Присъда по дело №348/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 30
Дата: 25 октомври 2022 г. (в сила от 25 октомври 2022 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20225200600348
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Пазарджик, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Венцислав Г. Петров

Елисавета Радина
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
и прокурора А. Д. П.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
административно наказателно дело № 20225200600348 по описа за 2022
година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 219/27.04.2022г., постановено по АНД №
1928/2021г. на Районен съд гр.Пазарджик, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подс.З. И. Ч., роден на 02.01.1974г. в град Велинград,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан,
ЕГН-**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това на 12.11.2021г. в град Пазарджик
да е причинил на С.Г.Б лека телесна повреда, представляваща временно
разстройство на здравето, като деянието да е извършено по хулигански
подбуди и го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по
чл.131 ал.1 т.12, във връзка с чл.130 ал.1 от НК.

ПРИСЪДАТА е окончателна и не подлежи на обжалване и протест.
1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда №30/25.10.2022г. постановена по ВАНД №
348/2022г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик:
С решение №219/27.04.2022г. постановено по АНД № 1928/21г. по
описа на Районен съд гр. Пазарджик е признат обвиняемия З. И. Ч. за
виновен в това, че на 12.11.2020г. в гр. Пазарджик е причинил на С.Г.Б. лека
телесна повреда , представляваща временно разстройство на здравето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди и на основание чл.78а ал.1 от
НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 от Нк във връзка с чл.130 ал.1 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размера на 1000лв.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
адвокат Р. А., в качеството му на защитник на З. Ч., с искането да се отмени
решението и постанови нова оправдателно такова. Излага съображения за
превратно тълкуване на доказателствата. Алтернативно моли да се отмени
решението и върне делото за ново разглеждане от решаващия съд.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба в което се излагат
доводи са превратно тълкуване на доказателствата и се сочи, че в мотивите
липсва анализ на доказателствата. Иска се отмяна на решението и връщане на
делото на решаващия съд за ново разглеждане поради липса на мотиви.
Алтернативно се иска отмяна на решението и постановяване на ново такова
оправдателно поради липсата на елемент от състава, а именно „хулигански
подбуди“. Излага доводи ,за предхождаш инцидента конфликт което не е
обсъдено то решаващия съд.
В съдебно заседания жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на Окръжна прокуратура взе становище, че жалбата е
основателна и присъдата следва да се отмени като се върне делото за ново
разглеждане от друг състав.
Пред настоящия състав не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните и провери изцяло така
атакуваното решение направи следните изводи:
От събраните пред решаващият съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Свидетелят С.Г.Б. работел като фадромист в „**** находящ се в гр.
Пазарджик, ул. **** с управител св. Л. К.. На територията на дружеството
подсъдимият З. Ч.от около 14г. ползвал под наем помещения за производство
на дограма, което налагало постоянно да преминава през територията на
бетоновия център, където поначало било шумно, предвид естеството на
работа на бетоновия център. На 12.11.2020г. около 14.30ч., в изпълнение на
служебните си задължения св. С.Б извършвал маневра – движение назад с
управляваната от него фадрома, на която имало монтирана камера за задно
виждане. В камерата видял, че на няколко метра зад него има движение на лек
автомобил, бял на цвят, марка „***“, който в един момент спрял, както и
забелязал, че двама от колегите му – свидетелите И.К.М А му подават сигнал
1
чрез ръкомахане, за наличието на лекия автомобил.С.Б спрял фадромата на 3-
4 метра от лекия автомобил „***“, управляван от подсъдимия Ч., след което
продължил да върши работата си, а подсъдимият Ч. напуснал територията на
бетоновия център.След около половин час подсъдимият Ч. се върнал в базата
на центъра и видял св.Л. К., като в качеството на управител му се оплакал за
това, че за пореден път има разлята бетонова смес, през която се налага да
преминава, без да споменава за случката с управляваната от С.Б фадрома.
Наблизо бил и св.С.Б, а малко по- недалеч и свидетелите М. и ****. С.Б бил
извикан от св.К., при което се приближил до подсъдимия Ч. и св.К., като
последният казал и посочил на С.Б разлята бетонова смес. С.Б отговорил, че
няма проблем да изгребе с фадромата колкото може, а останалото трябва да се
събере от други работници с гребла.След този разговор св.К. тръгнал да се
отдалечава, като един до друг останали С.Б и подсъдимия Ч., а св.К. се оказал
с гръб към тях. Свидетелите М. и **** били по –далеч, като имали пряка
видимост към С.Б и подсъдимия Ч., но не могли да чуват какво се говори,
поради шума и разстоянието.Веднага щом св.К. се обърнал и тръгнал,
подсъдимият Ч. се приближил към С.Б, като му направил бележка за случката
с фадромата. С.Б му отговорил, че не е имало риск да го удари. Подсъдимият
Ч. обаче с лявото си рамо притиснал С.Б по неговото дясно рамо, при което
С.Б с повишен тон задал въпрос на подсъдимия Ч. в смисъл „ какво, ти сега
ще ме удряш ли“, който въпрос бил чут от намиращия се все още наблизо
св.К.. Веднага след зададения въпрос подсъдимият Ч. ударил с ръка козирката
на шапката, която носел С.Б, при което шапката паднала, а С.Б се навел, за да
я вземе.При навеждането на С.Б подсъдимият Ч. нанесъл 3 или 4 бързи удара
в областта на зъбите на С.Б, които удари били видени от свидетелите М. и
**** .Св.К., след като първоначално чул С.Б да задава въпроса на подсъдимия
Ч. в смисъл „ какво, ти сега ще ме удряш ли“, се обърнал назад да види какво
става и видял един - последният от ударите, нанесени на С.Б от подсъдимия
Ч., при което се приближил към тях и застанал между двамата, като избутал
подсъдимия Ч. настрана. Св.К. видял, че на С.Б му тече кръв от устата, като
С.Б казал, че отива на стоматолог и ще си извади медицинско.На следващия
ден подсъдимият Ч. дошъл при св.К. и му казал, че иска да говори със С.Б , за
да му се извини.В следващите дни подсъдимият Ч. се извинил на С.Б и дори
му предложил пари, за да уредят отношенията си, но С.Б не се съгласил. Св.
С.Б посетил ****, където му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 48/2020г., с констатирани цепковидна рана в горната устна,
първи горен ляв зъб разклатен от първа-втора степен, кръвонасядане и
травматичен оток по лицето. Бил насочен към хирург, тъй като зъбът му не
можел да бъде спасен.На 18.12.2020г. пострадалият С.Б посетил св. В.Г -
лекар по дентална медицина, който извършил преглед и описал състоянието
на зъбния статус към момента на прегледа. Установил, че първи горен вляво
зъб е с подвижност между втора и трета степен. Пациентът съобщил за болки
и изтръпване на челюстта в областта на горните и долни фронтални зъби. В
устната му кухина се опипвала лека подутина в областта на долни вдясно
зъби: 44-ти, 45-ти, 46-ти, която била болезнена. Съобщил за болка в областта
на двете стави вляво и вдясно на долната челюст при отваряне и дъвчене. За
2
извършения преглед бил издаден документ № 1181/18.11.2020г. от Д-р В.Г-
дентален лекар в„****.На 22.12.2020г. пострадалият С.Б посетил св. Д-р В.Г с
оплакване за силни болки от първи горен ляв зъб, който прегледал и описал
при прегледа на18.12.2020г. Зъбът се наложило да бъде изваден, поради
спешност- силна болка и диагноза„****“. Зъбът бил изваден и предписан
антибиотик Клиндамицин. Било издадено Медицинско удостоверение №
225/22.02.2021г. от Д-р В.Г – дентален лекар в „**** Приета е
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П-42/2021г., в която е
посочено, че разклащане на първи горен ляв резец(21), наложило неговото
отстраняване е причинило на С.Г.Б. - избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето във фаза на отхапването и говоренето, което
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК.
