежемесечно на 25-то число на месеца, за който се отнася (чл. 3.2). Лихвата и наказателната лихва в частта едномесечен EURIBOR се е преизчислявала и променяла от банката на 25-то число от всеки месец, а при поискване банката е трябвало да предостави справка за изменението и стойността на едномесечния EURIBOR (чл. 3.3). На банката е била дължима и комисионна за управление (чл. 3.4).

            Неплащането на падежа на парично задължение към банката е било случай на неизпълнение  по чл. 9.1, б.”а”, Раздел ІХ от договора и е било основание банката да обяви всички усвоени по договора за кредит суми, лихва (евентуално наказателна лихва) и комисионни за незабавно изискуеми (чл. 10.3 от договора). 

            Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен. Обстоятелството не се оспорва и от ответника, както и не е спорно, че на 24.08.2012г. страните са сключили Анекс № 1 към договора за кредит. 

            Съгласно анекса, страните са приели за установено и са потвърдили, че към датата на подписване на анекса, усвоената и непогасена част от кредита е била 88 612 евро (чл. 1). Крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е бил променен на 25.10.2015г. (чл. 2). Главницата е трябвало да бъде погасена на 20 равни месечни вноски, всяка от 4 219 евро, дължими на 25-то число всеки месец, считано от 25.02.2014г. до 25.09.2015г. и последна погасителна вноска в размер на 4 232 евро, дължима на 25.10.2015г. (чл. 3).

Годишната лихва е била уговорена в размер на  едномесечен  EURIBOR увеличен с 4. 75  пункта надбавка, начислявана на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване, включително първия и без последния ден на периода (чл. 4). Лихвата е била преизчислявана и променяна на 25-то число от всеки месец  и е била дължима на това число (чл. 4.1 и чл. 4.2).

При забава в плащането на дължимите по договора суми, ответникът е дължал неустойка за забава, като относно главницата – в размера, определен в чл. 3.5 от договора за кредит върху забавената вноска/част от вноската по главницата за времето на забавата до окончателното погасяване. Наказателната лихва се е начислявала от датата на забава на дължимото плащане по кредита, на база 360 дни годишно, за реалния брой дни на забава, включително първия и без последния ден на този период (чл. 5.1).

Уговорено е било още, на 25.05.2014г. ответникът да заплати комисионна за управление в размер на 0.3% годишно върху усвоената и непогасена част от кредита (чл. 6 от анекса). Били са потвърдени клаузите на чл. 9. 1, б.”а” и чл. 10 от договора за кредит относно възможността за обявяването му за предсрочно изискуем (чл. 11 от договора).

От ответника са били извършвани само частични плащания по анекса, последно на 16.05.2014г.

Неплатеният остатък по просрочената главница е бил 86 999. 06 евро. В този смисъл е заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Този неплатен остатък не се оспорва по размер  и от ответника.

Съгласно същото заключение е била платена редовната (възнаградителна) лихва дължима към 25.02.2014г., но след това, считано от 25.03.2014г. до 29.03.2015г. са останали дължими 3 162. 95 евро, при общо изчислена (дължима) лихва по договора за кредит  от 55 234. 36 евро и платени 52 071. 41 евро.  Изчисленията са съгласно падежните дати (25-то число), като начало на периода на лихвата, без последната дата от периода, която е начало за следващия период на изчисление. От страните не са оспорени възприетите от вещото лице остатък от главницата, върху който е била изчислена възнаградителната лихва, приложимия годишния лихвен процент, съгласно Анекс № 1, брой дни от периода на лихвата и извършените плащания от ответника.

  За времето от 26-то число на съответния месец, без включване на последния ден от периода, който е началната дата на следващия период, върху неплатените суми по главницата (отделни вноски), за времето от 16.05.2014г. до 06.04.2015г., включително, е изтекла наказателна лихва в уговорения съгласно Анекс № 1 размер от 3 790. 75 евро. В този смисъл е вариант втори на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, коригиран от съда единствено относно броя на дните за периода на наказателната лихва, при който от вещото лице е бил пропуснат един ден (уговорката по Анекс № 1 е да не се включва само последният ден от периода, който е първи за следващ период) и с приемане за начало на периода на наказателната лихва 16.05.2014г., съответно 06.04.2015г., включително, като крайна дата, така както този период е посочен от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно исковата му молба.    За сумата по наказателната лихва не се установява да е платена. С последните платени от ответника 18.44 евро е била погасена наказателна лихва за период до 15.05.2014г. 

  Съгласно съдебно-счетоводната експертиза дължимата към 26.05.2014г. комисионна за управление върху неплатената редовна главница от 71 736 евро е била 215. 21 евро (0.3%), по Анекс № 1.

