№ 26708
гр. София, 30.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110128792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
В писмения отговор ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по повод доставка на медицински изделия и консумативи,
дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, която е заплатена след издаване на последната – на 06.04.2023 г.
С оглед предходното, съдът намира, че в случая не е необходимо допускане на
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза със задачи вещото лице да установи
дали фактурата е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества и кога е заплатен
претендирания по нея остатък. По въпроса относно размера на законната лихва за забава не
са необходими специални знания.
Към исковата молба са представени документи, които са относими и допустими,
поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
5411/2023 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба документи,
по опис обективиран в същата, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 5411/2023г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.10.2023 г. от 10:45 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕООД против
„***“ ЕАД за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5411/2023 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответното лечено заведение е
сключен договор № Д-77/23.04.2021 г., по силата на който доставяло на ответника
медицински изделия и консумативи. Поради неплащане на страна на ответника на сумата от
20 251,00 лева, част от сума по издадена фактура № 423853/30.12.2021 г. на обща стойност
26 251,00 лева, ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Въз основа на подаденото заявление в СРС било
образувано ч.гр.д. № 5411/2023 г. и издадена заповед за горепосочената сума, ведно със
законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от
1914,18 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до
30.01.2023 г. Тъй като длъжникът – настоящ ответник подал възражение, ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове. Ищецът твърди, че след издаване на заповедта
по чл.410 ГПК, на 06.04.2023 г. ответното лечебно заведение заплатило сумата за главница,
като останала неплатена законната лихва върху сумата от 20 251,00 лева за периода от
31.01.2023 г. до датата на плащането – 06.04.2023 г., както и обезщетението за забава върху
главницата. С оглед предходното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответното дружество му дължи сумата от 1914,18 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 20 251,00 лева, начислено за
периода от деня, следващ датата на падежа – 01.03.2022 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.01.2023 г., както и сумата от 423,96 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 20 251,00 лева, за периода от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.01.2023 г. до датата на плащането –
06.04.2023 г. Претендира заплащане и на сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по посочения от ищеца в исковата молба договор за
доставка на медицински изделия и консумативи, както и извършеното в хода на заповедното
производство плащане на сумата за главница. Оспорва дължимостта на лихвата за забава с
доводи, че вземането е акцесорно, поради което поради погасяване на главното задължение,
вземането за лихва също следва да се счита за погасено. По отношение на претендираната
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до датата на плащането, се изразява становище, че подобна претенция не била
предмет на издадената заповед, поради което липсвало идентичност между претенциите. По
2
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 309а ТЗ, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения установителен иск негова е тежестта да докаже
пълно и главно възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните
са сключили договор № Д-77/23.04.2021 г. за доставка на медицински изделия и
консумативи, като в изпълнение на същия ищецът е издал фактура № № 423853/30.12.2021
г. на обща стойност 26 251,00 лева, остатък от която в размер на 20 251,00 лева, е платен от
ответника на ищеца след образуване на производството по ч.гр.д.№ 5411/2023 г. по описан а
СРС - на 06.04.2023 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3