РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. П., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101664 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Т. П. от с. Д., общ. П. срещу
„Стик-Кредит“ АД, с която е предявен иск за обявяване на нищожността на клауза за
неустойка в сключения между страните Договор за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че на 15.07.2023 г. сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № 972807 със заемна сума от 3 000 лв., като общата дължима сума за
връщане възлизала на 5 772,87 лева. ГПР по кредита бил в размер на 42,58 %, а годишният
лихвен процент - в размер на 36 %. В чл. 27, ал. 1 от договора било уговорено, че ако
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение на кредитора, му дължи
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
представено обезпечение. Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора неустойката се заплащала
периодично с всяка погасителна вноска. В случая била начислена неустойка в размер на
2 238,45 лв. Ищецът твърди, така уговорената клауза за неустойка в чл. 27, ал. 1 от договора
за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на
ЗЗП. Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава
принципа за добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
принципа на справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Сочи, че поради накърняването на принципа на добрите нрави се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Релевира, че
клаузата за неустойка предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, тъй
като е в размер на над 80 % от сумата на отпуснатия кредит, същата излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и с нея в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнено акцесорно задължение, като се
цели неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
Навежда, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
тъй като не е индивидуално уговорена, като по този начин кредитополучателят няма
възможност да влияе върху съдържанието й към момента на сключване на договора.
В тази връзка иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за кредит № 972807/15.07.2023 г., сключен със Стик
1
Кредит АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2238,45 лева, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител депозира отговор на
исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че в действителност на
15.07.2023 г. между ответното дружество, в качеството на кредитор и ищеца, в качеството на
потребител по смисъла на ЗПК, е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние с № 972807, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума
в размер на 3 000 (три хиляди) лева, която сума последният се е задължил да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Релевира, че
процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че на същата дата, на която е сключен договорът,
дружеството е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното
от същия желание на каса на „Изипей“.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение, ответното
дружество релевира, че такава не е начислявана и събирана от дружеството, като твърди, че
клаузата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Навежда, че процесната неустойка представлява самостоятелно съглашение, което макар да
е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, по отношение
на него не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД.
Посочва, че неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е
предоставил обезпечение, като причината за евентуалното начисляване на такава неустойка
би било единствено виновното поведение на ищеца, като неустоечната клауза не предвижда
неоснователно разместване на блага. Навежда, че основната цел на уговорената неустойка е
да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, както и че няма въведено
законодателно изискване относно размера на неустойката, като сочи, че нейният размер
може да бъде и по - висок от размера на главното задължение. Релевира, че не е налице
изначална невъзможност да се осигури поръчител в уговорения в договора срок, като
навежда, че доколкото ищецът е бил запознат с условията на договора, преди последният да
бъде сключен, същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с
възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора
изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него, и след това да премине
към подписването му.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което
поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото
разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пред. първо и трето ЗЗД за
обявяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 27, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 972807 от 15.07.2023 г., сключен между ищеца Б. Т. П. и ответното
дружество „Стик-Кредит“ АД, поради накърняване на добрите нрави и противоречие на
закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и изцяло
основателен и доказан.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че
между ответното дружество „Стик-Кредит“ АД и ищеца Б. Т. П. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 972807 от 15.07.2023 г., по силата на който ответникът предоставил
на ищеца кредит в размер на 3 000 лв. Уговорено било, че ГПР е в размер на 42,58 %. В чл.
27 от договора било уговорено, че ако кредитополучателят не представи обезпечение в срок
съгласно чл. 17 от договора, дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоения размер
на кредита за всеки ден, през който кредитът не е обезпечен. Съгласно погасителния план
2
начислената неустойка по договора възлизала на общо 2 238,45 лв.
В чл. 17 от договора било предвидено в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора кредитополучателят да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му
по договора чрез поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова
гаранция.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон –ЗПК.
Съдът намира, че клаузата на чл. 27 от договора, касаеща задължението за заплащане
на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение на кредитора е нищожна, поради противоречие на добрите нрави и тъй като е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на
длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при
неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер
на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е
предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и
предл. трето ЗЗД за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл. 27, ал. 1 от
Договора за потребителски кредит № 972807 от 15.07.2023 г., сключен между ищеца Б. Т. П.
и ответното дружество „Стик-Кредит“ АД, поради накърняване на добрите нрави и
противоречие на закона, следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 90 лв.
заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 523,85 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, член 101, параграф 2
ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната
по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тези наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се ръководи от
фактическата и правна сложност на делото, цената на предявените искове, броя на
проведените о. с. з., вида и характера на събраните доказателства и действително
извършената от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в
3
едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, освен писмени
такива. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично, но е депозирал писмено становище по
хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищеца сумата от 360, 00 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, с оглед
представеното от адвоката удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл.
трето ЗЗД, клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 972807 от
15.07.2023 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков, като кредитор и Б. Т. П., ЕГН: ********** от с. Д., общ. П., като
кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 238,45 лева, поради
накърняване на добрите нрави и противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков, да
заплати на Б. Т. П., ЕГН: ********** от с. Д., общ. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 90 /деветдесет/ лева, представляваща разноски по делото заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков, да
заплати на адвокат Д. В. М. от АК - П., с адрес на кантора и съдебен адрес гр. П., ул. „П.“
№ 3 Б, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от
360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4