Решение по дело №661/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

16.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

661

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27- 185- 1/ 28.11.2018г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв. на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето на Б.Н. *** с ЕГН **********, за извършено нарушение на 17.11.2017г. в гр.Кърджали по чл.86 ал.1 т.3 вр.чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят Б.Н. Р.- А. обжалва наказателното постановление с молба да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно ведно с всички законни последици. Настоява, че при издаването му не са спазени изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, както и са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, които накърнили правото му на защита. Твърди, че не била извършила констатираните от контролните органи административно нарушение. Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно като излага подробни съображения.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На основание Заповед № РД- 27- 185/ 04.05.2018г. издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“- София свидетелите М.Н. и Т.И. извършили извънредна проверка в „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски“- Кърджали по повод подадена жалба с вх.№ МО-05-143/ 26.03.2018г. Това станало през месец май 2018г., когато те изискали договора на лечебното заведение с НЗОК и от него установили, че то имало сключен договор по клинична пътека № 51- Исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза. Проверяващите свидетели се запознали и с цялата относима медицинска документация съставена за пациента Г.Н.Б. по повод неговата хоспитализация в лечебното заведение в периода от 17.11.2017г. до 27.11.2017г., както и провели разговори с лекарите участвали в лечебния процес. В хода на проверката свидетелите М.Н. и Т.И. установили, че се касае за 55 годишен пациент, който постъпил в 11.05ч. на 17.11.2017г. в Спешно отделение, където му е осъществен преглед, за който бил съставен амбулаторен лист. В него било записано, че той от два- три дни има оплакване от световъртеж, а в деня на постъпването му паднал и имал влошаване на състоянието. От прегледа е установено нарушение на равновесието, слабост в левите крайници и смущение в говора. По повод на това е извикан за консултация специалист невролог, а именно жалбоподателя Р., който поставил диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт в дясна средна мозъчна артерия и левостранна хемипареза“. Назначен е секнер на глава, ЕКГ и ехография на бял дроб. След това пациентът Б. е хоспитализиран по спешност в 12.30ч. на 17.11.2017г. в Отделение по нервни болести в „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Атанас Дафовски“- Кърджали. Там е съставена История на заболяване № 16628/ 2850 с лекуващи лекари д-р М. и д-р С. с диагноза: Мозъчен инфаркт причинен от тромбоза на церебрални артерии, ИМИ в БДСМА. В История на заболяването в раздел настоящи оплаквания жалбоподателят Р. записал, че сутринта пациентът се събудил с главоболие, оплакал се от световъртеж и слабост на левите крайници, а по данни на близките му завалял говора и бил дезориентиран. Д-р Б.Н. Р.- А. при приемането на пациента Б. му снел общия статус, според който той бил със стабилна хемодинамика, с нормални стойности на кръвно налягане, чисто везикуларно дишане, ритмична сърдечна дейност, без други оплаквания, без отклонения в статуса. След което снел и неврологичния статус и поставил диагноза Исхемичен мозъчен инсулт. Жалбоподателят Р. в Лист за преглед, който е приложен към История на заболяването, не е отразил придружаващи заболявания и усложнения, а описаните анамнеза и обективно състояние били напълно идентични с тези при приемането на пациента. След назначаването и извършването на образно изследване се установило, че в структурата на главния и малкия мозък на пациента Б. няма промени. След това е направена оценка на тежестта на състоянието му, която по скалата Глазгоу- Лиеж била с общ сбор 15, а по NIHSS- 9 точки, което означавало, че при приемането му той е бил с данни за лек инсулт. В следващите дни е започнало активно лечение на пациента и състоянието му е проследявано. При извършено контролно образно изследване КАТ на главата на датата 23.11.2017г. скенерът показал промяна от преди 5- 6 дни при приемането му, а именно остър исхемичен мозъчен инсулт на широка основа. На 27.11.2017г. пациентът Б. бил изписан с поставена окончателна диагноза- Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии, ИМИ в БДСМА, Левостранна хемипареза, а лечението било отчетено по клинична пътека № 50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“. При така установените обстоятелства проверяващите свидетели констатирали, че жалбоподателката Р. в качеството й на приемащ лекар на пациента Б. не е снела прецизна анамнеза за изясняване точното начало на оплакванията и определяне на терапевтичния прозорец за осъществяване на интравенозна тромболиза, тъй като прилагането й трябва да започне максимум до 4,5 часа от началото на първите симптоми на исхемичен мозъчен инсулт. В случая са били налице критериите за осъществяването на такова лечение, но жалбоподателката Р. не е отразила данни за наличието на контраиндикации, а именно придружаващи заболявания, данни за кървене от ГИТ, преживян миокарден инфаркт, прием на антикоагуланти и други рискови фактори. Поради това не можело да се прецени възможностите да се извърши този вид лечение при приемането на пациента, за да се ограничи възможността от разширяване на инсулта, с каквито данни той е потърсил спешна медицинска помощ. По този начин са нарушени правата на болния за оказване на достъпна и качествена здравна помощ. За констатираното нарушение на 29.06.2018г. срещу жалбоподателката Р. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.86 ал.1 т.3 вр.чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето в нейно отсъствие след покана получена лично на 25.06.2018г. По- късно на 04.07.2018г. съставеният акт бил връчен на нарушителя без възражения. Такива постъпили на 23.07.2018г. при наказващия орган, но били счетени за неоснователни, тъй като в тях не се сочат нови факти, обстоятелства и доказателства по случая. На 28.11.2018г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето наложил на д- р Б.Н. *** административно наказание „глоба” в размер на 300лв. за извършено нарушение по чл.86 ал.1 т.3 вр.чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето. 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.Н., Т.И. и С.Б., както и от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № А 27- 185- 1/ 29.06.2018г.; Правилник за организацията на работа и вътрешния ред в Неврологично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“- Кърджали; История на заболяването № 16628 в неврологично отделение по КП № 50 на Г.Н.Б.; Възражение от 05.07.2018г. против АУАН; Заповед № РД- 27- 185/ 04.05.2018г.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

С обжалваното наказателно постановление е наложено административно наказание на д- р Б.Н. Р.- А. на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето, който предвижда наказание глоба от 100 до 600 лв. при нарушение разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - 228в. Цитираната за нарушена разпоредба на чл.86 ал.1 т.3 от Закона за здравето повелява, че всеки пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ. Дадената връзка с чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето разпорежда, че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че в Закона за здравето липсва дефиниция на понятията качествена здравна помощ, своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Съдържанието на тези понятия следва да бъдат установено по тълкувателен път. Съгласно чл.46 от Закона за нормативните актове обаче разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точният им смисъл, а ако са непълни за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В ал.3 на чл.46 от Закона за нормативните актове обаче е въведена с императивна разпоредба забрана административно наказателната отговорност да се обосновава съобразно правилата за тълкуване и прилагане на разпоредбите при непълнота на закона. Поради това обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушаване на разпоредбата на чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове.

Освен това посочените за нарушени норми чл.86 ал.1 т.3 вр.чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето не съдържат конкретно правило за поведение, а регламентират правата на пациентите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска помощ. Те не съдържат конкретен фактически състав на административно нарушение, а както актосъставителя, така и наказващият орган са се задоволили само с тяхното посочване, без да са цитирали разпоредби на медицински стандарти, които са били нарушени. Не са посочили правното задължение за действие, което да позволи на съда да направи преценка дали описаната в наказателното постановление фактическа обстановка съставлява административно нарушение. Административнонаказателното производство има строго формален характер и изисква конкретно, ясно и точно посочване на задължението, чието неизпълнение се обвързва със съответната санкционна норма. Това е същността на този процес и се съблюдава безусловни при всички производства, както от административните органи, така и от съда. Допускането на бланкетно формулирано задължение би довело до тълкуване, прилагане по аналогия или по обикновена житейска логика, което съдът намира в противоречие с принципите на административното производство. Липсата на фактически състав на нормата, приета за нарушена, препятства изясняване на релевантните факти и съответно установяването на съставомерността на деянието.

В словесното описание на нарушението в настоящия случай се сочи, че жалбоподателят не е снела прецизна анамнеза за изясняване точното начало на оплакванията и определяне на терапевтичния прозорец на осъществяване на интравенозна тромболиза. Тази словесна конкретика обаче не е отразена в цифровото изписване на нарушението, което дава правната му квалификация. По този начин има разминаване между цифровото и словесно описание, което също е недопустимо в административно наказателното производство. За да бъде законосъобразно наказателното постановление трябва стриктно да посочва нормата от закона, която е нарушена и тази норма трябва да съответства в пълнота на описателната част. При така описаното остава абсолютно неясно какво конкретно по вид нарушение е вменено като извършено от жалбоподателя, защо е вменено именно на него като извършител и защо поведението му е квалифицирано по посочените разпоредби на Закона за здравето. На свой ред приложената санкционна разпоредба на  чл.229 ал.1 от Закона за здравето също е бланкетна, препращаща към нормите на закона или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, непозволяващо самостоятелното й посочване като нарушена и налагащо запълването й с други конкретни специални норми на закона или подзаконовите актове по приложението им.

Всяко от така констатираните нарушения е съществено, тъй като от една страна ограничава правото на защита на жалбоподателя и го лишава от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. От друга страна правят невъзможна и съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства. Предпоставят и абсолютна невъзможност за съда, да разгледа адекватно спора по същество. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27- 185- 1/ 28.11.2018г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв. на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето на Б.Н. *** с ЕГН **********, за извършено нарушение на 17.11.2017г. в гр.Кърджали по чл.86 ал.1 т.3 вр.чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                                                               

 

                                                                         Районен съдия: