Р Е Ш Е Н И Е
№
......................., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
VІІ касационен състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 236/2019 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна (ОО „АА“ Варна), подадена
чрез началника и чрез ст. експерт И. Г., срещу Решение № 2220 от 04.12.2019 г.
по АНД № 4435/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено
Наказателно постановление № 23-0000417/01.08.2019 г., издадено от Началника на
ОО „АА“ Варна. С отмененото наказателно постановление на „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД
с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП), за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент
561/2006 на ЕО, във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
С жалбата се поддържа, че решението
на ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата
обстановка и неправилно е приложен материалният закон. Според касатора изводите
на ВРС за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление ВРС са
неправилни. Настоява се, че собствеността на процесният автомобил е
ирелевантна, тъй като собствеността на автомобила не е част от квалифицирания
състав на нарушението, за да подлежи на изследване и вписване в акта и в
наказателното постановление. Сочи се, че при обществените превози не е налице
задължение водачът да е назначен в транспортното предприятие, а и именно
наказаното лице като превозвач е предоставило с приемо-предавателен протокол от
01.04.2019 г. тахографски и пътни листи, в които тахографски листи
недвусмислено са вписани имената на водача К.С, а от пътен лист № 0014271 е
видно, че превозът е разпореден именно от касатора и че като единствен водач е
вписан К.С. Позовавайки се на установяващото се масово управление на автомобила
без да се ползват никакви почивки по време на работа, касаторът поддържа, че
ако бяха извършвани някакви проверки върху работата на водача, нямаше да се стигне
до случай като настоящия – през различни периоди да се осъществяват едни и същи
нарушения, каквато е целта на извършването на редовни проверки. На следващо
място се сочи, че за дата на нарушението е посочена 17.10.2018 г., защото
именно на тази дата, ако бе извършена проверка върху работното време на водача,
нямаше да се стигне и до извършването на същия вид нарушение на 19.10.2018 г.,
12.12.2018 г., 16.12.2018 г. и 27.12.2018 г. Според касатора за
съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин превозвачът
е организирал работата на водачите и по-конкретно дали е осигурил възможност за
спазване на изискванията на Регламент № 561/2006 г., каквато организация в случая
не е създадена, а и съгласно чл. 10, § 3, изр. 1 от посочения регламент
отговорността на транспортното предприятие е обективна за нарушения, извършени
от неговите водачи. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД
с ЕИК *********, представлявано от Ж.К.С. не ангажира писмен отговор по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата, като сочи, че решението
на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и няма
основания за отмяната му.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от
АПК.
Административният съд, като
прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП)
№ 23-0000417/01.08.2019 г., издадено от Началника на ОО „АА“ Варна, с което на основание чл. 105, ал.
1 от ЗАвП на „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 10, §
2, изр. 2, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, във вр. с чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП.
Нарушението, според НП, се състои в
следното: На 17.10.2018 г, в 16:02 ч. в област Варна, община Аврен, с. Царевци,
ул. „Седма“ № 6, транспортното предприятие не извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006, в резултат
на което водачът К.С, при извършване на обществен превоз на товари, е превишил
времето за управление на МПС „ДАФ“, кат. N3 с рег. № В6160КР, оборудвано с
аналогов тахограф с 44 минути – за периода от време 11:16 ч. на 17.10.2018 г.
до 17:10 ч. на същата дата, т.е. управлява превозното средство 4 часа и 14
минути, без да ползва непрекъсната почивка след период на управление от 4 часа
и 30 минути от поне 45 минути или поне 15 минути, последвани от почивка по
време на работа от поне 30 минути. В НП е посочено, че нарушението не е
изолиран случай.
ВРС приема, че актът за
установяване на нарушението (АУАН) и НП са издадени от компетентни лица, но при
провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно. Въззивният
съд посочва, че от АУАН и от НП не става ясно кой е собственикът на процесното
превозно средство, нито кой е превозвачът и изобщо въз основа на какви факти е
направен изводът, че въззивникът е лицето, което носи отговорност за
организацията на работата на водача К.С, като не е посочено и в какви
правоотношения са помежду си тези лица. Направен е извод, че нарушението не е
описано от фактическа страна, като не са изложени онези обстоятелства, от които
да става ясно дали превозвачът е извършил или не редовни проверки за
осигуряване спазването на регламента. Изтъква се, че не е посочено дали такива
проверки са извършвани и кога, не става ясно дали изобщо наказващият орган е
изследвал този въпрос. Изтъква се, че от описаното, че водачът е нарушил
правилата за почивка не може да се направи единствен и непоколебим извод, че не
са били извършвани проверки за спазване на регламента. ВРС посочва, че защитата
се гради върху фактите, поради което липсата на факти, пряко относими към
съставомерните признаци е съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита и налагащо отмяна на НП.
Направен е извод от ВРС и за
неправилно приложение на материалния закон: Не става ясно дали почивката не е
спазена поради действие или бездействие от страна на превозвача, в частност,
поради липса на проверки, като не е описано в обстоятелствената част на АУАН и НП
извършването или не на проверки, а и не е изследван изобщо този въпрос; Не са
ангажирани доказателства за извършване на нарушението, изразяващо се в липса на
проверки, респ. че е осъществено от обективна страна; Посочва се, че
неизвършването на проверки е нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, но
не става ясно какво точно е установил органът от фактическа страна по отношение
на задължението на превозвача по чл. 10, § 2, изр. 2 от Регламента; Прието е,
че не става ясно защо дружеството е наказано за нарушение, извършено именно на
17.10.2018 г., когато водачът не е спазил почивката си и за нарушение,
извършено на място, където е седалището на превозвача; Единственото, което
наказващият орган констатира е, че водачът не спазва правилата за почивка, но
за да се установи дали дружеството е нарушило задължението си да организира
работата си или да извършва проверки, наказващият орган следва да извърши
нарочна и задълбочена проверка и да изложи факти, въз основа на които да обоснове
изводите си, като тъй като това не е сторено, ВРС приема, че дружеството е
наказано за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено.
Решението на районния съд е
правилно като краен резултат, т.е. следва да се приеме, че е постановено при липса
на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от
НПК,
във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му, въпреки че настоящата касационна инстанция не споделя
част от направените от ВРС изводи.
Ясно в АУАН и в НП е посочено „ДЖИ
ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД като транспортно предприятие, респ. превозвач, както и че К.С
е водач, извършващ обществен превоз на товари за посочения превозвач. Без
значение е кой е собственикът на процесното превозно средство, доколкото обществен превоз на
товари може да се извършва със собствени, наети под наем или лизингови превозни
средства. Задължение и за превозвачите е да спазват изискванията за работно
време и почивки на водачите – чл. 10, § 3, изр. 1 от Регламент № 561/2006, а в
случая именно „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД“ ЕООД е превозвачът, който във връзка с извършвана му
проверка от ОО „АА“ Варна е представил тахографски листи и пътни листи, в които
е вписан К.С като водач на превозното средство, с което превозвачът извършва
обществен превоз на товари. В този смисъл неправилно ВРС приема, че от АУАН и
от НП не става ясно кой е превозвачът и изобщо въз основа на какви факти
е направен изводът, че въззивникът е лицето, което носи отговорност за
организацията на работата на водача К.С, като не е посочено и в какви правоотношения
са помежду си тези лица.
Датата на извършване на нарушението
- 17.10.2018 г., когато водачът не е спазил почивката си, и мястото на
извършване на нарушението - седалището на превозвача, правилно по принцип са
преценени и посочени от наказващия орган, доколкото именно на 17.10.2018 г. са
налице доказателства, че транспортното предприятие не е осигурило спазване на
разпоредбите за почивките на водачите при извършване на обществен превоз. В този смисъл неправилно ВРС
приема, че не е ясно защо дружеството е наказано за нарушение, извършено именно
на посочените в НП дата и място, ако се приеме обаче че става въпрос за
нарушението “неосигуряване от превозвача на спазването на разпоредбите за
почивки на водачите“, но не и за нарушението „неизвършване на редовни проверки
за осигуряване от превозвача на спазването на разпоредбите за почивките“.
Правилни са изводите на ВРС, че от
посочените в НП факти не става ясно дали превозвачът е извършвал или не редовни
проверки за осигуряване спазването на регламента. От една страна, не са налице
данни контролните органи да са изискали от превозвача данни за извършвани
редовни проверки за спазване на разпоредбите за почивките на водачите. Т.е. с
основание ВРС е стигнал до извод, че не е ясно дали изобщо наказващият орган е
изследвал конкретно този въпрос. От друга страна, действително само фактът на
установеното от органите неспазване на изискванията за почивки от К.С на
17.10.2018 г. не е достатъчно, за да се ангажира административнонаказателната
отговорност на превозвача за „неизвършване на редовни проверки за осигуряване
спазване на изискванията за работно време и почивки от водачите“. Извършването на
редовни проверки за осигуряване на спазването на глава II от Регламент №
561/2006 е положителен факт, който превозвачът следва да удостовери с
представянето при поискване от контролните органи на доказателства за
действията, които е предприел. Съответно, неизпълнението на задължението за
извършване на процесните проверки представлява бездействие от страна на
превозвача. Както се посочи в случая не са налице данни за изследване и
обосноваване на релевантния факт – неизвършване конкретно на редовни проверки
за осигуряване спазване на изискванията за работно време и почивки.
Действително неспазването на изискванията от водача за почивки по време на
управление на превозното средство е индиция за „неизвършването на редовни
проверки за осигуряване спазването на изискванията за почивки от водача“, но не
е достатъчно посочването на този факт – следва да се установи бездействието на
превозвача, посредством даването на възможност за представяне на доказателства
за изпълнение на задължението му за действие.
От посочените факти в НП и в АУАН
става ясно, че повдигнатото обвинение е за неизвършване на редовни проверки за
осигуряване на спазването на глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006, т.е. редовни
проверки за осигуряване спазването на изискването за почивки по време на работа
от водача К.С (чл. 7 от Регламента) – задължение за транспортното предприятие
съгласно чл. 10, § 2, изр. 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006.
С нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАПр при извършване на превози на товари с автомобили, които самостоятелно или
в състав от ППС имат допустима максимална маса над 3,5 тона, е въведено
задължение и за превозвачите, и за водачите да спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Задължението на превозвача за
извършване на редовни проверки за осигуряване на спазването на
глава II от
Регламент (ЕО) № 561/2006, произтича пряко от разпоредбата
на чл. 10, § 2, изр.
второ от Регламент (ЕО) № 561/2006. Нормата на чл. 19, § 1, изр. 1 и 2 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 задължава държавите-членки да
определят правила относно санкциите, приложими при нарушения на регламента. В ЗАвП не е налице състав на
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за извършване на
редовни проверки за осигуряване на спазването на
глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006. Националният законодател обаче въвежда самостоятелен
състав на нарушение в ЗАвП, изразяващо се общо в неосигуряване от превозвача на спазването
на разпоредбите за почивките на водачите при извършване на обществен превоз, т.е. обявява това деяние за
наказуемо – чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. Доколкото целта на въведеното с регламента
задължение за превозвачите за извършване на редовни проверки за спазване на
изискванията за работно време и почивки от водачите е именно с цел превозвачът
да осигури спазването на въпросните изисквания, то следва да се приеме, че
фактът на неизвършване на редовните проверки по своята същност представлява
неосигуряване от превозвача на спазването на разпоредбите за
почивките на водачите при извършване на обществен превоз, т.е. изпълва състава на
нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
В случая при несъблюдаване на изискването
за съответствие на словесното описание на деянието със състава на
административнонаказателната разпоредба, отговорността на превозвача е
ангажирана на основание общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП,
а не на основание специалната санкционна разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗАвП.
Т.е. дори да се установява по делото безспорно извършването на нарушение на чл.
10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент № 561/2006, във вр. с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвП (каквото установяване липсва), то незаконосъобразно е наложено
наказание не на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, за което нарушение е
предвидено налагането на имуществена санкция в размер на 1 000 лв., а на
основание общата разпоредба – 105, ал. 1 от ЗАвП, за което нарушение е
предвидено налагането на имуществена санкция в размер на 200 лева. Колкото и да
е по-благоприятна за нарушителя общата административнонаказателна разпоредба по
отношение на размера на санкцията, правилното приложение на закона налага
извод, че незаконосъобразно в случая е ангажирана отговорността на превозвача,
предвид наличието на специална административнонаказателна разпоредба за
нарушението на превозвача, изразяващо се в неосигуряване спазването на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари.
Гореизложеното обосновава извод, че
следва въззивното решение да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от
АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2220 от 04.12.2019 г., постановено по АНД № 4435/2019 г. на Районен съд–Варна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.