Прие се по делото и комплексна съдебномедицинска експертиза и
стоматологичнаекспертиза по писмени данни № П-128/2021г. с участие на
съдебен лекар Б.П/изготвил първата експертиза/ и лекар по дентална
медицина, и хирург-Д-р Р.П.Видно от заключението й на пострадалия С.Б са
причинени травматично разклащане на горен ляв резец (21зъб), наложило
неговото отстраняване (екстрахирне), поради силни болки и невъзможност за
лечение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, тъй като съзъбието е с изгубена
протетична височина, функция на дъвкателния акт в задните и странични
отдели, и като цяло наличието на четири кариозни зъба и две корена в цялата
уста, те не могат да осигурят функционалната му пригодност преди
нанесената травма(удара). Цепковидна рана на горна устна е причинила
временно разстройство на здравето не опасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата. Останалите
травматични
увреждания (кръвонасядания и травматичен оток) са причинили на
пострадалия болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Посочените
травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
при нанесен(-ни) удар(-ри) в областта на лицето (устата) към момента на
инкриминираната дата.Възможно е травматичните увреждания да са
получени и само от един удар в областта на устата.
Въз основа на приетите за установени фактически положения,
решаващият съд не е приложил правилно закона, като е приел, че е налице
квалифициращия признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК. За да е налице
правната квалификация по т.12 на чл.131 от НК следва нанасянето на леката
телесна повреда да е изначално по хулигански подбуди. В конкретният случай
е установено, че цел на подсъдимия е било нанасянето на телесно увреждане,
а не демонстрирането на явно неуважение към обществото. Между
подсъдимият и пострадалия същия ден , на инкриминираната дата, е
възникнал конфликт който е довел до проявата, установена във фактическата
обстановка. Подсъдимият е възприел движението на заден ход на фадромата,
управлявана от Б. като заплаха. В последствие пак от работата на Б. и
неговите колеги на плаца е имало разлята бетонова смес което допълнително
3
е подразнило Ч.. Не на последно място е и репликата отправена от страна на
пострадалия към подсъдимия. Всичко това говори за наличието на личен
мотив предизвикваш подсъдимия към неправомерното му поведение.
Според ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г. нанасянето на
обида, причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто
личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Същото разбиране е застъпено и
в р. № 65 от 08.03.2010 г., по н. д. № 718/09 г. на I н. о., където е упоменато,
че "хулиганските" мотиви не са съвместими с чисто личните, че тяхното
съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в основата на
евентуалния умисъл на престъпното хулиганство. Не следва да се допуска
смесване на хулиганските действия като факти от действителността и
мотивите на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието. От
приетите за установени факти, безспорно е установено, че Ч. е действал с
пряк умисъл да нанесе телесно увреждане на пострадалия, за което е имал
личен мотив, а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото.
Ако подсъдимият е съзнавал, че с това си действие нарушава обществения ред
и предизвиква обществено възмущение, то би могло да се приеме наличието
на евентуален умисъл за престъпление по чл. 325 от НК, каквото обвинение
обаче по отношение на него не е било повдигано. Предвид обстоятелството,
че пострадалият не е бил конституиран като частен обвинител, тъй като
производството е по реда на глава 28 от НПК, то за въззивния съд не е налице
процесуална възможност да постанови присъда по основния състав на чл. 130,
ал. 1 от НК, което престъпление е от частен характер. В производството по
реда на глава 28 от НПК изричната разпоредба на чл.376 ал.3и ал.4 от НПК
забранява разглеждането на граждански иск в процеса и участието на частен
обвинител.В подкрепа на изложеното е и Решение № 47 от 22.04.2013 г. на
ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията ****
С тези мотиви съдът постанови присъдата си като призна подсъдимия за
невиновен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.131
т.12 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ

4