Съгласно писмо изх. № 023306 от 19.03.2015г. на ищеца са били обявени за предсрочно изискуеми вземанията на ищеца срещу ответника. Изявлението  е било обосновано с настъпилия случай на неизпълнение (неплащане на падеж на парични задължения), на основание чл. 10.3 от договора за кредит. Писмото е било получено от управителя на ответното дружество на 30.03.2015г. По делото обстоятелствата относно обявената предсрочна изискуемост не са спорни.

На 07.04.2015г. от ищеца е било поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е била издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.07.2015г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 69 състав, по ч.гр.д. № 19210/2015г., с присъждане и на разноските в заповедното производство и издаване  на изпълнителен лист.  

Срещу заповедта е било подадено своевременно възражение по чл. 414 от ГПК, както е бил подаден и иск от ищеца за установяване на вземанията, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение.    

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният между страните договор от 04.03.2008г. по същественото си съдържание е договор за банков кредит – наименуван договор, правната уредба на който се съдържа в разпоредбите по чл. 430 и сл. от ТЗ. Съгласно договора, ищецът, търговска банка, се е задължил да предостави на ответното дружество парична сума за определен срок и за определена цел - за направени разходи (без ДДС) за покупка на недвижим имот  (урегурлиран поземлен имот), а дружеството се е задължило да използва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал.  1 от ТЗ). Ползването на предоставената парична сума не е било безвъзмездно, а при заплащане на лихва по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ). При сключване на договора е била спазена формата по чл. 430, ал. 3 от ТЗ, която е за действителност. Допълнително е било уговорено заплащането на неустойка за забава, включително при забавено плащане на главницата, както и заплащането на сума за управление на кредита.

Към договора за кредит са приложими  общите правила на ТЗ относно търговските сделки, както и за неуредените от ТЗ положения за търговските сделки – разпоредбите на гражданското законодателство и търговските обичаи (чл. 288 от ТЗ). Ответникът е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за дейността му се прилагат и разпоредбите на този закон.

В изпълнение на договора за кредит на ответника е била предоставена сумата по кредита – 308 000 евро, а с допълнително подписания анекс от 24.08.2012г. е била потвърдена дължимостта на останала неплатена сума по кредита (главница), дължима на месечни вноски, платими за времето от 25.02.2014г. до 25.10.2015г.

Тези вноски не са били платени от ответника в срок и по уговорения от страните начин (чл. 9.1, б.”а”, Раздел ІХ и чл. 10.3 от договора за кредит), съответно и на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, с изрично изявление на банката, получено от ответника чрез управителя на 30.03.2015г., считано от 30.03.2015г. задълженията по договора за кредит са били обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът е загубил предимствата на срока (чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ) и от 30.03.2015г. е бил дължим пълният размер на останалата неплатена главница – 86 999. 06 лева. За сумата, съответно на изискванията по т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е била издадена заповед за незабавно изпълнение и по изложеното  вземането за главница по чл. 3 от Анекс № 1  следва да бъде изцяло потвърдено като дължимо, на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1  от  ТЗ.

Дължимо е и вземането по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.  2 от  ТЗ  за възнаградителна (редовна) лихва за периода от 25.03.2014г. до 29.03.2015г. върху главницата за времето от 25-то число от съответния месец, съгласно уговорения падеж,  без последното число от края на периода, което е било начало на следващия период, съгласно уговореното в чл. 4.2 от Анекс № 1,  при  размер на лихвата от  3 162. 95 евро, така както е възприето от фактическа страна. Заплащането на такава  лихва е било изрично уговорено от страните и е дължимо. Изяснени са и обстоятелствата по искането и не е налице нередовност на исковата молба в тази част, както възразява ответникът.

Дължима е още наказателна лихва (наказателна неустойка за забава), съгласно чл. 5.1 от Анекс № 1, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД върху изискуемата главница.  Неустойката е  дължима върху сумите на неплатените вноски от главницата за период от 26-то число на съответния месец, съответно върху обявената за предсрочно изискуема главница. Неустойката е била уговорена за забавено изпълнение на ответника да заплаща вноските по главницата изцяло или частично, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.  В договора за кредит и анекса страните не са се отклонили от това предвиждане на закона относно забавата и неустойка е била дължима от 26-то число, а не от 25-то число. Възражението на ответника в този смисъл е основателно. Бил е уговорен определен ден за заплащането на вноските по главницата и възнаградителната лихва (наричана в договора „лихва”) – 25-то число, а относно наказателната лихва единствено е било уговорено, че ще бъде преизчислявана и променяна на 25-то число.  Неустойката е за забава и е дължима от 26-то число на съответния месец, когато е настъпвала забавата.

