№ 764
гр. Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501008 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Р. З. А. от гр. *** -
ответник по гр.д. № 7709 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 538/10.03.2023 год. в частта ,с която е изменена
издръжката в полза на двете деца на страните ,като същата е увеличена от 180
лв. на 250 лв. за детето М. А. и от 200 лв. на 300 лв. за детето И. А. .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,необосновано и неправилно в атакуваните части ,при
процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че по делото бащата – въззивник е изразил
готовност да заплаща по-висок размер месечни издръжки от тези ,определени
му със съдебното решение от 13.11.2018 г.Не са съобразени обаче
възможностите на бащата – присъдената издръжка в посочените размери е
прекомерно висока .Макар и да е посочен фактът ,че ответникът има и други
алментни задължения ,този факт не е отчтен при определя размера на
издръжката .Ответникът е декларирал доход по 1000 лв. месечано ,но съдът е
приел ,че той периодично реализира доходи от продажбата на недвижими
1
имоти „,без да има доказателства за това .Няма доказателства и че
ответникът реализира доходи от отдаване под наем на жилище ,или че има
такова – годно за отдаване под наем..
Неправилно са отчетени и нуждите на децата .По делото не са доказани
потребности ,по-високи от обичайните за тяхната възраст,а увеличеният
размер се явява невъзможен за ответника .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
отхвърлят исковите претенции и издръжките да бъдат увеличени в размер на
200 лв. за детето М. и 225 лв. – за детето И. .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемите –ищци по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и считат
,че при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че решаващият съд е обсъдил
подробно и задълбочено имущественото състояние на бащата –
притежаваните от него недвижими имоти,извършваните разпоредителни
сделки с такива имоти и извършваната търговска дейност .Правилен е
изводът на съда ,че придобивайки недвижими имоти ,ответникът разполега с
възможност да извлича полза от тях/да ги отдава под наем ,да ги продава и
т.н. / ,както и че като съдружник в дружество за сделки с недвижими имоти
еднозначно сочи какъв е основният източник на доходи на ответника .Съдът е
изследвал данните от ГФО на дружеството ,в което ответникът е
съдружник,от които става ясно ,че същото разполага с неразпределена
печалба .Дружеството притежава и недвижим имоти в гр. Несебър.
Предложеният от бащата размер издръжка е съизмерим с минималния
,който се дължи без оглед на възрастта и нуждите на децатаа и независимо от
възможностите на родителя.В случая децата са на 12 г. и на 16 г. с все
по[1]нарастващи образоватебни ,социални нужди ,за извънучилищни
занимания и т.н. Наред с извършени преди това разпореждания с недвижими
имоти ,той е реализирал приходи от продажба на имот в режим на СИО с
настоящата му съпруга срещу продажна цена от 37 000 евро ,т.е.продължава
да реализира доходи ,достатъчни ,за да изпълнява без проблем задълженията
си .
2
Оспорва се оплакването ,че съдът не бил съобразил наличия на
задължения на ответника към третото му дете ,като се подчертава ,че този
факт е обсъден в мотивите на съда ,имайки предвид и че детето е само на една
година и се отглежда в семейна среда , а децата М. и И. са големи и нуждата
от издръжка е по-висока ,а и ответникът не участва по друг начин в техния
живот и няма други разходи ,свързани с децата .
Затова се счита ,че в обжалваната част решението е правилно и
въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение.
Предявява се насрещна жалба против решението в отхвърлителната му
част – с която се отхвърля претенцията за заплащане на издръжки в пълния
предявен размер – по 350 лв. за детето И. и по 300 лв. месечно за детето
М..Счита се ,че първостепенният съд неправилно е определил общия размер
издръжки ,необходим на двете деца – като такъв от 400 лв. месечно за И. и по
350 лв. месечно за М. ,като не са съобразени социално[1]икономическите
условия в страната ,възрастта на децата и произтичащите от това
потребности,техните образователи нужди ,извънкласни занимания,социални
контакти и т.н.Поробно се излагат съображения в тази връзка .Посочва се ,че
освен разходи за храна ,облекло,посочия и т.н. ежемесечните разходи
включват т.нар. джобни средства ,карти за градски транспорт,сметки за
мобилни телефони,за интернет,сметки за ток ,вода ,данъци /сочи се ,че за
отпразнуването на рождения ден на М. майката е заплатила 262 лв. /
.Съобразявайки се и с линията на бедност в страната /от 504 лв.
/въззивниците- ищци считат ,че определения размер на необходима издръжка
от съда е твърде занижен ,счита се ,че общо на месец са необходими минимум
500 лв. за всяко от децата ,поради което се настоява претенциите да бъдат
уважени в пълен размер – по 350 лв. месечо за детето И. и по 300 лв. за М.
.Затова се моли отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на
претенциите в пълен размер.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК.
Безспорно е по делото ,че страните са родители на непълнолетния И. Р. А.
//род.на 23.04.2007 г./ и малолетната М. Рузенова А. ,родителските права по
отношение на които се упражняват от майката К. И. А. ,като с решение по
3
гр.д. № 4440/2015 г. на БРС бащата-ответник е бил осъден да заплаща на
детето М. по 180 лв. месечна издръжка,а на детето И.-по 200 лв.
месечно.Детето М. за изминалата учебна година е била ученик в 5 клас /вж.
удостоверението от ОУ“П.Р.Славейков“/ а детето И. е бил в 9 клас през
изминалата учебна година /удостоверение от ПГЕЕ“К.Фотинов“-Бургас /.От
представените доказателства се е установило и че ответникът – бащата на
децата през 2020 г. е сключил нов граждански брак ,от които има едно
малолетно дете –И. .
Не може да има спор ,че за изминалите повече от осем години от
първоначалното определяне на издръжката за М. и И. са се изменили както
икономическите условия на живот в страната ,така и възрастта на децата и
съответните на тази възраст потребности –от дрехи ,храна ,учебни и
извънучебни пособия и занимания и т.н. При предходното определяне на
издръжката децата са били съответно на * и на *години ,а към момента М.
вече е тръгнала на училище ,ученик в пети клас,и този факт също води до
заключението за нарастналите му нужди за ежедневни разноски .Детето И.
пък вече е ученик в гимназия ,на ** години ,с всички нараснали материални
потребности. Затова и изводите на първостепенния съд относно нарастването
на нуждите на децата до степен ,която да се квалифицира като изменение на
обстоятелствата ,водещи до нуждата от увеличаване на дължимата издръжка
,са правилни и обосновани . Налице е и промяна на нормативната уредба
относно минималния размер на дължимата издръжка ,която според нормата
на чл. 142 ал. 2 от СК е в размер на ¼ от размера на минималната работна
заплата –т.е. 195 лв. При това положение определената с предходното
решение издръжка за малолетната М. е под минималната за страната ,а с
оглед на нуждите на детето и възможностите на родителите ,е налице
основание за увеличаването й.
Установено е по делото ,че майката на детето е на трудов договор с
„Уърлд траспорт оувър България „ЕООД и за последните 11 месеца е
получавала трудово възнаграждение около 2500 лв. месечно/осигурявала се
е на доходо средно около 2000 лв./Бащата за 2020-2021 г.се е осигурявал
върху 650 лв. месечно,ккато през 2022 г. декларирал доход от продажба на
недвижим имот от 4102,65 лв .От справка в АВп се установява ,че в периода
2020-2023 г. ,заедно с друго лице , е придобил общо шест недвижими имота
и продава общо пет.Към момента няма данни да е продаден придобитият
4
апартамент в гр. Несебър ,к.к.Слънчев бряг.От представените доказателства и
справки в ТР се е установило ,че ответникът е съдружник със съпругата си В.
А. в дружество „Макс Реал Би Джи“ООД,което дружество се занимава и с
покупка и продажба на недвижими имоти ,като от отчета за собствения
капитал за 2021 г. дружеството има реализирана неразпределена печалба от
42 000 лева.
Бащата всъщност твърди ,че е с ограничени финансови възможности
,защото има задължение за издръжка и към друг низходящ – дете от новия му
брак ,като декларира ,че доходът му е 1000 лв. месечно .
При така установените доходи на родителите на децата И. и М. с оглед
потребностите им и възможностите на родителите преценката на съда е ,че
дължимата от бащата издръжка за детето М. следва да възлиза на 250 лв.
месечно,а за детето И.-300 лв.месечно .
Определеният размер на издръжката , която следва да заплаща бащата , е
съобразен с приложените по делото доказателства ,включително и с тези
,които установяват задължение на същия за изплащане на издръжка на друго
дете /за което обаче се грижи и друг родител/ .
Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на
непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК
предвижда ,че родителите дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурят условия на живот
,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е
безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „
по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката
съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите
на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната
работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на детето от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
5
отглеждането и възпитанието на детето И. като дете на ** години и на М. –
на ** години следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от
ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се
гарантира издръжка за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-
кратния размер на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от
ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в
приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на
гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години
гарантираната издръжка е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият
размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено
необходим размер на средствата за отглеждането на едно дете и за което
поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,на
настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи е
предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата
на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в
страната .В случая издръжката за децата И. и М. следва да бъде определена
така ,че на децата да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване
на всички жизнени потребности ,така ,както биха били отглеждани в
семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .В тази връзка правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил и възможностите
на родителя , който дължи издръжка .Също така без значение за
възможностите на дължащия издръжка родител е това ,че същият има заеми
,тъй като не го освобождават от задължението му да заплаща издръжка на
непълнолетните си деца и не го поставя в обективна невъзможност да
заплаща такава в необходимия за правилното отглеждане и възпитание на
детето ,както и за задоволяване на нуждите му размер ,така ,както тези нужди
биха били задоволени ,ако родителите живееха заедно .В случая
задължението за заплащане на издръжка за децата му е привилегировано
пред всички останали задължения на родителя и другите задължения не са
основания за намаляване размера на издръжката ,необходим за задоволяване
потребностите на децата .
Тук следва да се посочи несъстоятелността на аргументите на ответника-
въззивник ,че присъдените издръжки за децата са твърде високи и са
непосилни за него ,предвид възможностите му .В тази връзка продължава да
твърди ,че месечният му доход е около 1000 лв. и не е в състояние да
6
заплаща повече от декларираната от него сума от 425 лв. месечно за двете
деца .Всъщност по делото са представени множество доказателства ,от
които е видно ,че ответникът е съдружник със съпругата си в търговско
дружество ,което се занимава с покупко-продажба на недвижими имоти и е в
състояние да акумулира приходи ,достатъчни ,за да заплаща по-адекватна
издръжка на децата си .От показанията на разпитания по делото свидетел А.
се установява ,че ответникът не е компенсирал по никакъв друг начин с друго
участие липсата си в живота на децата –вижда се с тях твърде рядко и не им
дава пари за нищо допълнително ,освен присъдената издръжка .Освен това –
както е споменал и районният съд,същият притежава и имот в гр.Несебър ,от
който също има възможност да реализира допълнителни доходи от отдаване
под наем.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено ,като неоснователно е
искането за допълнително увеличение на издръжките на децата ,което вече би
затруднило бащата .Верно е ,че претендираният размер на издръжките за
децата от ищцовата страна не е прекомерен с оглед на техните потребности
,но все пак по делото писват доказателства относно точния размер на
доходите на ответника ,доколкото търговската дейност /с която се занимава /
да е с непостоянен ,с приливи и отливи .
Мотивиран от горното,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 538/10.03.2023 г. постановено по гр.д. №
7709/2022 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8