И при периода на начисляване на тази лихва, за да няма съвпадане на началната и крайната дата при изчислението,   е било уговорено, че последният ден на периода на лихвата няма да бъде включван. Той е началото на следващия период на изчислението. При така съобразено началото на периода на забавата и периода за изчисление дължимата за времето от 16.05.2014г. до 06.04.2015г., включително, неустойка, е била в размер на 3 790. 75 евро, съгласно възприетото и от фактическа страна. За тази сума издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдена.

Дължима е и уговорената комисионна управление от 215. 21 евро, съгласно чл. 6 от Анекс №  1, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.         

   Ответникът твърди, че към отношенията по договора за кредит с анекса е приложим Законът за защита на потребителите, уреждащ защитата на потребителите, включително правото им на защита срещу неравноправни договорни условия (чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗЗП), съответно  е приложима Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разпоредбите на която изрично са били въведени със Закона за защита на потребителите (§ 13а от допълнителните разпоредби на закона).

Съгласно легално установеното определение за потребител (§ 13, т. 1 от ЗЗП, вр. чл. 2, б.”б” от Директива 93/13/ЕИО), потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Законът, съответно посочената директива, дефинират договорите, към които се прилагат с оглед качеството на страните по договора – в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Персоналният и предметен обхват на директивата са изяснени в  решения на Съда на Европейския съюз – дело С-74/15, С-110/14, С-348/14, С-488/11, С-484/08, С-92/11, С-96/14, С-34/13, С-143/13 и др. Ответникът обаче е  търговско дружество, а не  физическо лице и за него ЗЗП е неприложим. Възраженията на ответника в отговора на исковата молба в този смисъл не могат да бъдат разглеждани.

Неоснователно е  и твърдението на ответника, че е нарушена разпоредбата на  чл. 58, ал. 3 от ЗКИ. Разпоредбата е нова  (ДВ, бр. 94 от 2010г., в сила от 31.12.2010г.) и не е имала действие към момента на сключването на договора за кредит. Тя е била в сила към датата на сключването на анекса от 24.08.2012г. Той обаче не е бил в противоречие с разпоредбата, тъй като още в основания договор е бил уговорен начин за уведомяване на ответника при промяна в   едномесечния EURIBOR. Съгласно чл. 3.3 от договора за кредит,  при поискване банката е трябвало да предостави справка за изменението и стойността на едномесечния EURIBOR. По делото не се установява такава справка при действието на договора за кредит да е била отказвана.

            По разноските

            В заповедното производство ищецът установява разноски за платена държавна такса по заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 3 688. 75 лева и поне 3 290 лева разноски за юрисконсулт съгласно действалата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК,  на ищеца са дължими разноски от 6 968. 88 лева.

            В исковото производство ищецът установява разноски от 3688. 75 лева платена държавна такса по исковата молба, 600 лева разноски за вещо лице и 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8, вр. от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за плащане на правната помощ. Съдът присъжда максималното възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. При липсата на висока правна и фактическа сложност на делото няма основание за увеличаване на размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 25, ал. 2 от Наредбата, независимо от цената на исковете. Или с оглед изхода на делото на ищеца  са дължими разноски от 4 582. 26 лева.

            Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на такива разноски, както и не се произнася по искането на ищеца за прихващане съгласно молбата му вх. № 48443 от 11.11.2017г., докладвана след приключване на устните състезания по делото.   

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

            ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Р.(Б.)“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.К.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, че  „В.К.“ ЕООД дължи по  Договор за инвестиционен банков кредит от 04.03.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.08.2012г., главница от 86 999. 06 евро (осемдесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и девет евро и шест евроцента),  3 790. 75 евро (три хиляди седемстотин и деветдесет  евро и  седемдесет и пет евроцента) наказателна лихва, начислена върху вноските по главницата за периода от 16.05.2014г. до 06.04.2015г., включително, и  3 162. 95 евро (три хиляди сто шестдесет и два евро и деветдесет и пет евроцента) просрочена редовна лихва, начислена за периода от 25.03.2014г. до 29.03.2015г., включително,  както и 215. 21 евро (двеста и петнадесет евро и двадесет и едно евроцента)  просрочена комисионна управление, която е била дължима на 26.05.2014г., със законна лихва за забава върху главницата от 07.04.2015г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.07.2015г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 69 състав, по ч.гр.д. № 19210/2015г.

            ОТХВЪРЛЯ  предявените по реда на  чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от Р.(Б.)“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, срещу „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *********** и със седалище и адрес на управление ***, искове в останалата част до пълните предявени размери – над 3 790. 75 евро наказателна лихва и над 3 162. 95 евро просрочена редовна лихва.

            ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Р.(Б.)“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 968. 88 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) разноски в заповедното производство, както и 4 582. 26 лева (четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и двадесет и шест стотинки) разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: